Които четат блога ми знаят, че съм доста вътре в музиката. Писах за полифонията на Моцарт и реших да завърша триадата си за него с постинг, в който мислите ми да текат линеарно. Това е термин от полифонията. При едногласните разработки мислите на композиторите текат вертикално. Бях намислил нещо като фуга на две теми, но не музикални, а злободневни, които да проведа в стила Buffa, казано по нашенски - много голем джумбуш. Постарах се, голям смях щеше да падне, особено сред просветените в музиката но...някой ми изчезна постинга от блога. Написах го без чернова и така оригиналът пропадна. Имам просветление - някакъв знак на признак, че съм засегнал една от двете дами, на която в момента България много разчита, няма да осветлявам името й. И затова някой изчезна постинга ми. 
   Съжалявам за абортирването на този джумбуш от блога ми, щеше да падне голем смех. Ето двете теми, които исках да въведа:

                                   

                                        Първата тема, правата

                                   

                               Втората тема - огледално провеждане на първата

   И понеже става въпрос за музиката в този постинг, прилагам в линк едно тригласно полифонично произведение на две теми. Само че то не е никак смешно, а е много, много велико и сложно като фактура. Дано тези две дами успеят да го разберат. Успеят ли, ще прехванат и посланията ми към тях.