КАК ВЕЛИКИТЕ ТВОРЦИ СИ ПОМАГАТ - 1

   В последно време в постингите ми главните герои са все идиоти, понякога - банда от идиоти. Пиша тези постинги с надежда някой откровен идиот да ги прочете, да се размисли и да стане неидиот, но до сега не ми се получава. Затова сега ще напиша постинг за трима много велики хора, една истинска Тройца в областта на музиката - Класиците. Те са трима – един неканонизиран светец, Хайдн, един гений, Моцарт и един великомъченик, Бетховен. Хайдн отговаря на всички изисквания за канонизиране, ще посоча няколко: Той е баща на класическата симфония, на струнния квартет, на клавирната соната и духовен отец на Моцарт. Заради него Моцарт напуска родния си град Залцбург и се мести във Виена. И на още едно изсикване за кононизация отговаря Хайдн – в продълженние на 40 години, до смъртта на жена си той не я виждал, само са си писали. Нямат и деца.

    Вторият от тази Тройца е Моцарт, един гений, какъвто повече няма да има. Той се учи от творбите на Хайдн, достига тяхното ниво и го надминава. Хайдн се радва на този факт както баща на детето си, доволен от  постигнатото от по-младия му събрат в музиката. Хайдн чува за Моцарт когато неговият работодател, граф Естерхази му дава една опера на Моцарт да я постави в двореца. Хайдн е очарован от музиката й, а Моцарт е само на 8 години.

    В последните /около/ 4 години от живота си Моцарт създава творби, които нямат аналог до неговото време. Много от тях не са изпънявани докато той е жив, цитирам трите негови последни симфонии № 39, 40 и 41. За да ги напише на Моцарт са били необходими само 45 дни. В ръкописите им няма нито една поправка, всичко е писано на един дъх. Наистина е бързал, защото е знаел, че напуска този свят. Остават му по-малко от 4 години...

   Освен в симфонията, Моцарт надминава учителя си и в останалите два жанра, струннен квартет и клавирна соната. С достиженията си обаче той поставя пред оставащите /живи/ двама класици жалони, които те ще следват и посочва висоти, които трябва да достигнат.

   И как се променя посоката учител-ученик при Моцарт и Хайдн? Сега ще ще се спра на връзката в симфоничното им творчество, но може да напиша и постинги за взаимното преливане на талантите им, ако така мога да нарека този творчески процес между тях в още два жанра – струнния квартет и клавирната соната. В този процес вече се включва и доста по-младия от тях Бетховен.

   Вече писах постинг за Моцарт-овата симфония № 36, наречена Линцка. Моцарт се е трудил доста сериозно над нея.  Тя е последната, която по строеж се припокрива с тези на Хайдн. От друга страна тя е и първата, в която той показва, че поема по нов път – в последната част на симфонията се появава много серозна полифонична разработка, характерна за късните му творби, та дори и в операта Вълшебната флейта. Най-сложното му многогласно произведение е финалът на неговата Симфония „Юпитер”, където има тригласна фуга на три теми. Единствен автор на симфонии след Моцарт, който пише така сложен финал на симфония е знаменитата Пасакалия на Брамс от неговата Четвърта симфония.

   Връщам се на последните три симфонии на Моцарт. Те не са изпълнявани през живота му, но не е възможно Хайдн да не ги е познавал. Вероятно Моцарт е отнесъл партитурите им при Хайдн да му ги покаже, да се похвали какво е написал. Композиторите нямат нужда да се изпълняват произведенията, за да се запознаят с тях – партитурата е за тях звучаща музика. По създадените от Хайдн симфонии след тези на Моцарт аз съм убеден, че Хайдн не само ги е познавал, но и се е учел от тях. Посочвам една от Лондонските му симфонии, според подредилият част от творчеството му Хобоко с № 99. Тази симфония е в ми бемол мажор и много прилича на Моцарт-овата с № 39 в същата тоналност. Но в симфонията на Хайдн има и нещо повече - нейната задълбочена полифония във Финала й напомня за финала на Симфонията „Юпитер” на Моцарт.

    Аз считам Моцарт-овата симфония № 39 и тази на Брамс с №1 за най-важните произведения на света в този музикален жанр. Писал съм на тази тема.

    През 1790 г. Хайдн е на първото си посещение в Лондон. Той отива като гост на британските музиканти, като обещава да напище за около година за тях 6 симфонии. Така се раждат неговите първи 6 велики Лондонски симфонии с номера от 93 до 98. По време на пребиваването му там обаче умира Моцарт. Едва ли само това е причината, по-вероятно е Хадн да е започнал да се учи от ученика си, който го е надминал, защото тези симфонии са връх в този жанр, в който той твори през целия си живот. Той дори бива упрекван, че симофониите му наподобяват тези на Моцарт. Хайдн обаче изтъква мотиви – има ли по-велик композитор на симфонии от Моцарт, за да се учи от него.

   При второто си посещение в Ловдон, ако не греша то е през 1793 г. Хайдн пише още 6 симфонии. Първата от тях с № 99 в ми бемол мажор, която най-много прилича на симфониите на Моцарт. Моцарт е казал това, за което му е било дадено време на Земята, остават двама живи класици. След Моцарт, запознат с неговите достижения в този жанр, симфонията, идва времето на Хайдн да се изяви с пълната си сила, черпейки вдъхновение и пример от великия си събрат в изкуството. Той сторва това още в първата от тези 6 симфонии, №99. Тя е в същата тоналност както 39-та на Моцарт, построена е по същия начин – въвеждащо Адажио, Алегро, Анданте, Менует и Финал. Ще приложа симфонията в линк.

  Само че от Симфонията на Моцарт с №39 се учи не само Хайдн, но и третият участник в тази Тройца, великомъченикът Бетховен. Не само глухотата му изтъквам, като го наричам така. Които са чели биографията му, не романизиланата глупост на непазбиращия го Алфред Аменда ще ме разберат. Бетховен създава една много велика творба, Симфонията „Ероика” в същата тоналност и я гради по същия начин, но в по-големи мащаби. А приликата с Моцрат-овата симфония, тя се вижда още от началото. Цитирам дисониращата валдхорна на Бетховен и дисониращите струнни при Моцарт. Дисониращите инструменти вдигат много напражението.

   За да не утежнявам този постинг, ще напиша и още един, в който ще направя връзка между 6-те струнни квартети на Моцарт, посветени на Хайдн и Последните квартети на Бетховен. Ще засегна и късното камерно творчество на Бетховен, като ще го свържа с произведенията и на Моцарт и на Хайдн.

  Ще приложа линкове на симфониите, които цитирах: Хайдн, №99, Моцарт, №39 и Бетховен, №3. Приятно слушане или пък запознаване с тези безсмъртни произведения.

И тримата са гении - Бетовен, Хайдн и Моцарт, носещи ни музикална живителност, духовна радост и хармония от нагорни Небеса. Много красота има в музиката и на тримата Великолепни за всички времена.
Изключителни висши същества едновременно Боговдъхновени, кристалноясни и взаимновдъхновяващи се. Това не е случайно! Свързват ги знаково много неща - класиката, Виена, гениалното в тях. И тримата са целунати от Бог. И тримата нямат личен живот. И тримата са посветени на музиката. И тримата се учат един от друг.
Даже казват, че Бетовен е извикан във Виена като новия Моцарт и така става ученик на Хайдн. Продължавам с приликите - и тримата са благородни, харесват се и се учат един от друг с отворено съзнание, включвайки и личния си гений в композициите, звучащи ненадминато и до днес.
Реквиемът на Моцарт е изпълнен на погребението на Хайдн. Между всички тях е имало космично и дълбоко Приятелство.
И тримата стават известни още в детството си.
И тримата са имали диктат Отгоре.
Така мога да продължавам до утре..., но спирам, за да ти БЛАГОДАРЯ за чудесния постинг. Чакам с нетърпение следващия ти разказ за връзката между 6-те струнни квартети на Моцарт, посветени на Хайдн и Последните квартети на Бетховен.

но и с сруги камерни творби от последния период на живота на Бетховен. Дано такива стаитии предизвикат интерес у хората , те да прояват интерес по тази тема и така да се докосват до вечното, което възвисява - изкуството. Този процес води до пречистване, стремеж към съвършенство. Ако човек е оставил в сърцето си празно мястото за изкуство, то ще се запълни от агресивната простащина.