Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2022 21:59 - „ПРИ МОЦАРТ ВСИЧКО Е ОПЕРА!”
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2206 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                  „ПРИ МОЦАРТ ВСИЧКО Е ОПЕРА!”

  

   Това е истината за музиката на Моцарт, ползвам чужд цитат. Тази истина се осъзнава както от хората, който обичат музиката, така и от професионалните музиканти, но на доста късен етап от живота им. Примери има много с изказвания на велики музиканти през последните години на живота им, цитирам Брамс и Верди.

   Операта представя някое литературно произведение чрез възможностите на музиката, предоставяйки му по този начин нови пътища да достигне до хората. При Вагнер не е точно така. Той не ползва литературни произведения, а събира древни немски легенди, които ползва за либрета към оперите си, като сам пише и музиката към тях. Понякога древната немска легенда е доста продължителна, той не може да предаде цялото действие в едно представление и пише няколоко сюжетно свързани опери. Цитирам тетралогията му „Пръстенът на нибелунгите”, с текст по старонемските легенди, достоен да се мери с мъдростите от Стария Завет.

  Опери са писани в две категории, опера за забавление, Buffa  и опера сериозна, Seria. Оперите за забавление са по-популярни, обяснимо е защо, докато сериозните опери са писани за по-образована публика. Композиторът, вдъхновен от някое литературно произведение, напр. по Шекспир, се превръща в съавтор на литературното произведение, защото обогатява литературната творба свързвайки словото с музиката. Музиката засилва възприятията на хората и така музикално-сценичното представяне на творбата води до нейното обогатяване, до упознаването й от по-широк кръг от хора. Изкуството на словото обединено с изкуството на музиката е доста по-силно от непосредственото запознаване с литературното произведение. 

  Доста от оперните композитори са писали музика, която се търси – лека, приятна, с красиви арии, която се помни и става популярни. Някога пев/и/ците са имали правото на бис да изпълняватт арии и от други опери, не от тази в спектакъла. В името на истината голяма част от оперите буфа не са стойностни веднаж като музика и втори път като либрето, изготвено на основата на някое литературно произведение без особена или никаква литературна стойност. Ще дам пример със заглавия на опери на един много популярен композитор, написал доста на брой несериозни опери,но пък кпасиви. Той е бил наясно с този факт и като добри композитори винаги е посочвал Вагнер, отричайки себе си. Ето две заглавия: Копринената стълба към небето, Момичето в езерото. Тези опери са имали сериозен успех сред популярната оперна публика някога, те се поставят и днес.

   Друг литературен герой, събирателният образ на Дон Джовани така бива представен от Моцарт в едноименната му опера с либрето на Лоренцо да Понте, че по време на представянето й времето като да спира. Доста са опитите да се направи литературен герой на основата на този образ, произлизащ някъде от Исппания, но днес спомене ли се този герой по някакъв повод, той се свързва с безсмъртната, недостижима творба на Моцрат, операта с най-силната драматургия. Цитирам сцената, когато статуята на Комндора влезе през разбитата врата при Дон Джовани. Това е не земна, а вселенска драматургия.

   Родината на операта е Италия, в миналото най-напреднала в областта на музиката страна. Италиански оперни композитори и музиканти са работили по целия свят, разпространявайки италианското оперно и музикално изкуство. Имало е такива пианисти, Скарлати в Мадрид, певци , Фаринели в Мадрид,  композитори , Салиери във Виена и др, които са работили по Европа. Не са ми известни такива само в Англия, но имам обяснение защо. Италианските музиканти са имали и конкуренция обаче веднаж в тяхната си страна, цитирам чехският композитор Мисливичек, но и в страните, в които те са работили.

   Начело на оперни театри, на музикални общности към кралете, италианските музиканти са налагали италианския стил в държавите, където са работели. На европейците обаче им писва от италианската опера и националните композитори започват да се протипопоставят на тази утвърдена от миналото тенденция. Цитирам Сметана, който се бори за чехска национална опера, Вебер, за национална немска опера.  В борбата си с италианския маниер в дръжавите извън Италия националните композитори създават произведения в този жанр, свързани с тяхната култура.

   Този борба по същество е решена с появяването на Моцарт и то така,  че следващото поколение велики италиански композитори като Верди, Пучини – в имено на истината, те са създали шедьоври - и др. остават в неговата сянка. Не сравнявам оперите на Моцарт с тези на другите композитори, напр. италианските преди или след него, защото не е красиво.

   Моцарт въпреки дугите си космически дарования е и опера. Той е създал много музикални произведения във всички жанрове, като всичките са гениални, но най-големите му достижения са в операта. А произденията, които е писал извън този жанр доста приличат на опери. Това важи за всичките му произведения, дори за най-малките и ще дам пример с една негова, която и да е, нека да е Първата му соната за пиано. Музиката на Моцарт аз възприемам така:

  В зала на оперен театър съм, пред мен има сцена със завеса. Завесата е спусната, зад нея се изпълнява се частта от музикалното произведение, неговато начало, увертюрата. След нея завесата се вдига, излизат артистите, които ИЗПЯВАТ /!!!/  своите арии. Драматургията достига върховата си точка, произведението отива към своя край. Артистите се прибират от сцената, завесата отново се спуска. Става тъжно, един миг от вечността е преминал през залата и се е завърнал от където е дошъл. Но аз съм отразил част от светлината му, произдедението остава в мен: Звучи ми, вълнува ме, това продължава с дни. Така възприемам Моцарт аз....

   Ще дам пример с две произведения на Моцрат, за които това важи с пълна сила – първото е симфония, а второто – една прекрасна Соната за цигулка и пиано, по красота – недостижима.

  

  Годината е 1877, четири години преди смъртта на Моцарт. Моцарт е поканен в Прага, за което той се готви усърдно. Пише операта Дон Джовани, която ще бъде представена там за първи път, пише и известната си Симфония №38 в ре мажор, К 504, наричана Симфонията без менует.       

   Симфонията е една от най-великите му. В нея Моцарт ползва достиженията на предкласиците, многогласието. Това многогласие обаче звучи така ефирно, че трудно се забелязва. Наречено е Моцартова полифония.

   Връзката между операта Дон Джовани и тази симфония е очевидна, Моцарт ги пише по едно и също време. Симфонията започва с Адажио, което наподобява увертюрата на операта Дон Джовани. Пояснявам, че в Увертюрата към оперите, наричана от Вагнер Въведение, се въвеждат теми от най-забележителните места на операта. При операта Дон Джовани увертюрата започва с музиката от сцената, когато статията на Командора, убит от дон Джовани влезе в стаята на дон Джовани и поиска той да промени пътя си в живота. Такава силна музикална драматургия в света няма!!! А две еднакви пресъздавания на потъването на Дон Дгжовани в бездната също няма, защото всеки режисьор има различни идеи пред тази смазваща с мощта си сцена.

  Вързката вежду увертюрата на тази опера и Адажиото към Пражката симфония на Моцарт е очевидна, та дори и като драматургия. Адажиото си е увуртюра, а следващите три части са трите действия на операта му, наречена Пражка симфония. Симфонията е прекрасна. Това усещане има всеки, който обича музиката, но колко е сложна тази музика в нея – втората от петте последни симфонии на Моцарт, знаят само музикантите и образованите в музиката немузиканти.

 

  Още едно призведение – абсолютна опера! – ще включа сега, Сонатата за цигулка и пиано К 454, наречена „Стриназачи”. Не знам възможно ли е човек, който обича музиката да е слушал тази прекрасна Соната и тя да не е останала в сърцето му. Да се появи обаче тази Соната е имало сериозен повод:

    Моцарт е бил на 21 години, във Виена идва една 20 годишна красива италианска цигуларка, Стриназачи. Моцарт харесва изпълненията й и пише писмо на баща си колко е добра. Интересно обаче какъв репертояр ще да е имало това момиче, за него Моцарт не пише нищо на баща си. Но пък съобщава, че в момента пише соната за нея и за него. Но концерта на момичето се появява и Моцарт, двамата изпълняват това прекрасно произведение, за мен опера в три действия. Произведението започва с вълшебно Адажио, в което цигулката и пианото разговарят. След това музиката преминава през една божествена Първа част, лирична, а може би и любовна Втора, а третата подготвя спускането на завесата. Една опера в три действия, така възприемам тази Соната на Моцарт. Съдейки по музиката на това ГЕНИАЛНО /!!!/ произведение, аз се досещам какво се е случвало в трите действия но „операта”.

   Стриназачи се прибира в Италия. Нито една дума няма писана за нея, но пък остава в историята – Моцарт й посвещава Соната зе цигулка и пиано, изпълнена от тях двамата.

  Моцарт както винаги няма време и за концерта на момичето не е успьл да запише щима на пианото, но след няколко настоявания от музиканти той все пак написва нотите и така тази прекрасна Соната, за мен опера в три действия, става достояние на хората. С нея, както и с музиката Моцарт всеки човек е по-богат.

 

   Ще напиша още един подобен постинг, за да не утежнявам този.  









Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186018
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031