Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 11:23 - ВИРТУАЛЕН МУЗИКАЛЕН ОТКЛИК НА ПОЛУЧЕНОТО Л. С.
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

      Наскоро получих л. с, в което имаше поздрав към мен с Втория концерт за пиано с оркестър на Рахманинов, изпълнен от Алексис Вайсенберг с Берлинската филхармония под диригентството на Караян. Изборът на този концерт е поради обичта на човека, който ме поздрави към руската душа, респ. руската музика. Размислих се във връзка с този поздрав и  искам малко да разширя темата:

   Има композитори, чиито творби са здраво свързани с тяхната Родина – те ползват теми от народните песни, от националните им танци, съответните тактове, напр. неравноделни, каквито са нашите. В музиката музиката на тези композитори винаги участва Духът на техния бит, етнос култура. Има велики композиитори, на които името е така силно свързано с Рината им, че за образованите хора от другите държави те се явяват като неин символ. За Русия най-популярният композитор по света е Чайковски. Неговата музика, неговият образ е познат на всички културни хора по света, а произведенията му се изпълняват по целия свят и карат хората да обърнат погледите си към Родината му с най-добри чувства.

  По друг начин се възприема музиката на Моцарт. Тя се свързва до някъде с родната му Австрия, но подчертавам, донякъде. Неговата музика е нещо съвсем различно, тя не може да бъде свързана само с родината му. Слушайки тази музика, мислите на слушателите са съвсем другадеи  родната му  Австрия с пхриродните си красоти и величави гвнорения на културата остава в страни от тази музика. Обичащите музиката на Моцарт от цял свят желаят да посетят Родината му, за да видят къде е живял и творил този недостижим в музиката гений. За тази цел годишно в Австрия пристигат към 8000000 души, голяма част от които от Япония.

  Давам пример с двама велики чехски композитори, Сметана и Дворжак. Сметана през  целия си живот се бори за налагане на чехскта национална музика в Чехия, която да измести италианската. За тази цел той създава доста творби, черпейки вдъхновение предимно от чехската история и култура. Велик ЧЕХСКИ композитор, такъв е останал в историята на музиката Сметана. Не така стои въпросът с творчеството на сънародника му Дворжак. Той пътува до Щатите, живее и работи няколко години там. След това той посещава доста страни в Европа, живее известно време в музикалната столица на света, Виена. Творбите му, между които има и малко национално чехски са повлияни от музиката на неговото време, романтизма. Така те се възприемат като творби, свързани не само с Родината му, както  е при Сметана, а Дворжак като композитор не само национален, а със световно значение.

  

    При немските композитори има два характерни случая. Първият е Вагнер, който пише само опери на немска тематика, като събира древни легенди, по които съставя либретото и после пише музика към него. Сравнително слабата популярност на Вагнер – той е много труден автор е причина тази връзка да е известна на малък кръг хора.

   Английската музика се свързва с тази на Хенри Пърсел, един млад човек с огромен талант, починал скандално млад. Всички английски композитори от поколенията след него са се стремили да пишат като него, включително и гражданина на света, Хендел, за когото Англия става Родина.

   Национални композитори, чиито творчество има корени предимно в националното им изкуство има и след епохата на романтизма. От тях цитирам Бела Барток, Енеску и Панчо Владигеров.

  Може ли обаче да се каже, че творчеството на Прокофиев напр. е руско.  И той е гражданин на света, твърде малка част в неговото творчество е типично руска. Най-много в Кантатата „Александър Невский”. Музиката му е трамплин към бъдещето.

   Типично руски композитор е Мусоргски. Цитирам неговите опери Борис Годунов и Ховнащина, но и неговата музика е сложна и руския дух в нея остава доста прикрит. Най-добре той проличава от неговите песни, не по-малко велики от тези на Шуберт и особено в изпълнението на Борис Христов.

   Типично руски композитор е и Шостакович, но той пък е още по-труден, защото музиката му рисува историята на Русия в много тежък период - ВОСР, ПСВ, ВСВ, годините на архипелага ГУЛАГ, в края на живота му – тормозът на режима на Брежнев над него. Това е разбираеми на запознатите с руската история и произведенията на Шостакович, свързани с определни събития. От тези произведения най-популярното е неговата 7-а Симфония, Ленинградска, и донякъде Осмата, писана в гр. Куйбишев. Подчертавам, че въпреки популярността си, тези произведения са доста сложни като мудика, особено петчастната Осма симфония с Пасакалията.

   Музиката на двама руски композитори обаче носи руския дух в почти всички техни творби, това са Чайковски и талнтливия му ученик Рахманинов. При Рахманинов тази връзка е още по-широка, защото той е религиозен и пише също така произведения за руската православна църква. С напускането на Русия след ВОСР той променя в значителна степен стила си, а неговият Четвърти клавирен концерт задоволява в значителна степен американските вусове от онова време.

   Чайковский е най-руският от всички композитори, ако такъв израз може да се приложи. Оперите му, симфониите му, Клавирният цикъл годишните времена – това са тичпични за руската култура величави паметници на изкуството.

   Национален композитор, която остава такъв и след напускане на родината си поради заплаха за живота му от руската инвазия в Полша е Шопен. Поезията на полските поети той превръща в поезия за пианото, в ппроизведенията му има много полски танци като мазурки и полонези, моряшки песни. Такава е и музаката на двата му Концерта за пиано, които той пише като съвсем млад, около 20 годишен в Полша.

  Здраво вързан с музиката на Родината си е и Брамс, който прилага в творчеството си всичко велико, достигнато в музиката до неговото време. Доколко той е национален композитор ще изтъкна фактът, че Хитлер настоява за химн на Германия да се приеме музиката от Петата част на Третата му соната за пиано вместо тази от Императорския квартет на Хайдн, химнът на Германия оставащ до днес. Не само в Родината си Брамс остава истинският германец, а и после, когато той се мести във Виена, къдетто живее през зрелите си години, тачен като най-великият композитор през втората половиина на ХІХ век.

   Темата е много обширна, загатнах само частица от нея. Всеки композитор отдава дан на своята страна, както всеки човек тоси в сърцето си обич към своя роден край.

   Ще приложа в линк 4 концерта за пиано, здраво свързани с роднеата на композиторите им. Ще ги подредя по годините, когато те са сътворени.

  Първят от тях е на Шопен, ще приложа в линк неговия Втори концерт за пиано. Той е по-кратък от първия, но е и много красив. Писан е в Полша, при преместването на Шопен в Париж е изгубен, но след години е намерена партитурата му. Изключителна красота, поезия, полска музика.

 

   Вторият концерт, който ппилагам в линк е на Чайковски, неговият Първи концерт за пиано. Такива композиторън пише още два, но те не са на нивото на този. Чайковски го пише в началото на зрелия му период,но  това е може би неговата най-популярна творба. По амплитудите, емоциите, всеки ще каже, че това е руска творба, дори да не знае кой е авторът. Неговото най-велико изпълнение е на американеца Ван Клайбърн, който преди много години спечели конкурса „Чайковски”. Имам записа. Към него има и видеозапис от посещението на Ван Клайбърн на гроба на Чайковски, където той отиде и постави на гроба му цветята, които му подариха след концерта на поледителите. Покъртителна сцена.

   По същото време е написан и Първият конерт на Брамс, характерен с немеската си музики рисуваща суровата северогерманска природа. Брамс е малко над 20 години.

   Последният концерт, който ще приложа в линк е Третият концерт на Рахманинов. Той написан 10 години преди да напусне Русия. Рахманинов пише 4 концерта за пиано. Първият той преработва в Америка, но излиза от стила си и този концерт се изпърнява рядко. Това важи иза Четвъртия концерт, който звучи по американски.

   Третият концерт на Рахманинов е не само най известен, но той е и най-великото му произведение за оркестър. От камерните му произведения най-велики са неговите 24 прелюдии. Този концерт, писан през 1908 г. не влиза точно в касическите рамки, но е много велик. Тричастен е, трите части са много дълги, също и каденцата след Първата му част. Минава неусетно, не вможеш да си поемеш дъх. Имаш един руски музикант, Евгения Могилевски, чието изпълнение на този концерт се превърна в класичеко. Голям музикант бе Могилевский, но имаше твърде кратък творчески живот, предстана да свири и стана преподавател. Всичко това в комбинация с водката...

   Които обичат музиката – насладете се на тези прекрасни произведения.

   А аз ще напиша още един подобен постинг за музиката, какво загатва Моцарт с Линцката си симфония на своя духовен отец, Татко Хайдн.













Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9330964
Постинги: 3907
Коментари: 9739
Гласове: 16952
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031