СИМФОНИЯТА НА МОЦАРТ К 425, НАРЕЧЕНА „ЛИНЦКА” – НЕРЪКОТВОРЕН ПОДАРЪК ЗА ДУХОВНИЯ МУ УЧИТЕЛ ТАТКО ХАЙДН
До написването на тази симфония Моцарт не отдава пъростепенно значение на този жанр в творчеството си. Тежестта е въху оперите му, клавирните концерти, камерната музика в различните жанрове като сонати за един и повече инструменти, струнни квартети и квинтите и др.
През 1783 г. обаче той обаче има академия в Линц, а подготвени нови твроби за нея той няма. Линц е град с богати музикални традиции, има големи зали, Моцарт трябва да се подготви достойно за академията си с негови нови творби, които да представи там.
Едно отклонение от темата:
Линц е един от най-големите и красиви като местоположение австрийски градо, но е прупуснал шанса си да бъде столица на Австрия. Хитлер кандидатства във Виена в художествената академия, но го напукали на изпита и като отмъщение той е щял да премести столицата на Австрия в Линц, но не му се е получило. Край на отклонението.
Които са чели за живота на Моцарт знаят какви ангажименти е имал той и колко музикални произведения е написал. Във ръзка с тази изява на Моцарт в Линц, той пише знаменитата си „Линцка” симфония с номер по Кьохел 425. На работата въърху нея обаче той явно е погледнал много сериозно, а има и нещо друго доказано исторически – докато е писал симфонията Моцарт е преглеждал свои преписи от някои симфонии на Хайдн. Така Моцарт създава първата от последните си симфонии, която е доста различна от съдадените ппреди нея, включително и от знаменитата си Симфония №25, К 183 наричана Малката солминорна симфония, която в травнение с тази изглежда много младежка.
Дреуа симфония, която да прилича повече на симониите на Хайдн, Моцарт няма. В следващите си симфонии той понякога ще загатва за духовния си отец чрез включване в тях на облигатното бавното всъпление или частта Менует Такива са . Пражката симфония К 504 и Симфонията в ми бемол мажор К 543, като в последната има и менует. Но пътят на Моцарт в Симфонията вече е различен. Линцката симфония е последната от тези, при които учител на Моцарт се явява Татко Хайдн. След последните симфонии, които Моцарт твори – Пражката, известна като Симфонията без менует, Симфонията в ми бемол мажор, която има бавно всъпение и менует, кяквито имат и симфониите на Хайдт, Симфонията в сол минор К 550, най-популярната Моцартова симфониия и последната н До мажор, наречена „Юпитер” заради величието и сложността си, ролите на ученика и Таткото се разменят.
Линцката симфония е характерна за творчестното от късния етап от живота на Моцарт, когато той все повече набляга на полифонията. Това прави по-късно Хайдн в Лондонските симфонии, неговият връх в този жанр.
Обичащите Моцарт трябва да познават ОБИГАТНО /!!! Симфониите та Моцрат, макар и не всичките, но тези, които цитирах – задлъжително. Прилагам линк с Линцката симфония на Моцарт и със с Лононската симфония на Хайдн №103, две възлюбени от мен музикални произведения. Нека всеки прецени сам – подобни ли са едно на друго тези велики произведения.
Моцарт присъства в живота на всички интелигентни хора, без него те щяха да са по-бедни. Веднаж докоснала муциката сърцето на някого, тя остава там докато е жив. После тази обич поемат други.
Послепис:
Мисля, че постинги от този тип трябва да преобладават в социалните мрежи, защото в световен мащаб простащината е в настъпление. Тя знае, че най-големият й враг е културата и се стреми да я сподави или унищожи. Това е целта на простащината и у нас, предвождана от радевотрифоновците. Във връзка с тона нейно настъпление аз, който съм неинтеректуалец, че и немузикант, отправям призив съм интелектуалците да са по-активни в изявите си, за да победим простащината, която ни смазва...
