СОНАТИТЕ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО НА БЕТХОВЕН
От всички станции на телевизията предизборно ме замерват с лъжи, кал, фекалии. Визирам едно предаване с кандидатите за президент и вицепрезидеднт, регистрирани под №3 в избирателните списъци. Единият от кандидатите, този за вЕцЕпрезидент бе малко по-нормален, вероятно плод на дефектна яйцеклретка и нормален сперм или обратното. Другият явно бе плод на две повредени клетки - слаб, с дебели устни, обещаващ от президентското кресло ако го изберат, да оправи проблемите /на България/ за часове. Не за период, по-кратък от 800 дни.
Затова реших да напиша будителски постинг с нещо вечно, даващо ми сили да поонеса идиотското ми обкръжение, което става все по-плътно. Не само аз може би имам нужда от такива сили...Пиша за тези, които имат интереси към камерната музика на Бетховен, съществена част от която са сонатите му за цигулка и пиано.
Бетховен започва да пише сонати за цигулка и пиано когато наближава 30 години. Преди да публикува първата си творба от този жанр, той се е утвърдил като майстор на различни камерни творби, сред които преобладават клавирните сонати, но вече има издадени и три клавирни триа, третото от които е гениално. Макар с опус 1, то едно от най-популярните му и силни камерни творби. Бетховен пише и две Сонати за виолончело, доста интересни, част от репертоара на големите челисти. Издава също така и три Струнни триа, третото от които е най-значително. Непоследствено преди да издаде трите си Сонати за цигулка и пиано под оп. 12, той пше и едно трио за пиано, кларинет и виолончело.
Цигулковите си сонати Бетховен започва да твори от много високо ниво. По времето на Моцарт е въведено равновесие в изнасянето на музикалния материал от двата инструмента, пианото и цигулката, които са доста неравностойни – възможностите на пианото са много по-големи от тези на цигулката. Този път продължжават всички автори на произведения от този жанр. Макар това да са първите сонати на Бетховен, той се явява в тях зрял майстор. Достигнатото от Моцарт в този жанр е изучено от Бетховен, сега идва неговият исторически ред да покаже възможностите си в периода на класиката, предвещаващ романтизма. Три-четири години преди да се появят тези сонати на Бетховен, Моцарт вече е починал...
Първите си три Сонати за цигулка и пиано Бетховен издава в един опус, 12. Всичките са прекрасни. Аз най-много харесвам Третата, в ми бемол мажор, едно изключително трудно за изпълнение произведение. Цигулката и пианото се гонят, застъпват, пасажите са много трудни не само за пианото. В тази Соната аз съзирам какавида на неговата Кройцерова соната и затова я наричам и възпрпиемам като Малката Кройцерова соната на Бетховен. Без вякакво съмнение въздейства ми и тоналността й, ми бемол мажор, която резонира в мен. Гениално произведение, тази мисъл ми минава винаги, когато я слушам. Ще потърся изпълнение на Ойстрах и Лев Оборин, за мен недостигнато съвършенство.
Освен Сонати за две инструмента, триа, септет, един страхотен Квинтет за пиано и духови, вдъхновен от Моцрат, Бетховен започва да твори и в най-трудния жанр, струнния квартет, създавйки 6 проезведения в този жанр. Някак на по-заден план в творчедтвото му остава Сонатата му за цигулка и пиано в ла минор, едно прекрасно произведение. Веднага след нея Бетховен издава още една, наречена не от него „Пролетна” заради ведрото настроение в нея. Тази соната е шедьовър, тя е втората по популярност негова соната за цигулка и пиано след Кройцеровата. Искам да отбележа, че Бетховен отдава по-голямо значение на тези две свои сонати, защото макар и едновременно композирани, той ги издава в отделени опуси.
Две години след Пролетната соната Бетховен издава още три. Първата и третата от тях са ведри по дух, прекрасни са, но драматургията на Сонатата в до минор е нещо много могъщо. Тази соната се изпълнява от най-големите музиканти, не визирам цигулари или пианисти, подчертавам, музиканти. Тя изисква от изпълнителите много и не е по силите на всеки камерен състав.
Почти едновременно с Пролетната соната Бетховен пише най-великата си Соната за цигурка и пиано, наречена Кройцерова. Бетховен е мислел да я посвети на професора по цигулка в Парижката консерватория, Рудолф Кройцер, но Кройцер не харесал сонатата и Бетховен я е посветил на един мулат, Бриджтауер. Това произведение според мен е диктувано от Горе, но само в първата му част. Тя съдържа толкова мощ, че се чудя как така тази мощ може да бъде изесена от един струнен инструмент. Втората част е една доста дълга тема с вариации, третата е написава по-рано, Бетховен я прикрепва към Сонатата. Това произведение за мен е едночастно, само от първата си част. Нвлязла в главата и сърцето ми тази първа част продължава да ми звучи докато се изпълняват следващите две части.
Доста дълго време, почти 10 години, Бетховен не твори в ози жанр.Той минава през един ужасяважо силен творчески период, връх на който се явява Героичната му симфония, после навлиза в криза. Тогава се появява тази мила, философска соната, последната му, и тя връх в неговото камерно творечество. Тя показва, че Бетховен се устремява към нов етап в творчеството си, когато ще се посвети предимно на камерните творби, последните в жизнения му път. От голямото към малкото, наситено с много съдържание, това е пътят на доста автори в края на колелото на живота им, когато краят и началото са много билзо. По подобен начин извървява земния си ТВОРЧЕСКИ път и Брамс.
Познаването на тези Сонати за цигулка и пиано на Бетховен е необходимо на всеки интелигентен човек. Боклуците на Радев и Трифонов слущат друг тип музика, такава, която пасва на прстотията им, затова и делата им са такива, каквито са и самите те. Спомням си едно изказване на Вайсенберг при последното му посещение в България. Той каза, че винаги се е стремил с изкуството си да променя хората. Това изречение цитирам, защото има доста хора, при това на високо интелектуално ниво, които не разбират понятието политика и го лепват, където съвсем го няма. Има съвсем друго нещо – борба със силата на изкуството срещу простаците, визирах двама, срещу опростачването на хората от тях. Това са принципи, а не политика, което е първосигнална преценка.
Ще поместя линкове с 4 Сонати за Цигурка и пиано от Бетховен от ранния му период, от периода, когато пише Героичната симфония и от края на творческия му път.
Приятно запознаване с тези безсмъртни произведения!
Ще изслушам с удоволствие всички изпълнения.
Благодаря!
Ще изслушам с удоволствие всички изпълнения.
Благодаря!
някои предавания по радио ФМ Класик ме подтикнаха да напиша тези постинги. Ще има и за 5-те Сонати за виолончело от Бетховен, писани на три пъти в три характерни негови творчески периода.
Като принадлежащ към по-предното поколение, за класически запис на цигулковите сонати на Бетховен считам този на Ойстрах и Оборин. Високо ценя и записите на големи артисти след тях, от които се вижда, че изпълнението на тези безсмъртни произведения се променя по начин, отразяващ отразява Духа на следващите поколения. Щастливи са артистите, докоснали се до тези произведения, по-богати са хората, които ги познават.
Приятно слушане на Сонатите!
