Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2021 18:45 - МЯСТОТО НА КЛАВИРНИТЕ СОНАТИ НА БЕТХОВЕН В ЖИВОТА МИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 27.10.2021 18:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           МЯСТОТО НА КЛАВИРНИТЕ СОНАТИ НА БЕТХОВЕН В ЖИВОТА МИ

 

   Клавирните сонати на Бетховен са съществена част в творчеството му. Бетховен твори в този камерен жанр през целия си живот, като оставя безсмъртни произведения. Сонатите за пиано са преобладаващите му композиции в началото на творческия му период, когато той до издаването на опус 13, Патетичната соната, вече е написал осем клавирни сонати – всичките прекрасни и на много високо ниво.

  Ще се спра на три от сонатите му, по една от творческите му периоди – младеж, в разцвета на силите си и в зрелостта, когато той създава предимно камерни призведения.

  Бетховен, който е на 25 години, започва да твори клавирни сонати от много /!!!/ високо ниво още с първата си творба, Клавирвната соната оп. 2 №1. Това е прекрасната соната във фа минор, четиричастна, вдъхновена, която завладява с музиката си. Следващата Соната от този опус е в ла мажор, една от любимите ми негови сонати. Към този опус Бетховен издава още една соната в до мажор, която аз възприемам като концерт за пиано без оркестър. Макар толкова ранни в творчеството му, тези сонати са ориентирани единствено към вечността. Всяко поколение ще се възхищава на красотата им, и то не само на тези, но и на всички останали. А на непознаващите клавирните сонати на Бетховен – всичките 32 и двете леки! - ще им липсват още едни очи към света, с които се възприемат красотата и съвърщенството му.

   Любимата ми соната от ранните на Бетховен е оп. 2 № 2. Когато я слушам си спомням за казаното от нашия голям музикант Михаил Ангелов веднаж за нея, че независимо на каква въраст е геният, гениалността му може да го осени във всеки момент. Тази соната е прекрасна. Тя също е четиричастна. Върхова място във сонатата е нейната втора част. Музиката на тази част е ползвана за един руски филм, Гранатовата гривна. Освен красотата на музиката, тя е и много майсторска – има полифония в нея, мелодията преминава и в лявата ръка, дясната акомпанира, има драматичен момент в средата на лиричната част. Третата част е закачливо Скерцо. Прекрасен е и финалът на сонатата. При тази  Соната геният – според думите на М. Ангелов - е осенил Бетховен но така, че тя достига веднага до сърцата на тези, които обичат музиката.

 

   Следващата характерна соната на Бетховен, представляваща едва ли не негов автопортрет, е Апасионата. Тя е композирана десетина години след първите му сонати. Бетховен е на върха на силата си като композитор. Освен тази Соната той пише още Кройцеровата соната за цигулка и пиано, Третата си симфония, Четвъртия Концерт за пиано, Цигулковия концерт, Трите руски квартети, Сонатата Валдщайн, всичките тези - много велики творби.

   Сонатата Апасионата е могъщо произведение, подходящо за оркестрър,  чиято мощ Бетховен стоварва върху клавира. Няма да правя разбор на сонатата, тя подема слушателя на крилете си и го понася високо над живота, в съвсем други сфери. Връщането отново на земята след последните акорди е малко тъжно. Като след произведение на Моцарт, чиито край възприемам като дръпване на завесите на сцената.

   Навлизайки в последния си творчески период Бетховен създава предимно камерни произведения, но и две големи за оркестър и хор – Миса Солемнис и Деветата си симфония. В камерния жанр той създава един Струнен квартет, наречен „Арфите”, поседната си Соната за  цигулка и пиано – прекрасна, както и последните си 5 клавирни сонати. Всичките са много велики. В една от тях, оп. 106, наречена „Хамерклавир”, с което Бетховен подчертава, че е за усъвремененото тогава пиано има много сложна фуга, далеч от традициите в полифонията. Това е най-трудната за изпълнение и за запомняне соната, защото музиката й е много сложна.

  Последните си три сонати за пиано Бетховен не издава в един опус, а в три, макар да ги пише едновременно. Той вече е преминал 50-те си години.

   Любимата ми от тези сонати е оп. 111, последната. Не защото ми е любима, тази соната считам за най-великата соната от всички клавирни сонати на света. Тя е двучастна. Започва мъжествено, но скоро преминава в мисли, характерни за зрелия човек, чието време за мъжествеността е отминало. Във втората си част, тема с 6 вариации, се разкрива според мен целият свят около човека. И премиинаването му в един друг, което все някога ще дойде.

 

   Тези три сонати възприемам по различеен начин. Сонатата оп. 2 №2  възприемам като осеняване на гения от Горе. Сонатата Апасионата възприемам като плод на гения и на разума. А последната Соната възприемам само като плод само на разума. Разум, с каквъто много малко хора са били надарени.

 

    Познаването на всичките сонати на Бетховен, те са 32, е необходимо за всеки културен човек. Те дават духовни сили срещу неизбежни трудности в живота, в борбата срещу простащината, която сега вилнее в страната, подклаждана от Радев и Трифонов, срещу внезапно връхлетели хората трудности от различно естество. Аз се запознах с тези сонати преди много, много години и те останаха в сърцето ми. Те всичките са прекрасни, характерни за периода от живота на Бетховен, в който са били сътворени. Не композирани, подчертавам, сътворени.

   Които обичате музиката – запознайте се с тези сонати. Няма да стане бързо....

   Прилагам линкове с трите Сонати. 








Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9331963
Постинги: 3909
Коментари: 9740
Гласове: 16952
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031