Този постинг написах на един дъх, но ще си го прегледам и поправя грешките.

                                   ЗА СИМФОНИИТЕ НА ШОСТАКОВИЧ

   Симфониите на Шостакович представляват батални платна, на които със звуци този велик човек е нарисувал историята на СССР така, както никой друг не може да направи. Затова аз го наричам Великият художник. Той не е само руски композитор, а и световен от много голяма величина, сравним с Бах, Бетховен, Брамс. В творчеството си той прилага достиженията на музиката в Западна Европа. Шостакович е полифоник, какъвто е Бах, цитгирам неговите 24 прелюдии и фуги, той композира струнни квартети на нивото на Бетховен и Брамс,  мисли симфонично както Брамс, а в областта на руската музика продължавата линията на неговия любим композиитор, Мусоргски. Колко пъти теми, подобни на тези на Мусоргски се явяват в неговите 24 прелюдии и фуги, най-великите след Бах, починал през 1750 г. Голямо внимание отделя Шостакович на недовършените произведения на Мусоргски, прави преработка на неговите опери, на песенния му Цикъл пляска на смъртта прави оркестрова транскрипция. След Брамс, Шостакович създаава най-великите симфонии. Творчеството му е един въпрос към хораата:

-       А защо и през ХХ век да нямаме един Брамс?

  Закачки на тази тема има доста от страна на Шостакович. Цитирам опусите на Цигулковите концерти на двамата, оп. 77, на първите им Клавирни триа, оп. 8 и др.

  В този мой постингфще се спра по-подролно на две от най-великите симфонии на Шостакович, Десетата и Единадесетата.

   Десетата симфония Шостакович започва да пише веднага след смъртта на Сталин. След тази силна фигура и гений на злото може ли нещо да се ппромени в СССР, да се отхвърли неговото наследство в живота на хората. Пътят  на СССР след Сталин е въпрос, който вълнува всички руснаци, включително и Шостакович. Отбелязвам, че той се явява жив барометър на случващото се не само в СССР, но и по света. В симфонията си Шостакович поставя въпрос – а сега накъде? – и си отговаря сам – на никъде! Симфонията е е ълбоко трагична, написана е в тоналността ми минор, каквото е Четвъртата симфония на Брамс, и тя трагична. Починал е геният на злото, Сталин, ще има ли някакви промени към по-добър, нормален живот на хората. Шостакович самият е бил обект на натиск и заплахи през живота си до 1953 г. от НКВД. Не се очертават такива, което се усеща от симфонията му. Създаденото от Сталин зло няма да си отиде. Властта поемат Тримата силни тогава, Маленков, Каганович и Молотов, после в борбата навлизат Булганин Хрущов, Хрущо ги изиграва всичките.  Наследството от Сталин, което Хрушчо поема е ужасяващо, вкрючително и милионите по концлагерите тогава, където Сталин затрива 32 млн. души.

   Музиката, подчертавам, дълбоко трагична рисува тези преломни години на СССР, които до нищо не довеждат с малки изключения със смяната на най-първия. ИдиотизЪма продължава...

   Тази симфония бе трайно в репертоара на Караян, който я е дирижираше по света. Тя е прекрасна като музика и като хармония между частите, образец за класическафсимфония, по ръст равна на Четвъртата на Брамс. Отбелявам и нещо друго, тази симфония не е поръчана на Шостакович от НКВД, каквито са били № 2, 3, 5, 9 и 12. Ще се върна на тях. Подчертавам обаче, притиснат от НКВД и често в списъците, предоставяни за утвърждаване на Жданов в лагер ли да изпрати интелигентите или да ги разстрелят, музиката на Шостакович не отразява този терор над него, тя винаги е прекрасна и със звуци изобразява живота на хората в Империята на злото.

 

   Другата симфония, на която се спирам е Единадесетата. С тази симфония Шостакович реагира на трагичните събития в Унгария  края на 1956 и през следващата година.  Танковете на маршал Конев смазват искащите независимост унгарци, ръководителите им Имре Наги и генерал Малетер голи са били омотани в лбодлива тел и заровени живи в земята. Този факт е отвърден след ексхумирането им.

   Шостакович обаче, макар поводът да е нгария, се спира на друга дата, много важна за руснаците, 1905 г, когато бунтът на гладните хора е потушен с разстрел на голяма част от тях. Насилието поражда насилие и отговорът, подработен от Интернационала е съкрушителен – ВОСР. Създаденото от Интернационала през 1917 г. зло е живо до днес, то живее още в душите и доста блогъри, че и на държавници, от които цитирам само един, Радев. В Инициативния комитет, който го издигна има 27 сътрудницихна бившата ДС, химнословеща стореното от Сталин.

  Сиимфонията е програмна, музиката е прекрасна. Духът на Шостакивич по това време  е свободен, малкото, през което никой не го притиска с простотии, които ако не изпълни ще го изпратят в лагер или ще го застрелят.

   Всеки интелигентен човек трява да познава тези две симфонии на Шостакович, но за да е в състояни да стори това трябва доста сериозан подготовка – по музика, по история, познания трябват сециално за СССР, които е най-трудно. Едно е да разбириш Бетховен, по-трудно е да разбереш Брамс, а при Шостакович трудностите са най-големи. Веднаж обикнал музиката му, тя ти става близка. Тук отбелязвам, че аз се занимавам с музиката и планините по програми, като с живота и творчестгвото на Шостакович се занимавах от 2003 до годината на раждането му, 2006.

   Името на Шостакович подобно на това на Бах  - В А С Н - музикаално ззучене. Темата В А С Н  Бах ползва само веднаж в живота си, темата на Шостакович обаче – D Es C H преминава в моного негови произведения.

   Сега ще се спра накратко на останалите симфонии на Шостакович:

 

   Първата сихсимфония той пише като абсолвент. Тя е типичната четиричастна красическа симфония, но не е на ивото на Първата симфония на Прокофиев, наречена „Класическа”. Тази симфония показва,, че се появява един нов композитор, който ще учуди света с възможностите си.

   Втората му симфония му е поръчана от НКВД. Умението му да работи в този жанр сезира агентите на НКВД върху него и поръчката идва – Митя ще пише симония, посветена на Октомври, месецът на революцята, допринесъл да станат руснаците най-щастривте хора на света.  Агент на НКВД – вписан е в Музикалната енциклопедия като велик съветски музикант - набутва на Шостакович и стихове, към които той трябва да напише музика, симфонията трява да има хор. Стиховете са на някакави идиоти, неправещи смисъл, няма да ги цитирам.

   Същото се сручва и с Третата му симфония, изключително красиво музикавно произведение. Пак идва агевн от НКВД и му поръчва да напише сивфония, посветена на Първи май. Набутват му и стихотворения, по чиито текст Шостаковоч трябва да напише музиката. Музиката обаче е прекрасна, Шостакович харесва произведеинието си и в зрелите си години освен красиво, го праи и още по-майстроско.

   Четвърата му симфония е по повод голодомора в Украйна. Шостакович е наклеветен пред НКВД и симфоията му не се изпълнява 25 години. Това е едно гигантско тричастно произведение, достойно да се мери  Първата симфоншя на Брамс, и тоналността е същата. В нея има едно фугато, от което кръвта ми се смразява.

   След тази симфония, срещу която се надига народът на СССР макар тя да не изпълнена, Шостакович го грози лагер или разстрел. Жданов го отървава, но Шостакович трябва да напише Пета симфония, в коато да възпее социализЪма и живота на хората в СССР. Шотакович в много кратък спрок завърщва произведението. Музиката е прекрасна, хармонията между частите – съвършена. Това е една от най-често изпълняваните симфонии на Шостакович.

   Следващата му симфония остава загадка. Това е една симфони без първа част. Тя не отеква в сърцето ми и няма да пиша за нея.

   Започва ВСВ, Ленинград  обсаден, Шостакович пише своята Седма симфония. Тя отразява това напрегнато време, когато колегите му измират от глад и студ, бомбардировки има всеки ден. Шстакович го местят в Куйбишев, където той довършва симфонията и тя бива изпълнена за първи път в Ленинград. Отново трагично произведение, ужасии. Най-популярното място на тази симхония е маршът на идиотите, където музикалното развитие е съвършено – запомвайки от едно барабанче, музиката преминава в марш на идиотите.  Този марш е всевечен, подходящ е за всички идиоти по света.  Ако засвирят този марш и на площада в Ленинград и замаршируват препасали по един Калашник Путин, Мъдуро, Радев, Башар Асад, Ким Чен Ун , музиката ще е ходходяща и за тях.

   Осмата симфония на Шостакович ми е любимата. Тя е писана в Куйбишев, около града се водят големи сражения. Първоначално е наречена Сталинградска, но след идването на Хрущо този надпис изчезва. Симфонията е петчастна. Ужасяващо силна е Третата част с тема от три тона, която накрая преминава в тимпаните. Четвъртата част е във форма на пасакалия, изобразява намиранетохна загиналите при сражението  и погнелването им. Пълна трагедия, но пък каква музика!

   Деветата симфония на Шостакович отнова е поръчка на НКВД. Свършила е ВСВ, трябва Шостакович да я отбележи чрез изкуството си. Отново идва агент от НКВД и му дава поръчката – в каква тоналност, в каква формада бъде произведението. Шостакиович предава в срок симфонята, на премиерата се появява Сталин. Възмутен обаче, че пмузикаата е много шумна той напуска залата, което може да означава и смърт на автора, но тази история не е имала продължение.

   Дванадесетата симфония, „Памяти Ленини” Шостакович пише при договорка с Хрушчо, като след написването на тази симфония синът на Шостакович ще може да се пресели в Англия, а забранената Четвърта симфония може да лъде изпълнена заедно с Дванадесетата. Това се случва в Лондон,п от където симфонията се завръща в родшната си.

  Дванадесетата симфония, също програмна, като музика е прекласна. В 11-та се чуват залпове, тук се чуват оръдия.

   Шодтакович явно е изчерпал интересите си към този тип симфония и слудващите му две са съвсем пазлични. В Триндесетата той включва пет стихотворения на Евтушенко, прекрасни, към които пише още по прекрасна музика. В Четиринадеесетата то ползва стихове на Лорке, И в нея трагедията е пълна.

   Петнадесетата чу симфония е шеговита, майсторски написана, в нея има теми на чужди автори.

  Шостакович има и една камерна симфония, преработка на Струнния му квартет оп. 110 по време на посещението му в ГДР във връзка с честването на годишнина на Бах. Историята на това посещенние съм опидал в обширното ми писание за Шостакович от 2006 г.

   За симфониите написах, че е недопустимо един интелигентен човек да не ги познава. За симфониите на Шостакович считам, че е недопустимо един образован човек да не ги познава. А такива явно има, защото сега простащината по света се надига, а в нас тя поиска и властта.

   Задавам въпрос:

   Може ли един образован човек, запознат със завещаното ни от Шостакович да гласува за боклуци, които да му бъдат ръководители? Няма да цитирам страна и имена на няколко боклука от камарата, където можеш с лопата да ги ринеш… 

"музиката на Шостакович не отразява този терор над него, тя винаги е прекрасна и със звуци изобразява живота на хората в Империята на злото."
Ми кък така прекрасни цвуци изобразяват империята на злото? Ами най-известната симфония, 7-ата? Нейната идилична първа част, и тя ли отразява империята на злото?
И имало ли е тогава по-голямо зло от СЕГАШНОТО зло на УМИРАЩА "европа" и изчезваща България?

толкоз могат...