Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2021 21:52 - ЗА СИМФОНИИТЕ НА БЕТХОВЕН, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ЧАСТ ОТ ЖИВОТА МИ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 771 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 21.10.2021 21:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ЗА СИМФОНИИТЕ НА БЕТХОВЕН, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ЧАСТ ОТ ЖИВОТА МИ...

 

   Тези дни работя предимно по дърветата в градината, но не защото дядовците ми се слезли от тях на земята, а защото имам много плодове. Които гледат градина вероятно знаят как се „бере” орех, какво следва със събраните орехи и как после дървото се чисти от засъхналите клони и лакомците. Да успее някой да свърши тази работа трябва да има доста смелост и набор от стълби. Или пък да е кръстоска между човек и маймуна, на каквъто ми мязаше бившия председател на парламентарната група на ИТН в последните два парламента. Трудът ми, ако ми носи радост и ми дава възможности за творчество въпреки умората ме прави болезнено възприемчив към музиката. Като се размисля върту това, така е било през целия ми живот.

   Когато работя, раблоти и радиото ми, което слушам с периферния си слух. В определен момент обаче, зависещ от някакаво музикално произведение спирам да работя и докато то не бъде изпълнено, не се завръщам към работата си, в случая не се качвам отново по дърветата. И какво се случи, че така силно отекна в мен и менаведе на мисъл, която в този постинг ще споделя с обичащите музиката.

   Започва изпълнение на Седмата симфония на Бетховен, аз – на някое дърво.  Прекрасно изпълнение, велико произведение. Тази симфония е известна с Адажио-то си, нещо Божествено. Четвъртата част е апотеоз от танци. Симфонята е известна и с нещо друго – тя е писана в период на много тежка криза в живота на Бетхован, през неговият трети творчески етап. Пред този етап той създава малко от великите си произведения – Седмата симфония, Квартетът във фа-минор,  Десетата си соната за цигулка и пиано и последното си Трио за пиано, цигулка и виолончело. Този труден период от живота на Бетховен, в който влиза и годината 1812, може би най-тежката, цитирам един таг, Тереза Малфати, завършва с навлизане в последния етап на живота му, четвъртият, когато неговият разум не може да бъде наречен така пносто, защото това е разум-вселена. Цитирам неговите последни Клавирни сонати и Последни квартети.

   Вдъхновен от тази прекрасна музика продължи работата си по дърветата. След ден обаче слезнах отново, и то още по-бързо. Не чувам какво ще се изпълни, но познавам доста произведения. И чувам първия акорд в ми бемол мажор на Третата симфония на Бетховен, Героическа-та. Който следи музикалните ми писания сигуно знае, че моята тонналност, в която към настроен, е ми бемол мажор и при изпълнението на произведение в този тонален план то резонира в мен. Винаги мога да изпея чисто тона ми-бемол от малка октава.

  Отново прекрасно иизпълнение. Тук Бетховен е на 30 /и малко/ години, млад, силен, а светът около него кипи. Появил се е нов герой, Наполеон, който ще въведе нов, справедлив строй в Европа. Бетховен е вдъхновен от него и замисля да посвети произведението си на него. Наполеон обаче се провъзгласява за император и Бетховен променя мнението си, като вместо посвещение, той написва на първата страница на партитурата „Героична”.

   От симфониите на Бетховен тази е най-популярната сред музикантите, а сред обичащите музиката най-популярна е Деветата му симфония. Тема от нея стана химн на ЕС. Доводите ми защо е така са убедителни, но сега мотиви няма да изтъквам.

  Тази симфония е най-известна с бавната си част, наричана Погребален вмарш. Хората в музиката на Бетховен погребват старото, злото, идва новото, което ще ги направи шастливи, корсиканеца Наполеон. Това ми прилича на днешното положение у нас, когато хората /б. м. опростачените/ се надяват да ги „оправи” боклукът Радев.

   Този Погребален марш наред с Погребалният марш на Шопен от неговата Втора соната са  много популярни в целия свят. Тези маршове са много различни обаче – при Бетховен мъката е много мъжка, а при Шопен – сълзлива. Напомням за успението на Брежнев. Един ден всички съветски телевизоинни програми засвириха Погребалния марш на Бетховен, след това отново, до посиняване и пак. Западни радиостанции предположиха, че има гибердясал много пръв държавник и това е подготовка преди съобщението. Те познаха дори за кого става въпрос.

   Страхотен е финалът на тази симфония. Има дижение на човешки маси, чува се тропот на конница, която бясно препуска. Същото се чува и във финала на Първата симфония на Брамс. Тук ще отбележа, че да се осмелиш след Бетховен да пишеш симфония и да я напишеш добре както него в кроя на ХІХ век е било само по силите на Брамс.

    Накратко ще напиша по нещо за останалите симфонии на Бетховен, като ще отбележа, че непознаващият тези симфонии не може да има претенции за интелигентен човек. Така, както един пианист, незапознат с тридесетте Инвенции и Симфонии на Бах, равностойни на тридесетте букви на азбуката ни, няма да отиде много далеч. Трудно е да се чете, ако не познаваш дори само една буква на азбуката.

   Първата симфония в светлата тоналност до мажор Бетховен пише твърде млад, на 30 години. Симфонията е Хайдн-Моцартова. Тя има въведение както всичките симфонии на Хайдн, когото Бетховен недолюбва. Бетховен наподобява птиче, което погледа от гнездото си готово да изхвърчи от него по света.

  Съвсем раздлична е Втората му симфония, написана в тържествената тоналност ре мажор. Нея я възприемам като мраморните фрески на Микеланджело. Тя е следващото стъпало на Бетховен като автор на симфонии, неговата Трета симфония.

   Тук ще напиша каква мисъл ме споходи, когато след Седмата, слушах Третата симфония. Третата му симфония възприех този като диктувана му от Горе, тя е тениална. А Седмата възприех като плод на неговия разум. Това е разликата между тези две симфонии в моите представи за тях.

   Четвъртата симфония, писана когато Бетховен е на 36 години е нежната сестрица между Третата и Петата. Тя е първата му симфония, с която се запознах и остава една от любовите ми. Майсторство, мъжество и нежност заедно.

   Петата симфония на Бетховен е много типична за него, донякъде тя е свързана и с личния му живот. Напрежение, настъпление на глухотата, налагаща нов живот на Бетховен, крайно нежелан за музикант. Да страни от хората, защото не чува...Така съдбата чука на вратата, казва той за темата от първата част на симфонията.

   При Шестата сихсимфония писана едновременно с Петата Бетховен си почива от напрежението в Петата. Същото сторва и Брамс с Втжрата си симфония. Шестата е пасторална симфония, тя с музика пресъздава живота на хората, наподобяващ този на хората в библейските описания.

   За Седмата казах вече, тя е писана едновременно с Осмата. Осмата не е от най-популярните за Бетховен, но в нея, подобно на Хайдн, който имитира часовник, Бетховен имитира изнамереният по негово време метроном. Първата и втората част на симфониите са добре разработени и не предполагат двете следващи, които са като скици, но недоработени. Огънят на Бетховен под тази симфония явно е прегорял.

  Деветата симфония  има монументална първа част, в която са се слели много мисли на Бетховен. Останалите части вече не са по канона, като последната е във форма на кантата. Темите на хази кантата са продължение на темите от неговата Фантация за пиано, хор и оркестър. По подобен начин Шостакович пише Тринадесетата сихсимфония.

   В линкове ще приложа три симфонии на Бетховен - Трета, Седма и Четвърта. Слушайте, докоснете се до нещо висше, непреходно, което помага на човек да намери духовни сили във време, когато управниците ни наподобяват на банда от идиоти и съществува антихипотетичната фикция на възможността да видиотят и нас. Няма да им се дадем, дори да се яват лично срещу нас последните участници в предаването "Панорама" екстракт от есенцията на българските интелектуалци в политиката.











Гласувай:
4



1. alhimik1 - Благодаря!
22.10.2021 17:41
!!!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Да си напиша комнентар сам:
22.10.2021 20:21
Постингът ми, макар написан в шеговита форма е доста сложен, само музикантите могат да го разберат. За електората на Радев/Трифонов/Манолова постингът ми не става. Ако бях написал постинг за някогашния хит "Сине, сине, Бог ли те изпрати", който бе сръбски, но го донесе един циганин от Австралия или новят хит с не по-малка популярност на Миле Китич, вече изпълняван и в България - "Дъждовен червея със картон гъзъ си бърше" интересът щеще да е доста по-голям.
Аз обаче сега ще напиша още по-труден постинг на същата тема. За да бъде той разбран трябват и още качества...
цитирай
3. wonder - Любимият Бетовен - Геният на муз...
24.10.2021 09:08
Любимият Бетовен - Геният на музикалната сила! Неговите симфонии доказват как вътрешният космос може да отрази външния с най-голямата и чудодейна сила на музиката.
Благодаря!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Още повече ще ме зарадва
26.10.2021 22:49
wonder написа:
Любимият Бетовен - Геният на музикалната сила! Неговите симфонии доказват как вътрешният космос може да отрази външния с най-голямата и чудодейна сила на музиката.
Благодаря!


коментар към следващия ми постинг, за симфониите на Шостакович. Благодаря за този.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10158376
Постинги: 4097
Коментари: 10040
Гласове: 17303
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728