ОТНОВО НА СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ В ХОЛИВУДБООЛ

   За втори път при това наше посещение в Лос Анжелес бяхме на симфоничен концерт, но този път с повод – съпругата ми,  музикантка, този ден навърши 72. По време на антракта отбелязахме годишнината. Програмата бе интересна, защото включваше Първи концерт за пиано от Бетховен и Трета симфония на Шуман, наречена „Рейнска”.

   Залата, която събира 6, а можи би и 10000 зрители е разположена току под рида Холивуд и е направена с богата инвенция. Фантастична е! Който пребивава за кратко време в Лос Анжелес му препоръчвам да посети Гръцката църква, тази зала и оперната зала в Даунтаун.

   Тук симфоничните концерта винаги започват с някакво произведение, което е ново, непознато. Така бе миналият път, с нещо испанско. И сега бе същото. Изпълниха нещо от една млада еврейка, която се показа след изпълненнието му. Съзирам нещо общо във въвеждащото в концерта миналия път и сега – музиката и в двата случая не правеше смисъл. След това обаче се получи страхотно. Диригентката, г/ца Джема Ню от Нова Зеландия бе страхотна. Рядко има добър диригент жена, но за тази го твърдя с убеденост. Тази жена е назначена за постоянен диригент в Америка, не си спомням в кой щат. По време на концерт преди години главният диригент на Филхармонията на Лос Анжелес, Дудамел, отсъстваше и го заместваше вторият диригент, една латвийка. Дудамел е един от големите диригенти наши съвременници, но и тази бе страхотна, най-добрата диригентка, която съм слушал.

    Гост на филхармонията този път бе един пианист от Узбекистан,  Безод Абду/л/раимов. Учил в Узбекистан, после в Москва, а от 18 годищшна възраст в Америка, където се е установил. Сега е на 32 години. Отличен пианист и музикант. Високото ниво на филхармонията и добрата диригентка помогнаха да се получи едно ОТЛИЧНО изпълнение.

   Слушайки Концерта, се размислих. За мен той е младежко произведение на Бетховен както Вторият му концерт за пиано,  както Първата му симфония. Припомняйки си обаче написаното от Бетховен в следващите години и особено в края на живота му – достиженията в камерните жанрове, за първи път този негов Концерт възприех като детски. Той е прекрасен, не искам да кажа, че не е така. Построен е точно по класическия принцип, а каденците му са писани от Бетховен. Така каденците допълват разработката, а не са самоцел, която да покаже виртоузността на изпълнителя. Имайки обаче в главата си следващите три негови Клавирни концерти и този за цигулка, Първият клавирен ми прозвуча точно така, като писан от дете.

  Ще се спра на тази тема, Клавирните коннцерти на Бетховен. Той започва композиторската си кариера предимно с клавирни пиеси, но пише и камерни ансамбли. Любимата ми клавирна соната от ранните на Бетховен е оп. 2 №2. Още от първата си соната обаче той започва от много високо ниво.

    В опус 1 той издава три клавирни триа, Третото от които е един от върховете в този жанр. В късните години ни живота си натрупал огромен опит и разум, Бетховен го преработва в струнен квинтет.

  Прекрасни са и трите Клавирни сонати на Бетховен оп. 10, а също и трите Сонати за цигулка и пиано оп. 12, третата от което е какавида, от която по-късно ще излети Кройцеровата му соната. Като ансамбъл тя е много трудна.

   Така Бетховен пристъпва към създаването на клавирен концерт с оркестър. Той пише такъв в си бемол мажор, но го недохаресва и не го издава. Започва да пише друг, този в до мажор, който издава пръв. След успеха му той изпълнява и прекрасния си концерт в си бемол мажор. При излизането на сцената обаче се оказва, че част от духовите инструменти не могат да се настроят както трябва, а с половин тон по-ниско. Свалят и строя на струнните инструменти. Макар щимовете да са написани в тоналност си бемол мажор, тоналността става ла мажор. За изпълнителя обаче, Бетховен, да изпълни концерта си по този начин не се е оказало трудност, той е бил отличен пианист.

   Вторият клавирен концерт на Бетховен е още по-младежки от Първия, по красота той не му отстъпва. Който го познава нека си спомни финала на Втората му част, а също бликналатта /детска/ радост в Третата.

   Третият концерт за пиано на Бетховен е написан след изпълнение на концерта в същата тоалност, до минор, на Моцарт, № 24. Бетховен развълнуван казва на приятелите си:

   -  Ние няма да можем да напишем такова нещо!

 След това сяда на работната си маса и пише Третият си концерт в до-минор. Сродството мужду първите две части е очевидно. Бетховен все още чува, той представя концерта си пред публиката.

   В един много силен период на живота си, когато Бетховен създава Третата си симфония, трите си квартета „Разумовски”, Кройцеровата соната, Апасионатата и др. велики произведения, Бетховен пише Четвъртия си клавирен концерт. Това е неговото най-висше достижение в този жанр. По-късно на прага на творческа криза той пише и последния си Клавирен концерт, наречен Императорски. Той е най-изестният от всички. Поставят го в раздела Военни концерти на Бетховен заради тоналността му, ми бемол мажор. Третата му част е валс. Страхотно нещо!!!

   Втората част на концерта в залата включваше само една творба, Третата симфония на Щуман, която той нарича Рейнска. По това време сем. Шуман живеят в Бон. Шуман страда от психическо заболяване и постепенно полудява. Спокойствие вдушата му навява именно тази велика река, Рейн, чието име в превод е Чиста. По-късно, излязъл от лудницата в града Ендених, където се лекува, Шуман се хвърля в реката и се дави. На 46 години...

  Симфонията  не е точно в класическите норми, защото се състои от пет части. Тя е в тоналността ми бемол мажор. Понесен на крилете на Духа на Шуман, един от любимите ми автори, преживях симфонията. Аз познавам всичките му симфонии и ще ги приложа в линк  на края на постинга ми. Ако някой обича музиката и специално Шуман, един труден автор, изискващ доста познания, нека се запознае с тях.

Първата от тях е наречена „Пролетна”, защото в нея има светли, радостни чувства. Радостно произведение в светлата тоналност си бемол мажор. Това, че симфонията  му е първа, никак не намалявастойноста й, тя е прекрасна.

   Втората си симфония в до мажор Шуман пише, „борйки се с разрушителните сили на болестта”, както той самият казва. Борбата, видно от Третата част на симфонията е била много жестока. От напрягането по време на работата си и при обмисляне на идеите си Шуман полудява. Бетховен пък губи слуха си от пренапрягане. Не лесно да си велик човек. Шуман е типичен пример на творец, отдаден на изкуството, който  изгаря в собствения си огън, както по-късно става и с Глен Гулд. Тази симфония има така разтърсваща  бавна част, че дни след като съм слушал изпълнението й, музиката на симфонията  остава да звучи в мен.

   Четвъртата си симфония Шуман пише преди Третата, но след написването на Третата тоя я преработва, запазвайки оригинала на старата, който днес не се изпълнява. Много интересно ми е да го чуя, защото Брамс цени този вариант на симфонията, а не така, както я слушаме. Тази е определено трагична симфония, от която се учи Брамс. Напомням за солото на цитулката в Четвъртата част на симфонията, което Брамс пише в бавната част на своята Първа симфония. На мен много места от Четвъртата симфония ми звучат клавирно, така както слушайки напр. неговите Симфонични етюди ми звучи оркестър.

    Много сила има концентрирана в Симфоничната увертюра на Шуман, Манфред. Мисля, че такава драматургия няма и в симфониите му с изключение на Втората в нейната Трета част. Чайковски, който обожава Шуман и го нарича композинор на бъдещето също ползва достиженията на Шуман. Той пише програмна симфония „Манфред”, замислена като симфонична увертюра. Тя става обаче грамадна по размери и носи името Програмна симфония. Двете симфонични увуртюри на Чайковски – изключително силни творби - Ромео и Жулието, както и Франческа да Римини също са повлияни от Шуман.

   Велик е Шуман и точно заради това пътят към него е труден. Запознаването с живота му, разностранния му талант – пианист преди да си повреди пръста, композитор, диригент, поет, музикален писател, той редом с Менделсон са най-интелигентните музиканти на първата половина на ХІХ век. Прослушайте тези симфонии, ще ги обикнете. Но и тези творби, които споменах в постинга си.

*********************************************************************************************************** 

************************************************************************************************************

   Велико нещо е музиката, но пътят към нея е дълъг и труден. Един живот не стига. Но пък веднаж тя навлязла в живота на човека, той е много по-богат. Жалко, че посланията на великите хора, изпратени към нас чрeз музиката им  остават неразбрани за простаците, чието време в България дойде. Ако най-големите простаци в страната ни в момента, от които зависи бъдещето ни като Обединителят на нацията, Чалгара, Острието на БСП и Маймуната бяха докоснати от духовността на тези велики хора, може би идиотите щяха да са по-различни.

   Дължа едно уточнение към прякора Маймуната. Този новопредставен пред сувурена за негов ръководител наистина прилича на маймуна, но не съвсем – няма опашка. Операторите са го снимали и изотзат, не съм виждал опашка. Всичко останало му е доксан докуз като на маймуните...