Сега е времето за подмятане на пениси и разтягане на локуми пред потенциалните електоратники във възка с предстоящите избори на 4. 04 .. Докато трае тази простотия аз почти не отварям телевизора, но случайно попаднах на две нещастнички, чиито интелелект явно не им разрешава да правят разлика между дигитус и фалос. Гледайки ги за кратко време налегна ме жалост към тях и ме сполетя следната мисъл.:
    Жената е велико нещо! Гьоте казва, вечната женственост ни възвисява. 
    Само че аз искам да допълня нещо - жената ако е менте е велико нищо!
    Едната от кандърмакоьшето с телевизора - най-първа владельщица на най-древния занаят на земята, отхвърлена от хората на изборите за кмет на София, другата - и тя отхвърлена от хората като кандидат за същия пост. Първата ползва тон, който не търпи никакви възражения. Втората изтъква честността си, не ползва обаче думата непорочност, но също и умността си и принадллежността си към изкуството. И децата и бабите знаят, че тя свири и на цигулка. И двете по документи се водят юристки.
   Такива дами да ми заподмятват пениси за да се ловна на тях и да ги подкрепя на изборите, за мен е обидно. На битака има една длъжност, казва се предложител на стока. На предложителя на тези двете, за когото те работят отговорът ми е "Не!" Стоката му е пълен боклрук.
  Смених канала и отидох на музикалния канал, където излъчиха две произведения, в раздела "Любими" за мен. Тук ще поясня, че аз съм с консервативни разбирания за музиката, имам си любими композитори, произведения, изпълнители. 
    Първото произведение, което чух беше Прелюд и фуга в ре мажор от Втори том на ДТП от Бах. Познавам всичките 48 Прелюдии и фуги на Бах, които Бетховен окачествява като ннеговата музикална Библия. Шуман счита, че тези произведенния укрепват духа му, а великият челист Пабло Казалс е започвал всеки свой ден с изпълнение на пианото си на един Прелюд и фуга. Всичките Прелюдиите и фугите към тях са различни - молитва на Бах  към неговия Бог, в случая Исус, защото той е евангелски християнини,  радост, благодарност - всички състояния, през които преминава човешката Душа. Не казвам живот, защото Душата стои над живота.
Имам си обаче любим Прелюд и фуга, този, който цитирах. "Наслагването" на гласовете във фугата пиемам като разговор между човека, в случая Бах и неговия Бог, Исус. Не само този Прелюд и фуга откликва в мен, това важи за всичките, но този ми е любимият. Нищо, че има двугласни и дори петгласни фуги, а също на две или дори натри тема - този с четиригластанага фуга ми остава любим.
  Второто поизведение, което чух бе Соната на Моцарт за пиано в си бемол мажор. Тя е писана в Париж, когато Моцарт е на 22 години.  Неофициалния й номер 13, а истинският номер е К 333. Всичко, сътворено от Моцарт е много велико, това важи и за тези малки произведения, които той твори като младеж. 
   Сонатата е последната от поредицата от 6 сонати, наречени Парижки. Моцарт ги пише за да се представи пред френската публика. Всяка от тях е много велка,много различна. Между тях е Сонатата с терския марш, Сонатата, писана в дните, когато в квартирата им в Париж умира майка му.  Любимата ми обаче от сонатите на Моцарт остава последната от тази поредица, Сонатата с каденцата. Геният на Моцарт сътворява нещо, което никой след него не прилага в този жанр. 
   С напедване на възрастта ми отношението ми към Моцарт се променя, ценя всичко написано от него. Слушайки Сонатат си мисля, какво ли е чувал Моцрт в главата си докато я е писал - вероятно Концерт за пиано и оркестър, за да включи преди края на това скромно произведение такава грандиозна каденца. Която прави последните акорди тъжни, защото ппоизведението му наподобява опера, завесата се спуска, един миг от Вечността е отминал.
   Тези велики личности ми дават духовни сили дйа се изчистя от боклуците, с които ме замерват от къде ли не...
   Ще приложа в линкове тези две поизведения.