Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2021 19:30 - ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА МОЦАРТ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2053 Коментари: 14 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

    Закъснял нестандартен новогодишен „поздрав” към музикантите, заменили професията си с изяви в социалните мрежи в подкрепа на натовския генерал и обединител на нацията ни, на протестиращите по улицата млади интелектники, дошли от чужбина да се борят срещу правителството, срещу Гешев и за машино гласуване.

   Аз – един немузикант - съм с Вас! За Вас написах този постинг. Ще го разберете, ако успеете да склопите в неговата равнина професията си, поздрава ми и се размислите върху изявите си в социалните мрежи.

 

ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА МОЦАРТ

 

   Моцарт е най-популярният композитор. Неговото творчество е дар Божий за хората, което присъства в живота на всеки интелигентен човек. За да се запознаят с дома му, с родината му, годишно около 8 милиона обичащи музиката му от целия свят посещават Австрия. Красотата на неговата музика е на такава висота, че носи голяма радост както на обичащите музиката без музикално образование - любителите музиканти, така и на тези, които имат музикално образование или работят като музиканти  – инструменталисти, диригенти, педагози, музиковеди и др. Само музикантите могат да преценят колко е сложна музиката на Моцарт, колко тъга има в нея. Останали в историята на музиката изказвания на велики композитори за Моцарт като Чайковский, Брамс, Шуман, Хайдн, Дворжак, Верди и др. точно, професионално, кратко, дават прецизна характеристика на това, което наричаме Моцарт. Защото Моцарт не е само композитор, той е универсален гений, който мнозина, между които съм и аз не могат да го възприемат като човек. Той е нещо много, много висше, недостижимо. Давам пример с посещенията му в  различи страни на Европа, които той като дете посещава за да учи музика. По-малко от 10 дни са му били необходими за да научи езика им така, че да може да общува с музикантите, при които отива, било то на обучение в Италия, в Англия или за изява във Франция като детечудо, която посещава със сестра си Нанерл. И тя съвършенство, още едно дете-чудо. Доколко е била надарена музикално Нанерл личи от факта, че е критикувала клавирни творби на Моцарт и той се е съобразявал с нея.

     Още едно чудо от времето на обучението му като дете в Италия – Моцарт слуша едно осемгласна фуга, чиято партитура, казано на днешен език, е засекретена от църквата. След като Моцарт чува изпълнението й, той я нотира и я носи на учителя си, добрия /по думите на Моцарт, тогава дете под 8 години/ падре Мартини, обучаващ Моцарт на многогласното изкуство. Подобен случай за този гений има в Лондон, когато детето Моцарт се оказва по-зряло от тамошният му учител, Йохан Кристиан Бах, а също и с операта му Бастиен и Бастиена, която Хайдн поставя в двореца на Естерхази. Хайдн, тогава на 32 годии, по-възрастен с 24 години от Моцарт, написал до този момент към 10 опери, е възхитен от нея и я счита за по-хубава от която и да е негова.

    Делото на Моцарт увлича един учител по зоология, изключително интелегентен дворцов възпитател към Двора във Виена, Кьохел, да посвети живота си на подрежданнето на произведеннията му в списък по датите на композирането им и поводът за написването им, ако такъв е имало. Днес след всяко произведение на Моцарт има една буква К и номер след нея. Давам пример с произведението К 622. Това е един Концерт за кларинетет, в който кларинетът е на недостижима висота.  Има си причина за отношението на Моцарт към този инструмент, ще я посоча. Да се напише подобен концерт за кларинет опити има доста, напр. от Вебер, но да се достигне до неговото съвършенство не е възможно. В случая не изразявам свое, субективно мнение, а съвсем обективно – това е най-великият концерт за кларинет, ще се върна на него.

   За Моцарт са писали доста музиковеди, най-зачителните трудове от които са два – този на германеца Херман Аберт, и на немския евреин Алфред Айнщайн, които са съвременници.  Трудът на Херман Аберт е от позицията му на музиковед, описал от тази гледна точка  почти всички прозведения на Моцарт. Ако за някое произведение на Моцарт човек търси сериозна литература, в огромния като обем труд на Херман Аберт със сигурост ще намери както историята на създаването на произведението, така и неговия музикален разбор, направен на висота. Изключително ценен труд за музикантите, които работят Моцарт-ови творби. 

   При Айнщайн позицията е друга, защото той е не само музиковед, но и един от най-великите културоведи на своето време, като на първо място са интересите му към музиката и литературата. Историческите събития по неговото време – преди и след ВСВ - го принуждават да се мести от Германия в други страни, защото той е евреин. Във всяка от тях той прави бляскава кариера. Последната страна, в която работи е Америка. Така той се превръща в гражданин на света, но в различен смисъл от този за Хендел.  Той работи не само върху това, което наричаме Моцарт, защото музиката му е само част от неговия гений, макар на този труд да посвещава 10 години от живота си. Ползвайки  се от допълнителните източници за творбите на Моцарт, открити се след смъртта на Кьохел, Айнщайн редактира и допълва Списъка на Кьохел, добавя и нови позиции към него със същия номер, но поставя към тях една малка буква. Отново давам пример. Моцарт пише Рондо за валдхорна и оркестър с № К 514. Открива се обаче някъде ръкопис от същото време на още едно произведение на Моцарт, Струнен квинтет. Той получава № К 514 в. Защото К 514 вече е ангажиран като опус, обозначен по този нестандартен начин.

   Аз считам Алфред Айнщайн за евангелиста на Моцарт, какъвто е Алберт Швайцер за Бах и Карл Хайрингер за  Брамс. За да открием пътя към тези автори, тези трима техни евангелисти са ни поставили жалони, които трябва да съблюдаваме при запознаването с тях.

    От тези два фундаментални труда за Моцарт, този на Аберт се явява много необходим на музикантите, които работят някое произведение на Моцарт. Вторият автор се разпростира върху това, което наричаме Моцарт. Моцарт не е само композитор, той е явление, един гений, недостижимо съвършенство, което няма аналог в човешката история. Запознатите с историята на музиката знаят как е реагирал Хайдн в Бон, когато тамошни музиканти решили да му представят един втори Моцарт /б. м. Бетховен/. Моцарт е звук, той е светлина, като човек от който има останали само няколко съвършено неприличащи си портрети. Не е ясно и къде е гробът му. Звук, светлина, дошла някъде от Вселената, отминала, но озарила част от нас така, че музиката му остава в сърцата ни докато те туптят. Моят любим композитор е Брамс, но не правя грешката да казвам, че той е най-великият. Пристъпващите в музиката, опознали и обикнали творчеството на някой велик композитор изказват мнение, че той е най-великият. Така не бива да се прави, защото това е субективна оценка. Обективната е доста по-сложна.

    Композиторите след Моцарт се учат от него. Според думите на най-изявените от тях, да пишат като него те не могат, но да се стараят – трябва. Хайдн, чиито живот наподобява на светец, на 77 се учи от Моцарт и се възхищава от него. Верди, комуто подхожда духовен сан на великомъченик, на 88 се възхищава на оперите на Моцарт, които счита за недостижими. Уточнявам- след като е написал своите опери.

   Любителите- музиканти като мен също обичат Моцарт, но да разбират музиката му в някакаква степен за тях става възможно доста по-късно, след като придобият музикални познанния. За Моцарт това е необходимо, защото музиката му освен, че е недостижимо красива, е и много сложна. Въвеждам таг, финала на неговата 41-а Симфония, частта Кирие от Реквиема му. В едно писмо до баща си той пише, че за да е лесно на слушателя, трябва да е трудно на композитора. В това изречение е изказана философията на Моцарт при създаване на неговите творби. Има музиканти, които не осъзнават това. Този постинг пиша за музикантите, дано някой да обърне внимание на този мой цитат от писмото на Моцарт.

   Музиката на Моцарт съм слушал през целия си живот, но сериозно с нея започнах да се занимавам след 1977 г. Имам доста случки в живота си, важни за музикалното ми развитие. Една от тях е срещата с изкуството на Вайсенберг през 1973 г, друга е книгата на Алфред Айнщайн „Моцарт”, която си купих от руската книжарница през 1977 г. Композиторът Моцарт – така го възприемах преди да се запозная с тази книга – придоби за мен други измерения. Не знам как да ги нарека – гигантски, колосолани, вселенски. С помощта на тази книга си мислех, че един ден ще успея да опозная Моцарт, но сега разбирам, че това е невъзможно. Всяко негово произведение при следващо изпълнение след години и с повече познанния от мен за музиката му възприемах по различен начин, като да го слушам за първи път. С упрек към себе си, че не съм доловил величието му. И стана така, че вместо да опознавам Моцарт през годините, началото на които бе 1977-а, да се доближа до него, запозавайки се по-подробно с отделните му произведения, осъзнавах величието им и той като все повече да се отдалечаваше от мен. Този процес продължава и сега, макар доста да съм чел за него и по Списъка на Кьохел да имам възможността да изтеглям записи на произведенията му,  което бе невъзможно до скоро.  

    Сериозното ми занимание с музиката на Моцарт продължава доста дълго, с прекъсваия, то продължава и сега . Почти всички негови творби по Списъка на Кьохел прослушах, но тези, които той пише от 1788 г. ме размислиха много сериозно. Изказвам лично мнение, защото не съм музикант, но считам, че произведенията на Моцарт с течение на годините му стават все по-сложни и висши. Като пример давам Концертите му за пиано, симфониите му.

    От годината 1788 той навлиза според мен в един етап от живота си, последните му три години, в които всичко в тази последна отсечка от земния му път да е като диктувано от Горе. А той да се изявява като изпълнителят на повелите, защото това, което е сторил не е по силите на човек. И още нещо забелязвам, като Моцарт да е знаел дори кога ще умре и времето му е било по минути. Не му е стигнало да си довърши само едно произведение, Реквиема. Изтощен от нечовешкия труд и напрежение, Моцарт се простудява при едно свое пътуване, последва усложнение в бъбреците и той умира малко преди да навърши 36 години. Сега ще илюстрирам това, което твърдя чрез някои от произведенията му, които той пише през този период, а също с факти от една негова среща с Хайдн през декември 1790 г. и от една среща с измамника Валзег фон Щупах, още през 1789 г, причината да се появи на този свят Реквиема на Моцарт, недовършен поради ранната му смърт.

     Още преди 1788 г. материалното положенние на семейството на Моцарт започва да се влошава. Причините за това са човешки, начинът на живот на сем. Моцарт, важащо в една и съща степен за самия него и съпругата му Констанца. В момент, когато семейството му няма никакви доходи, Моцарт без да има поръчка, за която да му бъде заплатено, решава да напише три симфонии, връх на симфонизма, пример за всички композитори след него. Тези три симфонии той написва за около месец и половина – два. Такава продуктивност няма и най-скоростния бързописец, Вивалди. За един професионален преписвач на нотопис от времето на Моцарт за да препише тези партитури е необходмо пет-десет пъти по-дълго време. В партитурите няма нито една грешка, като да са му диктувани /от Горе!/.  Симфониите са с номера съотвенто К 543, К 550  и К 551. Между първата от тях и втората има прекъсване, видно от Списъка на Кьохел.  Вероятно Моцарт е имал ангажименти да напише за някого един марш, за други една соната за пиано, едно Адажио и фуга за струнни инстументи, една Сонатина за цигулка и пиано и едно Трио за цигулка, пиано и виолончело. Тези пиеси, макар и доста сериозни, останали в репертоара на камерните музиканти, все пак изискват усилия, време за записването им, мисловен процес. Моцарт пише, като всичко да е в главата му, на него остава само да го нотира. Според други, защото му е диктувано от Горе и повелено да седне и да го напише. Мисля, че от Първата от тези симфоннии за Моцарт настъпва времето, когато той се превръща направо в нечовек, като някакъв управляван от Горе, не намирам точното определение за такова живо същество.

    Тези симфонии докато е жив Моцарт не се изпълняват. Това, че той не ги е чул е най-малкото, но музикантите не са знаели за тях. Те започват да се изпълняват след смъртта му и копия от тях биват разпратени навсякъде по света.

    Поръчител на Моцарт да напише тези симфонии срещу заплащане не е открит, те са отправени към вечнността, а според мен са послание към нас:

-       Ето какво мога, учете се от мен!

    Моцарт е не само оперен композитор, в музиката той е универсален гений във всички нейни жанрове. Това, което се долавя от музиката му обаче във всяко негово произведение е приликата му с операта. Било то и една малка сонатка за пиано, наричана Соната  фациле. Като да има завеса, зад която се чува музика, завесата се отваря, явяват се артистите, изпълняват ариите си, прибират се зад сцената, завесата се дърпа. Става тъжно, защото един миг от вечността е отминал...

    Първата от тези симфонии има номер К 543, Моцарт ще напише за следващите си три години живот още 83 /пиша с думи, осемдесет и три/ творби. В някои от тях според мен той загатва за края си. Това Моцарт в прав текст казва на добродушния Хайдн, който не го разбира. Случва се следното:

   През м. декември 1790 г. Хайдн за първи път напуска страната си, поканнен е в Лондон. Излизайки от дома си, до първата от каретите, която го чака за да го отведе до Кале е и Моцарт. Моцарт е тъжен, Хайдн - приятно изненадан. Моцарт е дошъл да го изпрати, така изглежда, но истината е, че той е дошъл да се сбогува с Хайдн. Казва му, че това вероято е тяхната последна среща. Хайдн не го разбира, усмихнат, казва, че се чувства добре на своите 67 години. Моцарт си тръгва тъжен, Хайдн – възбуден от вниманието на Моцарт към него и от това, което му предстои в Лондон. За първи път ще пътува в чужбина. Той е обещал да напише за тях шест симфонии. Пролетта на следващата година Хайдн получава най-страшната вест в живота си, починал е Моцарт. Които имат познанния върху живота на Хайдн и връзката Хайдн/Моцарт могат да разберат мъката на отеца, загубил духовия си син.

   Тук ще направя едно отклоненние. Моцарт е масон, той и пише музика за масоните, за разлика от Хайдн, който само присъства на службите.  Масоните имат любим инструмент, кларинета, и любима тоналност, ми бемол мажор. Те имат и своя идеология, върху която е построена /масонската/ опера на Моцарт, Вълшебната флейта. Край на отклонението.

   Други произведения, които в някаква степен религиозни са Каноните на Моцарт с номера от К 553 до К  562. Тези Канони са прекрасна музика, която се изпълнява и днес. Четиригласни са, някои имат оркестрова транскрипция. Които обичат Моцарт е добре да се запознаят с тях. Те са доказателство, че Моцарт вече отправя поглед на Горе, виждайки края на земния си път.

   Следвщото му според мен религиозно, в случая масонско произведение е Кларинетния му квинтет. Аз възприемам това произведение като отправено предимно към Бог. Моцарт е изключителен майстор на струнния квартет, а сега в съчетанието със радостното дихание на кларинета и ползването на целия му тонов обем той постига една нова звучност, вдъхновила след около век Брамс да създаде подобно произведение. Ако някой реши да се докосне до този щедьовър, добре е да стори същото и с този на Брамс, и при двамата писани съвсем в края а живота им.

   Друго произведение, според мен в което Моцарт загатва за прилближаващия му край е неговият последен Концерт за пиано и оркестър К 595. Тоналността на произведението е светла, си бемол мажор, но тя звучи тъжно, като казване на сбогом. Така възприемам аз този Концерт. Моцарт пише този тип концерти за изяви на академиите си, те са общо 27, сега не може дори да организира такава. Представя концерта си в един ресторант, където е поканен негов приятел тромбонист.  Моцарт е изпълнил Концерта си в ресторанта. Кой го е съпровождал и какви са били слушателите в ресторанта, не е ясно. Концертите на Моцарт за пиано са за най-добрите срушатели, вече във Виена по това време такива явно няма.  Трагедия, а понеже става въпрос за Моцарт, всемирна. Да слушам този концерт се осмелявам рядко, защото едва издържам емоционалното напрежение, което ме обзема при изпълнението му.

   След този, наричам го Прощален клавирен концерт, Моцарт пише още две религиозни творби, един Мотет К 618 и една Кантата К 619. Погледът му, поне за мен, вече е отправен към Отвъдното, от където е дошъл /или пък изпратен?/ при нас...

   Друго произведеие, вдъхновено от масонните, към които той принадлежи е операта му Вълшебнета флейта. В нея той показва масонските си възгледи – братство, обич между хората, което е казано още по-директно в Одата на радостта на Шилер. Това е любимата му опера от неговите. Нейното съвършенство като музика, като красота на ариите няма равно на себе си в оперната история. Има и послания във  финала като в 9-та симфония на Бетховен.

    Масонът Моцарт все повече се обърща към кларинета. Една от последните му, недстижими творби е неговият Голям коннцерт да басетхорн /кларинет/ К 622. Той се явява последният Концерт за инструмент и оркестър. Нписан е в тоналността на Кларинетия квинтет, ла мажор, и се явява неговият голям брат.  И това произведение според мен е отправено към Бог.

   Тук ще добавя още едно произведение с кларинет, Триото К 498 -  масонският инструмент в масонската тоналност, ми бемол мажор. Пиано, виола и кларинет, по късно романтиците предпочитат виолончелото.

   Успоредно с тези произведения Моцарт изпълнява и една поръчка за реквием, която му е предплатена още от 1789 г. от някакъв граф, Валзег фон Щупах. Този граф поръчвал на композитори музикални произведения, заплащал добре, преписвал ги и след години ги представял за свои. Моцарт трудно работи над тази твобра, защото по думите му осъзнава, че пише Реквием за самия себе си.  Почти две години той отлага довършването му, а внезапната му смърт прави това невъзможно. Довършва го ученикът му Зюсмайер. Три години са били необходими нна графа да го препише и представи за своя творба. Той е изпълнен, на афишите е пишело, автор Щупах, но измамата е била разобличена още при изучаването му. Да благодарим все пак на графа за поръчката, и това че го е опазил. Не смо опазил, но и го преписал на чисто, за да изглежда негов. Били са опазени и ориганалите на Моцарт и поправките от Зюсмайер, благодарение на което е известно какво е завършил ученикът му.  И в тази поръчка провиждам нещо, по сценариий от Горе.

   Моцарт умира вечерта, когато се представя неговата опера Вълшебвата флейта, любимата му. В 19 часа той слага часовника до леглото си и гледайки го, с вътрешния си слух присъства на представлението. Вживява се, опитва се да пее, цветът на лицето му става розов. По времето на антракта, Моцарт си почива от усилията. Когато прозвучават последните акорди от музиката на операта,  Моцарт се обръща на една страна, затихва и умира. Отива си Там, от където ни е бил изпратен, да весе красота в живота ни.  Единственият тогава, който осъзава каква затуба за света е тази ранна смърт на Моцарт е духовният му отец, Татко Хайдн, по това време в Лондон. Дори и съпругата му Констанца, която нищо не е знаела за гениалността на своя съпруг, не е направила нищо поне да го погребат някъде, за да се знае къде е гробът му.

   Идиотите от Виена, оставили го да живее в бедност, дори не го погребали, а го оставили да бъде прибран от служители на общината с починали бездомнци и погребан в общ гроб с тях.

   За доста от най-великите композитори, цитирам Дворжак и Чайковский, Моцарт е божество. Такъв е и за мен. Романизирана биография за него не може да се направи, филм, в който той да бъде главният герой – също. Защото разбиращите донякъде Моцарт го носят в сърцето си и нямат нужда някой да им го представя. Филмът Амадеус бе един прекрасен филм, защото божеството Моцарт бе представено чрез присъствието му в живота на един голям музикант, способен да го разбере, Салиери. За съжаление от трагедията на Пушкин по света още се върти една неистина, станала причина този сериозен музикант и учител на велики творци, между които и Бетховен да се цитира като завистник, некъдърник. Поради която Салиери полудява и умира в лудница. Да се погрижат виенчани докато е жив Моцарт да посещават академиите му не могат, след смъртта му да сплетничат – могат.

   И още нещо – съзнавайки величието на Моцарт, за да се добере до факти от живота му и да ги опише, за вдовицата на Моцарт се жени посланикът на Нидерландия, Карл Неффе. Разочарованието му е пълно, тя понятие си няма за съпруга си.

   Няколко думи за труда на Алфред Айннщайн. Съветските музикилози го иронизират по отнощшение на това, как той възприема образа на Моцарт. Има обаче един факт – те все пак разрешават да се преведе на руски труда му за Моцарт, разбира се след смъртта на Сталин. Одобряват или не труда му, читателите ще преценят и ще ннаучат много за Моцарт.  Това е форма на допускане на трудове за композитори в СССР, които по линията на НКВД са били отричани. Един от отричаните в Голямата страна по времето на Сталин е бил дори Бах...

   Към недостатъчно познаващите Моцарт с пожелание от мен:

   По-често да слушайте музиката му. Тя ще Ви разкрие нови светове!

   Ще приложа в линк едно прекрасно произведение, изцяло масонско, неговото недостижимо Трио за пиано, виола и кларинет, наричано Кегелщат. Нищо, че не е от последните му три години. То може да се ползва като доказателство, каква красота и какви възможности предоставя кларинета. Въодошевени от това трио великите композитори след Моцарт създават подобни творби, но заменят виолата с виолончелото. Няма да цитирам имена, но това Трио като съвършенство няма да бъзе достигнато.

  Моцарт е отдавал голямо значение на духовите инструменти, нещо, което от него Хайдн възприема в оркестрацията на Последните си симфонии. Ще приложа и още един линк на Квинтет за духови инструменти и пиано К 452, любимото произведение на Моцарт от всичките му творби.









Гласувай:
3



1. rosiela - Коста,
13.01.2021 19:24
любим творец. Благодаря за разказа.
цитирай
2. rosiela - Моцарт е " водолей",
13.01.2021 19:25
какво да се чуди човек на гения? На него му се излива от небето.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Данно повече хора
13.01.2021 22:42
rosiela написа:
любим творец. Благодаря за разказа.

се запознаят с произведенията, които цитирам. Аз слушам Моцарт през целия си живот.
цитирай
4. wonder - https://www.youtube.com/watch?v=uHv0on-eAyc
14.01.2021 11:42
Прочетох с голяма радост този ти постинг!
И се запитах много неща като:
1. Каква ли велика и гениална композиторка щеше да е Мария Анна Валбурга Игнатия Моцарт, наричана Нанерл, ако имаше жени-композитори в онази епоха?
2. Как ли щеше да просперира великата музика днес, ако имаше творци като Хайдн, който така обича Моцарт, че възхитата му казва, че всичките негови опери не струват колкото тази на Моцарт?
А днес - завист и злоба сред творците. И никой с по-дребен талант не би изразил искрена възхита от превъзхождащите го. Жалка история!
3. Какво ли щеше да оцелее от гениалностите на Моцарт ако го нямаше Кьохел като почитател и помощник?
4. Какво ли щеше да липсва и да се забрави, ако Айнщайн не бе посветил 10 години от живота си на Мацарт?
5. Какво да правят творците, които си нямат Евангелисти като Бах, Моцарт и Брамс?
Моцарт е Радостния Дъх на Бог в Музиката.
Светлината на хармонията свише.
Моцарт е многостта и многоликостта на всичката музикална красота на света.
Вълнуващ е и т.нар. му Залцбургски период - 1773-1881 г. Тъжния му период. Той не е щастлив, но пише гениалните си симфонии и своите концерти за цигулка, 6 сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано. Макар, че точно през 1778 г. заминава за 1 година за Париж за където пътува с майка си в карета, в лошо време и с много лишения - през м. март. Майка му се разболява и умира.
И след това идва Виенския период, за който си писал - 1781-1791 г. - Празнотата.
Тогава Моцарт посвещава на Хайдн 6-те си прекрасни струнни квартета и пише "Дон Жуан", както и Реквиема - недовършен поради смъртта му.
Много си прав, че на Моцарт му е диктувано Отгоре. Смятам, че през целия му 30-годишен творчески път.
Тук спирам да пиша, защото ме разплака с раздялата между Моцарт и неговия татко Хайдн.
Когато говориш за масонския кларинетен квинтет, сигурно имаш предвид КЛАРИНЕТЕН КВИНТЕТ В ЛА МИНОР K.581 /качвам го в заглавието, за да кажеш той ли е/. Всичко Моцартово е озаряващо, омайно и хармонично.Обичам Моцарт!
цитирай
5. wonder - Кажи кое е произведението на Брамс ...
14.01.2021 11:53
Кажи кое е произведението на Брамс вдъхновено от Моцарт, моля!
Знам, че Брамс се е вдъхновил за първата си симфония от 5-тата на Бетовен.
цитирай
6. wonder - За пръв път забелязах в този ти по...
14.01.2021 12:08
За пръв път забелязах в този ти постинг романтичен поетизъм в миговете когато рисуваш гения на Моцарт с вдъхновени думи и красиви изрази.
Знам, че е трудно да изразим Неизразимото, но те поздравявам и ти благодаря от сърце за този Моцартов постинг, който носи много заряд и красива енергия.
Посвещенията на най-великия композитор за всички времена също са Боговдъхновени. И ни правят по-добри, благородни и възторжени в животите ни.
Благодаря!
цитирай
7. planinitenabulgaria - Г/жо Wonder, благодаря за интелигетня коментар.
14.01.2021 19:14
Реплика към него ще имам в един следващ постинг, в който ще засегна тези 5 пункта. А сега:
1. Кларинетнтият квинтет на Моцарт е първият камерен състав с тези инструменти - кларинет, подсилен със струнен квартет. Той е с номер К 581, тоналността му е мажорна, каквато е на кларинетния му концерт в ЛА МАЖОР, който е писан по-късно. Това произведение за мен, немузиканта е един от заветите на Мозрат към нас, защото той е знаел, че ще умре. В самия край на живота си, вдъхновенн от този квинтет, такъв пише Брамс и то в канониччната, религиозна тоналност си минор с опус 115. На Брамс Квинтетът е много сложен като музика, и той носи същите послания, че идва краят му, както всичике негови камерни произведения след слънчевия му Опус 111.
2. В писанието ми за Моцарт има /само/ едно изречение, което по косвен път води до постинга за Бетховеновата Девета симфоия. То е включено като допълителен глас.
3. Моцарт, макар и класик, усеща накъде се стреми живота и също пише произведения с роматична насоченост. Така той озаглавява Втората част на Клавирния си концерт в ре минор К466, Романца. Това важи и за други негови произведения. Вероятно поради това има романтична нотка в писанието ми за него.
4. Считам за пропуск на обичащите музиката, ако не познават Лондонските симфонии на Хайдн. Те са Хадн/Моцартови, писани от Хайдн, вдъхновени от Моцарт-овите. В писаието на Хайдн приложих две от тях. 103-тата е пример за това.
Благодаря за интелигентния коментар.
цитирай
8. wonder - https://www.youtube.com/watch?v=z1m_YoGbDt4
15.01.2021 08:19
planinitenabulgaria написа:
Реплика към него ще имам в един следващ постинг, в който ще засегна тези 5 пункта. А сега:
1. Кларинетнтият квинтет на Моцарт е първият камерен състав с тези инструменти - кларинет, подсилен със струнен квартет. Той е с номер К 581, тоналността му е мажорна, каквато е на кларинетния му концерт в ЛА МАЖОР, който е писан по-късно. Това произведение за мен, немузиканта е един от заветите на Мозрат към нас, защото той е знаел, че ще умре. В самия край на живота си, вдъхновенн от този квинтет, такъв пише Брамс и то в канониччната, религиозна тоналност си минор с опус 115. На Брамс Квинтетът е много сложен като музика, и той носи същите послания, че идва краят му, както всичике негови камерни произведения след слънчевия му Опус 111.
2. В писанието ми за Моцарт има /само/ едно изречение, което по косвен път води до постинга за Бетховеновата Девета симфоия. То е включено като допълителен глас.
3. Моцарт, макар и класик, усеща накъде се стреми живота и също пише произведения с роматична насоченост. Така той озаглавява Втората част на Клавирния си концерт в ре минор К466, Романца. Това важи и за други негови произведения. Вероятно поради това има романтична нотка в писанието ми за него.
4. Считам за пропуск на обичащите музиката, ако не познават Лондонските симфонии на Хайдн. Те са Хадн/Моцартови, писани от Хайдн, вдъхновени от Моцарт-овите. В писаието на Хайдн приложих две от тях. 103-тата е пример за това.
Благодаря за интелигентния коментар.

Благодаря, че ни обогатяваш!
/в заглавието качих нещо любимо от Моцарт, което слушах тази сутрин в изпълнение на Давид Ойстрах - един от най-гениалните цигулари на миналия век - и той свири на цигулка от 5-годишен./
цитирай
9. wonder - https://www.youtube.com/watch?v=IVIqiR2z0ew
15.01.2021 08:20
И един фантастичен чело-концерт на Хайдн, който много ми допада.
цитирай
10. wonder - https://www.youtube.com/watch?v=uWnhppC9mFw
15.01.2021 08:23
Изслушах и Опус 115 на Брамс. Нека го чуя още веднъж и после ще коментирам. Особено пътешествие на Брамсовата душа е.
Красива душа.
цитирай
11. planinitenabulgaria - Първият Клавирен концерт на Брамс е вдъхновен от Деветата симфония на Бетховен,
15.01.2021 10:42
wonder написа:
Кажи кое е произведението на Брамс вдъхновено от Моцарт, моля!
Знам, че Брамс се е вдъхновил за първата си симфония от 5-тата на Бетовен.


твърдението, че Първата симфония на Брамс е вдъхновена от Петата на Бетховен не е ВЯРНО!!! За да изтъкна мотиви трябва да напиша цял постинг.
цитирай
12. planinitenabulgaria - Еднна забележка:
15.01.2021 10:46
wonder написа:
planinitenabulgaria написа:
Реплика към него ще имам в един следващ постинг, в който ще засегна тези 5 пункта. А сега:
1. Кларинетнтият квинтет на Моцарт е първият камерен състав с тези инструменти - кларинет, подсилен със струнен квартет. Той е с номер К 581, тоналността му е мажорна, каквато е на кларинетния му концерт в ЛА МАЖОР, който е писан по-късно. Това произведение за мен, немузиканта е един от заветите на Мозрат към нас, защото той е знаел, че ще умре. В самия край на живота си, вдъхновенн от този квинтет, такъв пише Брамс и то в канониччната, религиозна тоналност си минор с опус 115. На Брамс Квинтетът е много сложен като музика, и той носи същите послания, че идва краят му, както всичике негови камерни произведения след слънчевия му Опус 111.
2. В писанието ми за Моцарт има /само/ едно изречение, което по косвен път води до постинга за Бетховеновата Девета симфоия. То е включено като допълителен глас.
3. Моцарт, макар и класик, усеща накъде се стреми живота и също пише произведения с роматична насоченост. Така той озаглавява Втората част на Клавирния си концерт в ре минор К466, Романца. Това важи и за други негови произведения. Вероятно поради това има романтична нотка в писанието ми за него.
4. Считам за пропуск на обичащите музиката, ако не познават Лондонските симфонии на Хайдн. Те са Хадн/Моцартови, писани от Хайдн, вдъхновени от Моцарт-овите. В писаието на Хайдн приложих две от тях. 103-тата е пример за това.
Благодаря за интелигентния коментар.

Благодаря, че ни обогатяваш!
/в заглавието качих нещо любимо от Моцарт, което слушах тази сутрин в изпълнение на Давид Ойстрах - един от най-гениалните цигулари на миналия век - и той свири на цигулка от 5-годишен./


Поне в музиката няма малко или много гениални. А за Давид Ойстрах - той е класика, ако пиша за него ще ми трябват няколко постиннга. Той върви в сравение със съвременниците си като Хенрик Шеринг, Изаак Щерн, макар всичките да са доста различни.
цитирай
13. planinitenabulgaria - Хайдн е написал по заявка от княза си /Естерхази/ десетки концерти за различни
15.01.2021 10:53
wonder написа:
И един фантастичен чело-концерт на Хайдн, който много ми допада.


иструменнти, в репертоара на музиканнтите днес има малко от тях - двата Концерта за виолончело - прекрасни, един за цигулка и един за пиано. Запознаването с музиката на Хайдн е необходимо да да бъде разбирана на по-високо ниво музиката на Моцарт, а познаващите живота на Хайдн щмогат да преценят защо отношенията между Хайдн и Бетховен не са били добри.
С пожелание за упознаване на Лондоските симфонии на Хайдн.
цитирай
14. planinitenabulgaria - Произведенията на Брамс, с които обичащият музиката му трябва да се запознае облигатно са:
15.01.2021 16:13
wonder написа:
Изслушах и Опус 115 на Брамс. Нека го чуя още веднъж и после ще коментирам. Особено пътешествие на Брамсовата душа е.
Красива душа.


Трета клавирна соната Опус 5 и Първа симфония Опус 68. Това са двата стожера в творчеството на Брамс. Така ще бъде достигнато до върха в неговото творбество, Немският реквием, за които пък са нужни пхознания от Стария завет.
Брамс е труден автор, защото се изисква познаване творчеството на Бах, на Бетховен, а Шуберт и на Шуман. Този е пътят към него, изминава се за години. Той крачи напред, но погледът му е обърнат назад, към всичко велико сътворено в музиката преди него.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188431
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031