През 1880 г. Брамс е избран за почетен доктор на университета в Бреслав. По този повод той пише една Академична тържествена увертюра. В нея той ползва темите от три весели  песни на германските студенти - Ние строихме, Земният отец и Какво идва от високото, както и темата от студентския марш  Gaudedmus igitur, проведена тържествено във финаала на увертюрата. Във връзка със студентския празник, който тази година ще мине по домовете, публикувам този постниг. Може пък някой студент да научи за това произведение. То не е от ранга на симфониите му, но е много майсторско, много силно и много вълнуващо. В него обаче преминава и един напрегнат момент, когато тоналността модулира в до-минор. Тържеството на края е  неотразимо.
    Започнал да работи по този тип рроизведения, Брамс пише и още една увертюра след нея, която нарча Трагична. В линк ще поместя и ня. Всичко, сътворено от Брамс е много велико, но и трудно разбираемо. Пътят към него изисква доста труд.

Еххх, този прекрасен Брамс, изпълващ душата с красиви чувства! Благодаря!
Чакам с нетърпение писанията ти за Шуман и Мусоргски. :)))

Мисля си, понеже постингите ми по музика са предимно поучителни и доста трудни, дали не прекалих с тях. Защото достигнах до комични ситуации - момичета не осветляват музикалния профил на майка си поради някакъв страх пред мен, може би. А аз съм такъв приятел и на музиката и на музикантите...
А двете Уветюри на Брамс са така значителни като кратки симфонични произведеня, наситени с много мощ - оркестрови интермеци - каквато е Манфред за Шуман.