Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11 23:22 - ЕДНО ГЕНИАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ШОСТАКОВИЧ -
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.11 23:26


  С посвещение на запозналите се с Клавирния квинтет на Шостакович от предишен мой постинг за него. 



ЕДНО ГЕНИАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ШОСТАКОВИЧ – НЕГОВАТА ОСМА СИМФОНИЯ МУ ПРИЧИНЯВА МНОГО НЕПРИЯТНОСТИ....

 

    Понякога пиша за музиката, но постингите ми почти не се посещават, защото са трудни. Такъв ще бъде и този. Бих се радвал ако има интерес към хубавата музика, но тя се превръща в елитарно изкуство, а културното ниво на хората се снижава. Ще посоча примери за това извън музиката, показателни за този процес, протичащ в целия свят - президентите Тръмп, Салвини, Радев, /Егор/ Додон. А хубавата музика е сложна. За да бъде тя разбирана и обичана, да се превърне в част от живата на хората са необходими сериозни РАЗНОСТРАННИ познания. В постингите си съм описвал на какви изисквания трябва да отговаря напр. слушателят на Бах, за да разбира музиката му. Ще повторя само основните:

      1. Музикални познания,

      2.  Познания върху Светото писание, но с допълнението, че тези познания не трябва да са механични, а да са намерили място в сърцето на слушателя и да са останали там,

      3. Познания за времето, когато работи Бах и неговата вяра, извор на вдъхновение за творчеството му.  През целия си живот той работи като кантор в евангелски църкви.

      4. Притегаващият тези качества може да разбере Бах – музиката му е Божие слово, което той на нейния език, универсалния, превежда на хората /б. м. на християните/.

          Труден е пътят към Бах, защото той е свята личност с много висок ранг, отговаряще на Евангелист от Светото писание, за мен Петият. Който намери пътя към Бах, до останалите композитори пътят е по-кратък. Ще посоча двама от тях, много важни, но и те трудни за да бъдат разбирани, но без това разбиране човек не може да обикне музиката им.

          Първият е Хайдн, който в музиката се явява в ролята на Свети Йоан Кръстител. Той идва на този свят, за да кръсти в музиката геният Моцарт. Кръщава го, следва преливане на енергии между двамата. Който осъзнава този процес в музиката им, винаги ще почита Хайдн като човек и творец, както се почитат светците.

     Вторият велик композитор, който посочвам е Шостакович. Той остава в културната история на хората като светец великомъченик.  Запознатите с творбите му, с живота му, с историята на Русия и СССР по неговото време /1906/1975 г./, изпитанията, униженията, психическият тормоз над него от страна на отговарящите за музиката в СССР – всичко това, проработка на НКВД, където отговарящ за изкуството е Жданов, както и по-малките идиоти от Съъза на композиторите, начело на което е Тихон Хренников, възприемат неговите творби като истинската история на страната му по време на неговия живот, описана чрез музиката му. Това важи най-много за симфониите му, но то е валидно и за много негови творби от камерния жанр, а също и оперите му. Чрез музиката си Шостакивич яко осмива идиотите. Той пише една опера сатира, в която осмива тримата идиоти, каквито са сега нашите Радев, Манолова и Трифонов. Първият от тях е Одиночкин, при музикалното извайване на образа на когото  е въведана тема от песната Сулико, най-просташката грузинска песен. Товарищ Двойкин е Жданов. За да допълнят образа му звучат разни маршове. Товарищ Тройкин е един Дзерджински, но не Фед. Едмунович, а нещо като личен състав на композиторите. При ормирането на еговия образ звучат лезгинки. Прекъсвам до тук. Този ужас, който е изживял Шостакович е извесетн на малцина. Когато нашият голям музикант Михаил Ангелов го посещава в последните му дни дачата му до Москва, Шостакович, едвам повдигайки дясната си ръка казва:

  - Наказа ме Господ, тази ръка поздравявяше Сталин.

    По време на обсадата на Ленинград, където живее Шостакович, той е интерниран в гр. Куйбишев. В Ленинград той вече е написал Седмата си симфония, която придобива известност в тези години заради Сталин, който иска да покаже на света, че на СССР не му пука от войната, хората живеят нормално, творците творят. Музиката на Седмата симфония – вещо много велико! - описва тези трагични за хората събития в обсадения град, оставен в страни от интересите както на Хитлер, така и на Сталин. Симфонията бива наречена Ленинградска, но не от Шостакивич, а от Службите. Музиката рисува тези трагични събития за хората, голяма част от тях починали от  глад и студ. Маршът, чиято музика се развива като Болерото на Равел, за мен е Маршът на идиотите. Ако под тази музика с по един Калашник, наденат на вратовете на Путин, Ердоган, Ким Чен, айятоллаха на Иран Алтафанах Алтаебах замаршируват по паважа, излъчването им ще е същото, както от тези, за които Шостакович е написал марша. Които обичат музиката на тази симфония нека си спомнят от звуците на барабанчето какъв марш на безумието се ражда.

   Попаднал в Куйбишев, град в близост до големи военни действия, Шостакович отново чува ужаса на войната – машината на смъртта, замисля се за хората, за смисъла на живота, за безумната машина за убиване. Тези мисли той претворява в музика, която причинилите това безумство не могат да разберат. За съвсем кратко време, не повече от 4 месеца, мислите му се се претворяват в музиката на неговата ВЕЛИКА /!!!/ Осма симфония. Тя и Седмата с право биват наричани военни. Симфонията не влиза в класическите форми, но пък ползва класически средства.

    На мен тя ми наподобява на програмна симфония, неговата 11-а симфония и Шестата на Бетховен. Но времената са различни. Своите мисли, своята трактовка за случващото се около него, Шостакович ГЕНИАЛНО отразява в това свое произведение.

   Симфонията се състои от 5 части, както Третата на Шуман. По времето на Шуман времената са били други, той нарича симфонията си Рейнска.  А по времето на Шостакович светът е подлуден от ръководителите си идиоти, едните, искащи да запазят империята си, други – на разширят империята си на запад, върху Полща, Чехия, Унгария, Германия и др. държави.

    Първата част на симфонията е Адажио, безкрайно дълго, напрегнато, драматично, трагично. Това са размишленията на Шостаковемч за случващото се по онова време. Втората част  подготвя Третата. Тя е марш, не звучащ съвсем сериозно, а шеговито или подигравателно, което Шостакович владее, не мога да преценя за себе си. Това, което пиша за музиката отразява моите мисли за нея, аз не съм музикант, гледам на музиката от по-отдалечна точка.

   Третата част изобразява машината на смъртта. Темата се състои само от три тона , като при провеждането й свистят снаряди, избухват бомби, води се престрелка, така Шостакович изобразява ужаса на войната - машина на смъртта. В клая на частта тритоновата мелодия преминава в тимпаните, които  постепенно заглъхват.

   Четвъртата част възприемам като погребална музика. Тя е написана във форма на пасакалия, като темата се провежда в баса.  Аз, слушайки тази част си представям как убитите при ужаса предния ден биват прибирани и погребвани.

   Петата част е надежда, че хората остават, че ще се отърват от този ужас и ще живеят по Божия закон, неподвластни на хвърлилите ги в това изтребление идиоти.

   Симфонията е приета много добре, НКВД-дейците я наричат Сталинградска. Само че Сталин не харесва симфонията и харесвачите й се помятат от чувствата си към това велико произведение. Те започват да тормозят и заплашват автора, че не пише хубава музика, а такава, която не се харесва на пролетариата и го отконява от линията на партията. Музиката на Шостакович бива окачествявана от НКВД като рожба на формализма, макар аз да не звам какво е туй нещо, формалистична музика. Вероятно е нещо страшно, много страшно, най-дстрашно нещо. Да се пише под влиянието на формализма тогава е било все едно в църква някой да казва, няма Господ. Сифонията е скрита по подобие на неговата Четвърта симфония, не изпълнена 25 години, а наименованието Сталинградска е премахнато от нея. Който я наименовал, той я и отнаименовал. Банда от идиоти! За малко Шостакович да бъди депортиран отново, този път без връщане в Сибир, но той е нужен на Сталин, защото войната свършва и на Шостакович е връчен приказ да напише симфония, поред Девета и  точно каква да бъде. Тук развитието на събитията донася на Шостакович нови неприятности, но пак се разминава със Сибир.

  Всяка симфония на Шостакович е част от руската и съветската история, тази също. Извън темата цитирам Десетата му симфония, написана след смъртта на Сталин, музиката на която задава въпрос: А сега накъде? Отговорът е недвусвисмен - на никъде. Трагедията от Осмата симфония е представена и в Десетата, като нейно продължение.   
     Това са процеси трудни, но не значи, че който не ги познава, не трябва да слуша това прекрасно произведение.

    Осмата симфония е любима на Рихтер, но и на мен. Уважавам симфоничното творчество на Шостакович, познавам го, имам си обаче една любима Симфония от неговите 15, Осмата. Да направиш цяла част от мелодиа в три тона, това го може само Бах. В неговата Трета цигулкова солова соната той ползва мелодия само от два тона.  

   Музиката е изкуство, на изкуството е отражение на живота. Животът е различен през различните исторически периоди, музиката от тяхното време ни показва какви са били хората. Давам за пример френските предкласици. За пример посочвам и ввама романтика, най-обаятелната музикална личност, Шуман и Поетът на пианото, Шопен. Музиката характеризира и народите, към които принадлежат композиторите, тук давам за пример Брамс и Мусоргски.

   Този постинг написах за обичащите музиката, с пожелание да открият себе си в нея, да се образоват, за да я разбират. Така музиката ще навлезе в живота им, ще ги промени...към добро.   
  Ще потърся линк със зарис на Осмата симфония с диригент Генадий Рождественски, най-добрият изпълнител на симфониите на Шостакович.







Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7677728
Постинги: 3247
Коментари: 8635
Гласове: 15632
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031