Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2020 14:40 - РАДУ ЛУПУ - ЕДИН ГОЛЯМ МУЗИКАНТ !
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 01.11.2020 14:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

        РАДУ  ЛУПУ -  ЕДИН ГОЛЯМ МУЗИКАНТ !

 

    С напредване на възрастта ми музикалните произведенния в главата ми се преподредиха и сега с по-голям интерес следя късните творби на композиторите. На доста от любимите ми композитори вече познавам преобладаваща част от творбите им, на някои – почти всичките. Така мога за проследя творческия им път и да погледна на произведенията им от висотата на моята възраст, доста по-напреднала от възрастта на великите композитори, която те са достигнали. Посочвам само двама – Бетховен е починал на 57, Брамс – на 63. Запознат с почти цялото творчество на любимите ми композитори, аз мога да проследя техния творчески път. Той представлява един възход, който смъртта прекъсва.Тези двамата завършват творческия си път с произведенния в камерия жанр. Бетховен пише 6 квартета, които издава в отделни опуси -127, 130, 131, 132, 133 и 135. Това означава, че той придава на всеки от тях много голямо значение. Те са наистина много велики, много сложни, затова и трудно приети от съвременниците му. В Австрия и Германия ги приемат след въодушевлението от тях в Париж. Приемам за дар Божий подаръка от Него, че обичам и разбирам тези квартети.

   Брамс завършва творческия си път с четири клавири пиеси -  неголеми, в свободна форма, които издава в отделни опуси – 116, 117, 118 и 119. В тях той показва какви са  изискванията му към клавира  доста променени от времето на предкласиката до неговото време, на романтизма. Не става въпрос вече само за клавир, за клавирна техника, за звук, а за нещо по-всеобхватно – клавирът при Брамс звучи и като орган, като струнен квартет, като оркестър, в който се чува тимпан, като духови иннструменти. В неговите Вариации оп. 25 има една пиеса, наречена /не от него/ Флейтовият часовник. Мисля, че е предпоследната с №23.  

   Тази концепция за клавира при Брамс я има още в началото на неговия творчески път. Напомням за Третата му клавирна соната, във втората и четвъртата й част на която се чуват тези исиквания към клавира, само органа липсва. А четвъртата част звучи като оркестър с изявено в него соло на тимпана. Шуман е предсказал тези качества на Брамс, но аз напомням и за още нещо, защо Брамс отказва на баща си когато е на 6 години да свири на неговите инструменти – той иска да свири само на пиано, полифоничния по природа инструмент, чиито възможности още преди да започне да свири на клавира, той ги е предусетил.

    За да съм точен, напомням, че след тези Клавирни пиеси Брамс има още един опус с две забележителни Сонати за кларинет.

    Повод да напиша този постинг бе едно изпълнение от Раду Лупу на Опус 119. Такова съвършенство едва ли е по-силите на друг друг. Брамс не е автор, който се изпълнява от много автори, предпочитани за изява са неговите два клавирни концерта, и те костеливи орехи. Камерните му произведенния за клавир се изпълняват доста различно от всеки пианист. Аз имам свое разбиране за изпълнение на творбите на Брамс, защото той е любимият ми автор и познавам почти цялото му творчество. От изпълнителите на клавирните му трворби харесвам най-много гедерманеца Петер Рьозел и румънеца Раду Лупу.  

     Много музика има заложена в последните кратки пиеси за пиано на Брамс, неговите Клавирни опуси. Само най-мъдрите музиканти могат да изпълнят изискванията му в тези пиеси-вселена. Мисля, че да се дават тези пиеси на студенти не е подходящо. Може те само да ги научат, да ги оставят за да ги осмислят през годинните и тогава да започнат да ги изпълняват. Иначе няма да им се получи. В резултат на амбициите за ранно развитие на децата в музиката, тези пиеси се дават и на децата, което е погрешно. Те ще ги изпълнят, но това, което е искал да остави Брамс в клавира след него като образец какви да бъдат изискванията към инструмента, те не могат да още да разберат. Класиците се изпълняват трудно, макар партитурата им да не е гъсто изписана както тази на предкласиците или на романтиците. Брамс се изпълнява дори още по-трудно от класиците. Изпълнението на  Раду Лупо на оп. 119 бе така съвършено, че още звучи в мен, то остана в сърцето ми. В този Опус има само четири пиеси – три интермеци и една рапсодия. Радсодията се явява третата пиеса на Брамс от този тип героични пиеси. Предишните му две рапсодии са в оп. 79.  Първата е по-дълга, втората – по-кратка, но с не по-малка мощ. Рапсодията от Оп. 119 е съвсем кратка, но такава мощ, героизъм, такова съвършество в рапсодиите и на другите автори няма. Има едно място, където с дясната ръка се изпълнява акорд и мелодия. Тези три рапсодии на Брамс са показателни за пътя му на развитие като творец – той се стреми от голямото към малкото, което насища с много голямо съдържаниие. Доста по-рано от другите композитори Брамс приключва с „разточителството на младостта”, за което говори Бетховен. Като пример за разточителство при Брамс посочвам първото му Клавирно трио оп. 8.

   Ще потърся изпълнения на Клавирните пиеси на Брамс с Раду Лупу. За тези, които обичат и разбират Брамс ще бъде радост. Приятно слушане!

    







Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191159
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031