ТРИМА ВЕЛИКИ МУЗИКАНТИ, МОИ СЪВРЕМЕННИЦИ, НА КОИТО СЪМ БЛАГОДАРЕН ЗАРАДИ НАВЛИЗАНЕТО НА МУЗИКАТА В ЖИВОТА МИ

 

   Тези дни извършвах много тежка работа на вилата си, а в такива моменти музиката е винаги край мен. Освен сезонната работа по градината, при която само прибирането и обработването на гроздето ми отне четири напрегнати дни, тази година ми излязоха и други задачи, голяма част от които привърших. Съседното ни место се продаде и трябваше да бъдат отсечени четири дървета, между които един грамаден стар орех, една опасна за катерене липа, един смърч, по-висок от четириетажна сграда и една череша. Справих се, снабдих се с десетина куб. м. дърва за печката, които прибрах и наредих по видове и дебелина.

    От музиката, която слушах, Иво Погорелич заби Токатата на Шума оп. 7 в сърцето ми с едно изпълнение, което ще остане там. Тази Токата, нарез с Токатата на Прокофиев е едно от най-често изпълняваните клавирни произведения. Едва ли има пианист, която да няма тази пиеса в репертоара си. Тя се изпълнява обикновено за около 7 мин, но Погорелич я изпълни доста по-бавно. Записът го има в Ю-туб, прослушах го и там, времето на изпълнеието е 9 мин. и 30 сек.

   Пиесите от типа токата са бързи, изпълняват се енергично, без почивка за изпълнителя. Токати има още от прпедкласиката при Бах, но тогава изискванията към тези пиеси са били други. При всичките заредени с много енергия изпълнения на Токатата на Шуман, аз така и не съм схванал изцяло музиката в нея. Ще направя сравнение с бързия влак, който пътува по Искърския пролом. Той минава под скалите на Свражен, но не можеш да ги разгледаш. А пътническият влак има две спирки там, на Оплетня и Левище. Когато влакът спре там, ми се иска да не бърза да тръгне.

   Така се получи и с Токатат в изпъление на Погорелич. Темпото бе по-бавно, но всичките гласове в пиесата са проведени перфектно. Сега за първи път разбрах колко полифонична е тази пиеса, след като именно на това бе наблегнал Погорелич, а не на енергичното изпълнение, с което е прието де се изпълнява пиесата. Някои големи пианнисти я изпълняват дори за 6 мин.

   Аз харасвам най-много полифонията в музиката и поради това ценя най-високо музикантите, които съумяват да проведат гласовете в пиесата, независимо дали те се появават в определени епизоди или пиесата е изцяло полифонична, напр. няколкогласна фуга или пък фуга на няколко теми.

   В това отношеше Погорелич е блестащ музикант. Не казвам пианист, който може да изпълни произведението, а музикант, което означава, че може да го насити съ съдържание.

   Няколко думи за Погорелич:

   Той е роден през 1958 г. в Белград в семейство от хърват и сръбкиня, което означава югославянин. Той се самоопределя  обаче като хърват, аз имам своя версия защо – за да го не свързват с балканската простащина, центърът на която е Сърбия. Големият ме талант му дава възможност да отиде да учи музика в СССР, където напредва много бързо. Всичко му върви в Голямата страна, явява се на конкурси, печели ги, но...

   Решават да го изпратят на консултация при едно грузинско светило, пианистката Алиса Кежерадзе, жена на висше ченге от КГБ. Чува го тя, но се получава страничен ефект – още след тази среща Иво, който е на 17 години, а Алиса на 38 се влюбват. Любовта им така пламва, че професор Алиса оставя всичко, за да заживее с Иво, който до месеци става пълнолетен. Женят се те, а женена за чужденец, Алиса има право да напусне Голямата страна. И се засеват в Швейцария. Тя е известен педагог, почти не се изявява като пианист, Иво напредва с дни. Той започва да изнася рецитали по Европа, като – отбелязвам специялн!!! – в програмата му има винаги произведения от Бах. А проф. Кежерадзе е голям педагог, тя усъвършенства и един друг изключителен музикант, Михаил Плетньов.

   Идва нова преломна година за Погорелич, 1980-а, когато той се явява на Конкурса Шопен и е над всички. Подчертавам, над всички, а не първи сред най-добрите. Идва времето на КГБ обаче, да отмъсти на  Кежерадзе, жената на ченгето за ннапускането на Голямата страна, в която живеят най-щастливите хора на света. На прослушването за допускане за трети тур на изпълнителите съветските прослушвачи в журито пишат на Погорелич оценка 0 /пиша с думи, нула/. Все едно не пианист свири, а някой хванат от улицата или от гората, защото оценката не е дори двойка. Става скандал, част от журито напуска Конкурса, остават съветските и полски членове, Конкурсът все пак приключва. След този случай Погорелич до днес не посещава Русия, а само т. н. републики.

   Славата на Погорелич расте, той се изявява по света, но го постига друга беда – любимата му жена, с която го свързва музиката умира от рак през 1996 г. в престижнна лондонска болница. Погорелич откача, не  може да свири, страда, лекуват го психиатри. Този негов период продължава до 2007 г. когато той отново се явява на сцената, но съвсем различен, с нов прочит на произденията, които изпълнява. Тук вмъквам, че и Хоровиц изчезва за 11 години от сцената, а също и Вайсенберг.

   Политуйдурмата по време на конкурса Шопен се разигра и от тукашните служби по същия сченарий с други герои. Пуснаха Емил Димитров във Франция с надежда да избяга, но той се върна с една прекрасна песен, „Моя страна” и се яви на конкурс с нея. Журито – ама цялото!!! – оцени песента му с двойки, а песента на Лили ИвАнова оцени с шестици.

   Миналата година Погорелич бе в България, изпълни Концертъ на Шуман. Съжалявам, че не можах да присъствам.

   Имало е обаче още едно отсъствие, на президната ни, който посещава други балкански светила на музиката, цитирам Цеца Величкович, на която връчи високо държавно отличие за извисяване в музиката. Боже, каква простащина!

   Погорелич, подобно на други големи музиканти говори за произведенията, за авторите им. Умен човек. Моят живот нали премина след музиканти, доведе също до странично явление - аз вече не само ги различавам като такива, когато се срещам с тях без да знам какво ралотят, но ми е ясно и дали свирят на едногласен или многогласен инструмент. Вторите имат много специфично провеждане на мислите си. Освен това давам мения, но само след много близки от позицията на музикален атрополог. Погорелиич има много специфични черти във външността и маниерите си, но няма да ги опиша, защото мога да попреча на възпримането на музиката му, ако някой сериозно прочете какво съм написал за него и по време на изпълнение - Търсейки тези негови особености ще пропусне някои подробности от изпълнението му.

  Ще включа два клипа с изпълнения на Погорелич, това на Токатата, което според мен е откровение и едно изпълнение на Симфониичните етюди на Шуман. В него той не изпълнява бавните вариации, които са прекрасни, но полуделият нацяло Шуман от лудницата в Ендених препоръчва тези вариации да се изпълняват не с произведението, а отделно от него.

 

    Другият велик музикант, и той спътник в живота ми е Даниел Баренбойм. Пази се в тайна как така родителите му, евреи, напускат Голямата страна и се заселват в Аржентина, където той е роден през 1942 г. Баренбойм е диригент и пианист, но по-големите му успехи са като пианнист. Такъв огремен репертоар имат малко пианисти, сравнявам го с този на Рихтер. Баренбойм свири всичките концерти за пиано на Моцарт, те са 27, всичките му сонати, същото важи и за произведенията на Бетховен. Преди няколко години той изпълни в залата на Берлинската опера всичките сонати на Бетховен, които са 32. Всичките големи концерти – на Брамс, на Шопен, на Чайковски, Шуман и др. изпълнява. Какъв труд е това е единият проблем, но другият е каква глава има този човек, да запамети всичко в нея, а то е наистина нещо много огромно. И още нещо – Баренбойм не допуска грешка, напр. да закачи чужд за пиесата тон.

   В Аржентина Бааранбойм няма тези възможностии за контакт с големи музиканти и се преселва първоначално в Англия. Там се жени за една друга велика музикантка, Жаклин Дюпре. Тя е виолончелистка от нивото на Ростропович и голяма красавица. За съжаление множествена склероза я погуби мъченически много млада. После Баренбойм се жени да дъщерята на Башикиров, клавирен педагог с гросмайсторска сила, който живее в Испания.

      Записите на Баренбойм са много, в тях обаче липсват Бах и клавирните пиеси на Шопен. Понякога го показват да изпълнява творби, за които не се знае, че ги изпълнява и тях, напр. от Лист. Обстоятелството, че той така добре изпълнява концертите на Брамс и Чайковски, които са много различни, говори за неговата универсалност като музикант. А толкова произведения да има човек в главата си е феномен. Да ги научиш, да ги запомниш, да ги изпълняваш без никаква грешка. И това е клавирна, многогласна музика в доста от случаите, която Йохан Кристиан Бах нарича гъсто изписана партитура.

 

   Трети голям музикант, спътник в живота ми е японският диригент Седжи Озава. Той е роден 1935 г. в Токио. Учи пиано и напредва много бързо, но при инциден непоправимо поврежда пръстите на едната си ръка. Тогава, подобно на Шуман, той търси нов път за изява в музиката, става диригент. Но от най добрите. Дирижира по цял свят с голям успех, работи като втори диригент към титана на ХХ век, Бърнстейн, а също и към един друг велик музиканнт на ХХ век, Караян. Стрхотен диригент! Той дирижира наизуст, но отлично знае партитурата. Взел е жеста на Караян. И тук което мога да напиша като музикален антпоролог ще пропусна поради същите соъброжения, както при Погорелич, в този случай обаче всичмко е още по-ярко изразено.

   На възраст 85 Озава все още дирижира, прибрал се е в Япония. Няма сили вече. Осигуряват му стол докато чака инструметите на сцената да бъдат настроени, започва да дирижира прав, след което се примъква до един специално направен за него стол и сяда, за да продължи. Каква ръка, какъв жест. Един от най-великите диригенти на века, но няма това признание от широката публика, причината е антропологическа. Гледах запис с него с някакъв третокласен японски оркестър, изпълниха Втора симфония на Бетховен.Съвършено изпълнеие, а оркестрантите как го гледаха и изпъляваха изискванията му. Добре, че е останал този запис, да показва на поколението след него как се дирижира, как оркестрантите са като на тръни и дават всичко от себе си.

   Записите, останали с Озава като диригент са с мтого големи оркестри и велики музиканти. Озава и Вайсенберг бяха приятели, Вайсенберг бе с 6 годинни  по-голям. Ще потърся запис с тях на Трети концерт на Прокофиев.

   Приятно слушане!

 

  

Все пак Бах не липсва напълно в записите на Баренбойм, напр. https://youtu/61QNh28FxLE.
А лично за мен беше незабравимо музикално откритие когато навремето за първи път чух концерта на Бах за две цигулки и оркестър в ре минор. Беше под диригентството на Баренбойм.
Може би за него е добре да се отбележи и това, че изразява позиции по определени деликатни въпроси, по които е "по-благоразумно" човек да си трае.

Човек открива себе си в музиката. Баренбойм не е открил себе си в Шопен и Бах. Това не умаловажава делото му в музиката, той е един от най-великите музиканти на века.