СЕРГЕЙ  МАЛОВ - ЕДИН ИЗУМИТЕЛЕН ВИРТУОЗ

    Претоварен с работа, притеснен от Ковида и възмутен от простащината на президента, който чрез платените блоклуци от България, хвърлящи яйца по улиците на София иска да подмени вота на хората от последните изборите и да спаси олигархията, която наричаме задкулисието, станал съм особено възприемчив към музиката. Не само я слушам когато си почивам, но и след произведението чета за него, за автора, както съм правил цял живот. Библиотеката ни на тема музика е много голяма. 

   Последният изпълител, който ме впечатли с феноменалата си техника е щтрайхистът Сергей Малов. Казвам щрайхист, защото той свири на цигулка, на виола и на един модел виолончело, което се държи по същия начин като тях, на рамото на изпълителя, колкото и неестествено да изглежда това.

    Сергей Малов е руснак. Къде живее постоянно не знам, но се изявява на Запад. Попаднах на негов запис с няколко Капричии /Капризи/ от Паганини. Феноменално изпълнение! Слушал съм капричиите с много изпълнители, най-много ценя това на Леонид Коган. На бис в България той винаги изпъляваше по някой Каприз, в репертоара си имаше цялото творчество на Паганини.

    Коган, който ми бе еди от любимиге изпълнители почина отдавна, но цигурари, които се изявават като добри изпълнители на Паганини след него има доста. Аз не проявявам особен итерес към музиката на Пагании, за мен той е основоположникът на съвременнното изпъление на този инструмет. По неговото време той е бил ценен като изключителен виртуоз и композитор, който е изпълнявал по цяла Европа собствените си произведения.

   Възхитен съм от техниката на Малов – какъв лък, какви пръсти! Лъковата му техника е забележителна. Той има т. н. железен лък, който остава обсолютно перпендикулярен на цигулката по цялата си дължина. Някой може да сравни лъка на Яша Хайфец и на Малов, за да види каква разликата в лъковата техника на тези двама големи. Пръстовата му техника също е на много високо ниво – пръстите му са пъргави, с лявата ръка прави пицикати, флажолетите му са невероятно чисти и изравнени в целия тоннов обем  на цигулката. Арпеджиите и акордите звучат толкова чисто, все едно тоновете им не са образувани от мястото на пръстите на струните, а от акордирани струни на пиано. Фантастичен цигулар, не казвам музикант.

   Интересно, питам се аз, с тази феноменална техника как ли ще изпъли соло Сонатите и Партити на Бах, където освен трудностите, не по-малки от тези в произведенията на Пагании, трябва да се чуе и музиката, която е доста сложна, защото за едногласния по природа струнен инструмент, цигулката, Бах пише многогласна музика. Малов изпълнява тези пиеси, изпълнява и Сюитите на Бах за соло виолончело. Нищо особено обаче. Това се среща и при други големи изпълнители, които искат да се впишат в листата на баховите итерпретари, но не може да им се получи. Давам пример с Йехуди Менухин. Освен феномеална техника, за изпълнението на Бах са необходими и други качества - да се провеждат отчетливо гласовете. Примери за това са Хенрик Шеринг, Гидон Кремер, Пабло Казалс. Не съм очарован от изпълненията на Малов на произведения на Бах. Изпълени са виртуозно, с лекота, при която не се забелязва, че са толкова трудни, но музиката в тях остава на по-заден план, зад виртоуозността. По средата на този процес бе някога Леонид Коган.

   Поради тази причина озгаглавих постинга си по този начин, наблягайки на виртоузността. Да се чуе изпълнение на Малов обаче на пиеса от Паганини е празник. Пред очите ми е Коган, който свиреше в Зала „България” част от тези песи, но този е на следващото стъпало...