"ПРЕЛЮД  И  ФУГА"  ОПУС  3206

 

   Потресен от опитите на мекеретата на пудела на Путин /  президента ни/ да омаскарят страната ни пред ЕС, от простащината на платените /верояттно от Черепа и руското посолство/ боклуци, които хвърлят яйца по хора и сгради, възмутен от наглостта и безсрамието на гьотверен/к/ите, наактивирани от президента да се самоопределят като интелектулци, аз се чувствам в дупка. Вяра, че след една година няма да имаме президент простакисиимус и партии, готови да очернят държавата ни пред света ми дават музиката,  природната красота и творческия труд.

   Започвам с музиката, защото тя е важен спътник в живота ми. Темата ми е авторът и изпълнителят, който се явява съавтор. Авторът е написал пиесата, но да достигне тя до хората, тряблва да се изпълни пред тях. Има и изключения, те важат за малцина. Напр. в Италия Вивалди пише превъзходна музика, но тя се изпълнява само в страната му. Копия от тези произведения обаче отиват по някакви пътища до други композитори по Европа. Изписаните ноти по страниците звучат на композиторите като живо изпълнение.

   Изпълителите, които аз наричам съавтори са участници в творческия процес на автора. Като човек, чиито живот премина предимно покрай музиканти, аз знам колко труден, напрегнат, емоционален е животът на изпълнителите, колко труд полагат те. Давам пример с  Рихтер, в чиито репертоар само концертите с оркестър са 90. Давам и още едни ппимер: Антон Рубищайн от близкото минало изася по Европа своите Исторически концерти - той е композитор и пианист - в които са включени 900 произведения от всички автори и епохи. Колко труд полагат изпълнителите и как за един момент на сцената целият този труд може да пропадне! За да не се случи това помага максималната концентрация на изпълнителя, което означава опъната до скъсване нервна система. Не им е лесно, но това е призвание, да служат на изкуството, в случая муциката, като изпълители, педагози, диригенти. Музиката отнема много от тези хора, но те с готовност го дават. Има обаче и една друга категория хора, към които принадлежа и аз – музиката им носи радост и ме изпълва с творчески идеи докато се придвижвам по земния си път.

   По време на житейския ми път понятието изпълнители промени своето съдържание. Сега артистите, изявяващи се на счената нямат това дълголетие както предишото поколение, запазвайки свръхвисоко художествено ниво на представяне на произведенията на различите автори. По време на дългогодишата си кариера, изпълнителите достигаха с годините още по-високи върхове като мисъл, като най-кратък път от автора до прозведението. Артур Рубинщайн бе добър изпълнител до края наживота си, към 90 години, все по-добри музиканти с годините ставаха Ойстрах, Щерн, Шеринг, Ростропович и много.много длуги. Сега животът на изпълнителите е доста по-кратък. Първият от тях за мен е изключителният музикант Евгени Могилевский. Изпъленията му останаха класика. Новите изпълнители имат още по-кратък живот като такива, макар на големи конкурси и по световните сцени те да са се изявявали гениално. За пример посочвам Даниил Трифонов, музикант от най-висок клас. Той не се изявява сега като солист, а свири в разлчини камерни ансамбли, но нищо особено вече яма вп изпълненията му, променил е и излъчването си. Има една пианистка от много висок клас, Беатриче Рана, която запазва нивото си вече десетина години. Дано този твърчески период при нея да продължи дълго.

   Тези дни слушах едно ГЕНИАЛНО изпълнение на Даниил Трифонов. Той изпълни един от най-вълнуващите етюди на Скрябин, който ще приложа в линк  към този постинг. Слушах проезведението като нещо, което никога не съм слушал, макар жена ми да го е преподавала на много деца и да съм запознат с него. Такова изпълнитие никой друг артист не е постигал спорд мен. Давам мнение където не трябва, като сторвам това добронамерено.

   Скрябин е интересен автор, той е един Божий подарък за руснаците. Роден е две години преди Рахманинов, но умира на 43 години от инфекция на пъпка на устната си. Роден е в семейство на издигнати в куртурно отношение хора, но остава сирак от две годишен, защото майка му умира от тулеркулоза.

   Скрябин е доста музикален, учи музика и напредва бързо в нея, но баща му решава да го прави военен. Колкото от Мусоргски е станало военен, толкова и от Скряби. Пред военните Скрябин се изявява...като пианист.

    Обученито му като музикант преминава при известни руски професори от неговото време, между които и ученикът на Чайковски, Танеев. По едно време живеят заедно с Рахманинов, който не виждайки мястото си в страна, където интелигенцията е обявена за реакционна маса и избита от Ленин, емигрира в САЩ. Животът предоставя възможност на Скрябин да посети много от европейските страни, между които и САЩ. По времето на краткия му живот в Русия ври и кипи, защото като най изостанала страна в Европа, в нея има почва да бъде внесена революцията, основата на която вече е подготвена от изрода Маркс и идиотите от Коминтерна. По някаква случайност Скрябин и Плеханов се срещат в Швейцария и Плеханов оказва доста вредно влияние върху житейската философия на Скрябин. А Скрябин е универсалана личност, който се итересува от всичко и знае много. Всичко, писано в руските учебици по музика за Скрябин е съставено от музикантите в НКВД по временто на Сталин, следящи и разпореждащи се с музиката и музикалното обучение в СССР и представлява лъжи, обяснявани чрез несвързани с тях истини. Причината да се сезират музиколозите от НКВД върху Скрябин е връзката на Скрябин с Плеханов и най-вече написаното в дневниците на Плеханов, че при втората среща, той е останал доволен от Скрябин.

   Творчеството на Скрябин има роматична насоченост. Мисълта му е крайно напрегната, такива са и творбите му, като писани от свръхнервен човек. Аз така ги разбирам. Слушал съм доста от творбите му и ги слушам с интерес. Така слушах някога Барток, после той стана един от любимите ми композитори. От произведенията на Скрябин най-много съм слушал Сонатите му за пиано, което са 10, но и мого други клавирни пиеси, между които етюди с висока художествена стойност както тези на Шопен и Дебюси, ноктюрни, мазурки, валсове, импромтюта, прелюдии, поеми, фатазии.  Явно силно повлиян от творчеството на Шопен е Скрябин. Той пше и три симфонии, Концерт за пиано.

   А сега за пиесата, кото ще приложа в линк, неговият Етюд оп. 42 №5. Такова изпълнеие, като това на Даниили Трифонов никога не съм слушал. Той буквално ме закова на място, след кото потърсих изпълнението му в Ю Туб и го намерих. Има и още еди зарис, но е по-човешки, този е върхът!!! Още един велик етюд има от оп. 8, ще потърся и него.

   Състраданието към неговия велик съвременик Витгенщайн, когото австрийците мобилизират и изпращат да воюва в ПСВ, където той губи дясната си ръка, става причина да бъде написано Ноктюрното за лява ръка, една прекрасна пиеса.За Витгенщайно Концерти за лява лъка пишат още Равел и Прокофиев, и двата на много високо ниво, изискващо от изпълнителя съвършена техника на лявата ръка, с която едноръкият Витгенщайн е учудвал учеиците си като умагжаван професор по пиано.

 Добавям и един клип в изпълнение на пиеса на 91 годишна жена, покъртително е...

   За съжаление, поколението сред  мен едва ли ще слуша хубавата музика, защото няма да я разбира. За да се разбере нещо сложно, човек трява да бъде подготвен за него. Тази липса  на истинско изкуство днес се запълва с простащина. В областта на музиката ще дам фрапиращ пример – президентът ни, според мен в клас простакисимус, посещава чалга концерти или такива с „музиканти” съратници на Путин, внедрени в музиката за да вършат нещо друго, напр. със спесимети да боравят парите на руската мафия. Ходил нашият президент на концерт на Цеца Величкович, така хубво пяла тя, че той й връчи висока държавна награда за културни изяви. Подобна простащина, пак негова идея със сигурност, е хвърлянето на яйца по сгради и хора. Друг пример за простащина / тя в случая се нарича чалга/ е Слави Трифонов. Да не пропусна и Мая Манолова. Като гедат децата тези успели хора заради простащината си, те си мислят, че ако правят като тях б. м. опростачат се като тях или ги надминат, ще успеят в живота повече и от тях. И празното място в сърцата на децата, предвидено ог Господ за вяра, обич, изкуство, се запълва с простащината на новата Троица, която цитирах.

   Неволно си спомям за думите на Хайтов, който на смъртно легло казва:

   - Тоя живот, дето го живееме, хич не ми се живее! Отивам си със кеф!

  
                       

      Новата Света Троица культурники Болгарии. Пожелавам им да  посетят през
            това лято в Гуча,Сърбия, академията на Цеца и Ибряма. Че им ареше!!!

Този композитор и изпълнителите явно Ви нехаресват, ще направя постинг с друг автор, ще избера и по-добри изпълители. Праз сте, в изкуството виаги има още. Сезирайта се върху Светата Троица след постинга.

Само сложих профилактично минус.
Бих лайквал положително на постинга за музикалната му част, но е недопустимо да третираш музиката политически. Тя няма нищо общо и никаква вина за политическите ти възгледи.
Сори.
ПП. Не виня никого по отношение политическите му принадлежности и пристрастия. Всеки има право на избор. Ти си интелигентен човек и трябва да разбираш чудесно какво правиш, когато пречупваш политическите си разбирания през призмата на музикалните си пристрастия. Аз това не го разбирам и одобрявам !
ППП. Ако това, което казвам не те кефи- трий, но и помисли защо го казвам.
ПППП. И не си въобразявай, че ми дреме ще триеш ли или не.

който люби чалгата и награждава чалгаджиите. Надявам се, правите разлика между чалгаджия и чалгарче. Чалгарче е Радев, от него и чалгаджия не става, чалгаджия е напр. Азис.
На нивото на Радев са и интелектниците, които се самоопрпеделиха като такива и които подпомогнаха организирането на очернянето а България в ЕП. Хората на изкуството трябва да имат позиция - освен таланта си да са умни, интелигентни. Това важи особено за музикантите, които са по-специални. Човек на изкуството да не може извън изкуството да различи гьот от амдгжик или сик от пармак е срам за него. Точно такива подбират сега и ги явяват по телевизията. Не се сезирам върху боклуците от списъка, където те се припознават като интелектуалц/к/и, защото те нямат срам, в специален постинг се спрях на една от тях. Там работата е съвсем различна.
Аз съм писал за съветското музикознание, вещ съм по него както Мая Манолова в контактите с мъжете. Вие нищо не знаете за напр. за Шостакович, за Прокофиев, за Скрябин, който умира преди "ВОСР" - сега агентите на Путин таричат нези простащини ВНВ /Велико народно въстание/.
Целия ми съзнателен живот мина сред музикантите, образован любител музикант съм, не приемам критиката Ви. И понеже наистина съм интелигентен отбягвам да я нарека както заслужава.