На паметта на големия наш музикант Михаил Ангелов, с когото се познавахме от десетилетия:

      Случайно попаднах на една гениална творба на Бетховен, неговото клавирно Трио оп. 1 №3. Макар твърде ранна в творческия му път, тази творба е достойна за  негов музикален портрет.  За нея преди много години говорехме с Михаил Ангелов, който каза, че геният може да го осени Божественото независимо от възрастта му, това са моменти, когато като да му си диктува от Горе.
   С напредване на възрастта обаче авторите  все по-малко включват клавира в творбите си, които стават преобладаващо камерни и са предназначени за струнните състави, предимно квартет и по-рядко квинтет. Струнният квартет е рожба на Хайдн. Моцарт в някои свои творби включва към квартета още една виола и се получава друга съвършена инструмантална група, струнният квинтет. Той не е така популярен както струнният квартет, но предоставя на автора  нови възможности.  Шуберт пише струнен квинтет с две виолончели, но равновесията в него е нарушено и това се усеща въпреки високата стойност на творбата му. 
   Най-големият майстор на струнните квинтети е Моцарт, които пише поне 10 такива творби. От тях две са отправени само към вечността подобно на трите му Последни симфонии. Симфониите завършшват с тоналности сол минор и до мажор, квитетите, доста по-късни творби от симфониите завършват в обратен на тези тоналности ред.
   Струнният квартет дава огромни възможности, като трудностите пред композитора са много големи, големи са и изискванията към слушателите на този камерен състав. Трудно се възприемат произведения, изпълнявани само от струнни инструменти, защото те са трудни като музика дори за професионалните музиканти. Формата струнен квартет за мен е хармонията на света. Тази форма не е популярна, тя е подценявана дори от музикантите, напр. пианисти, които искат в камерния състав непременно да има клавир. 
   Моцарт пише доста творби за струнни инструменти, между които два дуета за цигулка и виола, пише едно дивертименто за струнно трио, останало недостижимо като съвършенство, двадесетина струнни квартети, връх на които са посветените на Хайдн 6 квартета. Моцар пише на един дъх, без поправки в партитурата, но над тези квартети се е потрудил доста, поправял ги е, пише ге не наведнаж, а след като си почине от труда над всеки от тях. Моцарт оставя и десетина спрунни квинтети, форма, която Хайдн не ползва. Велико прпоизведени в този жанр оставя Брамс, Струнният му квинтет оп. 111.
   Бетховен пише един струнен квинтет, който се явявя транскрипция на неговото Клавирно трио оп. 1 №3. С напредване на възрастта великите майстори се ориентират към камерните творби със струнни инструменти и все по-голямо внивание отделят на полифонията. За да преработи Клвирното си трио в състав за струнни инструменти Бетховен ползва възможностите, които му дава струнния квинтет. Ролята на клавира Бетховен възлага на още една цигулка и две виоли. По-младите хора ще предпочетат вариант с пиано, аз, от "пиедестала" на моите 75  съм твърдо за варианта със струнния квинтет.
   Казах как се променят композиторите в края на творческия си път, защото всичко на този свят има край, това с особона сила важи за Бетховен. За Моцарт това важи само в  ползването на  полифония, достигайки до там да напише фуга на три теми в последната си симфония. Ярка полифония има в последните му творби, дори да са само за клавир, а в тези за струнните инструменти той ползва винаги полифонията във всяка своя творба. Моцарт е изключение,.Той е труден автор, макар да е обичан от всички, които са чули по нещо от него, в творбите ву, които звучат Божествено има много тъга. В същото време той  е и недостижим. Доколко труден автор е Моцарт може да се види от интервютата на големите музикнанти, давани в зрелия или късния период на живота им.
   Ще приложа оригинала на Клавирното трио на Бетховен, струнната му версия и два квинтета на Мооцарт.
   Приятно слушане, защото музиката наистина е много грудна...