Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2018 09:01 - КАК ВЕЛИКИТЕ ХОРА СЕ УЧАТ ЕДИН ОТ ДРУГ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 541 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

  EДИН  ПОСТНИГ  ЗА  МНОГО  НАПРЕДНАЛИТЕ  В  МУЗИКАТА

 

   Тези дни слушах една от най-великите творби на ХХ век, Концертът за виолончело на Шостакович в изпълнение на Ростропович, комуто той е посветен. Вълнението ми бе много голямо, защото произведението е много велико, а аз макар и немузикант съм доста сериозно образован в музиката и го разбира

   Започвам с няколко думи за Шостакович, защото заразените с брадатата спирохета на Маркс и по тази причина химнословещи светата за тях руска троица Ленин-Сталин-Путин, изобщо не знаят за тази велика личност, дала много не само на руската, но и на световната култура, но пък всичко само за тия тримата ненормалници.

     По-широко скроените музиканти оценяват неговата музика като художествено представяне на руската история от 1905 г. до смъртта му през 1969 г. Тясно специализиралите се в музикалното изкуство музиканти виждат в него прероден духа на Бах. В значителна степен това е факт, защото Шостакович е сътворен да мисли полифонично /многогласно/. Многогластното изложениие се провежда по хоризонтални линии. Обикновено гласовете са четири, но може да са и повече и по-малко, като всеки следва своята линия, поради което това провеждане се нарича линеарно. Специалистите лесно различават занимаващите се с музика хора по начина на протичане на мислите им, когато влизат с тях в словесни сношения. Остава кратка разходка из музиката, в които те са открили себе си и най-важните подробности за тях изкристализирват.

   Шостакович пише най-великите след Бах прелюдии и фуги за пиано във всички 24 тонаалности. Сред тях има и двойни фуги, което означава фуги на две теми, при които след провеждането на гласовете на първата тема се появява втората. След това се връща темата на първата и двете теми се сплитат. В линк ще приложа една такава, ре минорната, равностойна на фугите на Бах, а писана във ХХ век..

   Има още двама автори, на които Шостаковичм се явява последовател. Единият от тях е Мусоргски, когото аз изключително високо ценя. Шостакович прави обработки на творбите му, които оказват влияние върху него. Другият е Брамс, който също подобно на Шостакович мисли симфонично. Без всякакакво съмнение музиката на Шостакович е повлияна в най-голяма степен от музиката на Брамс. Симфониите и на двамата титани са много сложни, много велики. И двамата пишат „симфониите на своето време”, както загатва Шуман за музиката на Брамс, която той на възраст 20 години му представя първия си опус, трите Клавирни сонати.

     И още нещо има в творчеството на Шостакович. Той съзнателно не дава опуси на свои произведения, които не е довършил, за да носят те същите номера в творчеството му както тези на Брамс, когато вече са готови. Цитирам Първото му клавирно трио, Цигулковия му концерт. 

     Поради големият ми интерес към творчетвото на Шостакович аз се занимавах три години с творбите му, но тъй като те са свързани тясно с руската и съветската история – тотална трагедия – интересите ми досегнаха извънмузикални области, поради които употребих този израз, тотална трагедия. С познанията ми за твочеството на Шостакивич и за историческите събития на неговото време, което той рисува с музиката си мисля, че помогнах на доста наши музиканти, заблудени от руските учебници, по които те са учили това, което музикалния отдел на НКВД е подготвил за промиване на мозъците им. На завършилите музикалното си образование в Голямата страна не може да се помогне, защото те там просто са били разработени за работа в Бългалия. Достигнах обаче и до нещо друго. Аз възприемам творчеството на Шостакович като доказателство, че и в ХХ век също може да има един Брамс, най-великият музикант от втората половина на ХІХ век. Аз го считам за такъв!

     Шостакович, подобно на Бах се ражда със символите на музиката, образуващи тема, която той провежда в много от своите творби. Темата на символите на Бах е: В А С Н, тврърде напрегната, в ла минор. В последното произведение в своя живот той провежда тази тема като трета в „Изкуството на фугата”, но умира и пиесата му остава недовършена. Символите на името на Шостакович, ако се изпише на немски език са: D /e/S C H. Тази тема е в до минор. Ако музикант отвори постинга ми тези теми ще му прозвучат, ако е любител музикант ще му трябва пиано.

    Да се набутам и аз към музикантите. Истината е, че аз също имам тоналност, в която съм настроен, ми бемол мажор. Няма да описвам как усещам този факт /!!!/ ,но твърдението ми е истинно.

    Първият концерт на Шостакович за виолончело е писан в зрелите му години. Тоналността му е ми бимол мажор. Още с първите звуци на виолончелото, провеждането на темата само от четири тона – G Es B A вниманието ми се съсредоточава изцяло към този концерт. На финала на третата част като за сбогом се явява отново тази тема, нещо което прави Брамс в Третата си Симфония и Дворжак в своя Концерт за виолончело, един от най-великите. Да допълня, че темата от Концерта на Шостакович се появява и в един негов струнен квартет.

     Брамс живее във Виена, която е световен център на музиката. При него към 1890 г. идва да му покаже концерта си доста по-младият чех Дворжак, вдъхновен от посещението си в Новия свят /Америка/. Брамс много харесва концерта му, но Дворжак няма пари да го издаде. Брамс отвежда Дворжак при своя издател, отпечатват концерта за негова сметка и така той тръгва по света.

   За много напедналите в музиката – професионално изслушване на тези велики творби, а на любителите музиканти – приятно слушане.

   













Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191077
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031