С посвещение на г/н Борн: 

260    ГОДИНИ  ОТ  РОЖДЕНИЕТО  НА  МОЦАРТ

 

   Щастлив е този човек, който носи в сърцето си музиката на Моцарт. Тази музика е звук от Вселената, нейно светлина, отразена от Земята, която достига до нас. Тя има променлив блясък за всяко поколение след него, но колко бедно би било това поколение без нея.

   Аз съм един от почитателите на Моцарт. Още като дете слушах негови произведения, после постепенно се задълбочих в творчеството му и този процес продължава до днес. Считам Моцарт за единственият гений в музиката. Останалите композитори мисля, че повече приличат на нас, хората, но на него – малко. Бах поставям на съвсем различно място в музиката – неговата музика е превод на музикален език на Божието слово за тези, които я разбират, образовани са теологично и са вярващи.

   Да се направи филм за Моцарт, това е невъзможно на практика, защото неговият гений е необхватен. Това бе отразено във филма Амадеус на Милош Форман. Образът на Моцарт бе представен чрез този, който носеше в себе си Салиери. Чрез неговите емоции при докосването до музиката на този гений режисьорът на филма бе намерил правилния подход. Да се напише труд за Моцарт също е ужасно трудно, посочвам само двама успели в този жанр – Алфред Айнщайн и Херман Аберт. Втората книга е за музиканти, но първата е настолна книга за тези, които имат интерес към Моцарт. Не казвам музиката на Моцарт, казвам Моцарт, защото той е нещо висше, недостижимо, необяснимо, неразбираемо от нас, хората. Когато някой музикант упознае негово произведение и го слуша след години, той го възприема по различен начин, като нещо още по-висше, което го подбужда музиканта отново да се заеме с него. Съставът на оркестъра на Моцарт е доста по-скромен от съвременните, на каква палитра има този оркестър, въвеждам таг, Концертът за пиано в сол мажор К 453. Листът с нотите на една соната за клавир изглежда много рехав в сравнение с една гъсто изписана партитура, била тя полифонична или на романтичен композитор, който набляга на хармонията и едва ли не всички прътсти на пианиста са заети. Но пък каква музика има напр. в Соната му за клавир с еничарския марш К 331. Малко музиканти могат да разсвирят зурните /турски кларинет/ да имитират тъпаните и строевата крачка на идиотите. Музиката на Моцарт е за най-добрите слушателри на света. Тя обаче е една от най-трудните, макар на слушателите немузиканти да не изглежда така. Самият Моцарт казва, че на композитора трябва да е трудно, за да е лесно на слушателите.

    Творчеството на Моцарт е огромно, на първо място в него е операта. Операта е дала отражение върху цялостното му творчестно. Дори и камерните му произведения наподобяват на опера. Давам пример със Сонатата „Стриназачи” К 454, която звучи като опера – има встъпление /увертюра/, вдига се завесата, излизат артистите, изпяват арите си, завесата се спуска отново. Един миг с гения е оотминал, настава тъга от раздялата с него.

    Най-близкият човек на Моцарт в изкуството е неговият духовен наставник Хайдн. Хайдн обича Моцарт като свое дете и се гордее с успехите му. Техният съвместен творчески живот преминава на два етапа. През първият Моцарт се учи от Хайдн и го надминава. Най-големият дар за Хайдн е посвещението на Шестте струнни квартета, връх в този жанр. Моцарт умира твърде рано, той е знаел дори и това. Описал съм го в писанието ми за Хайдн http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610.                           

     След смъртта на Моцарт Хайдн се учи от него, тогава той достига и върха на своето творчество – Лондонските симфонии, двете Оратории. Месата, последните Клавирни сонати.

    Не само добродушният и пълен с хумор Хадн се учии от Моцарт. Давам пример с Бетховен, който в един от последните си квартети оп. 131 се учи от Квартета на Моцарт К 464, написан, когато Моцарт е на 28 години.

    Искам да напомня какво мисли за Моцарт един велик оперен композитор и херувим като душа, Верди. В последната си лекция пред студентите, преди той да почине, той им обяснава Моцарт така:

  Когато бях млад, казвах: Аз!  Когато станах по-възрастенх казвах: Аз и Моцарт! После казвах: Моцарт и аз! А сега на преклонна възраст, аз Ви казвам: Моцарт…

    Прилагам два линка, които намерих в блога си за Моцарт, но съм писал и други. Имам намерение да напиша още няколко за негови произведения, които се иизпълнявят рядко. Аз така правя – посещавам непосещаваните, но много красиви планини, пиша за малко познатата, но много хубава музика.

 

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/10/07/zakysneliiat-mi-posting-za-denia-na-muzikata.1397571

 

 

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2012/11/27/klavirnite-sonati-na-mocart.1025143

Много щастлив човек съм значи! :))) Обичам Моцарт!
Верди ми стана любим заради това великолепна отношение към Моцарт. Хайдн ми стана любим и като учител на Моцарт, и като подкрепящ Бетовен.
Великите души в музиката винаги се изпращат за да облагородяват душата. Музиката е един от най-мощните Божествени инструменти благотворящи на Духа ни.
Поздравявам с една соната - № 11, която е прекрасна за утринно слушане:

hwww.youtube/watch?v=vp_h649sZ9A

Точно за тази Соната писах, колко е трудна за изпълнение, макар нотният лист де не представлява "гъсто изписана партитура". Най -доброто идпълнение на Соната е на Михаил Плетньов. Величието на картината от третат част на Сонатата - марша на идиотите, които свирят на зурни и бият тъпани е постигнато след Моцарт само от Шостакович в Седмата му симфония, къдети други идиоти маршируват, започвайки марша си с едно барабанче, ама после какво става. Това, което Моцарт е представил само с един клавир, Шостакович представя с грамаден симфоничен орекстър.
Настина си щастлива, но можеш да станеш още по-щастлива когато се запознаеш с Шестте струнни квартета на Моцарт, посветени на Татко Хайдн...
Поздрави!

Много е приятно човек да се докосва до творчеството на този несравним гений . Благодаря че ни припомняш за него!

повече да слушат Моцарт и красотата на музиката му да се опитват според възможностите си да пренасят в живота. Това е доста труден процес и се нуждае от веме, колкото трае един живот.

http://sande.blog/izkustvo/2016/03/09/stariiat-gotvach.1435990

помня този постинг.