Прочетен: 1324 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2016 23:39
С посвещение на г/н Борн:
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ИЗКУСТВОТО НА СВЯТОСЛАВ РИХТЕР,
ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПИАНИСТИ НА ХХ ВЕК
Този велиик музикант е роден в град Житомир през 1915 г. Той има зодиакален знак РИБИ, какъвто е и моят. Неговият баща е германец, музикант, кантор на църквата в Житомир. Предполагам, че е бил евангелски християнин, но не съм намерил материали за това. Майката на Святослав е рускиня, образована, двроянка, също музикант, доста по-млада от съпруга си.
Град Житомир е в Украина, но тогава тя е била към Руската империя и в картата на тази империя страната се води част от Русия. Русия след завладяване на чужди държави насилствено е разселвала там руснаци, за да има претенции към тези територии. По този начин ли е бил заселен там родът на майката на Рихтер не ми е известно. Фактът, че те са дворяни ме навежда на тази мисъл.
Рихтер е много даровит като музикант, напредва бързо, макар да няма учители и към 1935 г. заминава за Москва да бъде представен на най-добрия клавирен педагог от онова време, Хенрих Нойхаус /Хенриг Нейгаус/. Нойхаус е възхитен от изпълнението му, взема го да го учи, а впоследствие Рихтер става неговият любим ученик. Тук ще отбележа, че Нейгаус е учител на много велики руски пианисти, между които и любимият ми от неговите ученици Гилелс, но в изкуството няма точни преценки. В него всеки открива себе си – мислите си, чувствата си, духът на музиката.
Годините за Рихтер по времето на СССР са много тежки, макар той да не е преследван персонално от НКВД както напр. Шостакович или пък притискан както Прокофиев. Първата голяма катастрофа за този велик музикант идва през 1941 г., когато Сталин и Берия решават, че германците, пребиваващи в Украйна, на брой над 6000 души са врагове на СССР и трябва да бъдат избити. Ювелирна акция на Берия води до избиването на тези хора за два-три дни до крак. В разцвета на силите си като човек, музикант, бащата на Рихтер е разстрелян от джелатите на Берия като потенциален шпионин на Германия, както са били разстреляни от джелатите на НКВД 20-те хиляди полски офицери. Тази проработка - изчистване от шпионите в Украина има продължение. Набелязани са роднините и близките на тези шпиони, които също да бъдат застреляни. Между тях е майката на Рихтер, която междувременно сключва брак с друг германец, който приема нейното име и благодарени на това те успяват да избягат на кораб, който ги отвежда до Германия. По време на екшъна майката на Рихтер е ранена.
Рихтер остава сам в СССР, но психиката му след тези идиотщини на стилинизЪма се променя. Той се затваря в себе си, единствената област, която го спасява от тежкото време е изкуството. Няма да описвам проблемите на този човек след разстрелаа на баща му и бягството на майка му, която отървава куршума, те си видни за тези, които са гледали големия филм на Бруно Монсежан за него. Напомням, че Бруно Монсежан направи още два върхови филма за Глен Гулд и за Вайсенберг.
Много силна връзка за Рихтер през тези години е тази със Сергей Прокофиев, който му посвещава голяма част от клавирните си сонати. Покрай Прокофиев Рихтер устанява творчески контакти с Ойстрах, Ростропопович и доста композитори. С Шостакович не се получава.
Рихтер има огромен репертоар, един от най-големите на света. Ако концертите, които изпълнява Вайсенберг са точно 60, тези на Риихтер са към 100. Най-малко Рихтер свири Моцарт, твърдейки, че той трудно влиза в неговия мозък. Рихтер свири произведения от Бах, изпълнявайки цикъла му 48 прлюдии и фуги, концерти, свири класиците също много силно, още по-силен е при романтиците, свири и съвременни композитори.
Рихтер, като дете на врагове на СССР /баща германец и майка съпруга на германец/ няма право да напуска СССР, макар влиятелният по това време музикант Ойстрах да се застъпва за него. Първото посещение на Рихтер е в Прага към 1955 г. където той свири с такава висота, че пражани – изключителни музиканти - са смаяни от изкуството му. Този концерт е записан и е достъпен за слушане.
Рихтер е най-големият изпълнител на Шуберт. Ще потърся линк с Фантазията „Странникът”, която никой друг пианист не може да изпълни каато него. Недостижим остава и записът ма на Сонатата в си минор от Лист, най-великото произведение на унгареца. В него той превъзхожда в звука дори това на Вайсенберг, защото има по-широка ръка. Върхово е постижението му и при изпълнение на Сонатите на Прокофиев, на Концертите му, много голям интерпретатор на Шопен, на Шуман и др. Днес тези композитори се свирят различно, защото хората се променят, но изпълненията на Рихтер са съгласно авторовите указания на Прокоофиев и остават класически.
Нямайки право да напуска СССР като дете на врагове на СССР Рихтер пътува за да изнася рецитали по голямата страна с влакове, с камиони и др. превози, достигайки я чак до Далечния изток. От който преди половин век преди него Прокофиев напусна СССР на път за Япония, после САЩ, за да отиде /за по-пряко/ в Европа. Писал съм за проработката „Луначарский”, почитател на Прокофиев.Сега ще допълня, че жената на Прокофиев е изобличена за враг на СССР, интернирана в Сибир, където умира.
По времеето на Хрущо Рихтер зпочна да пътува по Запада, където не го пуснаха дори за погребениеето на майка му в Германия. И там ги шашва с изпълненията си, до днес се споменава изявата му в Париж, къдото той излиза болен на сцената. Но Рихтер е имал и други такива трудни моменти - колко пъти в СССР по време на концерт спира тока, той обаче продължава да свири в тъмното.
Рихтер не може да пътува на саамолет, страх го е, затова пътува до САЩ с кораб. През 1953 г. обаче офицер от НКВД го натоварва във военен самолет и го стоварва в Москва да свири на погребението на Сталин. Ни жив, ни умрял след полета, Рихтер изсвирил там нещо любимо на Сталин, вероятно песента Сулико.
Този постинг пиша за реклама на филма на Бруно Монсежан за него. Един тъжен възрстен човек, прекършен от системата всякак, но не и като творец, макар тя да не се е била сезиала директно върху него. Бзкрайна тъга излъчва той и последното изречение, кото казва е:
Не харесвам себе си…
Ужасно тъжен филма за социалистическия реализъм и мястото на изкуството в него. Брависимо на Монсежан!
Като контрапункт на този филм е добре да се види след това филма за Вайсенберг - как изглежда човек, живял в свободния свят, развивал се според таланта си по своя воля, имал достъп до свободно образование, а не съгласно програмата на НКВД.
Приятно слушане на изпълнения на този велик руснак и германец! Случих с качествени като звук последните две пиеси, но първите като изпълнение също са връх.
Едно допълнение:
В ерата на Путин нещата с музикантиите в Русия не са по-добри отколкото по времето на изявите като артист на Рихтер. Затова те живеят по Европа като артисти на свободна професия. Путин внедри в музиката свои агенти и ще дам само един пример. В Панама се оказва, че челистът Сергей Ралдугин, приятел на Путин има влог от 2,5 млрд. долара. Нека някой от три пъти познае ако тези пари не са на Ралдугин, на кого ли биха могли да бъдат те, кому служи за параван Ралдугин. Дали пък сам Ралдугин не ги е спечелил чрез изкуството си и да ги скрил в Панама? Въвеждам и още три тага: диригентът Гергиев, виолистът Башмет и пианистът Мацуев. За тях Бруно Монсежан филм няма да направи. Но пък те ще бъдат винаги най-първи, докато Путин нацръква финансови инжекции на които трябва да ги тургат на музикалната Първа страница.
