ДА  СИ  СПОМНИМ  ЗА  СЕРГЕЙ  ПРОКОФИЕВ

    На 5. март се навършват 63 години от смъртта на Прокофиев. Във връзка с това реших да направя кратък постинг за този композитор, един от четиримата най-велики на ХХ век – Енеску, Бела Барток, Прокофиев и Шостакович.

    Вълната на класиката, а после и на романтиката, тръгнала от Германия достига до периферията на Европа, като затихването в края на ІХХ век в родината й, Германия е най-силно. За пръви път в истрорията на музиката през ХХ век музикалното изкуство достига своите върхове не в Германия, а в други страни на Европа,  между които Русия, където се раждат няколко велики музиканти. Най-значителните от тях са Прокофиев и Шостакович. Шостакович е следващ етап в развитието на Бах, Мусоргски и Брамс, Прокофиев обаче няма анолог в своето творчество, той е единствен. Музиката му не казвам, че е музика на бъдещето, защото няма композитор след него, който да бъде наречен негов последовател.  Шостакович има доста, най известният от тях е Шнитке.

    Как възприемам аз музиката на Прокофиев?  Възприемам я като опъната до скъсване струна. Таково напрежение носи тя. Така, като скъсана от преопъване струна умира и Прокофиев на днешния ден, 5. март. 1953 г. на 62 годишна възраст от инсулт. Пренапрегнатият винаги до краен предел негов мозък с поредната му творба, върху която мисли е издържал до този ден.

    Прокофиев е изключително оригинално личност. Той има по наследство музикалността на майка си, която е неговата първа учителка по пиано. Баща му е агроном, няма нищо общо с музиката. Сергей напредва много бързо в музиката, като на пет години пише първата си композиция. Взема уроци по музика при най-дбрите тогава преподаватели по музика и напредва много като пианист и като композитор. Изпълненията му като пианист са се отличавали с железен ритъм, което се потвърждава от всичмките му слушатели. Неговата виртуозност на този инструмент е причината клавирните му произведения да да са толкова трудни. По време на младостта на Прокофиев цари влечението по неоромантизма, главният представител на тази линия е Рахманинов, наричан късният романтик. Този стил не допада на Прокофиев. Той се интересува също така от театър, балет, сфера, която неоромнатиците пренебрегват в творчеството си.

     През 1918 г. Прокофиев с разрешение от Луначарский напуска СССР и отива на Запад. По съвета на Луначарский за да не бъде убит от идиотите по границата на СССР с Европа Прокофиев тръгва на изток, достига до Далечния изток и от там с кораб напуска СССР. Установява се за кратко в Япония в градовете Токио и Йокахама, но набързо отпътува за Америка. Там работи в градовете Чикаго и Ню Йорк. Изнася концерти също в щата Калифорния, посещава и Мексико. Две години в Америка са достатъчни за да се замисли Прокофиев да се премести в Европа. За това се замисля след поставяне на негов балет в Париж, който има голям успех. Французите тогава са били първи в света по балетно изкуство, с тях е работил и Чайковски.Давам таг, Мариус Петипа.

     В Америка не му тръгва на Прокофиев още от началото, а при влизането му в страната е бил арестуван, защото е заподозрян като съветски агент провокатор – влязъл в Америка не от Европа, а изотзад, от Япония. Нещата бързо се оправили, но Прокофиев така и не намира себе си в културните среди на Америка. След 4 годиини той вече е в Германия и се установява трайно в Париж. Той вече има европейски паспорт, така може да посещава СССР, където през 1927, 1929 и 1932 година той изнася забележителни концерти със свои творби. По това време още има неизбити от НКВД руски интелигенти, които могат да оценят таланта на този велик музикант, техен сънародник, и той като Рафманинов и  Стравински, поел по чужбина. След последното си посещение в СССР Прокофиев решава да се върне в СССР завинаги. Една от причините за това са били трудните му отношения с музикантите в Европа, с които той се е държал недодялано и те са го избегвали при личните си контакти без да принизяват големия му талант и  поставят новите му творби. Друга причина е това, че Прокофиев е закопнял да слуша отново руска реч след 15 години по чужбина, а в СССР той е щял да се води чужд гражданин, което означава че може да напуска и да се връща когато пожелае страната без да е подложен на енкаведепростотиите от онова време. Годината е 1933. Прокофиев се установява в Москва. В този период обаче има неизвестни за историята неща от живота му, защото от една страна той е недолюбван от страна на НКВД – има статут на чужд гражданин - от друга страна жена му Галина същите тези джелати от НКВД изпращат в Сибир, където тя умира, но за това няма нито една дума от Прокофиев. Както е имало договорка между Шостакович и Хрущо, която е известа, такава договорка със сигурност е имало между Прокофиев и Жданов, но тя ще стане известна само ако се отворят архивите на НКВД.

     Прокофиев е бил характерен с разностранните си интереси още  като дете. Той се интересувал напр. от локомотиви и е бил добре запознат  с устройството и работата им.  Връщайки се в СССР той е в творчески връзки с най-добрите изпълнители на СССР от неговото време като Ойстраах, Рихтер, Ростропович, на които посвещава доста свои произведения. И още една особеност – Прокофиев е много красив, излъчване му носи послание за съвършеност. Като всеки музикант е играел отлично шах, но на официалната среща мужду него и Ойстрах печели Ойстрах, който играе модерен шахмат. И още една заслуга на Прокофиев – той пише прекрасни произведения за деца, които запознали се с тях не могат да не заобичат музиката. Давам пример със симфоничната му приказка Петя и вълкът. В нея Петя е изобразен със средствата на струнен квартет, защото е човек, с душа, за животните  - птици, патица, вълк, котка и др. - има различни инстументи. Има и шега, която винаги присъства в музиката на Прокохфиев: Петя среща вълка, мисли и измисля:

    Пионер не надо боиться волком!

    Прокофиев създава  много творби, голяма част от камерните му са ми любими. Най-великото му произведение обаче е Кантата „Александър Невски”, подобно на Немския реквием за Брамс.

    Ще упомена някои от по-важните произведения на Прокофев. Той написва две занчителни опери, Симеон Котко и Война и мир, но най-популярната му опера става Любов към трите портокала, която пише в Америка. Прокофиев пише някоко балета, най-популярен от които става Ромео и Жулиета. Отбелязвам, че Прокофиев е бил длъжен да напише по заказ от агенти на НКВД опери и балети, които не са нещо особено, защото са на тъпи теми. След десетина години на същия торбоз ще бъде подложен Шостакович.

    Прокофиев пише седем симфонии, които съм слушал и познавам, но не влязоха в раздела ми „любими”. Най-популярна е Пръвата симфония наречена Класическа, другите са трудни за разбиране и ме напрягат много. От симфоничните поеми най-популярна е поемата Срещата на Волга с Дон.

   За клавир Прокофиев пише пет концерта, като Четвъртият е за лява ръка с посвещение на големия пианист Витгенщайн, загубил дясната си ръка през ПСВ на фронта. Тези концерти всичките са връх в жанра, на мен любимият ви е Първият. За цигулка Прокофиев пише два концерта, и те прекасни. За вилончелото Прокофиев пише Симфония-концерт, едно много трудна за изпълнителя пиеса.

    Страхотна е камерната музика на Прокофиев. За пиано той пише 9 сотани, като на Деветата поставя надпис, Последна соната. Никой от неговото време няма такива хубави сонати, композиторите след него – също. За най-трудната форма в музиката, струнния квартет, Прокофиев пише две творби. Две сонати за цигулка и пиано пише Прокофиев, прекрасни, за виолончело и пиано се появава една Балада, не на нивото на цигулковите сонати. За пианото Прокофиев оставя много велики миниатюри, транскрипции по негови произведения, напр. по балета Ромео и Жулиета. Има едни прекрасани произведеня от Прокофиев, които той нарича Мимолетности, други - Сарказми. Те са отличен материал за децата да се запознаят с музиката на този велик композитор и да могат след години да разберат величието на неговите сонати.

   Освен тези неща Прокофиев пише произведения за камерни ансамбли, песни за глас и пиано, музика към филми и др.

    Важно място в живота ми заема музиката на Пррокофиев, на кемерните му произведения съм голям фен. В музиката му има много хумор, посочвам две негови произведения – Първата му симфония и симфоничната приказка Петя и вълкът. Но музиката му носи и много тревожни симптоми, защото Прокофиев живее в СССР в много тежко време. Две поизведения на Прокофиев са белязани от това време, това са Първата му цигулкова соната и Шестата клавирна.

    И накрая малко информация за Прокофиев извън темаата „Музика”:

    Прокофиев умира в деня, в който умира и Сталин. Отношенията обаче на Прокофиев с НКВД не са добри и поради това той не може дори да бъде погребан без инструкции от там. На въпроса „Кво да го правим тоя?” от НКВД разпореждат: да се отворят прозорците на квартирата му той да замръзне, като се оправят със Сталин, ще решат. Но оправянето със Сталин не е лесно. Берия иска да вземе властта и дава серозна заявка – избива лекарския екип, констатирал инсулта на Сталин, набеждавайки докторите, че са го убили.

    Вестта за смъртта на Прокофиев достига до всички големи музиканти, а той е една от най-великите личности в СССР в тази област, тя достига и до Святослав Рихтер, който е някъде по гастроли.  Натъженият от този факт Рихтер, който е голям приятел с Прокофиев обаче получава приказ да го откарат със самолет в Москва, а той има смъртен страх от самолети и никога не е летял. Наблъскват го в самолета, разтоварват го някъде си, Рихтер свири пред опечалениите хора от смъртта на Сталин, които плачат.

    След няколко дни пристига приказ от НКВД какво да направят с трупа на Проокофиев и той бива погребан в Новодевическото гробище. Последният земен пристан на този дар Божий не само за Русия, а за милионите хора по света, между които аз се поставям сам.

    Ще потърся линкове на две шеговити произведения на Прокофиев и на две от военните години. Приятно слушане!

     Една голяма награда и за мен. Попаднах на страхотен запис на Рихтер, един от най-големите интерпретатори на Прокофиев. Записът е направен в Прага през 1956 г, когато Рихтер скрива топката на пражани. Не го пускат с часове сле концерта му, искат още и още да им свири и после отново. Не знам какво сравнение да направя за този запис, но си мисля, че и на Делян Пеевски би било трудно така добре да се справи с това сложно прозведение.   
     Гениална соната, гениално изпълнение. Само в изпълнението на Сонатата в си минор на Лист Рихтер свири по този начин. Слушайте внимателно...