С посвещение на дамата, която в едно свое стихотворение написа: Аз съм симфония от Моцарт!

               ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЕДНА МОЯ РАЗХОДКА

               ИЗ КЛАВИРНИТЕ КОНЦЕРТИ НА МОЦАРТ

 

    УВЕРТЮРА:

    Увертюрата е встъпление към операта. В нея в концентриран вид е закодирано най-важното от действието, което зрителите ще видят. Давам за пример С увертюрата към операта Дон Джовани. Първата тема е от влизането на статуята на командора в стаята, където Дон Джовани празнува. По-силна драматургия от тази на света няма – паметникът на убития от Дон Джовани Командор иска от Дон Джовани да промени живота си. Дон Джовани отказва и паметникът го убива. Увертюра е френска дума, която истинският германец Вагнер заменя с Въведение /Einfьhrung/. Неговите опери са написани  по негов текст, взет от старонемски легенди И започват с Въведение .

     Концертите за инструмент и оркестър започват по подобен начин,  като увертюрата /въведението/ при тях се нарича оркестрова интродукция. Преди да започне партията си соловия инструмент, оркестърът въвежда слушателите в темите на  произведението, които обикновено са две. Те се провеждат в оркестровата интродукция, после подлегжат на разработка в произведението. Давам за пример оркестровата интродукция на Концерта за цигулка на Бетховен, която започва с четири удара на тимпана. После Бетховен провежда двете прекрасни теми. Оркестровата интродукция важи за първата част на концертите, която е най-съществената част от концерта за инструмент с оркестър. Класическите концерти са предимно тричастни.

     Музиката на Моцарт независимо от жанра си в повечето случаи напомня за опера. Така я възприемат музикантите и тези, които са попрогледнали в музиката на този гений. А неговата музика, макар и така популярна е една от най-трудните за разбиране. В нея има много тъга, много драматизъм, има и нещо друго, което притежаващите повечко познания в музиката наричат моцартова полифония. Тя звучи ефирно, но само запознатите с полифонията разбират нейната сложност. А за красотата и съвършенството на музиката на Моцарт един живот не стига те да бъдат осъзнати дори от музикантите. При изпълнение на оратории на Хендел който познава моцартовата полифония разбира те в оригинал ли се изпълняват или в редакция /транскрипция/ на Моцарт. Според мен транскрипцията на Моцарт на ораторията Месия надвишава оригинала.  В някои свои произведения Моцарт загатва за новата епоха в музиката, романтизма, която ще се наложи през следващия век и ще замени класицизма. Давам пример с частта Романца от клавирния му Концерт в ре минор К 466, със Симфониите му в сол минор  К 183 и К 550, с клавирния му Концерт в до-минор К 491. Вижда се, че всичките тези проиизведения с изключение на една симфония са от времето на неговата зрялост. Моцарт знае на къде се стреми живота.

    Моцарт е масон и пише доста творби за масоните. Възгледите на масоните са в основата на текста на операта му Вълшебната флейта, автор на който е Шиканедер.  Масоните имат свой инструмент, кларинета. За този иинструмент Моцарт създава три прекрасни творби. Две от тях са косвен предвестник на смъртта му. Този гений е знаел и кога ще умре…

    Разходката из клавирните концерти на Моцарт ще осъществя в три действия. В първото действие ще включа концертите му за клавир, писани от него като дете на възраст от 11 години до 17 години, те са пет. Последният от тях – К 175 - показва, че геният може да го осени Божесвеното във всеки един момент от живота му, независимо от възрастта му.  Във второто действие ще включа концертите от младостта му.  В този период на възраст между 17 и 21 години той създава той създава четири концерта. На 21 години Моцарт е зрял майстор с 271 сътворени опуса, докато останалите велики композитори на тази възраст прохождат в създаването на музикални творби. Във третото действие ще включа концертите му от този шедьовър до смъртта му. В този период Моцарт създава 18 клавирни концерта. Ако виенчани не бяха толкоз тъпи и бяха подкрепяли Моцарт в живота му и като творец вероятно концертите му за клавир щяха да са не 27, а 40. Много тъжен е краят на Моцарт и поради това третото действие ще нарека Новстречу концу. Да кажа, че тези точно концерти са най-висшите му творби в жанра не мога, защото всичките му концерти са бисери. Цял живот съм слушал Моцарт, той за мен е пример, че всичко на този свят се развива, дори и геният.

    Нещо уникално са третата му група концерти. В този период на живота си Моцарт пише най-съвършената опера на света, Вълшебната флейта, но и най-великата опера на света, Дон Джовани, а също най-великите си симфонии – Трите последни. Освен това той предвещава смъртта си в няколко свои произведения, пише и погребална музика за самия себе си. Моцарт е достигнал на 35 годинии такава зрялост, която не само слушателите му, не само музикантите, но дори най великите композитори не могат да разберат. Посочвам Вагнер, който единствен от всимките композитори след Моцарт се счита за по-велик от него.

   Как възприемам музиката на Моцарт? Като оперно представление. Не всичките му произведения, но повечето. Често ходя на продукции на децата, които изпълняват по някоя соната от Моцарт. Те бедните, едва ли разбират до какво се докосват, но пък аз имама чувството, че в началота на сонатата стоя пред завеса, после тя се отваря, излизат артистити, изпяват партиите си и завесата се прибира. По различен начин възприемам музиката на Бах – като Божие слово, преведно на езика на музиката.

     Моцарт пише концерти за почти всички видове инструменти с изключение на виолончелото. Всичките те са прекрасни, образец на красота и съвършенство. Той пише и един прекрасен концерт за несъвместими инструменти, арфа и флейта, но Моцарт може всичко. Въпреки красотата на концертите му за различните инструменти си личи, че те са писани на бързо, много от тях са му били поръчвани за хора с определени възможности като инструменталисти, с което той се е съобръзявал. Така напр. той пише един троен концерт за пиано, където втората партия е лековата, а третата може да бъде изпълнена от дете. Кратки и красиви са неговите концерти за флейта, за обой, за валдхорна, за фагот. Моцарт е владеел всички тези инструменти, той е бил и превъзходен цигулар. За цигулка той пише пет концерта, а за още два се оспорва неговото авторство. За тях аз имам версия: Моцарт не е написал партията на цигулката, останала е само портитурата на оркестъра. После музиканти са се опитали да възстановят тези концерти, но разликата между Моцарт и всеки друг музикант е твърде голяма. Този похват на Моцарт, да пише само партитурата на оркестъра, а това, което ще свири той да е недописано или съвсем ненаписано е бил характерен за него. Става въпрос за Концерта за цигулка К 268 и за Концерта К 271а. На цигулковите концерти Моцарт отделя по-голямо внимание и това се дължи на натиска на баща му, Леополд Моцарт, който е цигулар и настоява Моцарт да отделя повече внимание на творби за този инструмент. Концертите на Моцарт за цигулка са прекрасни, те вървят в градация. Аз и между тях има любим концерт, Четвъртият в ре мажор, който поставям редом с големите концерти в ре мажор, няма да ги цитирам. Двадесет годишен младеж да напише такова съвърщенство, това не е по силите на човек, а на гений, пратеник на земята от…някъде. А дали Моцарт влиза в определението за човек е нещо съвсем друго.

    От концертите, които не са за клавир обаче има едни, който е отправен ткъм вечността, това е големият му концерт за басетхорн, който Моцарт преработва за кларинет. Написан в края на живота на Моцарт / той е с номер К 622, до смъртта си Моцарт има да напише още четири произведения…/ той подобно на последния клавирен концерт с номер К 595 свидтелства, че Моцарт е знаел и това, че ще умре. Няма по-красив концерт за кларинет на света, макар кларинетът да има доста обичащи го композиитори. Отбелязвам, че приближавайки края на жизнения си път композиторите отделят по-голямо внимание на този инструмент и като пример ще посоча Брамс – навстречу концу той пише две сонати за кларинет, едно трио и един кларинетен квинтет, отправен към Бог. В самия край на живота си Шостакович пише соната за виола, но тя звучи като кларинет.

 

    Първо действие:

    Не така стои въпросът със сътворените от Моцарт клавирни концерти. Те са връх в неговото инструментално творчество, подобно на сътвореното от него в областта на операта. Аз понеже не съм музикант, но цял живот съм на пулса на музиката отново ще изразя лично мнение - поставям операта на Моцарт като най-важният дял в сътвореното от него. Поради това голяма част от концертите му за пиано възприемам като транскрипция на негова опера, ще посоча само два концерта – номер 5 и номер 23. Възприемам ги като да съм на опера – оркестровата им интродукция възприемам като увертюра, завесата се отваря, излизат артистите, пеят вълшебните си арии. Накрая става тъжно, защото завесата се затваря и един миг от вечността вече няма да се върне…

    Не знам доколко съм прав когато казвам за Моцарт, че в него всичко е опера. Така възприемам и симфониите му, когато имат бавна част, някои от сонатите му за различни инструменти, някои от квартетите му. А сега ще изтъкна какво място в творчеството на Моцарт заемат неговите клавирни концерти:

    От останалите около 50 симфонии на Моцарт само четири са връх в този жанр, отправени единствено към вечността. Аз пак имам любима симфония от тях, номер 39 и я считам наред с Първата на Брамс за една от най- важните симфонии на света. Те са нещо като репер за другите композитори каквито са моите по планинините на България. Винаги на разходка из планината аз се оглеждам за реперите си, за да не се изгубя. От написаните от Моцарт около 30 струнни квартета, връх са само шестте от тях, посветени на Хайдн. Моцарт твори епизодично в тези жанрове, после спира и пише в други. Да пише обаче клавирни концерти той не престава никога през живота си. Първият си клавирен концерт, при това истински, той пише на 11 гдишна възраст, последният – единадест месеца преди смъртта си. Клавирните концерти на Моцарт са 27, вина за това носят тъпите виенчани както вече поясних. Подчертавам, тъпите, дори много тъпи и ще поясня защо.

    Във всеки концерт за някакъв инструмент има две сили - на инструмента и на оркестъра, които общуват, влизат в противоречие, разговарят, но при концертите с клавир това нещо е много по- изразено. Трудно би могла флейта или цигулка да влезе в единоборство с оркестъра, защото това са нежни инструменти, нямат звукова мощ, докато звукът клавирът и особено на днешният роял има мощ почти колкото оркестровата. Давам пример с Петия концерт на Бетховен, неговата оркестрова интродукция, в която участва и пианото. Роялът по звукова мощ не отстъпва на оркестъра. Моцарт пише своите концерти за съвременното пиано с чукчета, а неговото любимо пиано е било Шпет. Според инструмента и според това кой ще изпълни концерта Моцарт се е съобръзявал какъв да баде оркестровя състав, но има и различни партитури за едни и същи концерти, при които по-късно са въведени медни духови, тимпан, добавени са още кларинети.. Отблязвам, че оркестровият състав за различните му концерти не е един и същ. Провиждал е в бъдещето този гений, защото в състава на оркестъра той включва облигатно и тимпан. Нека си помислим кой класически концерт след него или пък романтичен няма в оркестровия си състав тимпан. Извън темата отбелязвам, че тиимпанът е нещо много важно за оркестъра. Всеки оркестрант или слушател го чува неосъзнато, аз обаче го слушам съвсем съзнателно. Той освен че е необходим да подсили въздействието на музиката в даден момент е и много важен за оркестрантите за да спазват темпото желязно. Моцарт има едно симфония без тимпани / номер 40/ , която аз възприемам доста различно от другите, като камерна.

    Има транскрипции на Моцартовите концерти за съпровод само от срунен квартет, звученето е като ангелско песнопеене.

    Моцартовите клавирни концерти са връх на сътвореноото за клавира, защото Моцарт разкрива истинските възможности на този инструмент, по природа многогласен. Концертите му са типични торби от симфоничния жанр, което оказва до някъде внимание Моцарт по време на младостта си да не отделя достатъчно внимание на симфоните. Концертите за клавир на Моцарт  пасват обаче и на душата и на формата на изява на Моцарт, те са неговото общуване с публиката когато той изнася концертите си пред виенчанаи, наричани академмии. Почти всички концерти за пиано Моцарт пише за самия себе си. Концертите му са типично светски произведения. Чрез тях Моцарт разкрива своето мрачно настроение, своята сериозност, веселост, от сферата на галантността той въздига слушателрите си до сферата на симфоничното, образовайки по този начин слушателите си. Аз долавям в някои концерти много тъга, но в концертите му и изобщо в музиката му има и нещо друго, което музикантите наричат топки. Само композитор с топки може да създаде такива произведения. За тези концерти Моцарт е имал един критик, чието мнение той уважава така както Брамс на Клара Шуман. Това е сестрата на Моцарт, Нанерл, която е получавала партитурата и е давала преценка. Някои нейни препоръки Мочарт отразява и променя по нещо от концертите си.

    Чел съм мисли на музиковеди, че концертите на Моцарт са за най-добрите слушатели на света. Споделям тази мисъл. Това не означава, че не обичам концертите на други композитори като Бетховен, Шуман, Брамс, Шопен, Разхманинов, Покофиев и още дестки. Едва ли друг любител музикнат е слушал толкова много клавирни концерти. Не само съм ги слушал, аз имам и мнение за тях, което мога да отстоявам. Ще приложа два примера за сравнение:

    Концертът на Бетховен в до мажор и концертите на Моцарт в същата тоналност с номер 21 и 25,

    Концертът на Бетховен в до минор и конертът на Моцарт в същата тоналност под номер 24.

    Великите хора са се учили един от друг, а най-убедителният пример за това са Хадн и Моцарт.

    Сега ще спомена за един интересен факт:

    Концертите за клавир на Моцарт не са първите творби в света от този жанр. Още Бах пренася тази форма в залите, той я ползва за да пише светска музика.Така пъстъпва и Вивалди, после Карл Филип Емануел Бах. Когато Моцарт започва да пише клавирни концерти, още като дете на 11 години той не чул нито един концерт от тези автори. Ще въведа пояснение - за Моцарт не е необходимо да му изпълнят произведението, защото гледайки партитупата, тя за него е звучаща музика. Концерти за клавир, с които се запознава Моцарт са написани от учителя му Вагензеел. Друг тласък да започне да твори Моцарт в тази насока даваа учителят му в Лондон, Йохан Кристиан Баах, тогава Моцарт е на 8 години. Йохан Кристиян бяга от баща си, защото не иска да учи гъсто изписана партитура /полифония/ и се хвали, че не е изсвирил от него нито една нота. Този учител на Моцарт обаче оказва влияние върху стила му.

    Моцарт за да се изявава като дете чудо преработва три сонати на Йохан Кристиян Бах като концерти за пиано с много скромен съпровод от струнни инструменти. По отншение на строежа на концерта за клавир с оркестър, гениалното дете Моцарт изпреварва още с първите си концерти учителя си Йохан Кристиан. Той пише четири последователни концерта, които са сериозни произведения и се изпълняват и днес.  Тези четири концерта са стъпалото, на което Моцарт стъпва за да напише следващите си концерти. Петият от тях е в ре мажор / К 175/ и представлява нещо много велико. Темите са прекрасни, в оркеестъра са включени валдхорни, медни духови, тимпан. Аз възприемам този концерт като опера, чиято музика е в транскрипция за този концерт. Прекрасно нещо!

    С тази прекрасна вещ на 17 годишна възраст Моцарт се разделя с детските си творби. А те на наистина много, 175 опуса. Започвайки първите си пет опуса с творби за пиано, после със сонати за пиано и цигулка, той решава да напише и концерт за пиано, като при писането на този тип творби влага цялото си старание като композитор. През периода на детството си Моцарт пише речитативи, духовни произведения, симфонии, струнни квартети. Пише първата си опера Бастиен и Бастиена. Тази опера изиграва исорическа роля, защото свързва Моцарт и Хайдн. Хайдн е написал десетки опери, а тази е първата на Моцарт. Когато Хадн поставя тази опера в двореца на Естерхази той е вдъхновен от красотата й и търси повод да се срещне с Моцарт. Моцарт също търси да се свърже с него, защото пък той е вдъхновн от симфониите и квартетите на Хайдн.

    Край на Първо действие – разходка из клавирните творби на Моцарт.

 

    Ето и линкове с концертите на Моцарт от този период:

 

    https://www.youtube.com/watch?v=as-Dl7t3rfk

    https://www.youtube.com/watch?v=ZgvjzBcu5JU

    https://www.youtube.com/watch?v=87j4_lYRKAI

    https://www.youtube.com/watch?v=_bMsnNYLoXU

    https://www.youtube.com/watch?v=CVWqAKRJRuA

 

    /Следва Второ действие/

Много интригуващо е що за човек би могъл да постави минус на подобно произведение. Казвам "произведение", защото не мога да налучкам точния израз / може би "анализ" ?!? или нещо подобно/ . Да не Ви пука ! Има хора, които не са чували друга музика освен чалга и фолк. Поздравления за постинга. Започнах да чета обратно ма хронологията.

г/жа jotovava...

Благодаря, следващият път ще съм по-прецизен.

Увлекателно Моцартово пиршество. Има един концерт, посочен от теб, който не мога да спра да слушам.
Благодаря за великолепната наслада и целия труд, който си положил, за да ми покажеш Моцарт и през твоята точка-зрение!

Труд положих сега за да напиша това, което мисля за концертите. Но за да мога да кажа какво мисля за тях, какво са те за мен, изминаха десетки години. Без всякакво съмнение тези концерти са оказали въздействие върху мен за формирането ми дори като личност. Не се осмелявам да напиша, че ги разбирам, защото това е невъзможно. Цитирал съм мнението на един много възрастен професор по композиция, изказано пред студентите му за Моцарт.
Обичам всичките концерти за пиано на Моцарт, но и аз си имам любими от тях.
На Теб - успех със каквото и да се захванеш. Като творец высшего класса Ти пожелавам вдъхновение. Ако него го няма никакъв упорит труд няма да помогне.
И да издадеш още много книги със стихове!!!