ОТМИНА  ЕДИН  МУЗИКАЛЕН  ПРАЗНИК

   Приключи единадесетият Международен конкурс „Млади виртуози” в НМУ „Л. Пипков”. Преди две години на него се появи едно генийче от Япония. Миналата година такова нямаше, но пък сега имаше две от китайския етнос.

    Конкуръст тази година бе за иструментите цигулка, виола и виолончело и поради това кандидатите бяха много. Имаше доста добри деца и в четирите групи, но над всичките се откроиха две. Имаше и много участници с изравнени сили, при които бе трудно да се определи най-добрият измежду първите. Аз не споделих преценките на журито за класирането на децата. Според мен имаше по-добри от удостоените с награди, но журито ги елеминара на туровете или в последния момент ги ощетиха с оценката си.

    Видях на този конкурс обаче нещо, за което съм убеден, че не се е случвало в света до сега:

   Едно момиче с китайски етнос, родено в Англия, започва да свири на цигулка на три годинии и постига невероятен напредък. Сега, на 6 годишна възраст тя изпълни на заключителния концерт Втори концерт от Виенявски, който е типичен виртуозен концерт. Концертът бе изпълнен с цигулка четвъртинка, защото детето е съвсем мъничко. Въпреки малката цигулка, която скрибуца, детето извади страхотен тон, но тих – нито цигулката му има обем, нито то сила. Като музикален талант му поставям много висока оценка – музикален гений! Ритъм, чисто свирене, страхотна лъкова и пръстова техника, но и излъчване – всичко имаше детето, които е присъщо на големите музиканти. Дори и движенията, които правеше с тялото си докато свиреше. После, седнало сред слушателите, детето активно слушаше следващите изпълнители и вниманието му бе насочено само към тях. Името на детето е Лея Зу. Направи ми силно впечатление и майка му, и тя с някакво таково излъчване на висше Божие създание. Понеже такъв талант се ражда много рядко, дадоха й най-високата награда.

    Преди да напиша за другото генийче да спомена още две добри деца. Едната бе виолистката Изабел Маркова, на която освен първата награда трябваше да й дадат и награда за най-красива участничка, а другата е една туркиня от Австрия. И тя страхотна. Такава стабилност при изпълнението й и такъв развълнван тон, напомни ми за Ан Софи-Мутер. Говорех с музиканти, казват, че тази ще я надмине.

    Второто генийче бе една 12 годишна китайка, родена в Америка. Макар на 12 години, майсторството й може да се мери с това на най-известните цигулари. Тя е не само виртуоз, но и музикант. Има страхотно чувство за провеждане на гласовете, когато изпълнява полифонично произведение. На закючителния концерт тя изпълни едно непопулярно произведение. То не се изпълнява поради няколко причини, но една от тях е неговата трудност. Произведението е многогласно, но като музика не е нищо особено.  В него има самоцелна полифония, един от гласовете се провежда чрез пицикати с лявата ръка, докато с лъка се изпълняваше друг глас. Това момиче бе изключително артистично, бе облечено и най-изискано от всички други - с блузка и рокля с китайски мотиви и символи. То закри конкурса. Името й е Ели Чой.

   Докато течеше конкурса – този път не бях негов редовен посетител - се замислих за таланта. Когато Бог реши да дари някого с талант, той не го избира по етнос, по пол. Нито  пък в коя страна да се роди. Спомних си за разговора ми с един професор, посетил Малайзия и Хонконг, който каза, че жълтите са с невероятно възможности като мозъци и че ако се заемат сериозно с музиката, ще станат първите в света.

   Тази година бе успешна и за турските участници в конкурса. На следващия конкурс ще има клавир и пеене, а в областта на пеенето турците отидоха много напред - не само тези, които живеят по Европа, а и тези от Анадола.

    Конкурсите, когато има в тях инструмент цигулка посещавам избирателно, защото имам резерви към произведенията, които изпълняват. Обикновено тези произведения са от виртуози цигулари, изискващи съвърщена техника от изпълнителите, но като музика са доста бедни. Няма да споменавам автори. Не така стои въппосът с клавира – чрез този инструмент композиториите /не пианистите!/ претворяват в музика най-съкровенните си мисли. Имаше представени и трудни сонати, при които има изискване за съвършено владеене на инструмента и музикалност. Най-високо като избор на произведение оцених изпълнението на едно русначе, което изпълни транскрипция на Първата кларинетна соната на Брамс. Отлично я направи. Аз в момента имам много трудни моменти за преодоляване, налага се след ден-два да летя отново за Америка и тази Сооната бе като балсам за душата ми.

     А сега малко забавление, не може да се пишат само сериозни неща:

     Днес се оказах на вр. Голата ГлАва в 12 ч. и над мен нямаше облаци. Но животът не е съвършен - нямах фотоапарат да заснема слънчевото затъмнение, а също и прекрасните снежни смешки. Но се замислих за друго и тази вечер реализирах замисъла си.

   Направих една примитивна програма, която да ми извади от социалните мрежи тези, които поместват в нея не звучащи по законите на музиката статии. Програмата ми предложи списък с 51 такива автори, но аз оставих само тези в началото, защото според подреждането им първият посочен е най-немузикален, следщаят малко повече и т. н. Ето и списъка :

    vencivaleri1951
dolce
kushel
1997
zaw12929
ok3223
rustam
chavdar01
nagodi62
freeoldmen
theeconomist
lyubomircholakov
born
vdp
kostadin
blackpredator
 rumen221

    Мисля, че на тези хора трябва да се помогне по-хубаво да ваканцуват и постинговат и аз имам идея как. Идеята ми е съвсем проста:

     Да се позанимават малко те с музика и докато не постигнат някакви успехи в тази област – да попогледна малко в нея, напр. в степен както едно малко кученце, което в началото отваря само половинита от очичките си, да не поместват никакъв постинг. Добре е да се сезират те със законите на музиката първо при Бетховен, който е по-лек за разбиране /напр./ от Бах, Моцарт, Брамс или Шостакович. Аз дори ще им предложа и сламка:

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2014/04/29/chetirite-tvorcheski-perioda-v-jivota-na-bethoven.1260955

   А за това дали тези нуждаещи се от придобиване на музикални познания с цел подобряване качеството на постингите им са постигнали някакви успехи, ще предложа тест. Подбирам четири произведения от този велик човек – две гениални и две от периодите в живота му, описани в „сламката”, които ще степенувам по трудност. Докато пишещите в социалните мрежи не успеят да разберат тези произведения, не трябва да поместват никакви постове. Последното произведение е толкова трудно, че може би само Дялан Пеевски ще го разбере за кратко време, но тези, които пишат са длъжни, за да станат постингите им читаеми. В тази насока из съм много взискателен. Четейки едно произведение или слушайки как някой говори, имам две реакции. Едната е да го изслушам с кеф, а другата е да спомена негова майка и да спра да го слушам, независимо какво говори или е написал.

   Та, вниматеелно със „звученето” на написанато, защото границата е много тънка. Ако тя се не прекрачи със звучене по законите на музиката – лошо. Ако тя се прекрачи, но със звученето на чалга – пак лошо.