Прочетен: 2395 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2014 17:14
Посветено на г/жа А. К.
КЪМ МАЙКИТЕ, ЧИИТО ДЕЦА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ
ДОКОСВАТ ДО ТВОРБА НА БРАМС – ЗА ПОУЧЕНИЕ
Брамс е велик автор и пътят към него - труден. Това не значи, че които не са запознати с творчеството му не трябва да го слушат или обичат, но ако тях ги вълнуват негови творби е добър знак. Разбирането на творчествотоо на Брамс идва след запознаване с творчеството на предшествениците му, чиито достижения в музиката той следва – Бах, Хайдн, Бетховен, Шуберт и Шуман. Стилът на тези автори присъства в творчеството му, но духовният му отец е Шуман. Шуман е най-великият романтик в първата половина на ХІХ век, Брамс – във втората му половина. Шуман е най-обаятелната личност в романтичната епоха. Брамс следва неговия път, но чувствата му не излизат от класическата рамка, а мисълта му остава недостижима както красотата на музиката на Моцарт. Музиката на Шуман и Брамс е трудна за разбиране, по-трудна дори от тази на класиците, сочени като най-трудните за изпълнение. Все някога обаче учениците по музика трябва да се докоснат до тяхното творчество, но тогава те трябва да положат и доста усилия за да го разберат.
Този път ще се опитам да насоча майките, чиито деца учат пиано как да помогнат на децата си, когато за първи път те ще изучават творба от Брамс. Подобен постинг ще публикувам и за творбите на Шуман.
Съприкосновението с музиката на Брамс е много сериозен момент в живота на тези, които учат музика и на детето трябва да се помогне – само то не може да се справи. Необходимо е запознаване с клавирните произведения на Брамс, които не са много, но заемат много важно място в творчеството му.
Брамс започва своя творчески път с три Сонати за пиано и го завършва с четири Опуса с по няколко пиеси за пиано в свободна форма. Това са малки пиески, но наситени с такова съдържание, че не отстъпват на Сонатите му.
В младостта на Брамс клавирните му пиеси звучат симфонично. Това важи с особена сила са Сонатите му. Третата от тях звучи като транскрипция на симфония за клавир. Макар това да са клавирни пиеси, при изпълнението им в тях се чува орекстър, в който дори се различават струнните от духовите инструменти, чуват се ударите на тимпан. Третата соната, която излиза от приетата три- или четиричастна форма пък се състои от пет части. Втората и четвъртата част наподобяват части на симфония. Финалът на Сонатата също звучи симфонично, като темата е близка на тази от Императорския квартет на Хайдн, която е химн на Германия до днес. Други автори със симфонично звучене на клаврни творби са Шуман с Вариациите оп. 13, наричани „Симфонични” и Мусоргски с Картини от една изложба. Брамс започва от това ниво.
Малко по-различна е пиесата на Брамс оп. 9, Вариации по тема на Шуман. Брамс следва пътя на мисълта на Шуман в различните вариации, а те се спомени от отминалите години на младостта. Преди полудяването му?
Брамс има една особеност в своя творчески път. Той издава следващо произведение, само ако то е по-значително от предишното в този жанр, а в камерната музика върви от голямото към малкото. Писал съм в блога си за Брамс и съм посочил защо. Напомням за тези качества на Брамс, за да обясня защо след написването на три пиеси в жанра Клавирна соната той не пише следваща, а се обръща към други жанрове на клавирната музика. Веднага след Вариациите „Шуман” той пубикува четири нови пиеси, Балади. В тях той продължава пътят, който е изминал до достигането на Трета соната. Четирите Балади на Шопен са красота, поезия, четирите Балади на Брамс са отново симфонични по замисъл. Те наподобяват на Третата му соната. Това важи в пълна сила за Първата балада, но също и за Втората и Четвъртата. Третата е в малко по-свободна форма.
Вариациите Оп. 9 или някоя от Баладите обикновено са първите произведения на Брамс, чрез които децата се докосват до творчеството му. Някак по-леко е да се разберат вариациите от децата, отколкото напр. една Балада. Вариациите са по-близо до клавирната музика, писана от Бетховен, Шуберт, Шуман, те са подходящи за по-романтично сложено дете. Баладите пък са симфонични произведения за клавир и са по-трудни за разбиране /не само/от децата. За да съумеят да ги изпълнят със съдържание, освен да се научат да ги изпълняват, те трябва и да слушат клавирната музика на Брамс, да се запознават с нея, да свикнат с неговото звучене на клавира, характерно за трите му творчески периода. Непременно децата, разучаващи Балада трябва да са запознати с трите Сонати на Брамс, но да ги слушат с ноти пред себе си. От Сонатата във фа диез минор до Сонатата във фа минор Брамс измнава пътят, по който достига за да напише Баладите си. И още едно произведение на Брамс трябва да познават децата, ако ще свирят Балада, Първият му концерт за пиано, писан в тоналността на Първа балада и почти веднага след нея.
В младостта си Брамс създава пиесите, които посочих, но и още четири вариационни цикли. Пропускам двата в оп. 21, на собствена и на унгарска тема, но посочвам най-значиителните му – Вариации на тема от Хендел оп. 24, едни от най-великите в този жанр и Вариациите оп. 35 по тема от Паганини. Замислени като клавирни етюди, Брамс превръща двете тетрадки на Вариациите „Паганини” в енциклопедия на неговите композиторски похвати. Вариациите „Хендел” и „Паганини” обаче са клавирна музика, която Брамс не насища със симфонизъм, но пък отдава дан на Шуберт с двойната фуга във финала на Вариациите си Оп. 24. Двете тетрадки с Етюди от Шопен освен етюди са и недостижима поезия. Творците се учат едни от други и се изявяват според Божиите им даденост.
В зрелия си период Брамс отделя много малко място на клавира, защото тогава създава предимно симфонични произведения. Малките клавирни творби от този период той обединява в Опус 76, форма с която ще завърши клавирното си творчестгво. Някои от тези пиески стават и за децата. Още само две клавирни пиеси пише Брамс в зрелия си период, Рапсодиите оп. 79. Те отново са симфонични по замисъл. Рапсодии, наречени „Унгарски” Лист пише много, но ако при него на първо място е клавира и унгарските теми, то на Брамс двете рапосодии са като транскрипции на симфонични части. Тези рапсодии могат да се свирят и от деца в по-горните класове, но за да се постигне добро изпълнение, необходими са познания на децата за сътвореното от Брамс в областта на клавира и най-вече интереси. Не ходят ли бъдещите музиканти на концерти, не свирят ли камерна музика, не четат ли, не се ли запознават с нови произведения, няма да напреднат в музиката.
Последните четири пиеси на Брамс са и последни /почти/ в неговото творчество. Започнал с клавир творческия си път той и го завършва с клавир. В ранния му период клавирните му произведения имат симфонично звучене. В зрелия период неговия клавир звучи както клавира на Бетховен, на Шуберт, на Шуман. В късния период клавирните му произведения вече звучат органно. Звученето наподобява това на органа в определен регистър, чува се органовия педал, в него дори се провежда темата. В тези произведения, които звучат доста особено има много поезия, красота, скръб, недостижима като величие мисъл от следващото поколение музиканти. А тази недостижима мисъл присъства във всичките творби на Брамс. Той се е трудил много и давам пример с неговата Първа симфония, писана 15 години – една от най-великите на света. Моцарт пише своите три най-велики симфонии само за 45 дни, в партитурите им няма нито една поправка /!!!/. Като диктувано му от Някъде. А Брамс мисли. Аз, който съм на 70 не мога да си представя къкъв разум е притежавал той на 20, за да напише Клавирните си сонати. С които удивил семейство Шуман при запознаването си с тях.
Това писание замислих за определена майка, но реших да го публикувам в блога си, защото може да се окаже полезно и за други, дори мисля да го допълня и с второ за Шуман.
Все за децата говорим, а на майките малко внимание отделяме, но не не е добре така. Тяхната роля във възпитанието на детето е много важна, защото животът предлага на бащите /почти на всички/ много прелести – чака-рака кръчми, чалгатанци, бира, Формула-1, американски футбол. Не стига, че са се съгласили да се оженят, а и с образованието на децата си да се притесняват. Вместо да ударят с приятели по една бира, или пък по две. И биг брадър ворви, а толкова интересни неща стават в къщата!
Аз пък съм от тези, които поставят майките дори над децата им! И ги поздравявам с едно прекрасно изпълнение на Третата соната.
Еньовден - Денят на лечебните билки
Филип Димитров е роден от първа братовче...
Аз пък съм от тези, които поставят майките дори над децата им! И ги поздравявам с едно прекрасно изпълнение на Третата соната.
Аз пък съм от тези, които поставят майките дори над децата им! И ги поздравявам с едно прекрасно изпълнение на Третата соната.
но ако се запознаят с клавирните творби на Брамс и ги обикнат.
Както сам знаете, г-н Коста, като изключителен ценител на красотата на всичко, което ни заобикаля, в природата всичко се изменя и развива под влияние на определени условия и фактори. Същото се отнася и за изграждането на личността на човека. Колкото повече са факторите и хората, които влияят благоприятно на развитието на даден човек (в случая дете - много добро, умно и сърдечно при това:)), толкова по-сигурно е, че майчините мечти за здрав, интелигент и дай Боже проспериращ млад човек, ще се сбъднат. За мен ключът към всичко е любовта, която се отдава. В допълнение винаги пазя вяра в силите и възможностите на децата си.
Не съм музикант, уви. Само интуитивно усещам и разбирам музиката. Слушах с голямо удоволствие Брамсовата Соната №3. Първият концерт за пиано познавам и е сред любимите ми. Мисля, че Брамс е изключителен композитор на камерна музика.
Без съмнение „дълбочините“ на Брамс са си истинско предизвикателство за едно дете. Радвам се, обаче, че има възможност да се докосне до тази музика. Имам надеждата, че някак успява да я усети, въпреки че тепърва преживява първите копнежи и трепети на сърцето си:)
С огромна благодарност за хубавото посвещение! Майките са хубаво нещо, но огромна роля в живота и развитието на децата имат също така техните учители със знанията, посвещението си и заряда, които им предават. Както и онези, които ги провокират с покани за планински разходки и близки срещи с мечки, глигани и други подобни!
Да сте здрав и да пишете още и още, така въздействащо!
Както сам знаете, г-н Коста, като изключителен ценител на красотата на всичко, което ни заобикаля, в природата всичко се изменя и развива под влияние на определени условия и фактори. Същото се отнася и за изграждането на личността на човека. Колкото повече са факторите и хората, които влияят благоприятно на развитието на даден човек (в случая дете - много добро, умно и сърдечно при това:)), толкова по-сигурно е, че майчините мечти за здрав, интелигент и дай Боже проспериращ млад човек, ще се сбъднат. За мен ключът към всичко е любовта, която се отдава. В допълнение винаги пазя вяра в силите и възможностите на децата си.
Не съм музикант, уви. Само интуитивно усещам и разбирам музиката. Слушах с голямо удоволствие Брамсовата Соната №3. Първият концерт за пиано познавам и е сред любимите ми. Мисля, че Брамс е изключителен композитор на камерна музика.
Без съмнение „дълбочините“ на Брамс са си истинско предизвикателство за едно дете. Радвам се, обаче, че има възможност да се докосне до тази музика. Имам надеждата, че някак успява да я усети, въпреки че тепърва преживява първите копнежи и трепети на сърцето си:)
С огромна благодарност за хубавото посвещение! Майките са хубаво нещо, но огромна роля в живота и развитието на децата имат също така техните учители със знанията, посвещението си и заряда, които им предават. Както и онези, които ги провокират с покани за планински разходки и близки срещи с мечки, глигани и други подобни!
Да сте здрав и да пишете още и още, така въздействащо!
за обичащите камерната музика на Брамс:
https://www.youtube.com/watch?v=g3SPzhdgUzg
Първия път пос въздействието на ,,цигулковия концерт,, БРАМС и втория на ,,WE SHUARE ARE HEARE,,- NA PINK FLOUD. На БРАМС, бях на 16 години-свиреше канадец от руски произход, а на ФЛОЙД бях около 17г., плочата току що бе излязла на свет. пазар. БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО...! Благодаря и на вас, че ме върнахте в тези прекрасни години...!
