Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2014 12:56 - ЙОЗЕФ ХАЙДН ЗА МОЦАРТ..... -2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 5878 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 09.02.2014 18:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     /ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

  
   Хайдн е в най-силните си години, той твори и експериментира. Въвежда неизползвани до сега от него инструменти в оркестъра, но измисля и нещо друго,  много важно – симфониите му вече започват с бавна част, която аз възприемам като увертюра към опера. Този метод ползват много от великиите автори, ще спомена само двама – Моцарт и Брамс.

    Симфоните на Хайдн не отразяват точно неговия живот. Той изживява и трудности както всеки човек, но умее да се шегува, да пише искряща от хумор музика. Тя отговаря точно на портрета му, който най-много харесвам.  В свой дневник Хайдн пише, че музиката не трябва да напомня за трудностите или мъките на хората, а да им придаде добро настроение, да ги направи жизнерадостни. Хайдн изпълнява тази своя задача в творчеството през целия си живот. При  Моцарт е различно. Колкото и слънчева да изглежда музиката му, в нея има и много тъга. Моцарт ползва често минорни тоналности. Макар да изглежда лека за възприемане музиката на Моцарт, тя е много, много сложна. Привиждам за пример финала на Симфонията му № 41.  Малцина са тези, които разбират какво представлява тази част.

      Хайдн пише за капелата на княза, но музиката му излиза извън двореца, става достояние на виенчани и те започват да оказват внимание на Хайдн в пресата. Ето един очерк за Хайдн в пресата на любител музикант:

    „Мекият характер на любимеца на  на нашата нация, господин Хайдн, присъства във всяка негова пиеса.На творчеството му са присъщи красота, подреденост, чистота,  благородна простота на музикалния строеж. В касациите, квартетие и триата той наподобява прозрачна вода, която се вълнува леко или силно. В симфониите той е мъжествено силен и изобретателен. В кантатите си е очарователен, а менуетите му са естествени, шеговити, привлекателни“.

    Този очерк за Хайдн ще допълня малко – менуетите на Хайдн са неговата стихия и в тях той е останал недостижим от следващите поколения музиканти, дори от Моцарт.

    Още една промяна става с Хайдн след построяването на новия дворец на Николай Естерхази. Мястото е до езеро, климатът е влажен и предразполага към малария и треска, но князът е бил с амбиции и иска да има дворец като този във Версай. В двореца той строи и два театъра – дворцов и за марионетките, където срещу евтин входен билет всеки може да посещава концертите. В театрите трябва да се изнасят и опери, те трябва да бъдат писани от Хайдн, а тексът да е на италиански език. Такава е била тогава модата във Виена. За целта той написва 23 опери, а една написва и за Лондон в последните си години. Подготовката за тези концерти, музиката, която се поставя там и която трябва да е предимно от Хайдн – нов голям товар пада върху плещите му, но той се справя с всичко – силата от средния период на живота му и творческата му инвенция са уникални.

    Ето и новата задача на Хайдн, да пише опери, което не му е присъщо. Той мисли инструментално, а не вокално както Моцарт. Подобни на Хайдн са Бетховен, който пише една опера и Брамс, който не написва нито една. Мислейки върху новата си задача, Хайдн свързва музиката си с тази на К. Ф. Е. Бах. Той също пише опери, но те не се харесват, след премиерата си те повече не се и поставят. А откъде да вземе текст на италиански, кой да направи либретото. Мечтата на Хайдн да отиде в Италия и да учи там музика не се сбъдва, той остава завинаги в родната си Австрия /б. м. Австрия е една от германските държави, в превод означава източна държава/.  С големи трудности  се ражда операта „Аптекарят“ на Хайдн, една от добрите му опери, която се изпълнява до днес. Текстът е взет от италианеца Карло Голдони, а годината е 1768.  И тази дата е бележита за Хайдн, защото тогава той поставя първата едноактна комична опера на Моцарт, „Бастин и Бастиена“. Които не могат да изчислят вързастта на Моцарт, аз я уточнявам – той тогава е на 12 години.  Тази опера, която превъзхожда оперите на Хайдн е причината той да възлюби Моцарт през целия си живот. Друга важна за Хайдн поставена от него опера е Алцеста на Глук. В нея Глук казва, че музиката не трябва да бъде отделно от действието, тя трябва да му помага и да разкрива драматическата му същност. Глук критикува и влиянието на певците върху композиторите, които пишат оперите си, като предварително избират и певците за тях. А мнението на певците за музиката на композитори като Хендел едва ли им е било от полза.

    Двеста и петдесет години след раждането на Хайдн, аз, неговият почитател от десетки години, изказвам своето мнение за оперите му – не ги харесвам.Липсва ми музикалната драматуртия и привеждам пример с финала на Дон Джоовании, когато в стаята му нахлува статуята на командора. Нямо по-велика опера от тази, няма по-съвършенна опера от Сватбата на Фигаро. В този жанр Хайдн не е учител на Моцарт, а от Моцарт той не е могъл да се поучи приживе или след смъртта му. Стотина години след  Хайдн същото по отношение на оперите на Моцарт твърди и Брамс за себе си. Брамс е един от най-големите почитатели на Хайдн .

    Една от най-популярните симфонии на Хайдн  е „Прощалната“. Тя е писана като молба до княза да се премести в зимния си дворец, защото оркестрантите му са били болни от треска заради влажността на въздуха.

    Хайдн има малко приятели, защото е зает все с княза, още по-малко са приятелите му музиканти. С тях той е съвършенно откровен и възприема мненията им. Един от тези негови приятели е цигуларят Луиджи Томасини, който като композитор е достатъчно образован, дори пише квартети, но те не се изпълняват. Като съветник на Хайдн за квартетиете обаче Томасини е бил много вещ.  Томасини иска от Хайдн да разпредели равноправно музиката на квартетие си спрямо четирите инструмента, а не първата цигулка да има трудна солова партия. Хайдн по това време е попаднал на учебик по контрапункт на Фукс и пише полифониичен финал на квартетите си, което според него ги усложнява. Томасини не е на това мнение, защото той счита квартета за най-трудната музика за композиторите и за слушателите. Двамата решават нещо важно за бъдещето на квартета – той не е симфония, не е концерт за цигулка и за изява на контрапунктично умение а самостоятелен жанр. Това е класическият квартет и той се запазва до днес. Първата му част е в сонатна форма, втората е лирична, третата е почти винаги менует, четвъртата е бърз финал във форма Рондо. Шестте квартета оп. 33 наречени „Руски“, защото княз Естерхази е искал да окаже внимание на руския княз Павел, са първите истински класически квартети. Заради тях  Хайдн бива наречен баща на струнния квартет. Неговият път следва и Моцарт, но разширява в някои свои произведения състава с още една виола и така създава знаменитите си струнни квинтети. И Брамс пише две такива творби, Бетховен – само една. Всички големи композитории след Хайдн пишат квартети за да се докажат като такива. Трудно нещо е струнният квартет, но Хайдн е роден /изпратен?/ да пише точно такава музика.

   Вече 25 години Хайдн работи за княза, но мечтата му да отиде в Италия не го напуска. Той отлично познава италианската музика, знае италианси език, но Бог го води по друг път. И славата идва към него, макар и бавно. Канят го в Париж, но князът не го пуска извън двореца си толкова продължително време. За концерта в негова чест в Париж той пише шест симфонии, които са актуални до днес. На някои от тях дава наименование, но не защото те са програмни симфонии, а защото иска да има елемент на хумор. Тези наименования са свързни с музиката на симфониите и някои получават имена като „Мечката“, „Кокошката“, „Кралска“. Жив Хайднов хумор! В Симфония № 85 една част е тема с вариации на тема от френската песен „Милата Лиз“ – това си е направо закачка към публиката на Париж. Хайдн не присъства на този празник, който той им устройва. А на този празник той щеше да бъде главната фигура...

   Казах, че Хайдн е имал малко близки хора, а в изкуството – съвсем. Любимият му събрат е бил Моцарт, с когото той се отнася като със свой син, а Моцарт се обръща в писмата си до него с Татко Хайдн. Моцарт често присъства в мислите на Хайдн – той си мисли какво ли сега пише Моцарт, в какво ли настроение е, какви ли лудории  /в живота/ върши. Хайдн ходи и на концерти, но рядко. На един концерт свири някаква пианистка Доротея Ертман. Тя така добре свири, че Хайдн отблелязва в дневника си - днес е бил щастлив за него ден и шеговито предлага за Доротея по-подходящо име – Доротея Цецилия. Никъде не се споменава за тази жена, подобно на цигуларката Стриназачи, чието изкуство вдъхновява  Моцарт да напише соната за цигулка с посвещение на нея, известна като Сонатата „Стриназачи“. И тази цигуларка не се споменава никъде след това.

   Друга позната любител музикант на Хайдн е Мариане Хенцингер, чието семейство Хайдн посещава. Съпругът е известен лекар, а тя е образована жена, свири и на пиано. Останал е записан разговор между Хайдн и  г/жа Мариане, в който тя пита Хайдн как пише сонатите си за пиано. Повтарям, че тези сонати на Хайдн не му е поръчвал никой, той превъплъщава в тях душата си. Хайдн обяснява, че когато ще пише соната отива при клавира и импровизира, търсейки подходяща мелодия, тема. Към нея той добавя втора, странична, която да й подхожда. От тези две теми той прави разработката на първата част, която е най-важната в сонатата. За най-важното от всичко Хайдн счита мелодията.

   Ето откровението на един класик – богатството и красотата на музиката предкласиците намират в полифонията, класиците  в мелодията. След тях романтиците пък ще наблегнат на хармонията.

   Развърлнуван от факта, че разбиращ музиката човек му е поставил въпрос за сонатите му, Хайдн замисля подходяща мелодия и обещава на Мариане следващата му соната да бъде посветена на нея. Така се ражда прекрасната Соната в до минор. Годината е 1790, тя ще се окаже преломна за Хайдн. На интересуващите се от тази Соната препоръчвам записа на Вайсенберг.

     По това време Европа ври и кипи от разбойника Наполеон, чиито войски тиранизират целия континент, та чак до Москва. Хайдн е в страни от тези събития и те не намират отражение в творчеството му, както напр. при Бетховен или Чайковски.

   Казах, че годината 1790 е изключително важна за Хайдн. Умира князът Николай Естерхази, наследникът му не обича музиката и веднага разпуска капелата. Той обаче осигурява пожизнено Хайдн със сума, достатъчна за приличен живот. Предстои нов етап в живота на Хайдн, след като вече е приключил със клужбата си и на 59 години става свободен човек. До сега на него винаги е поръчвано какво да напише, за кога да е готово, това вече е минало. Сега Хайдн може да пише, може и да не пише. Известността му е много голяма и той е канен да работи на много места с високи възнаграждения, но той любезно отказва на всички.  С едно изключение…

    Английският собственик на концертна зала в Лондон и известен цигулар уговаря Хайдн да гостува в Лондон и да представи там свои творби. В кандърмите си към Хайдн Соломон споменава Хендел, който превръща Англия в своя родина. Дали Хендел не е сбъркал, местейки се от страна с такива велики хора в страна с боклуци - ще пиша когато му дойде времето и на Хендел. При него нещата са съвсем различни от тези, които са описани в съветските учебници, набити в главите и на наши музиколози.  Хайдн се съгласява, но това за него е голямо преживяване - за първи път в живота си той напуска Австрия! За това посещение той пише 6 от най-значителните си симфонии, наричани Лондонски, но в Австрия ли са писани те или в Англия, това не може да се потвърди. Аз смятам, че Хайдн е написал в Австрия само първата от тях, а други пет – в Лондон. Допълвам и още нещо: Хайдн пише преди това една "Оксфордска" симфония и е възможно тя да е сезирала хитрия евреин Соломон върху Хайдн.

    Успехът в Лондон е огромен, славата на Хайдн расте, но едно тъжно пророчество на Моцарт се сбъдва. Узнавайки за пътуването на Хайдн в Лондон, Моцарт идва във Виена до дома на Хайдн да го изпрати и казва, че вероятно това е последната им  среща. Датата е 1. 01. 1791 г. На Моцарт остават още няколко месеца живот, той и това е знаел. Хайдн остава с убеждение, че Моцарт се безпокои за него, а Хайдн пращи от здраве и не приема сериозно това. Моцарт обаче е предчувстал, че краят му е близо. Това личи и от някои от произведенията му – последният Клавирен концерт в светлата тоналност си бемол магор, който звучи тъжно, в Концерта за кларинет, в Квинтета с кларинет. А Реквиема, за който той получава поръчка счита, че го пише за самия себе си. И си е така. Той не го довършва подобно на  Бах неговата последната разработка на фугата в тоновата последователнос В– А- С- Н. Каво нещо е изкуството – аз съм един любител музикант, но музиката ме кара да тъгувам за тези хора като за своите най-близки. Представям си каква е била тъгата на Хайдн, научавайки за смъртта на Моцарт. Хайдн цени музиката хна Моцарт по-високо от своята и дава примери, които аз няма да посоча. Голямата радост на Хайдн в живота му е уважението на Моцарт към него, твърдението, че този недостигнат от никого гений се учи от Хайдн. Моцарт казва за Хайдн, че никой друг не може така да изобразява с музиката си хората си както Хайдн, превъплъщенията на душата им. Моцарт посвещава на Хайдн шест струнни квартета, едни от най-красивите на света, но за да стори това той се труди усърдно и дълго. В нито едно произведение на Моцарт няма поправки в нотописа, но над тези квартети той работи доста дълто, като в този период той създава и около 70 други произведения. Представянето на квартетите става в дома на Моцарт, където е и баща му, а Хайдн не е на себе си. Той винаги е започвал словото си с израза „Както знаете, аз съм безкрайно честен!“ За тези, които го  познават, това твърдение носи точно толкова информация, колкото ако Хайдн каже на познатите си: Аз съм Йозеф Хайдн. Посвещението на квартите е на италиански език и това също не е случайно. Моцарт е познавал и душата на Хайдн, знаел е, че е искал да отиде да работи в Италия, че знае италиансски езкик – това ще е компенсацията му за неосъществената мечта. А Моцарт посещава Италия неколкократно, учи плри падре Мартини. Тези шест квартети са подобни на квартетите на Хайдн, но ги падвишават и дори след смъртта на Моцарт, Хайдн, който се учи от него не може да достигне тези висоти. Още един факт ще изтъкна - Моцарт е масон и пише за масоните. Той прави Хайдн също масон и Хайдн не пропуска масонските сбирки, но не написва за масоните и една нота.

   Първото лондонско посещение на Хайдн завършва триумфално. Шестте симфонии стават популярни в Лондон както операта Дон Джовани и ре мажорната симфония на Моцарт в Прага. Тези симфонии са жизнерадостни, макар Хайдн вече да е доста голям и са пълни с хумор.Една от тях има закачка с публиката, наречена е „Изненада“. Изненадата е в третата част, когато менуетът се променя в героично произведение. След изпълнение на една от симфониите от ръкопляскането пада каменна украса в залата над сцената, но не убива никого. Симфонията наричат „Чудото“. В друга една симфония в ми бемол мажор тимпанът изпълнява трилер и то соло. Жив хумор! Това е Хайдн.

    На връщане от Лондон Хайдн преминава през Бон, където се среща с Бетховен, който е на 22 години. На Хайдн представят една кантата от Бетховен и казват, че се е появил втори Моцарт. Хайдн се засяга и отговаря: Втори Моцарт никога няма да има! Среща между Хайдн и Бетховен има, Хайдн обещава да му дава уроци, Бетховен отива във Виена, но нещата между тях не тръгват, сега ще обясня защо:

    Бетховен носи в себе си заряда на романтиците, това е новата епоха в музиката, която ще измести класиката. Хайдн е рожба на 18-и век, в който е преминала младостта му, в музиката си той е правъплътил тези ценности. Идващото ново време го плаши и той страни от него. Този процес става още по-забележим след 1800 година, когато Хайдн постепенно се оттегля от обществения живот. Музиката на Бетховен изобще не интересува Хайдн и не го вълнува. Той си има свой Бог в музиката, Моцарт. Когато Хайдн умира Бетховен е на 39 години и е създал много от великите си произведения, между които Апасионата, смфонията Ероика и много други. Хайдн премълчава всички тези негови достижения. Не може напористия Бетховен да е доволен от мълчанието на Хайдн. Хайдн не се оказва и сериозен учител на Бетховен, което го разгневява преди години. С много труд Бетховен създава първите си три триа, третото от които, в до минор, е гениално. В края на живота си Бетховен му прави транскрипция за струнен квинтет, но точно него Хайдн не харесва. Въпреки това Бетховен му ги посвещава. Хайдн не харесва и третото струнно трио в до минор на Бетховен, според мен – най-доброто. Бетховен посвещава на Хайдн и своя Опус 2 от три клавирни сонати, втората от които е гениална. Бетховен му носи и друг подарък – иска да му посвети първите си шест квартета, както на времето е сторил Моцарт. Хайд има много забележки по тях, с които Бетховен се съобразява, но после не посвещава квартетите си на Хайдн. Така у Бетховен се заражда неприязън към този творец, макар той да се учи от творбите му. А Бетховен е много упорит – той иска да мери ръст дори с Моцарт и се опитва да надмине негови творби  като Триото с кларинеета, Квинтета с духови и пиано, 39-та Симфония, до-минорния Концерт за пиано и др. вещи. Тази неприязън на Бетховен към Хайдн остава и след смъртта му. Голяма простотия са направили австрийците, помествайки едно такова изказване на Бетховен в музея на Хайдн над смъртната му гипсова маска. Изкуството стои много над тези неща.

   Успешното посещение на Хайдн в Лондон го убеждава, че той може да извърши и второ. Кани го отново Соломон. Хайдн отива и пише за англичаните нови шест симфонии, при това в много кратък срок.При тези симфонии влиянието на Моцарт върху Хайдн е най-силно. Хайдн си признава, че да започне да използва в симфониите си сравнително новия инструмент, кларинета, това му подсказва починалия Моцарт. Тези шест симфонии аз ценя най-високо от всичките на Хайдн и те най-много си приличат със симфониите на Моцарт от Пражката нататък.

   В 101-а симфония в бавната част има тема, взета от един флейтов часовник. От няколко последователни такта Хайдн прави шедьовър, както Бетховен в Осмата си симфония или Брамс в една от вариациите по тема на Хендел, мисля, че е 23-тата. Хайдн обяснява това си умение с желанието си да пише хубава музика независимо на къквъв инструмент се изпълнява тя, би бил той и тимпан. На тимпана е отделено осебно място в 103-а симфония, където тимпана свири трилер. Жив хумор! Нищо, че се повтарям...

   След този усрех в Лондон и след 58 години след като е напуснал родното си село, Хайдн решава да го посети. Там той намира паметник, който хората са му издитгали приживе със средства на граф Харах. От Рорау Хайдн отпътува с дилижанса до Виена с намерение никъде повече да не ходи.

   След този успех в Лондон Хайдн става признат и уважаван в целия свят. Той е удостоен със званието Член на академията на почти всички страни в Европа. Произведенията му се изпълняват чак в Русия. Но Хайдн не е казал последната си дума. Той е пример на талант в развитие, което само смъртта може да прекрати.

   В Лондон той се запознава с ораториите на Хендел. Моцарт също се е запознал с доста оратории на Хендел, а на някои от тях прави транскрипция, за да могат да бъдат изпълнявани с по-скромен състав. Между тях е и ораторията Месията. Хайдн получава поръчка от Соломон като се върне в Австрия да напише оратория по текст на английския поет Милтън, която Хендел не успява а напише. С текста Хайдн се връща във Виена, но и с намерението наистина да напише такава оратория, която е трябвало да се казва "Изгубеният рай". Ораторията става, но е наречена Сътворението на света. Помощ му оказва барон Ван Свитен, който владее добре антглийски език и може да направи добър превод. Ван Свитен е шеф на Виенската библиотека и председател на Виенското музикално общество. Той е образован в музиката и може да пише музикални произведения, но в тях няма живот, няма душа. А и мнението му за самия себе си е много високо. Ван Свитен държи музиката в ораторията да е подчинена на текста и изисква това от Хайдн. Това ограничава донякъде творческия полет на Хайдн, но ораторията се явава едно от най-великите произведения на Хайдн. Тя сесъстои от три части. В първите две се описва сътворяването на живата  и неживата природа,  а в третата – щастливия живот на първите хора и земния рай. Ораторията притежава ярка програмна изобразителност. В нея Хайдн изобразява палитра от живота, в която включва радостта на човека, живеещ сред природата, ревове и други изяви на животни, та дори и пълзенето на червей. На желаещите да чуят тази оратория препоръчвам записа с Леонард Бърнстейн.

     Венец на творчеството и на житейската мъдрост на Хайдн се явява неговата последна оратория, Годишните времена.

      Творците имат велики моменти, когато осъзнават мисията си и създават най-великото си произведение. Така сторва Брамс в Немския реквием по текст от Стария завет. На 40 години той вече се е извисил на гребена на мъдростта. Това се случва и с Хайдн, но много по-късно, когато той е на 70. По моето скромно мнение тогава той създава най-великата си творба, ораторията  Годишните времена. В ораторията пеят трима солисти  - сопран, баритон и бас. Те наподобяват звученето на трио в състав цигулка, виола и виолончело, на което Хайдн е голям  майстор и е създал десетки такива произведения. Сега - с гласове.

   Годишните времена са символика на човешкия живот: Пролетта е времето за труд, но тогава е времето за младостта,  любовта, надеждите.  Всичко в тази част звучи тържествено, дори и заключителния хор. И тук Хайдн се шегува – вмъква тема от симфонията си „Сюрприз“.

   Втората част се нарича Лято. Лятото символизира младостта на човека, един много отговорен етап в живота му. През този етап човекът научава много и за доброто и за лошото. Но животът е хубав. Музиката отново е прекрасна, тя нподобява неговите Лондонски симфонии, но сега има и хор. Човекът живее сред сред природата, а Хайдн описва природни картини, от които Бетховен ще ползва идеите за Шестата си симфония, наречена Пасторална.

    Третатаа част на ораторията изобразява есента. Тя е символ на човека, достигнал зрелостта си – той може вече да прибере плодовете на своя труд.  А след това идва време за почивка, песни, веселие. Музиката и на тази част пленява с красотата си.

   Но идва времето на зрелостта и старостта.Човек тогава се размисля и си припомня всичко от изминалия си в живота път и въпреки, че е срещу края си, той заключава:

   Въпреки всичко, животът е прекрасен!

   Това е последна изява на Хайдн на сцена. През целия си живот той е на сцената, но сега всичко е различно. Хайдн съзнава, че това е последното му произведение и се вълнува. Той едва излиза на сцената, едва издържа първите два акта. След тях страрият вече маестро си почива в стаята на диригента и събира сили да последните две части. През съзнанието му преминава времето при Морцин, при Естеерхази, в Лондон. Това е последната му изява, съзнава той. Ама пък какво произведение!!!!!!! Това е химн за човека, за живота му, който трябва да бъде в хармония с природата, да се труди, а трудът да бъде източник на радост и щастие.

  След почивката между частите на ораторията Хайдн отново излиза на сцената. Аплосдсиментите са много, обичта на хората към него е довела Общината до мисълта, че трябва да го удостоят със звание Почетен гражданин на Виена.

    Ораторията завършва, Хайдн не може да слезе от сцената от аподисменти. Хайдн осъъзнава, че това е последната му премиера, че той за последен  път излиза пред публика. Още само веднаж ще го видят приятелите му на концерт, когато изпълняват неговата оратория Сътворението на света. Седнал някъде самотен сред слушателите...

      На 73 Хайдн е вече възрастен човек. Той се среща с много малко хора, шегите отправя към самия селе си. За себе си той казва често – няма да умра нацяло. Много по-скромно от Бетховен той също осъзнава стойността на създаденото от него за хората. Той се оглежда в огледалото и казва на самия себе си: Хайдн умря, но не аз, а Хайдн композитора. Мозъкът ми може още много, но нямам сили.

      Това е периодът, когато Хайдн обраотва народни песни от всички страни, от които има музикален материал. Числото на тези песни достига 500.

     Хайдн вече няма нужда от задържителната перука. За перуките на великите композитори споменава Шуман, криткувайки слабите произведения на своите съвременници – те наподобяват перуките на Майсторите, но не и главите, които те са носили. Хайдн казва, че той без перука прилича на музиката си – естествена, вдъхновена от народното творчество. Колко много трябва да благодаря на музиката, казва си Хайдн, тя стана моя съдба, тя ме направи част от изкуството, но и аз се трудих много, което бе прекрасно.

   На 30 мей 1809 г. Хайдн заспива и не се събужда повече. Това не е смърт, това е успение на един светец. Аз мислех да дам заглавие на това ми писание „Йозеф Хайдн – неканонизираният светец в музиката“. И то подхожда за него. Хайдн отива при своя любимец, Моцарт, творецът, донесъл му най-много радост, помогнал в творчеството му в късния етап, „подскадвайки“ му измежду  мъртвите как да напише по-добре творбите си.

    Хайдн е епоха в музиката. Той се ражда още когато е жив Бах, умира когато Бетховен е на върха на мощта си като творец. А на хоризонта се задава първият истински романтик, Шуберт.

    Гробът на Хайдн е в църквата на Ейзещадт. На паментика му е написано това, което той е казвал за себе си: Няма да умра нацяло. Тези думи са на Хораций. Ще цитирам мисли на Хайдн, които характеризират изкуството му:

    „Борейки се с препятствията в живота си, когато силите и духа ми бяха отпаднали, когато ми бе трудно да упорствам на избраното от мен поприще, нещо ми казваше: „На този свят радостните хора са толкова малко! Може би твоят труд ще им послужи за източник, от който те да черпят спокойствие и почивка“. Това ме подбуждаше да се се стремя напред и това е причината сега, поглеждайки назад,  се убеждавам, че съм правил точно това в продължение но дълги години.
    Това откровение на великия маестро аз считам за потвърждение, че той ни е изпратен от Горе и от Там е воден през целия му живот. Поради това възприемам всички негови портрети с пимб.

    Един от най-големите почитатели на творцеството на Хайдн е Брамс. Брамс взема от една кантата на Хайдн темата за Симфоничните си вариации. Първата му симфония е построена на принципа на тези на Хайдн. Още в ранните си години Брамс е познавал творчеството на Хайдн, защото темата от ХФинала на неговата Трета клавирна соната и на Императорския квартет на Хайдн са близки. Темата с вариациите от този квартет става химн на Германия. Виенски строителни мутри бутат къщата музей на Брамс за да стрОят глупави сгради, поради което за музей на Брамс днес е отредена една от стаите на къщата, в която е живял Хайдн.

    Творчеството на Хайдн  е огромно. Една част от него е изгубила значението си, - това са оперите, всичките произведения за баритон.  Друга част се подценява от педагозите – неговите камерни творби за различни инструмента. Преподаватели, които не предлагат на деца и студенти да разучават камерните творби на Хайдн не са добри преподаватели според мен. Вместо тези те им препоръчват произведения от Бетховен, които са трудни или такива с естраден характер като тези на Менделсон и др. биха могли да формират по-добри критерии за музиката у децата и студентите, защо ценностите в музиката могат да бъдат по-лесно разпознати ако изучаващите музика слушат Хайдн, Моцарт, Бах. Най-съществените творби на Хайдн  обаче са неговите клавирни сонати, струнните квартети и симфониите. Ще приложа списък на някои от произведенията на Хайдн, а към някои ще прибавя по нещо. Когато писах за Шостакович и Брамс коментирах доста от творбите им, творбите на Хайдн - част от тях -  само ще спомена:

    Опери – Хайдн е написал 24 опери, които са изгубили значението си. Хайдн мисли инструментално, а не вокално както Моцарт. Това е обяснението защо Брамс не е написал опера.

   Оратории – Завръщането на Тобий,

                        Седемте последни думи на Исус на кръста. Това произведение е писано като едноакта пиеса, после е преработено като оратория, а след това и като струнен квартет,

                           Сътворението на света,

                           Годишните времена.

    Меси -  Написаните от Хайдн меси са 14, между които Месата с тимпаните от годините на войната, има и една Органна меса подобна на месата на Бах, има и Меса само за духови инструменти.

     Хайдн пише и кантати, между които Аве Регина, Стабат матер, но също и хорови произведения и произведения за глас и оркестър, послужили на Моцарт като идея да напише своите гениални арии за сопран и оркестър – едни от най-трудните и красиви произведения произведения за сопранките.

      От симфониите на Хайдн са останали са 104, но те са били повече. При два пожара в различни години в Айзенщадт изгарят доста произведения на Хайдн. Най-значителните от от симфониите на Хайдн са ранните – Утро, Обед и Вечер, Симфонията, наричана „Стенания“, Прощалната симфония. Следващите вече зрели произведения в този жанр са шестте Парижки симфонии, някои от които са получили имена, дадени от Хайдн, от публиката и критиците на произведенията. Най-значителните достижения на Хайдн обаче в областта на симфонията са 12-те Лондонски симфонии, които той пише за да ги представи там в театъра на Соломон. Който не познава тези симфонии не познава Хайдн. Те са така велики, защото Хайдн ги пише след Моцартовите № 38, 39, 40 и 41 и се учи от тях.

    Хайдн е написал много концерти за различни инсрументи, към  35. Най-популярни са два концерта за пиано и два  за вилончело. Той пише и Симфония концертанте, каквато по-късно Моцарт пише за цигулка и виола. Хайдн ни оставя и около 100 менуета и  и 30 немски танци, каквито по-късно пишат Бетховен и Шуберт, но и десетки  диветименти, ноктюрни, скерца.

    В областта на струнния квартет Хадн оставя 86 струнни квартета, всичките от които запазват значението си до днес. Те са прекрасни, от тях се учи Моцарт. Най-популярни са т. н. Слънчеви квартети, Руските квартети, шестте квартета, посветени пна Ердьоди, между които е и квартетът, наречен „Императорски“, чиято бавна част е химнът на Германия.

   Хайдн пише около 40 триа за различни инструменти, дуети за цигулка и виола, каквито пише и неговия брат Михаел и които стават причина Моцарт в желанието си да помогне на болния Михаел да създаде две от най-великите си камерни творби – дуетите за цигулка и виола в си бемол мажор и в ми бемол мажор.

    Напълно е запазило значението си клавирното наследство на Хайдн. Аз написах, че никой не е поръчвал на Хайдн да пише клавирна соната, това е негово желание. Сонатите са окол 65, между които има шедьоври, задължителни за репертоара на големите пианисти, като Сонатата в ми бемол мажр, една от последните. Освен сонатите Хайдн пише вариации и към 100 различни танци. Пише и пиеси да пиано в съпровод на глас или гласов ансамбъл.

     НаписанотоотХайдн е нещо огромно. Когато той прави списък на произведенията си казва, че описва това, което е в състояние да си спомни. Един изследовател на Хайдн – Хобоко – се е заел да проследи и номерира инструменталното творчество на Хайдн и когато  към някое произведение има номер, непременно има и съкращение „Ноб“.

    Освен тези, които са обичали Хадн, учили са се от него каквито са Моцарт, Брамс, диригенти като Бърнсейн, изпълнители като Рихтер и Брендел, ще споена, че Хайдн има и приятели  любители музиканти. Не тези, които са изиграли важна роля в неговия живот и са му поръчвали какво да пише, а днес. Тъй като съм много скромен няма да спомена един от тях, за когото музиката на Хайдн е била винаги спътник в живота му.

   Ще приложа в линкове някоии много характерни за Хайдн произведения:

   Любимата ми Симфония №93,

   Любимата Сонатата в ми бемол мажор,

    Императорският квартет и
    Химнът на Германия 
                                                                         
     Заключение:

     Един от най-истинските германци – това е Йозеф Хайдн. Химнът на Германия, останал във вековете след него въпреки трудните момента на тази страна е неговият неръкотворен паметник. Завършвам с една мисъл на Хайдн:

      „Какъвто човекът, такава и музиката му!“   и една моя.

      Това можаха да дадат на света германците, това дадоха - най-великата музика.
     Англичаните пък ограбиха света, разрушиха без нужда културната столица на Германия, Дрезден, с надеждата че след това няма да приличат на боклуци в сравнение с германците. 
   Това можаха да дадат на света англичаните, това дадоха - създадоха новия световен ред, който няма нищо общо с живота на щастливите хора, който с музика описва в ораторията си Годишните времена Татко Хайдн.

    

 

 












Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kordon - от kordon до planinitenabulgaria
07.02.2014 14:14
Адмирации за тази прекрасна статия!

Респект към огромния труд, който сте положили за нейното създаване, за любовта Ви към музиката, за превъзходния начин, по който излагате мислите и идеите си. За мен този материал бе извор на много информация и впечатления, които, бих казал, промениха представата ми за класицизма и за музиката изобщо.

Най-искрени поздрави и благодарности за това прецизно и съдържателно изложение!

Виктор Кордон
цитирай
2. wonder - Искряща музика пишат малко творци и ...
07.02.2014 14:48
Искряща музика пишат малко творци и те са с грандиозни духовности. Пост мортем стават школи за висок аскинг в творчеството на вселената.
Не знам защо, но винаги съм чувствала Татко Хайдн като творческия и по-важен баща на Моцарт, от родния му баща Леополд, на който посвещава "Дон Джовани".
Към илюстрирането ти на жизнелюбието на Хайдн аз бих добавила и някоя от с 6-те уникални струнни квартета, посветени на Хайдн от Моцарт.
А сонатите за пиано на Хайдн са ми свръх-любими и жизнерадостно-пасващи на характера ми: http://www.youtube.com/watch?v=mWF-48jIrSU
цитирай
3. planinitenabulgaria - Сонатата за пиано е страхотна:
07.02.2014 17:22
wonder написа:
Искряща музика пишат малко творци и те са с грандиозни духовности. Пост мортем стават школи за висок аскинг в творчеството на вселената.
Не знам защо, но винаги съм чувствала Татко Хайдн като творческия и по-важен баща на Моцарт, от родния му баща Леополд, на който посвещава "Дон Джовани".
Към илюстрирането ти на жизнелюбието на Хайдн аз бих добавила и някоя от с 6-те уникални струнни квартета, посветени на Хайдн от Моцарт.
А сонатите за пиано на Хайдн са ми свръх-любими и жизнерадостно-пасващи на характера ми: http://www.youtube.com/watch?v=mWF-48jIrSU

Добре се е поучил от втората й част Бетховен. А за струнните квартети на Моцарт - много са сложни. Има едно понятие "моцартова полифония". Не си личи, но я има, а в тези квартети - много. За да бъдат те разбрани е необходимо познание по полифония плюс доста от музиката на Моцарт. Поздрав с квартета със скръбния менует в ре минор и най-полифоничния в ла мажор:

http://www.youtube.com/watch?v=bk-SfRPsKFE

http://www.youtube.com/watch?v=tbZLN_Uc87A

цитирай
4. planinitenabulgaria - Любовта ми към музиката е моят Божий подарък!
07.02.2014 17:47
kordon написа:
Адмирации за тази прекрасна статия!

Респект към огромния труд, който сте положили за нейното създаване, за любовта Ви към музиката, за превъзходния начин, по който излагате мислите и идеите си. За мен този материал бе извор на много информация и впечатления, които, бих казал, промениха представата ми за класицизма и за музиката изобщо.

Най-искрени поздрави и благодарности за това прецизно и съдържателно изложение!

Виктор Кордон



По съвсем различен начин представих Хайдн. Нашите музиканти са обучавани предимно по съветски учебници, редактирани от КГБ, където е имало голям брой специалисти в тази област. Руснаците, както и ние сме доста музикални и това е бил един от пътищата за подмяна на ценностите в мисленето, респ. музиката. Неправилно са представяни и изучавани Бах, Хендел и особено Бетховен и не само те, за Хайдн обикновено се запазва мълчание.
Време е да се поразмислят музикантите и това могат да сторят образованите любители музиканти. Те са играли важна роля не само за Хайдн, такива има и днес.
Аз съм писал за доста композитори в блога си, но както сега наблегнах на класицизма, ще напправя нещо подобно и за романтизма.
Поздрав с една Соната на Хайдн, посветена на любителя музикант Мариане :

http://www.youtube.com/watch?v=QdD2bWUPzuM
цитирай
5. planinitenabulgaria - До Виктор Кордон:
07.02.2014 17:57
Ю-туб отказва да работи и прави каквото си иска. Исках да приложа линка

http://www.youtube.com/watch?v=QdD2bWUPzuM
цитирай
6. mt46 - Поздрав!...
07.02.2014 18:52
Преди малко прочетох за един велик български музикант - Васко Абаджиев...
http://melomem.wordpress.com/2011/01/14/vabadjiev85/
цитирай
7. planinitenabulgaria - Животът на Васко Абаджиев е трагичен.
07.02.2014 19:48
mt46 написа:
Преди малко прочетох за един велик български музикант - Васко Абаджиев...
http://melomem.wordpress.com/2011/01/14/vabadjiev85/


Той е гениален музикант, бяга от България. Не може обаче сам да си уреди живота в чужбина и спира да свири. Остава съвсем сам, живее от случайни доходи, накрая става просяк. Мисля, че умира в някакъв трамвай в Германия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184355
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031