Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2014 17:25 - ЙОЗЕФ ХАЙДН ЗА МОЦАРТ... - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2281 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 07.02.2014 13:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
С посвещение към дамата, която ме подтикна да напиша нещо и за Хадн: 
 
ЙОЗЕФ ХАЙДН - ЙОАН КРЪСТИТИТЕЛ НА МОЦАРТ

                                       image       Великите епохи имат по една емблематична фигура, която се свързва с тях. Това важи за живота и за изкуството като част от него. Музиката е неотменна част от изкуството, защото тя притежава много големи възможности. Ако един художник може да предаде в картината си моментно изображение на човек, на природно явление или нещо друго, то композиторът има много по-големи възможности да стори същото с различни изразни средста. С музиката си той може да опише природна картина заедно с промените, които стават за определен период в нея, той може да изобрази човешката душа с всичките й превъплъщения – противоречия, стремежи, борби, ежедневие, което макар и трудно, носи радост. Най-хубавите произведения в музиката са сътворени под влияние на описаните от евангелистите в Библията събития, най-възвишените музикални произведения са отправени към Бога. Така творят  предкласиците до към края на 17-и век. Животът обаче се променя, гениалните творци схващат насоките на това развитие и го отразяват в творбите си. Моето мнение за тези процеси е малко по-различно:        В  преломни години Бог възлюбва свои чада, надарява ги с талант и други качества, които обикновените хора не притежават и чрез тях Той се обръща към хората. Такъв творец е Бах. Неговото значение за музиката е точно точкова велико, колкото на Исус Христос в разпространението на вярата в Бог сред хората. Такава е и дейността на Бах през целия му живот. Той работи като кантор в различни църкви. Последната църква е Томаскирхе в Лайпциг, където той е кантор в продължение на на 31 години. През този период на живота си той създава най-значителните си творби.    Преди да продължа за класицизма и неговия татко – Хайдн, ще кажа няколко думи за Бах, защото епохата на предкласицизма и тази на класицизма са в тясна връзка.     Предкласицизмът в музиката завършва своето развитиие, но такава надарена с талант – гениална!!! - личност през този период на музиката няма. Има много велики - те почти всичките са германци, които довеждат предкласициизма до апогей и неговото развитието е практически завършено. И точно тогава – подчертавам, когато времето на предкласиците вече преминава – се появява Йохан Себастиан Бах. Той обобщава, доразвива и зъвръшва този велик период от музиката. Бах остава неразбран за голяма част от скъвременниците си със своите творби, които са твърде сложни и за днешното поколение. Те почти всичките са отправени към неговия Бог Исус, комуто той цял живот преданно служи. Голяма част от произведенията на Бах са писани за изпълнение по време на богослужения, но нима не звучат те така вълнуващо днес и в концертната зала. Давам пример с неговата Висока меса, която често се изпълрнява по концерти, двата Пасиона. Баховата музика може да се изпълнява навсякъде. Тя има своето въздействие върху хората, защото е Божие слово, отправено от Бах към хората чрез музиката му.  Музиката на Бах в зала може да се изпълнява и от орган -  въздействието й е същото, както това в църквата на лутераните, какъвто е бил Бах. Божият Дух чрез символите на Бах – напр. триолите, които символизилат полета на гълъба – Светият Дух и др. присъства в залата за тези, които познават Библията и музиката на Бах.Тя е универсална и може да се изпълнява от различн инструменти - неговите послания пак остават. Защото музиката няма определен език, а в случая става въпрос за Божие слово. Изказано от един или друг светец, с възложена им от Бог такава мисия в живота, или чрез музиката на Бах – разлика няма.    Като Божие слово звучи и клавирната музика на Бах. Посочвам само неговите 48 Прелюди и фуги.    Последните пет години на живота си Бах е сляп. Той обаче продължава да пише музика, отправена към неговия Бог, защото знае, че Той го разбира. Няма  разлика между музиката на Бах преди той да ослепее и тази, след ослепявеното му. Душата му е устремена към Бога и моментното сътояние в живота му не може да се отрази на този факт.    Бах пише и светска музика. През живота си той създава доста творби за солови инструменти и оркестър. Музикалното развитие на тези концерти е специфично за полифоничния стил на музиката на предкласиците. При тях единият глас се изпълнява от инструмента, а останалите, обикновено три, от оркестръра. Когато солиращият инструмент е клавир обаче е доста по сложно, защото клавирът е по природа многогласен инструмент. Желанието на Бах за още по-полифонино развитие на произведенията му води до преработка на прекрасните му цигулкови концерти за клавир. С тези концерти концепцията как ще изглежда като форма инструменталния концерт след Бах вече е ясна - концертите след Бах ще са тричастни както неговите. При класиците тази форма ще бъде доразвита. Концертите също ще са тричастни, като първата част ще е най-значителна, ще започва с оркестрова интродукция и разработка в сонатна форма. Втората част ще е лирична, а третата – рондо. Към светската музика на Бах принадлежат и неговите Оркестрови сюити и Бранденбулгските концерти.       Превъплъщенията на човешката дуща в произведенияата за орган или клавир при Бах  при клрасиците ще намери нова форма на изява, това ще сторва  струнният  квартет. Описанието на библейските събития по Светото писание при Бах – неговите Пасиони, Меси, Кантати, в които главните герои са от Библията, класиците ще заменят с опери на сюжет по литературни произведения. Всичко, което ще протече след епохата на предкласицизма започва от Бах. Неговият най-малък син Йохан Кристиян, който усеща, че животът се е променил за да избяга от занятията с баща си по полифония – той нарича това изкуство гъсто изписана партитура – бяга от него и се мести в Лондон. Той става един от първите, възприели новия хомофонен стил. За кратко време Й. К. Бах е учител на Моцарт, който тогава е на 8 години. И се хвали, че не е изсвирил от баща си е една нота?!?    Прекласицизмът в музиката , наричан стил Барок, изиграва своята историческа роля и отстъпва ведущото си място на класицизма. А той напира вече от всякъде и все повече се налага като изкуство.За разлика от предкласицизма, когато в края му се явава най-великият му представител, достоен да стои редом до Бог-отец във висините, в неговото начало се появява една много велика фигура - Йозеф Хайдн със задача, каквато е имал Йоан кръстител – да кръсти Исус с вода и да го представи на хората като Син Божий. Същата роля в класицизма има и Йозеф Хайдн спрямо най-великия представител на класицизма – Моцарт. Той го кръщава не с вода, а с музиката си. Без появяването на Хайдн Моцарт трудно би бил Моцарт,трудно би бил разбран от съвременниците си, макар той да е един от най-трудните за разбиране композитори. Това не пречи музиката му да е най-популярната в света. Постигнато в творбите на Хайдн ще бъде приложено от Моцарт в неговите творби. Той ще издигне класическото изкуство до нови висоти и ще надмине учителя си. Не много подходящо е опеделението учител в случая, защото Хайдн, който е с чевтърт век по-възрастен от Моцарт никога не го е учил персонално. След смъртта на Моцарт нещата се променят - от него ще се учи Хайдн и ще създаде най-великите си творби – струнните квартети „Ердьоди“, Дванадесетте Лондонски симфонии и двете си оратории. Между Йоан Кръстител и Исус от една страна и между Хайдн и Моцарт от друга разликата е само една - Йоан Кръстител умира преди Исус, а кръстителят на Моцарт, макар и роден 24 годиини преди него, живее още 18 години след смъртта му.     Йозеф Хайдн с творбите си винаги е участвал в живота ми. С това ми писание ще се опитам да опиша защо се случи това. Писанието ми не става за тези, които търсят в интернет материали за Хайдн за дипломна работа или нещо подобно. То е предназначено за любителите музиканти, но може да бъде от полза и за музикантите и преподавателите, които не отдават заслуженото място на Хайдн в музиката. Моята цел е да опиша мястото на Хайдн в музиката, чието влияние в развитието й е твърде съществено. За него се пише сравнително малко, той някак остава в сянката на Моцарт. Интересни са и отношенията между Хайдн и Бетховен, който е на предела на класицизма и романтизма в музиката, няма да ги подмина. Сега само отбелязавам, че когато Хайдн умира Бетхомен е а 39 години и вече е създал някои от най-великите си творби.     Хайдн се ражда в малкото австрийско селце Рорау, което е гранично с Хърватия. Хърватското му име е Тръстеник, защото покрай бреговете на река Лайб расте много тръстика. Майката на Хайдн, Анна, е готвачка, а бащата Матиас е майстор на карети. И двамата родители са по-издигнати в духовно отношение от останалите си съселяни, а интелектът на бащата е бил високо ценен от тях. Бащата е доста музикален, но не е изучавал музика. Бил е добър и весел човек, пеел е и си е акомпанирал на арфа.     Детенцето Заперл /Йозеф Хайдн/ е обичало много музиката, можело е да пее превъзходно, да имитира с уста тембъра на различни инструменти и животни и чрез подръчни материали – напр. две пръчки – да имитира свирене на цигулка, но и на други инструменти. Родителите са забелязали таланта на Заперл и са решили да го насочат към музиката. С техните скромни възможности това никак не е било лесно.    В съседния град на селцето Рорау, Хайнбург, който е на Дунава, родителите на Хайдн са имала роднина, Йохан Матиас Франк, който е музикант. Той е бил любимият гост на Заперл. Когато Заперл става на 5 години родителите му уговарят с чичо му Франк да го вземе в неговия град Хайнбург и да го обучава по музика.      Всичко е решено. На момченцето е трудно да се раздели със селото, с родителите си, но то ще учи музиката, която обича. На пет години Йозеф Хайдн поема по пътя на музиката, който ще следва до последния си ден. Годината 1737. Чак през 1795 г. за кратко време Хайдн ще се завърне в селото си, което ще види за последен път. Денят, когато петгодишният Хайдн е отведен за да се посвети на музиката наподобява денят на 12 годишния Исус, когато го отвеждат на църква, в храма на Баща Му.    Занятията по музика за Хайдн започват. Чичото е музикант и е доста зает,  уроците с Хайдн не минават на нивото, което той желае. Чичото все има работа но и доста се весели с другите музиканти вечерта след музикалната изява на трупата им. Хапват, пийват, играят на зарове. Въпреки това Хайдн научава нещо от този добър по душа човек, който косвено изиграва и друга роля в живота на Хайдн – при чичото стоят инструментите на музикантите, които Хайдн вижда за първи път в живота си. Това за него е направо дар Божий. Въпреки забраната на чичото да влиза в тази стая Хайдн влиза тайно когато е възможно, опитва се да свири на тях, дори удря тимпана. За първи път в Хайнбург Хайдн свързва биенето на камбаните на църквата с музиката. Единственото неприятно нещо в дома на чичото е лелята, която се е отнасяла с Хайдн зле, така както и със всички, с които е имала контакти. Добрият чичо обаче я търпял.    Как се е запознал Хайдн с инструментите на чичо си личи от факта, че веднаж, когато тимпанистът на оркестъра внезапно починал, чичото възлага на Хайдн да удря тимпана. Две репетеции са се оказали достатъчно Хайдн да се справи с партията си. Проблем е било, че Хайдн нямало как да си носи тимпаните, защото е бил 6 годишен, но и този въпрос намира рашение – тиимпаните ги закачат за един човек на гърба му, а зад него Заперлчо ги бие. Първото изява на Хайдн като музикант е успашня, той е на върха на щастието - започва кариерата си като тимпанист.    Трите години, през които Хайдн пребивава в Хайнбург, той придобива известност като ангелогласен певец. По това време в Хайнбург идва капелмайсторът на виенската катедрала Свети Стефан, Георг Райтер,  за да търси момченца за капелата си. Хайдн е първият, който е избран. Поради превъзходния му глас той за малко да бъде кастриран и вместо да пее в капелата е щял да бъде къстриран и даден за обучение при Николо Порпора, но Господ го спасява. Един такъв акт ако се беше случил, музиката днес щеше да бъде различна – вместо да реализира заложеното в него и да положи основите на класицизма, той би бил само един велик певец какъвто е бил напр. Фаринели.     Хайдн отива във Виена и този факт е много показателен за него - от петгодишна възраст той ще бъде местен от едно място на друго, от една служба на друга и това няма да зависи от него с изключение само на един кратък период след мутирането на гласа му и освобождавето му от капелата. После ще пише великите си творби, но не защото той е решил какво да пише, а защото това е било изисквано от него. Пътят, по който поема Хайдн не е като този на Моцарт, Бетховен или Брамс, които са свободни творци, а е съвсем различен. Ще опиша как е ставало това през живота му и как той чак на 59 г. става свободен човек.     Хайдн на 8 години се озовава във Виена, която е огромен град и с много музикални изяви. В хора Хайдн е определен веднага за солист. Певците от тозии хор често пътуват, защото имат изяви и извън църквата, но по време на тези изяви те слушат и други музиканти, запознават се с различни творби. В църквата Хайдн може да ползва малък клавикорд, което го прави щастлив. След като се запознава с творби на Палестрина, Орландо ди Ласо и др. Хайдн решава да напише първата си творба - дванадестгласен хор. Забелязвайки това ръководителят на капелата Райтер обещава да се занимава по музика с Хайдн, но няма време за това.       В капелата обаче идва още един Хайд, Йохан Михаел, брат на Хайдн, който е с пет годи по-малък. Като глас той не отстъпва на баткото.     След 8 години в хора гласът на Хайдн започва да мутира и той повече не може да пее там. Пред него е един десетгодишен период от живота му, с който Хайдн ще трябва да се справи сам, да заякне и укрепне, да стане способен да се справя с всичко сам.     Господ не оставя тези, кото е възлюбил. В огромната Виена Хайдн среща случайно /???/ свой познат, бивш хорист, Шпанглер, който го прибира временно в малкия си дом, за да не умре от студ през зимата.        Хайдн изкарва зимата при приятеля си, в тясното му жилище, а има и още едно усложнение – жената на Шпанглер е бременна и до лятото ще роди. Тогава пребиваването на Хайдн тук ще стане невъзможно. Хайдн живее от случайни уроци по музика и търси по-сероизно препитание. Той е много общителен и приятен човек и установява лесно контакти с хората. Господ не оставя в беда чадата, които е възлюбил и ето нов шанс пред Хайдн – той среща странстващи богомолци, които отиват в градчето Мариацел. Един от тях кани Хайдн с тях и той се съгласява. По време на службата Хайдн така красиво пее, че църковното настоятелство оставя заради него пътуващите богомолци в църквата цяла седмица, храни ги и дори им дава малко пари. Този случай е много важен за Хайдн, защото той се колебае дали да се раздели с музиката и да придобие солидна професия.  Хайдн решава: ще става професионален музикант!     Но как? Той няма никакви пари за уроци при сериозни музиканти. Той изкарва пари колкото да не умре от глад, а междувременно хазяйката му ражда и той трябва да напусне квартирата.     Божията помощ отново достига Хайдн. Търговец на платове от Виена, Букхолц, който е чувал за Хайдн, но нито го е виждал, нито го познава, го вика и му дава 150 флорина, равняващи се днес на 10-15000 евро и му казва:                                                                                                       -Нека тези пари ти донесат щастие. Когато забогатееш, можеш да ми ги върнеш.
Ако пък това не е дар от Небето, не знам какво е.
        Тези пари разрешават на Хайдн да си намери квартира и да може да преживява известно време когато няма частни уроци.    Хайдн си наема бедняшка квартира на Капустинския пазар във Виена. Къщата е многоетажна, като долните етажи са за по-заможните хора, а Хайдн живее на последния етаж в една стая. Тук стаите нямат прозорци, а само някакви отвори, от които се вижда ден ли е или нощ. В тези стаи няма печка, вечерта в тях водата замръзва, защото през цепнатините от пода и тавана навлиза студ. В стаята на Хайдн обаче има цигулка, клавикорд, ноти и книги – какво по-голямо богатство за Хайдн от това? Никаква печка не му трябва. Уподобявам намирането на това жилище от Хайдн на намирането на пещерата от Свети Иван Рилски над Рилския манастир. А наблизо има и друга прелест - книжарница, от която Хайдн може да ползва книги по теория на музиката, учебници по композиция и ноти. Учител Хайдн няма да има, ще се образова сам в областта на музиката. Това не може да се случи без намесата на неговия небесен Закрилник, си мисля. От тази книжарница Хайдн си набавя том със сонати от Карл Филип Евануел Бах, един от синовете на Бах, наречен Берлинският, защото работи в Потсдам. По времето на този син на Бах се появявя пианото с чукчета, хамерклавира, а той пише фундаментален труд за пианистите, наречен „Основен опит за напътствие на пианистите“ Същият труд, но отправен към цигуларите пише и бащата на Моцарт. Хайдн обиква сонатите на К. Ф. Е. Бах и той не само става за него кумир през целия му живот, но и започва да пише клавирни сонати и прави това в продължение на целия си живот.     Вечерта и в почивните дни Хайдн слуша музиката на Виена, която се изпълнява по площадите и улиците, серенади през вечерите, но в тези музикални изяви се включва и той самият. Участието му от изпълнител постепенно се превръща в участие като композитор. Хайдн започва да пише серенади, но тези серенади се харесват не само на изпълнитеите, но и на хората, които търсят тази музика. Музиката на Хайдн оценява един комичен артист, Йозеф Курц, известен с артистичното име Ханс Салама, защото е дебел. Хайдн пише прекрасна серенада за него и жена му. Курц предлага на Хайдн да напише опера по негово либрето, като поръчва да бъде така изящна, както серенадата му. Операта е напиисан в кратък срок и поставена в театъра при Каринтската врата. Операта се казва „Куцият бесен“ и има огромен успех. Виена научава за Хайдн, но той получава и 20 дуката, които за този скромен човек са голямо богатство.    Но…Хайдн не е доволен от себе си. Той все още е любител музикант с голям талант, сериозни занимания в областта на музиката обаче той няма. Мечтае да отиде в Италия, поради което изучава добре итилианския език, има намерение да се учи и да работи там, но това не му е предвидено от Горе. Хайдн мечтае да взема уроци при Глук или Вайгензел, но и това не става…     Господ изпраща още една важна личност при Хайдн – италианския поет, либретист, любител  на музиката и много интелигентен човек, Метастазио. Разговорите на Хадн с любителя музикант Метастазио са много важни за бъдещата му кариера на музикант. С искреното желание да помогне на твореца Хайдн, Метастазио го свързва с хора, които искат да вземят уроци по музика, но и със учениците по пеене на работещия във Виена италиански композитор Порпора. Хайдн иска да взема от Порпора уроци по музика и успява да вземе няколко, но Порпора няма време и се държи с Хайдн грубо. Хайдн е бил готов ако Порпора реши и да го бие, пак да взема уроци по музика от него, да обсъжда с него идеите си като творец, които вече напират в него, но уроците набързо са прекратени.     Вмъквам само това, че Порпора е бил композитор с голяма слава, но и голям вокален педагог. Много от кастрираните момченца с красив глас, за да бъде той запазен, идва като поръчка от Порпора след прослушването им от него. Ако това се бе случило с Хайдн – повтарям - той би бил един певец от нивото на Фаринели, но музиката днес щеше да бъде рпазлична.    Хайдн укрепва като творец и е готов да пристъпи към създаване на сериозни музикални произведения като квартетите и симфониите. От Горе заявката за такива творби не закъснява.     В градчето Вайнцерл до Виена живее един музикант Фюрнберг, който има капела в двореца си от осем музиканти и иска да види Хайдн, за да го направи капелмайстор. Хайдн отива на тази среща, която се оказва важен етап в живота му. Това, което може да направи Хайдн за скромната капела на Фюрнберг е да пише за нея триа, произведения за състав от струнни и духови. Фюрнберг остава вдъхновен от тези произведения и иска нещо от Хайдн, за което той вече е готов като творец – да напише струнен квартет. Специално отбелязвам, че струнният квартет се пише най-трудно от всички камерни произведения, той не е по силите на много композитори, а квартетната музика е най-трудна за изпълнение и разбиране дори за музикантите, привикнали с клавирния звук. Хайдн не измисля този състав, квартети вече са писани от Ян Цах. Фюрнерг иска от Хайдн музика за струнен квартет, състоящ се от две цигулки, виола и виолончело. Да му завидиш на познанията на този любител музикант!    За пръв път в живота си Хайдн е изправен пред трудна задача. От колко части да се състои квартетът, какви да бъдат те, на сюита ли да прилича или на партита, какви да са първата и последната част, да има ли в него менует. Хайдн трябва да се съобрази и с изпълнителите на Фюрнберг, чиито възможности са твърде различни. Това кара Хайдн да напише първите си квартети с труден текст за първата цитулка и по-лек за останалите три. Хайдн се заеми много сериозно с тази форма и след седмица първият му квартет е готов, а след по-малко от седмица и вторият. Вълнението на Хайдн преди изпълнението на квартетите му е огромно, защото е положил изключително напрегнат творчески труд.     Любителят музикант Фюрнерг и свещеникът му, също любител музикант не харесват съвсем квартетиете. Считат, че музиката не е разпределена правилно между четирите инструмента за сметка на първата цигулка. Хайдн се съобразяв с тях, сяда и пише още 16 квартети. Той открива себе си в тази музика. Тук ще отбележа, че квартетната музика е и моята музика и това е една от причините да обичам толкова много музиката на Хайдн. Четирите инструмента в квартета получават равни права, частите са четири, третата част обикновено е менует. Хайд вече е утвърден квартетен композитор, квартетие му започват да бъдат издавани. Една от задачите на Хайдн като творец вече е факт. Но той ще получи и друга. Ще му я възложи граф Морцин, чех, живеещ в Пилзен и Виена.     По препоръка на Фюрнберг, граф Морцин, и той любинтел музикант, кани Хайдн за ръководител на капелата му, която се състои от 15 музиканти. Той иска от Хайдн симфония за своя оркестър. Фюрнберг е казал на Морцин, че Хайдн може да напише такова нещо. Хайдн и Морцин обсъждат каква да бъде творбата, която вече съществува като форма – тя е писана от Щамиц и е изпълнена от майнхаймските симфоници. Морцин е слушал там изпълнение на симфония и иска същото произведение за свой оркестър.  Новата заявка за симфония към Хайдн е още по-точно формулирана от заявката на Фюрнберг за квартет – симфонията трябва да бъде четиричастна, като първата част е в сонатнта форма и е най-значителната, втората е лирическо Анданте, третата е Менует а финалът – Рондо. Брависимо и на любителя музикант Морцин – той знае точно каква ще бъде формата на класическата симфония. А Хайдн трябва да я реализира и се справя блестящо.     Хайдн се замисля за разликата между писането на квартет и на симфония и осъзнава, че да се напише симфония е много трудно, но в главата му вече звучи темата на първата част. Прибирайки се в дома си, той направо се захваща за работа над нея.        Първата симфония на Хайдн е готова в кратък срок. Още по бързо той написва втора, че и трета. Хайдн експериментира смело, придавайки на симфонията свой музикален език и композиторски стил. Експериментира и с фуга във финала на Третата си симфония, защото е учил сам полифония от учебник на Фукс.      Тези симфонии са писани за музикантите на Морцин, които свирят на доста малко инструменти. Соъбразно възможностите на капелата, за която Хайдн пише симфониите си по-нататък ще бъдат включвани още инструменти, а последните възможни – кларинетите ще бъдат включени чак когато Хайдн се е запознал със симфониите на Моцарт и пише последните си Лондонски симфонии.     Една от Божиите заповеди към Хайдн какъв жанр музика да пише го достига директно – това е жанрът клавирна соната.Когато написва първата си симфония, Хайдн решава да напише клавирна соната. Така Хайдн започва своя път на творец, който ще го остави в историята като баща на симфонията, на струнния квартет и на клавирната соната. Време е за навлизане в зрелостта, но и тук няма нищо случайно - Хайдн следва пътят, който му е предопределен.       Годината е 1759 г. Тя е важна за Хайдн с три събития. Двете са смъртта на Хендел и бракът му са с Анна-Мария Келер. Хайдн е влюбен в сестра й, но тя решава да стане монахиня. Женитбата му с тази нищо неразбираща от изкуство жена става бреме за Хайдн, който 40 години търпи този неподходящ и бездетен брак. Има един анекдот за писмата на Хайдн от нея, които стояли неотворени вързани на тестета. На въпроса защо не ги чете, той е отговорил, че защото и жена му не чете неговите. Напомням, че Моцарт е бил влюбен в Алоизия Вебер, но тя не го харесва и той се жени за сестра й Констанца. По интелект и тя едва ли е била над жената на Хайдн, но по едно друго нещо му е пасвала отлично - не само в музиката на Моцарт има топки.    Пътят на Хайдн в изкуството се определя  в много голяма степен от князете Естерхази – Антон Естерхази, след смъртта му – от сина му Николай, а след неговата смърт от наследника му, чието име не успях да намеря. Вероятно музикантите го водят чалгаджия и не го споменават никъде. Датата 1.05.1761 г. е много важна в живота на Хайдн. Предстои му да работи с капелата на княз Естерхази 30 години, най-хубавите в живота му и най-плодотворните. Хайдн, произлизащ от едно малко селце вече живее в двореца на Антон Естерхази в Ейзенщадт, град, близо до Виена. Той има на разпологжение капелата на княза, с която ще работи, ще експериментира, тя ще бъде първият изпълнител на творбите му. Задълженията обаче на капелмайстора /Йозеф Хайдн/ също са много големи – той трябва да е неотлъчно до князи и при повикване да идва с капелата и да изпълнява желаните творби. Почивка от този процес   е била възможна само ако князът се е местил от лятната в зимната резиденция.       Първата симфония, която Хайдн пише за княза е замислена по време на една разходка из планината. Времето се променя внезапно, Хайдн решава да опише природните картини в три симфонии. Те се изпълняват до днес. Наименованията им са Утро, Обед и Вечер. Хайдн си поставя трудна задача. Той ползва възможностите на музиката, която може да рисува природните картини, представяйки промените в тях, за разлика от картината на художника, която изобразява един миг. Хайдн създава чрез музиката си картини от реалния свят. Наскоро след изпълнението на тези симофонии старият княз Естрхази почива. Новят княз е Николай Естерхази, образован, настоятелен, знаещ какво иска от Хайдн и капелата си любител музикант. Възходът на творчеството на Хайдн е тясно свързан с този княз. Имало е обаче и нещо не съвсем приятно за Хайдн, който е трябвало да пише музика за любимия инструмент на княза, баритон, който още тогава е бил излязъл от употреба. Хайдн създава за този инструмент към 200 творби специално за княза за изпълнение с камерен ансамбъл, солови или с капелата. Произведенията са били добри, защото Хайдн пише добра музика за какъвто и инструмент да е предназначена тя, дори за бас тип туба или баритон.

     /Следва/

     Към първата част на писанието ми за Хайдн ще приложа линкове на Симфонията №101 на Хайдн, "Часовникът", на един негов Концерт за вилончело - много характерен за музиката му и по едно произведение на Моцарт - неговата 39-симфония. Тази Симфония е характерна с това, че Моцарт се учи от Хайдн, а по-късно пък Хайдн прилага много от тази Симфония в неговата "Лондонска" под № 103, която е в същата тоналност. Прилагам на Третата клавирна соната на Брамс. Темата от Петата част на тази Соната напомня за темата от бавната част с вариациите от Императорския квартет на Хайдн, чиято музика е ползвана за химна на Германия, който не е променян до днес. В следващата част ще приложа целия "Императорски"квартет.
  Приятно слушане. Но музиката в линковете е доста сложна.











Гласувай:
7
0



1. mt46 - Поздрав!...
06.02.2014 18:52
Харесах тази соната /Sonata in C/ -
http://www.youtube.com/watch?v=TJTzpWzTPEs
цитирай
2. germantiger - Поредния твой мегапостинг
06.02.2014 22:13
Апотеоз на Бах (поредния от теб)!
Заслужен милион пъти от гения!

Живота, борбата и дори случая/шанса в помощ - "нещата отживота" при Хайдн!

Благодаря за труда и маниера на писане - линквам го в 4 групи към вибокс7 и разбира се, си го архивирам!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Тази соната
07.02.2014 00:10
mt46 написа:
Харесах тази соната /Sonata in C/ -
http://www.youtube.com/watch?v=TJTzpWzTPEs

е една от най-хубавите на Хайдн. Писана е след 1791 г. и принадлежи към късните му сонати.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7543983
Постинги: 3216
Коментари: 8556
Гласове: 15560
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031