Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2014 08:01 - НА ОТКРИЛИТЕ СЕБЕ СИ В МУЗИКАТА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2400 Коментари: 6 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            НА  ОТКРИЛИТЕ  СЕБЕ СИ  В  МУЗИКАТА – ЗА  ПОУЧЕНИЕ!

    Музиката освен за посветилите себе си на това изкуство  е обичана и от много хора. Тя  няма нужда от преводач – посланията й достигат директно до хората. Щастливи и по-богати духовни са тези, които могат да ги разбират. Музиката съпровожда човека от раждането му, с музика той бива и новопредставян пред Бога.     

    Музика звучи по време на богослужение, като най-често за тази цел се ползва  орган, но тя може да бъде и светска. Има и народна музика, от която големите майстори са ползвали теми за творчеството си. Те са обработвали  народни песни не само на своя народ – творците са дар Божий за всички хора. Вдъхновени от народните хора, песни и напеви, те включват народните теми в сюити, партити, китки, симфонични танци. Танцът  менует е ползван много широко от Хайдн в неговото творчество. Предшественик на менуета  е лендлерът, а след менуета се поява танцът валс.

     Голяма част от обичащите музиката са  образовани любители музиканти, но въпреки това те са изиграли важна роля в нейното развитие. Точно такива хора подтикват Хайдн да започне да пише струнни квартети, такива изискват от него да пише симфонии. Може делът  на тези хора в творческия процес на Хайдн да е минимален, но те стават съучастници във великото му дело – той става баща на симфонията, на струнния квартет на клавирната соната, на цяла епоха в музиката, наричана класицизъм.  От него се учи Моцарт – най-великият класик, по-късно Бетховен, а още по-късно виждаме влиянието му върху Брамс и дори Прокофиев, споменавам неговата Първа симфония, наречена „Класическа“.  Хайдн обяснява  на малкото близки, които има защо музиката му  е винаги жизнерадостна –защото той я пише за хората и чрез нея иска да им достави радост и отмора от тежкия труд. Допълвам това с пояснението, че Хайдн има задължението при княз Естерхази да пише музика за капелата му, която се изявава в княжеския театър, но и за театъра на марионетките, който може да бъде посетен от всеки човек срещу минимална цена на билета. Подобни са мислите и на Дворжак, който твърди, че след тежката работна седмица човек трябва да чуе произведение на Моцарт. Обичащи музиката  любители музиканти издържат във Виена материално Бетховен, за да може той да бъде свободен човек и да има време да твори. Давам пример за един много високо просветен любител музикант, ван Свитен, съвременник на Хайдн, подтикнал го да напише послдните си две оратории след второто му гостуване в Лондон.

     За кого изнасят концертите си артистите, оркестрите, различчните камерни антасмбли – разбира се, за тези, които обичат музиката, за любителите музиканти. Те може да са запознати с някакъв инструмент, да са учили теория на музиката, което в областта на музиката ще им бъде от полза, но преобладаващата част от любителите музиканти просто обичат хубавата музика - те слушат определена музика, напр. оперна от Верди, симфонична от Бетховен, камерна /напр./ от Шуман, в тях са открили по нещо от себе си. Веднаж открили себе с в музиката, за любителите музиканти започва техният сериозен път в нея за да могат да станат просветени любители музиканти. Къщата на музиката е много сложна и е огромна. Творбите на автора, които те харесват са свързани с други негови творби, те пък са свързни и с творби на техни велики предшественици, други  техни велики следовници също са създали подбони творби. Всичко това е в тази къщичка и търсенията в нея няма да имат край за тези, които наистина обичат хубавата музика. За да бъдат тези търсения обаче плодотворни, необходим е един последователен образователе процес в музиката, без който напредък в нея няма да бъде възможен и на йота. А неможещият да обясни защо едно произведение му харесва може да получ и обида, напр. да го нарекат меломан.  

    Аз познавам много професионални музиканти, които никога не спирам да подтиквам към действия, познавам и много любители музиканти, с които ще дам два примера.

    Единият от тях никога не се е занимавал с музика, но се оказа доста просветен в тази област и ме учуди - можеше да чете партитури! А какъв жест вадеше като диригент. След години ме потърси и каза, че понеже и аз доста разбирам от музика като него ми е приготвил подарък - запис на Втората симфония на Брамс, който счита за подходящ за мен. В момента не твърдя за точното име на диригента, защото съм Лос Анжелес, но мисля че беше сър Колин Дейвис. Такова изпълнение на симфонията не съм чувал до сега.  Човекът обаче се пропи окончателно и никакъв последващ контакт с него не можах да осъществя.

    Друг един, руснак-пиянище, обичаше като се натряска да слуша, както той казваше, класическа музика, и казваше, че има желание да отиде на концерт, на който ще изпълнят  творби за орган от Бах. Свързаше музиката на Бах с Бог. Това ми направи много силно впечатление. Подобно сравнение на 6 годишна възраст прави и Вайсенберг, писал съм за него.

    Какво е необходимо да направят любителите музиканти,за да могат да си дадат те самите званието просветен любител музикант. Това ще изложа като разходка из музиката, защото обичам тази форма не само като изява сред природата. Не само по планините мога да разхождам хора, музикантите също мога да да ги „разходя“ сред музиката така, че дУша да им остане, както тук по Шопско казват.

    Първото нещо, което е задължително за любителите музиканти  е да научат нещо за най-важните стилове в музиката:

-         Предкласиката, чиято музика е многогласна – тя е основана на едновременното звучене и развитие на няколко самостоятелни мелоди, наричани гласове,

-         Класиката – в основата на чиято музика най важна е мелодията,

-         Романтиката – при която композиторите разчитат много на хармонията и

-         Съвременната музика, която разчита на ритъма.

     Най-значителните представители в тези стилове са Бах за предклсиците,  Моцарт за класиците, за романтиците Шуман и Брамс и за съвременните композитори Прокофиев и Шостакович. Бах – това е Бог в музиката. Неговата музика е Божие слово, макар той да е писал и светска музика – четирите части на Клвирюбунга, Бранденбургските концерти, Оркестровите и клавирните сюити, концертите за различни инструменти. Пътят към Бах е най-труден и който намери път към него, после ще намери път и към всичко останали композитори.

   Вторият по значимост и най-популярен композитор е Моцарт – той е звук от Вселената. Мнозина го оприличават със слънчева светлина, боготворят го.  Друг такъв гений в музиката няма. Всичките неговите произведения наподобяват опера. Дори и най-леката на прима виста соната за пиано или за пиано с друг инструмент навява илюзия за сцена със завеса, завесата се дърпа, излизат артистите, изпяват слънчевата си песен и…завесата ги скрива отново. Един миг от вечността,у до който си се докоснал е отминал. Той носи радост, тъга, но и размисъл.

    Различно е при другите велики композитори, които представих като най-значителни творци за своето време. Шуман е най-обаятелната личност – ако някой прочете това ми писание да намери в Ю-туб частта Интермецо от неговия Виенски карнавал. Тя е неговият автопортпрет, неръкотворния му паметник. Неръкотворният паметник на Брамс и неговият Немски реквием.

    Шостакович е художник и историк, кокото и невероятно да звучи това. Който упознае неговити симфонии и квартети ще се убеди в това мое твърдение. Прокофиев е звук от струна, опъната до скъсване. С много ппоизведения остава той в световната литература, но и със сонатите си за клавир, които остават хненадмината от творците след него.

    А сега една задача за тези, които обичат музиката. Те трябва да познават различните инструменти, които се ползват сега. Трябва да знаят кои от тях са многогласни по природа, кои са едногласни и кои могат да изпълняват макар и много трудно и многогласни произведения. Има струнни инструменти, струнни с извличане на звука с лък, медни духови, дървени духови, ударни.  В запознаването с инструментите да не се пдценява нито един от тях, напр. тимпана, защото той е много важен и оркестрантите го следят така, както и диригента. Любителитке музиканти трябва да познават тоновия обем на рпазличните инструменти, който при някои случаи съвпада, напр. при виолата и кларинета. Трябва да знаят възможностите на органа, защо той има педали и за какво се ползват, защо има толкова регистри.

      Любителите музиканти трябва да познават и музикалната терминология, напр. какво е ленто, виваче, кресчендо, но и музикалните форми – сонатна форма, рондо, тема с вариации и произлизащите от тях шакона и пасакалия, хорал и др. Трябва да знаят, че концертите с оркестър имат оркестрово въведине, обикновено първа част в сонатна форма с две теми, втора бавна част и трета част с основна тема, но и няколко още сродни на нея.

     Всичко обаче започва от Бах. Всички пътища в музиката започват хот Бах, всички пътища в музикато достигат при Бах. Това е мисъл на Алебрт Швайцер и които са запознати по-основно с този Божий пратеник на земята – с музикатахда рпроповядва   Неговото слово – добре разбират какво е искал да каже бахом;вият еватгелист.Появяването на Бах в музиката става в момент, когато класиката хнтадделява над предкласиката,  но такъв велик композитор, който да възвиши всичко фна тази музикална епоха не е имало когато тя е била в апогя си. Бах завършва този периодпрез този период така, че,„ всичките музиканти след него и обичащите музиката да гледат на него като на Господ и слушайки хкоето и да е негово проицзведение да свеждат хмолитвено глава. Бетховен нарича неговите Прелюдии и фуги своя музикална библия. Само най-великите композитори могат да ползват красотата и мъдростта на полифонята, която той издига на непостижима за никого след него висота.

    Аз принадлежа кам тези приятели на музиката, които обичат многогласната музика. На пианистите, които ползват по природа полифоничен инструмент се налага често да изпълняват не само многогласна музика от Бах, но и такава от други композитори, които ползват полифоничните прийоми. Едва ли любителите на Шопен знаят, че и в неговото творечество има много полифония. Многоласна е и музиката на Моцарт, но по различен начин. Всички велики композитори имат обща тенденция на развиитие, която в края на живота им ги кара да пишат все по-полифонични произведения и аз мисля, че това е защото те вече са се реализирали като творци за своята епоха и решават да създадат произведения, с които да посочат и корените на своето изкуство от миналото. А те започват хот Бах. И стремежите им мкрая на живота им са отправени отново към него. Посочвам фугите на Бетховен за струнен квартет оп. Оп. 133 и тази от Сонатата Хамерклавир оп. 106,  финалът на симфонията на Моцарт Юпитер, много от струнните му квартети. А Брамс, а Шостакович? И двамата имат части от произведения, озаглавени „Пасакалия“.

    Казах, че пътят на обичащите музиката към тези велики музиканти, които цитирах е труден, но най-труден е пътят към Бах. На второ място е Моцарт. За да бъдат насочени любителите музиканти по пътя към Бах те трябва да се справят с една доста сложна задача - да научат що е това фуга и да могат да разпознават провеждането на гласовете не само в музиката на Бах, но и на всички композитори.

 БЕЗ ТЕЗИ ПОЗНАНИЯ ТЕ ЩЕ  ОСТАНАТ НАВЕКИ СЛЕПИ В МУЗИКАТА!!!!!

   Фуга е инструменталино или вокално произведение на два или повече гласа, построени на развитието на една тема, редуваща се във всички гласове.

   Звучи просто, но не е. Да не познава някой гласоводенето и да слуша музикално произведение е все едно да учиш дескриптивна геометрия, но да си пропуснал най-важното, да се научиш да склопяваш склопяването равнина. Как без да разпознаваш многогласието ще слушаш произведения като симфониите на Бетховен, Шуман, Брамс, Шостакович или квартетите им, как ще слушаш камерни произведения от композиторите, чиито възгледи за музиката имат своите корени далеч назад, в епохата на предкласицизма, в полифонията?

     Това запознаване с полифонията на може да стгане без помощ на музикант. По-способните в тази област любители могат да се справят и сами, но трябва да положат доста труд. Трябва да изслушат тридесетте Инвенции и Симфонии на Бах за пиано. Те са точно колкото буквите в азбуката ни и ако една от тях не се познава, обърква се всичко. Следва запознаване с Прелюдиите и фугите ня Бах, които са в два тома по 24, колкото са всичките тоналности. В първия том фугите са по –лекички – преобладават четиригласните, има една двугласна, една петгласна. Те трябва да се слушат с ноти и да се следи по нотите изписването на буквата „Т“. Това е темата, която се провежда неколкократно в разработката. Във Втория том фугите са преобладаващо тригласни, но има и двойни фуги, а има и една тройна, във фа диез минор. Двойната фуга или тройната е на две или три теми, които се провеждат последователно, но след провеждане на последната тема темите се порвеждат както гласовете. Сложно е.

    Бах пише в края на живота си и Изкуство на фугата. В него той показва всички възможни провеждания на гласовете - има двойни и тройни фуги, провеждани по различен начин, а последната фуга е тройна и като трета тема се явава тоновата последователност  В А С Н – тема, на която Бах никога не е импровизирал през живота си. Напрежението е такова, че човек ще гръмне.

    Приключвам с разходката из музиката. Напомням за казаното от Швайцер за Бах, но ще го допълня с това, че който не умее да чува и разпознава провеждането на гласовете в полифончно произведение или в негов епизод,  той

        НЯМА ДА РАЗБЕРЕ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО.

    Давам и конкретен пример:

   Някой слуша третата част на Сонатата за виолончело на Брамс или финала на Петия струнен квартет на Моцарт, посветен на Хайдн. Ще може ли той да обясни после какво е чул? Дали този човек е в състояние да слуша Пасионите на Бах, Високата меса, или пък нещо по-просто, някой концерт за едногласен инструмент /флейта, обой/ с оркестър. Единият глас от разработката е поверен на инструментау останалите три – на оркестъра. Ще може ли един такъв непросветен любител музикант да оцени изпълнение на пианист, на камерен състав или пък да прецени изпълняваната музика?

    Завършвам с пример за безпросветност при деца, обучаващи се с музика. Свирещите на пиано1 който е по природа полифоничен инструмент добре знаят какво е това нещо, полифония. При цигуларите обаче е друго. Там има произведения от Бах – Соонати и Партити за соло цигулка, в които този инструмент свири фуга. Това е ужасно трудно. Когато съм разтоварял с деца, изпълнили на концерт някоя от тези сонати на колко гласа е фугата, те не знаят. Коментар към този фаст е излишен.

   Приятна „разходка“ из Прелюдиите и фугите на Бах. След такава разходка човек се прибира в дома си различен. Ако някой ги упознае и може да каже сподели впечатлението си от тях, аз съм готов да го изслушам.

   

     












Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!...
31.01.2014 13:35
Музиката, както всяко изкуство, се развива и е многообразна... Аз не робувам на елитаризма или на снобизма, харесвам и народна музика, и поп, и рок...
цитирай
2. planinitenabulgaria - Аз говоря за хубавата музика, тя включва всичко.
31.01.2014 20:19
mt46 написа:
Музиката, както всяко изкуство, се развива и е многообразна... Аз не робувам на елитаризма или на снобизма, харесвам и народна музика, и поп, и рок...

За народната музика съм написал, че от нея са се вдъхновявали и големите майстори и народни теми са ползвани в техни произведения. Написаното е за любителите музиканти, а не за тези, които считат музиката за елитарно изкуство. Съветите ми към по-младите от мен, обичащи музиката, считам, че ще са им полезни в следващитехим стъпки. Може пък и някой любител музакант да отвори блога ми.
цитирай
3. precoria - Здравейте!
31.01.2014 20:35
Кажете нещо за кръстната идея във Бах-тази тема ми, фа, ре, как така може да минава и хоризонтално и вертикално в композицията и какво означава в музиката и извън музиката.
Поздрав!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Въпросът Ви е много сложен:
31.01.2014 21:33
Става въпрос за Кръстната тема, а не идея. Има я в двата Пасиона на Бах, но той я ползва и в други произведения. Бах ползва символика в своите произведения, напр.Светият дух, който е птица Бах го изобразява в триоли, съответстващи на движението на крила.
Хоризонталните линии в музиката -това е провеждането на гласовете в едно многогласно произведение, като в склучая визирам предкасиците. Вертикалните линии са хармонията, която се образува при развитието на тези теми. Хармонията след Бах непрекъснато се усложнява и достига своята връхна точка при романтиците.
Тези въпроси - повтарям - са сложни. Студентите ги изучават по музикален анализ и полифония. За любителите музиканти е добре да се запознаят с книгата на Алберт Швайцер за Бах и да се образоват до степен, при която да могат да слушат осъзнато полифония.
Това, че някой проявява интерес към най-великия в музиката е доста показателно.
цитирай
5. germantiger - Поредния твой
01.02.2014 00:16
Зверски постинг(ако зверски може да екомплимент?!)

Написан със страст, замах и маниер.

Харесва ми и го архивирам!
цитирай
6. planinitenabulgaria - Да се прибера в България след два дни
01.02.2014 00:56
germantiger написа:
Зверски постинг(ако зверски може да екомплимент?!)

Написан със страст, замах и маниер.

Харесва ми и го архивирам!



и тогава да видиш какво ще напиша за автора на музиката на химна на Германия. Сериозно е и не може да се гледа бебе и да се пише на тази тема.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180884
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031