Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2013 22:52 - ОЩЕ ЕДИН БУДИТЕЛСКИ ПОСТИНГ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 3454 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 16.11.2013 21:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

      Всички пътища водят към Бах.
                              /Алберт Швайцер/

image

Йозеф Хайдн. Таткото на симфонията, на струнния квартет, на клавирната соната,
на Моцарт и Бетховен. Любим автор на Брамс. Светецът в музиката.

image

Бетховен. "Титан, чиито стъпки постоянно чуваме
зад себе си", казва за него Брамс.

image

Шуберт - най-великият песенен композитор. 
От него се учи и Брамс.

 image

Единият от духовните отци на Брамс - Шуман. Той е най-обаятелната фигура в музиката въобще. Обладан от неговия Дух човек не може да остане същият!

image 
 
Втората от духовните отци на Брамс, Клара Шуман. Ако Йоханес Брамс
не бе срещнал тази фамилия, нямаше да бъде Йоханес Брамс.

image

 А това е Йоханес на 20 години. Детенцето на тези над него.
Най-достойният да продължи делото им във втората половина на ІХХ век.


     БУДИТЕЛСКИ  КЪМ  ОТКРИВАЩИТЕ  СЕБЕ  СИ  В  МУЗИКАТА – 2

 

                        Тази част на постинга ми посвещавам на тези,

  - които прилагат към постингите си линкове с музика на Брамс,

  - чиито творческия път наподобява на неговия – от голямото към малкото, което 

насищат с голямо съдържание,

  - на търсещите, но неоткрили още себе си в музиката,

  - на брамините, за да се запознаят с още музикални творби на този велик човек.

 

     В първата част на този постинг описах живота на Брамс. Какъвто чвекът, такава и музиката му. Брамс е живо потвърждение на тази мисъл на Хайдн. Тя води началото си от Библията – човекът се познава по делата му. Не съвсем оправен в малкия свят, в големия обаче малцина могат да се сравняват с Брамс. Той има цел в живота си и път в изкуството и уверено, по мъдър ред го следва до последния си ден, когато на смъртното си легло на дъсчицата пред него, слущеща му за маса пише „Четирите строги напева” по текстове от Библията.  Труд, преценка на постигнатото, достигане на нови върхове в творчеството му и след покоряването им – насочване на творческата енергия към други жанрове. И още нещо е характерно за Брамс с напредване на възрастта му –той върви от голямото към малкото, което насища с много съдържание. Ще дам примери за това с негови твоорби.

    Втората част на постинга ми ще бъде трудна за четене и разбиране, но и аз съм си поставил задача – постингът ми е будителски. Искам чрез примера с живота на този велик музикант да подтикна тези, които имат интереси в музиката така да се развият, че да обикнат хубавата музика. Както хората различават лошото от доброто, така те трябва да различават хубавата музика от тази, която няма живот, няма душа. Музиката – тя също е част от живота.

 

    Пророк за пътя на Брамс в музиката се оказва Шуман. Шуман, като най-значителната фигура в областта на музиката от първата половина на ІХХ век благодарение на огромния си разностранен талант е давал точна преценка за музикантите, с които се е срещал, както и за сътвореното в областа на музиката от съвременниците му. За съжаление когато 20 годишния Брамс посещава 43 годишния Шуман, последният е в доста напреднал стадий на заболяването си – той полудява. В постинг за него съм описал причината за това негово заболяване. Шуман си е виновен сам така, както Бетховен за глухотата си. Особено мъчително е било за Шуман непрекъснатото звучене в ушите му на тонът „ла”  от пета октава.

    Кариерата си на композиитор Брамс започва с клавира. Той пише трите си Клавирни сонати опуси 1, 2 и 5. Тези сонати са един от връховете в клавирната литература и са много трудни за изпълнение като музика. Те звучат симфонично, особено сонатата опус 5. Тя е петчастна и двете бавни части приличат на транскрипция на симфония за пиано. Първата част на сонатата има огромна мощ. Поради това слушайки я пред мен не се появява образ на човек, а някакъв огромен мраморен фундамент със светла и тъмна част на скалата. Втората част е любовно ноктюрно. Ноктюрното звучи оркестрово и има кулминация, в която се чуват различните групи инструменти на симфоничния оркестър.

  Следва кратко скерцо, чиято цел е да извърши прехода към следващите две части, първата от която е интермецо, наречено от автора „Поглед назад”. Темите са сродни с тези от ноктюрното, но „оркестрацията” е още по-пълна. Освен различните групи инструменти, които се „чуват” в нея -  и струнни и духови – тук се чува и тимпан, който след години ще стане един най-ползваните инструменти в симфониите му.

   Тежестта на сонатата обаче е изтеглена във финала й, нейната пета част. Тя е във форма на рондо. Във финала има тема, близка на тази от Императорския квартет на Хайдн, върху която е написан химна на Германия: Deutschland, Deutschland ьber alles...”

   Тези сонати са до толкова велики, че Брамс повече в живота си не посяга към този жанр. Ще напиша нещо лично към тях:

   Брамс е бил на 20 години, когато е писал тези творби. Но те са така зрели, че будят удивление и сега в мен, когато съм на почти 70. И си казвам – нормално. Като шесгодишен Брамс със своя висш разум надделява в спора с баща си, по-късно поради същата причина надделява в спора с Лист, който е с 23 години по-голям от него и е утвърден музикант в Германия. Този ум-вселена и сърцето му са в основата на великите творби, които той ще сътвори в живота си след това представяне при Шуман с трите свои сонати. Възхитен, Шуман казва на Клара: Най-после да чуем истинска музика!

    Ще продължа по темата за сътвореното от Брамс, като довърша за клавира.

    Следващата творба на Брамс, лирична по характер, са Вариации оп. 9 по тема от Шуман. Брамс много харесва една от пиесите му от цикъла „Листове от албум” и пише 16 вариации на тази тема. В тях той ползва вече умело полифоничното писмо, което владеят великите композитори. Младежът Йоханес – също! Вариациите са готови за рождения ден на Клара Шуман, на която той ги посвещава. Препращат ги на Шуман, който е в лудницата. След запознаването с тях той така се радва на тази творба, че за малко „закача” и възвърнал разсъдъка си пише вдъхновено писмо на Брамс. Шуман е и поет и писател. Писмото е запазено. Словото му е огнено както хмузиката му.

   Следващият клавирен опус на Брамс са четирите Балади оп. 10. На тях няма да се спирам - те са трудни за разбиране и съвсем различни от образците на Шопен.

   Най-популярната клавирна творба на Брамс са неговите Вариации по тема на Хендел опус 24. Вариациите са 25 и всяка от тях е красота, вдъхновение. Една от последните вариации имитира флейтов часовник. Тя подготвя грандиозния финал на вариациите, който е фуга на две теми. Този модел прилага Шуберт в своите Вариации „Странникът”. Как умело си служи Брамс с полифонията...

   Още един вариационнен цикъл пише Брамс, Вариации по тема от Паганини. Тези вариации имат за цел да се научат пианистите да преодоляват всякакви трудности. Вариациити са в две части по 14. Те обаче са и символ на композиционния похват на Брамс. Тези Вариации са последните, които Брамс пише. Като лирика връх са вариациите по тема на Шуман, вариациите по тема от Хендел са връх, съизмерим по величина само с Голдберг-вариациите на Бах и Симфоничните вариации на Щуман.

   Брамс пише и по-леки като музика клавирни творби, каквито са неговите Валсове за пиано. В опус 39 той издава 16 валса, доста различни от тези на Шопен, но много красиви.

   Сериозната музика за клавира обача пак тегли Брамс и той пише нови творби за него, но в вече в други жанрове. Романтиците пишат в свободни форми, Брамс също издава осем клавирни пиеси, не свързани една с друга, известни като Опус 76. Те са стъпалото към последните му клавирни творби, най-висшата и трудна музика, възложена на клавира въобще.

   В опус 79 Брамс издава две рапсодии, които са едни от най-популярните му творби, особено втората в сол минор.

    Следва десетгодишна пауза в композирането на клавирни творби, но пък какви си появяват в края на живота му. Това са четирите неговии последни творби, известни като Опуси 116, 117, 118 и 119. Започвайки с клавиирни творби, написани в сиимфоничен маниер, последните четири опуса са най-сложната музика, предназначена за клавир. Подобно изискване към клавира има само Бетховен в Сонатите си опуси 109, 110 и 111. В четирите Опуса на Брамс има интеремеци, романс, балада, рапсодия. Брамс ги нарича тъжните песни на неговите самотни дни. Първият им изпълнител, както и на всички останали негови клавирни творби е Клара Шуман – най-великата пианистка на ІХХ век, свързала живота си с най-великите музиканти на века.

  Дългият път в клавира от голямото към малкото е завършен. Подобен път изминава и Бетховен, но неговите Багатели не са така силни като четирите Опуса на Брамс. Защото мисълта на Бетховен е насочена другаде, към неговите Последни квартети. А тези четири опуса на Брамс са последните творби в живота му.

 

   Сега за камерните ансамбли на Брамс:

   Брамс обича виолончелото и още в ранния си период започва с творба в този жанр – първата Соната за виолончело оп. 38. Брамс работи дълго над тази творба, премисля я, премахва една част от нея и  я издава като тричастна. В никое друго произведение от този жанр на дугите автори челото не звучи така истински както в тази соната. Мъжественото звучене на този инструмент, нежната му песен в бавната му част – няма такава друга соната за виолончело!  Сонатата е продължение на Бетховеновите 4-а и 5-а, в които Бетховен пише фуги. Тази обаче като мощ, като замисъл, като обем, като въздействие е следващо стъпало в развитието на сонатата за виолончело. В третата част Брамс ползва тема от „Изкуството на фугата” от Бах. От четирите гласа на фугата единият е поверен на виолончелото.

   Втората Соната за виолончелоо е писана в зрелия му период и носи опус 99. В този период Брамс създава най-великите си камерни произведения. Сонатата е четиричастна, по характер е доста различна от Първата. Тя е в светла мажорна тоналност, така и звучи. Докато първата соната е строга, бих казал страховита, тази звучи романтично, но в определени граници. Макар и романтик, романтиката в творчеството на Брамс остава в класически рамки. Соната звучи патетично. Втората й част е един от шедьоврите на Брамс. Връзката й с втората част на клавирната Соната оп. 2 №2 на Бетховен е очевидна. Брамс върви наппред, но поглежда и назад, към великите произведения на предшественициите му.

   Цигулковите соната на Брамс са три. Те са много различни и са свидетелство за душевния мир-вселена на композитора. Любимата ми Соната за цигулка е първата, оп. 78. Тя е писана непосредствено след Концерта му за цигулка и Брамс още е на тази вълна, цигулката. За първата част той, подобно на Шуберт, ползва тема от своя Песен за дъжда, поради което сонатата му е наречена „Дъждовна” Това си е симфонично произведение за цигулка и пиано. Втората му соната е по-лека, тя е писана едновременно с втората соната за виолончело. Третата соната е шедьовър. Тоналността й е проблемна, ре минор. Соната е четиричастна. Само една соната има, която може да се мери с тази от времето на Брамс, Сонатата за цигулка и пиано на Цезар Франк, нариичан музикалната съвест на Париж.

   В края на жоивота си Брамс пише творби за кларинет. Двете му последни камерни творби са сонати за кларинет и пиано с опус 120. Брамс е на края на земния си път. Кларинетът е инструментът на масоните, те имат и любима тоналнност, ми бемол мажор. Това или запознанството му с големия кларинетист Мюлхаузен са поводът за създаването на четирите шедьовъра на Брамс с участието на кларинет в ансамбъла не ми е ясно.  Първата от двете сонати за кларинет е по-въздействаща. Сладостното дихание на кларинета, мъжественото му звучене, това Брамс е носел в себе си и ето сега, в края на живота си той го е изразил. Не толкова богата на емоции е Втората му сонатаа. Тези сонати ги има в транскрипиция за виола, но разликата е голяма в полза на кларинета.

   И понеже стана въпрос за кларинет, ще започна за триата му с Кларинетното. То е с опус 114 и в тоналност ла минор. Моцарт ползва в този ансамбъл виола, защото недолюбва виолночелото, а флейтата – съвсем. Брамс ползва виолончелото, възлюбения от него струнен инструмент. Тази творба е една от най-великите камерни творби на Брамс. Брамс вече няма сили да пише симфонични произведения, той пише камерна узика. Но пък тя звучи симфонично. А това трио звучи и героично.

   Триото в състав, завещан от класиците – пиано с цигулка и чело – е любим състав и за Брамс. Още в началото на кариерата си Брамс пише Трио в си мажор, твърде рядка тоналност. В по-късните годиини Брамс преработва триото си и съкращавва част от него. В писмо до приятели той говори за „разточителството на младостта”. Това е причината тази сравнително ранна творба да звучи така зряло. В зрелия си период Брамс пише още едно трио в до-мажор, но то не носи емоциите и мощта на Първото. Но пък в една от последните си камерни творби Брамс създава нов щедьовър, третото си Трио с опус 101. Аз считам това трио за най-красивото и най-съвършенно на света. Тези три триа показват отново пътя на Брамс  от голямото към малкото, което насища с огромно съдържание.

   Още едно нестандартно трио създава Брамс, което е много популярно, за пиано, валдхорна и чело.

   Квартети с пиано Брамс създава три. Първите два  с опуси 25 и 26 не са от най-сериозните му творби. Брамс може би затова отлага работата над третото от тях и го издава годни по-късно. Тоналността му е до-минор. Музиката на това трио съперничи на едно от най-великите произведения на автора, Квинтет за пиано и струнен квартет  оп. 34.

   Всеки велик композитор пише струнни квартети. Те са най-трудни за писане, най-трудни са за разбиране от публиката. Брамс замисля и пише три квартета. Първият поставям най-високо от всичките. Той според мен може да служи за музикален паметник на автора си. Това е Брамс – в квартета се „чуват” Бетховен, Шуберт, Шуман. Напрежението във всичките му части е такова, че слушайки го, времето за мен спира. И след края му си поемам няколко пъти дъх, защото като да съм забравил да дишам.

   Това е първата творба на Брамс в този жанр, но тя надминава първите творби на Бетховен от оп.18 и остава един от върхавете в жанра на струнния квартет.

   Вторият квартет е писан веднага след първия и има същият заряд, тоналността му отново е минорна. Вероятно изморен от този напрегнат труд Брамс си почива около две години от този жанр и довършва третия си квартет в доста по-светлата тоналност си бемол мажор.

  Една от най-великите творби на Брамс е Квинтетът му във фа минор. Брамс дълго работи над това произведение и го издава първоначално за две пиана. Не си го харесва и му прави транскрипция, заменяйки едното пиано със струнен квартет. Това е едно от най-силните и най-трагични произведения на Брамс. Вероятно това произведение има някаква връзка с отношенията му с Клара Шуман през тези години, макар да е поосвенето на някаква херцогиня фон Хесен. Такава дълбока човешка трагедия рисува музиката на този квартет, че мисълта ти не може да се отдели от музиката докато тя звучи към нищо друго. Подобни силни творби създават Цезар Франк и Шостакович.

   Една от най-силните творби на Брамс е Кларинетния му квинтет в си минор оп. 115. Това си е религиозна творба. С нея може да се сравнява само творбата на Моцарт за същия състав. Но при Моцарт грее слънчева светлина, особено в частта с вариациите, а при Брамс музиката е отправена към Бог.

   Брамс пише и два струнни квинета с опуси 88 и 111. Вторият е по-значим. Брамс, достигнал сериозна възраст, пише весела музика за такъв претенциозен състав, за който е писал и Моцарт. В квитета се „чуват” пак Бетховен, Шуман и Шуберт, но и се загатва за музиката, която е станала популярна във Виена.

    В по-ранните си години Брамс пише струнни секстети, но аз недолюбвам този състав и не мога да взема отношение към музиката им. Мисля, че идеалният състав е струнният квартет, приемам и още една виола към него, но шест струнни са ми много – нито квартет, нито оркестър. Вторият Струнен секстет Брамс посвещава дискретно на една своя любима, красавиицата певица и любител музикант Агате от Гьотинген.

    Брамс, който живее и твори в епохата на романтизма създава много песни, а също и песенни циикли по подобие на Шуберт. Без да си кривя душата направо казвам, че песните на Шуберт са по-хубави. В опусите си Брамс групира песните си по няколко. Пише и музика за пиано когато се четат определени стихотворения. Брамс пише през целя си живот. Последната му творба са отново четири песни. Брамс прави и обработки на музика от други автори за глас с оркестър. Създава още и романси.

    Освен песните за глас, Брамс пише и вокални дуети, съпроводени от пиано, вокални квартети, канони, мотети, обработки за хор, хорови акапелни произведения, съчинения за хор с оркестър, между които са Кантатата „Риналдо” и най-великото му произведение, Немския реквием.

 

   Сега за концертите на Брамс:

   Първото произведение – Концерт за пиано оп. 15 Брамс пише в доста ранната си възраст. Концертът е повлиян от Деветата симфония на Бетховен и има същата тоналност. Той симфончен по заряд и не е бил оценен от публиката. Брамс, притежаващ висш разум си е прибрал концерта и го представя отново чак след двадесетина години, когато блестящо го изпълнява Клара Шуман. Този концерт може да бъде изпълняван истински само от музиканти, а не от добри инструменталисти, на които е поръчан да го научат и изпълнят по определен план на някой симфоничен оркестър.

   Вторият Концерт за пиано още повече прилича на симфония и е четиричастен. В бавната му част има соло на виолончелото, един от шедьоврите на Брамс.

   Цигулковият концерт на Брамс е един от най-хубавите в този жанр. На Бетховен звучи по-строго с честата употреба на тимпан в него и на причудливото ползване на ре диез в тоналност ре мажор. На Брамс е по-романтично развълнуван. Още по-развълнувано звучи Концертът на Чайковски. Тези три коонцелта са върхът в този жанр.

  Още един концерт пише Брамс, но  за два инструмента – цигулка и виолончело. По-голямата отговорност пада върху виолончелото. Този състав е по-добър от състава на Тройния концерт на Бетховен, защото пианото там придава на жанра известна развлекателност. Концертът на Брамс наподобява на симфония концертанте от типа на тази на Моцарт за цигулка и виола.

   Пропускам от оркестровите творби серенадите на Брамс, защото музиката им не върви за серенади – много е строга. Значителните му симфонични произведения извън симфониите му са три – Симфоничните вариации по тема от Хайдн, Академичната ии Трагичната увертюри.

   Брамс дълго работи на Симфоничмнте вариации, които за него са проверка може ли вече да напише симфония, която той счита за най-същественото си поле на изява. А написването на симфония е поръчка към него от Шуман от пръвата им среща. Времето минава, той все се подготвя, а симфония така и няма. Но ето, че идва времето за Първата. Брамс работи 15 години над нея. И създава такъв репер за музикантите след него, по които в създаването на подобни творби да могат да ги срваняват с нея. Аз считам 39-тата симфония на Моцарт и тази за най-важни не само на своето време, но за всички времена след тях! Ще напиша как са сътворени тези симфонии, за да покажа защо единствено Моцарт от композиторите считам за гениален.

   Брамс работи над симфонията си 15 /петнадесет/ години.

   Моцарт работи над симфонията си 14 /четиринадест/ дни. Ръкописът на Моцарт няма нито една поправка!!!!!!!!!!!!!!!!!

   Това е Моцарт. Втори Моцарт няма да имаме, казва Хайдн след смъртта му. Брамс е подобен на нас, но много по-умен, с огромен талант. Той остава човек въпреки велиичието си. А Моцарт – гений! Всички музиканти, достигнали до някъде в развитието си да разбират по нещо от него, но скоро разбират и друго, че Моцарт още повече се е отдалечил от тях и те никога няма да го разберат...

   Погрешно е понятието гений да се прилепва на тоя или оня.

   Симфонията започва с бавна част, както късните симфонии на Хайдн и Моцарт. Напрежението започва още с първия такт, но то се нагнетява от тимпана, свирещ /удрящ/ на четвъртини. Зрелостта на Брамс отново буди удивление подобно на създаването на първите му творби, сонатите за пиано. Каква е била първата симфониия на Моцарт, на Хайдн, та дори и на Бетховен, която е резултат на доста труд. И от къде започва Брамс. Тази симфония е по-значителна от Петата на Бетховен. Шостакович чак на Четвъртата си симфония достига това ниво.

   Доста нестандартен е строежът на Първата. След драматичната първа част следва една прекрасна бавна част, солиращата цигулка където напомня за Четвърата на Шуман. Третата част е по-кратка и въвежда към финала на симфонията, който е нещо велико. Хорал предвещава бурята, която настъпва. Същият този хорал като да дава почивка на инструментите за секунди преди кодата, за да съберат сили и да запълнят последните тактове с необходимата мощ.

   Тази симфония Ханс фон Бюлов нарича Бетховенова Десета. Мисля, че тя е Шуманова Пета.

    След 15 години усилен труд над нея Брамс си почива. Докато си почива през лятото, той пише Втората си симфония. Тя няма драматиизма на Първата, звучи пасторално. От четирите симфонии на Брамс тази е най-безпроблемна.

   Третата симфония на Брамс е героична. Героичната тема следва след кратко въведение от няколко такта. Тази тема ще се появи и във финала, преди последните акорди, които за разлика от Първата тук са доста приглушени. Героите вече са казали каквото трябва.

   Четвъртата симфония пък е трагична по характер. Нейната четвърта част е написана с такова полифонично майсторство, че тя се ползва за образец от следващите композитори, напр. Шостакович. На тема от четири тона Брамс изгражда такава пасакалия от тридесет и една вариации, че тя веднаж навлязла в сърцето или главата на приятелите на музиката му завинаги остава там.

   Подобна сложна като музика част е финалът на Симфонията „Юпитер” на Моцарт. Но тя звучи ефирно независимо от трудностите и само „специалистите” разбират колко сложна е музиката на тази част – фуга на три теми!!!!!!!!!!!!!

   Симфониите на Брамс са много сложни. Само две на Бетховен са като тях – Третата и Седмата.

   И накрая – за най-великото произведение на Брамс, неговият Немски Реквием – произведението, поради което евангелеският християнин Брамс е по-популярен в Германия дори от Бетховен.

    Брамс замисля това произведение след смъртта на Шуман, но се залавя да работи сериозно над него след смъртта на майка му. И това произведение са ражда трудно както Първата симфония - над него Брамс работи 10 години. Идеята за този реквием е далеч от традицията – заупокойна меса. Реквиемът на Брамс е за живите - те трябва да знаят, че ще умрат, но животът им трябва да има цел. Текстовете на отделните части са взети от Стария завет. Всеки може да си издвади текста на Реквиема от Интернет, ако ще слуша това произведение.

   Реквииемът има седем части, като всяка от тях се състои от по три. При представянето на реквиема той е бил с шест части със солист баритон. Брамс решава, че трябва да има още една част с женски глас и пише сегашната му пета част.

   Реквиемът на Брамс показва познанията му към сътвореното от Бах. Брамс не само е получавал томовете с изданията на Бах, той се е учил от тях - от кантатите на Майстора, от полифонията му. Във втората и в третата част на реквиема има фуги, а в шестата част има грандиозна двойна фуга /на две теми/. Изразявам лично мнение в случая – според мен най-значителната творба на Брамс е точно този Реквием. Не само като музика, а като замисъл, като завет към хората, да имат цел в живота. А музиката към Реквиема – тя може да бъде разбрана цялостно от добре просветените в тази област, кантатно-ораториалната.

   Завършвам представянето на по-значиителните творби на Брамс. Той има още доста. Посочвам този автор за пример с живота и творчеството му. С упадъка в държавата ни образованието съзнателно се скапва, покрай това и културата ни и вероятността този труден автор да бъде познат на хората става все по-малка. Ако се направи една анкета от поръчковите ни социолози-проститути с въпроси, които да покажат нивото на културата на младите в областта на музиката вероятно ще се окаже, че Кондю или друг идиот ще са им по-познати като ”композитори” отколкото Йоханес Брамс и други, подобни на него. Поради това си направих труда да напиша този постинг и наистина го считам за будителски.

     Постингът ми изразява моето отношение към автора. Всичко написано в него е моето лично мнение за автора.

    Ако този постинг - мисля си - бе направен от музикант, нямаше да е така провокативен, откровен и притежаващ живот. Музикант никога не би отговорил на въпроса, с който ще завърша постинга си:

   Каква е разликата между Реквиема на Моцарт и Реквиема на Брамс?

   Ами много проста, според мен. Реквиемът на Моцарт му е продиктуван от Вселената, а Брамс сам е написал Реквиема си. Това би трябвало да е обяснението защо Моцарт пише Реквиема от смъртното си легло в продължение на 2-3 седмици, а на Брамс са необходими 10 години.

   Музикантите са много вътре в нещата, не могат да се огледат наоколо, а любителите-музиканти гледат на тях по-от далеч и по-свързват музикалните произведения с реалния живот. А музиката е точно това, тя е част от живота, тя го изобразява. Бах с музика рисува две от Еванелията, на Матей и Йоан, Шостакович с музиката си рисува руската история след 1905 година.

    Музиката – тя е още един прозорец към света. Но:

    Само за тези, които са открили себе си в Нея!

    Дано след публикуването на този постинг броят им се увеличи дори само с един. Ако такъв се намери, ще го взема един ден със себе си на планина.

 

    Ще потърся линкове с Третата соната на Брамс, с едно Интермецо на Шуман, с Първата соната за виолончело на Брамс и с един от последните му клавирни Опуси. А в прегледа на творчеството му съм посочил доста творби за тези, които се интересуват от музиката му.

 

 

 

 










Гласувай:
7



1. germantiger - Благодаря!
14.11.2013 11:24
ВЕЛИКОЛЕПНО

Архивирам го и го линквам в групата ми към вибокс7!

От инфото научих (поне аз) МНОГО и за това пак благодаря!
цитирай
2. stela50 - !!!
14.11.2013 16:45
Благодарности за постинга, Коста ...
Прекрасно !
цитирай
3. sande - Будителски и просветителски са думите ти ...
15.11.2013 03:00
Когато думите свършват и се вижда цялата им безпомощност, започва музиката! Голямата музика, която лети над земята и е божествена.

Но твоите думи не са безпомощни и не са напусто.

Написани са с огромна любов и преклонение към великите имена в музиката.И с огромно, благородно желание в този Храм на хармонията и красотата да бъдат посветени повече хора.

Особено в тези години на бездуховност, на хаос, на злост и омрази, на лутащи се тълпи и крясъци по улиците и площадите.

Поздрави и най-добри пожелания!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188580
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031