ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ :: КОНКУРСЪТ "МЛАДИ ВИРТУОЗИ" 2013

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.03.2013 21:23 - КОНКУРСЪТ "МЛАДИ ВИРТУОЗИ" 2013

Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика

Прочетен: 3457 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 26.03.2013 21:31

Въведение:
Днес е денят за прошка. С този постинг моля за прошка тези, които са счели, че съм ги обидил. Аз не съм лош човек. Сърцето ми е изпълнено с обич към какво ли не: планините, музиката, кучетата, конете, жените, влаковете, дивите свини, имам култ към водата камъка и дървото - едвам сбирам в сърцето си всичко това. Пък и не ходя само по горите. Обичам да се шегувам, но понякога не предизвикам ответен смях, а става обратното - разбеснявам накого или някоя, защото съм останал неразбран. На разбесняните от мен се извинявам и обещавам:
Аз вече така няма!!!

Коста

ДЕВЕТИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС „МЛАДИ ВИРТУОЗИ”

ЗАВЪРШИ...

В продължение на една седмица в София се проведе Деветият международен конкурс за цигулари и композитори „Млади виртуози”. Това бе голям жест към музикалната култура на страната ни. За да се организира този голям празник у нас заслуга безспорно има и директорката на НМУ „Л. Пипков” г/жа Митева.

В журито на конкурса бяха известните цигулкови педагози и изпълнители - професорите Захар Брон, Дора Шварцбег, Григорий Фейгин, Стойка Миланова и диригента проф. Николай Лалов, който работи в Лисабон. С тях дойдоха и много техни ученици.

Няколко думи за членовете на журито:

Първите трима са руски граждани, но отдавна са се разделили с Русия. Брон преподава на много места по света, Шварцберг – във Виена, Фейгин – в Япония. Само Стойка Миланова работи в родината си. Бившата соцсистема не е майка за хората на културата, а мащеха. Оставени да избират между крайна бедност, обкръжени от примати и неразбиране от една страна и нормален живот от друга, артистите напускат бившите соцстрани и така страните им губят интелектуалния си потенциал. Голям център за артисти на свободна професия от Русия е Лондон, а много артисти имат постоянни ангажименти към оркестри, опери, мениджъри, които организират концертите и рециталите им по света. Наши артисти също се изявяват по Европа и света. Те са не само в САЩ, но и в Западна Европа, имаме и преподаватели в Япония. Ужасно става тук, затова ръзцъвтя чалгата, хората се примативизираха, ще пиша и за това.

Организирането на този Конкурс става възможно ако са обезпечени необходимите средства за него. Спонсори бяха Фондацията „Америка за България” и Общината. 36000 лв. бяха определени за награди на децата, а лютиерът Андриан Андреев изработи майсторска цигулка, която да бъде подарена на най-ярко представилия се български участник.

Цигуларите бяха разделени на 4 възрастови групи:

- Първа група до 11 годишна възраст,

- Втора група от 12 до 15,

- Трета група от 16 до 19 и

- Четвърта група от 20 до 23 години.

За всяка група имаше облигатни пиеси, между които всичките Сонати и Партити на Бах /6/, всичките Концерти /5/ и Сонати /33/ на Моцарт, Сонатите на Брамс /3/ и на Прокофиев /2/. Тези пиеси познавам много добре, те са ми от любимите, носят ми радост. Не можех да не присъствам на изявите на децата.

При първата група всичко вървеше логично и завърши логично. Всичките деца бяха добри, едно от тях бе най-добро – Лора Маркова на педагожката Благородна Танева и бе класирано заслужено на първо място. Страхотно е детето – родено да музицира. На тази възраст то вече има добра лъкова и пръстова техника и дори красив тон, който може да нюансира.

Във втората група обаче имаше изненада – появи се генийче от Япония, пиша името му, защото светът ще заговори за него – МОНЕ ХАТОРИ! На много изяви на деца съм бил не само по конкурси, но до днес такова дарование не бях виждал! Това, което прави впечатление при детето е как то държи цигулката, спойката му с инструмента. Те като да са един за друг. А какъв тон вади, какви трудности преодолява. Свири темперирано, улучва височината на тона безпогрешно, има железен ритъм, душа. На другите участници ще поместя по една снимка, но на това – поне две. Не можеше да не го класират на първо място. То не е първо измежду първите, то е над всички. Според мен по постигнатото до момента то надвишава и децата в следващите две групи. Като засвири времето спира, съществува само то! Всичките, които го чуха от журито ще искат да го вземат при себе си дори на свои разноски, защото то още е в Япония. Така ще пожелаят да сторят и тези, които научат за него. Такъв талант в живота си не бях срещал. Не талант, гений! Критичен съм, но никаква забележка нямам към детето или пък нещо да не ми достигна при изпълненията му.

В тази група момичетата по правило превъзхождат момчетата.

В третата група също имаше добри деца, но журито много лошо ги попари. Тук най-добрите бяха двама – един кореец, Чансинг Парк, страхотен музикант, и една испанка, Мария Флорея Ситя, също страхотна. Различно свирят момчетата и момичетата, това идва от природата им. Момчетата са по-силни физически спрямо инструмента си, момичетата са с по-изразена чувствителност и на практика се получава по-студено и по-виртуозно свирене при мъжете, а по-топло свирене при жените. По този нюанс „специалистът” разпознава изпълнителя човек ли е той или жена. Но ще посоча една, за която това не е възможно - Ан Софи Мутер, според мен най-добрата музикантка /сред цигуларите/ в света днес.

Парк се оказа много музикален и с много красив тон. И много техничен. Поради това са го поканили вероятно във Виена, където той живее с майка си. Жълт, в главата прилича на паве, но пък с нашата чувствителност! Специално го поздравих след втория тур и му предрекох, че той ще е победител.

Мария – също страхотна! Каква фуга от Бах изпълни на първия тур, как божествено направи Сонатата „Стриназачи” от Моцарт. Обикновено познавам кой ще класират пръв, но тук бих разделил наградата за двамата, защото макар и различни те бяха отлични и еднакво достойни. Но...

Появи се една японка. Тя изпълни ужасно труден материал, който никой друг от тази група не е посмял да приготви. Много интересно обаче - никаква спойка между момичето и цигулката. Лъковата й техника – зле. Лъкът й се отклонява поне 15 градуса от перпендикуляра към цигулката когато е върху струните с горната си част. Има музиканти които така свирят – Яша Хайфец, Георги Бадев и др. но тя не е тези двамата. Душа – никаква. Но пък всичко излиза безпогрешно. Като да е била навита с ключе преди сцената и сега да се развива. Едно отклонение:

Спойката на артиста с инструмента е нещо много важно. В снимка към този постинг ще покажа спойката на японката от втора група с инструмента, а за спойката на човека с рояла давам винаги за пример Вайсенберг.

Може да са по титла всякакви в журито но на това дете не бих дал първата награда. Бих му дал напр. втора или трета награда или пък ще измисля на момента една специална, напр. за техничност. Журито присъди на нея първата награда, на второ място турнаха корееца, а на трето – испанката. Нещо ги бъзна обаче, защото явиха на заключителния концерт и корееца. Стана ми мъчно за испанката. Толкова добро бе момичето...

В тази група имаше още едно добро момиче от Германия, Милена Вилке, но то отстъпваше малко на корееца и испанката. Мислех, че ще го класират, защото бе много красиво - това също помага, но то остана извън класилането, четвърта. С тях се запознах и дадох акъли на майката какви пътища да следва момичето - да свири облигатно полифонични пиеси на пиано и да участва в камерни ансамбли! - за да навлезе в сериозната музика, а да не се развива само като виртуоз.

Подобен сценарй извъртя журито и в четвърта група. На трети тур се явиха 4 участника, като полякинята Мария Влошчовска бе над всичките. Журито я класира последна. От четирите места само едно тук бе присъдено справедливо - второто на нашата участничка Зорница Иларионова, но пък тя дели това второ място с един доста по-слаб от нея чех. Пръв класираха младеж с български етнос от Молдова, Кирил Максимов, който бе на нивота на Зорница. Защо така присъди журито не знам, но според мен не бяха прави. Такава изградена артистка - полякинята, просто я игнорираха. Според мен момичето, което идва от Брюксел вдигна нивото на групата.

На заключителния концерт изява имаха професорите Брон, Шварцбег и Стойка Миланова. Брон изпълни със Стойка Концерт за две пиана от Бах, а Шварцберг изпълни пиеса от Втората партита на Бах на подарената от лютиера цигулка за най-добрия бълтгарски участник.

Интересно еврейско име, Шварцберг, което означава черна планина. А има и име Вайсенберг, което означава бяла планина.

Завърши един празник. Времето мина неусетно, прослушах облигатно пиеси, които имам в главата си в изпълнение на големи артисти и това ми помага да преценявам качествата на децата, които ги изпълняват.

Съжалявам, че празникът свърши. Сега си мисля, каква огромна тежест изнесоха организаторите му. Духовните хора могат да понесат огромни тежести, ако така им диктува Духът. И пак се замислих за таланта, но в най-високите му нива, когато ползваме едно друго понятие, гений.

Двадесет и шест бяха участниците, всичките отлично подготвени и много добри музиканти. Звезди! Но както се появява комета и събира погледите на всички ни и забравяме за момент за звездите, светещи непрестанно над нас, така и японката МОНИ ХАТОРЕ премина като комета и си отпътува за Япония. Аз останах с копнеж по това дете, искам да го чуя и видя отново. Но не само аз. На заключителния концерт не я оставиха докато не изпълни бис, после я извикаха да се покаже още 4 пъти на сцената...

Без нея, конкурсът нямаше да бъде същият...