ВАЙСЕНБЕРГ  -  И   ХУДОЖНИК !

 

    Поводът за нодстоящото ми писание бе изпълнение на един унгарски пианист на произведението на Модест Мусоргски „Картини от една изложба”. За непознаващите тази пиеса ще кажа няколко думи за нея. Това, обаче,  което е безспорно за нея е неопровержимият за мен факт, че това е най-великата руска пиеса за пиано!!! Нито измежду деветте сонати на Прокофиев, нито измежду творбите на Рахманинов, Чайковски или друг велик руснак може да се намери такава величава вещ. Тя е съизмерима по величие на творбите на Шуман и на симфонизма на Брамс.

   Пиесата не влиза в никакв жанр. Тя не е соната, не е фантазия, не е поетично произведение, за да бъде наречена напр. балада. Тя не е и по народни теми, за да бъде рапсодия. Но пък нейната творческа инвенция преминава в друг велик руски композитор, Шостакович. Запознатите с неговите Прелюдии и фуги знаят този факт. Съветските музиколози отнасят тази пиеса към сюитния жанр, но аз отправям поздрави към ръководещите тогава отдел Култура в НКВД - към тяхна майка! – на които е идеята това произведение да нарекат сюита. Пиесата е програмно произведение но други с такава мощ има много малко подобни. Може би „Симфоничните етюди” на Шуман, които са писани тридесетина годи по-рано и влиянието им върху пиесата на Мусоргски /поне за мен/ е доловимо. Ще кажа, че това е пиеса със симфоничен заряд, в която се чува не само оркестър, не само различните инструментали групи в него, но и биенето на камбанита на Киевската катедрала. Като симфонизъм в тази пиеса единствено пиесите на Брамс могат да се мерят с нея. Брамс и Мусоргски творят приблизително по едно двреме, но Мусоргси умира доста по-млад от Брамс и то като истински руснак – от пиене на некачествен алкохол, който предизвиква инфекция в краката му и смърт от торавянето. В Блога ми имам писание и за него, в което го сравнявам с Шуман.

   Пиесата си „Картинки с выставки” Мусоргски замисля след посещението си на изложбата на художника и архитект Виктор Хартман, който е бил приятел на Мусоргски.След смъртта на художника в негови приятели устройват тази изложба. Мусоргски, друг тип творец, замисля да претвори тази изложба в музика и то по толкоз нестандартен начин, който остава единствен в историята на музиката.

   Пиесата започва с „Разходка” из залата. На прима виста тя звучи някак наивно, като изпълнение на ученик по пиано, който учи партията си, но какво става нататък с темата на „Разходката”! Които имат интерес към тази пиеса нека добре запомнят тази тема, за да видят в какво грандиозно нещо се превръща тя във финала, където ще се чуе голям симфоничен оркестър и камбанните звуци на  катедрала. Такъв прийом на развитие на една простичка тема ползва по-късно Равел в своето „Болеро”.

   След разходката следва нов рисунък на първата картина от галерията, „Джудже”, със звуци. Пак разходка – друга картина - „Старият замък”. За да се отиде до следващата картина, „Градината на Тюйлери” има нова разходка, всеки път обаче темата на разходката се променя и причина за това е въдействието на картината, която е била разглеждана. Разходката може да е и в минор, изразява тъгата поради раздялата с придишната картина.

   А сега една от любимите ми пиеси – „Бидло”.Аз съм виждал тази картина. Тя изобразява волска каруца с големи колела,  рисувана е в Полша. Чува се народна песен, съпроводена от ритмичния ход на копитата на воловете, които се придвижват бавно. Туп, туп, туп и тъжна, замечтана селска песен. За да бъде по-поносим тежкият труд е необходимо и вдъхновение, песен.

    След тази картина – нова разходка, която отвежда до следващата „Танц на излюпващите се пиленца”. Това е виртуозна пиеса, чиято красота могат да разкрият само артистите със съвършен пианистичен апарат, на които остават емоционални сили и за художествената страна на изпълнението. По трудност то отговаря на „Петрушка” на Стравински.

   Следващата картина с двата еврея, „Богатият и бедният” вероятно е била съседна на „Пиленцата”, защото между тях няма разходка. Двата еврея се разправят, първо един по един, като единият го дава много тежко, в ниските регистри на пианото, другият му се усуква около него чрез високите тонове на пианото. Накрая и двамата се разкрещяват едновременно, никой никого не слуша. Велика пиеса!

   Следва отново разходка и се достига картината „Пазарят в Лимож”. Движението на хората из пазара възприемам като движение на неспокойни пчели, поради отваряне на капака на кошера им.

   Другата картина изобразява римска гробница. Музиката звучи страшно, прокобно, в акорди. Този прийом, но с осемакордова пасакалия ползва Шостакович в своето Второ клавирно трио. Нещо като опит за разговор с мъртвите на мъртвешки език. Подтискаща пиеса. На Шостакович пък приятелите му умряли от глад по време на войната...

   За момент се отклонявам от тази пиеса за да изтъкна, че темите от картините, които Мусоргски прерисува със звуци често звучат в Прелюдиите и фугите на Шостакович.

   Предпоследната картина изобразява къщичката на Баба Яга, която е на кокоши крака. Фантастична пиеса като замисъл, като музика, като рисунка чрез звуци. И много трудна. Като тази с танца на пиленцата.

   Най-грандиозната пиеса обаче, заключителната, е тази, вдъхновена от картината, изобразяваща Киевската порта и катедралата до нея. Красотата и могъществото на тези две вещи са изобразени от Мусоргски по недостижим начин, бих казал дори за другите велики композитори. Аз чувам не пиано, а оркестър, към него се прибавя и биенето големите камбани, на средните, на малките камбанки. Широкият тонов диапазон наподобява последните клавирни произведения на Бетховен.

    Симфоничният замисъл на тази могъща пиеса е преобразен от Равел в негова оркестрова транскрипция на произведението. То така е оркестрирано, че не отстъпва на оригинала. Равел, подобно на Лист преди него е изключително велик оркестратор.

 

     Тази пиеса на Мусоргски обаче има една интерпретация на Вайсенберг от около 1966 г, която е недостижима. Еден велик пианист и негов учител след това изпълнение престава да я изпълнява пред публика. Слушал съм пиесата с доста изпълнители, няма да споменавам имената, но според мен изпълнението на Вайсенберг е недостижимо до сега. То наподобява катедралата до Киевската порта, чиято картина също съм виждал.

   Аз имам за себе си обяснение защо тези върхове са достъпни само за Вайсенберг и то е поради факта, че и Вайсенберг е и художник. Един музикант прерисума със звуци велики картини, друг художник и музикант предсатвя пиесата. По-специално отношение би трябвало той да има към нея, по-вярно и силно би  трябвало да я може да я представи.

 

    За да бъде по-пълен образа на Вайсенберг направих снимки от някои от колажите му, за съжаление любителски. Те са изложени във фоайето на Зала България, което носи нетговото име. С този постинг подканвам за втори път нашите инелектуалци или бизнесмении в тази област, да преснимат с професионална техника в ателие колажите на Вайсенберг и да ги издадат в албум. Но като луксозно издание, на най-хубавата хартия, чрез най-добрите съвременни технологии. Всичко, до което се е докоснал този човек е превърнал в изкуство благодарение на интелекта и ума си, на качествата си на артист, музикант, човек на изкуството от най-голяма величина.

   

    Музиката е доста важно нещо в живота на човека, числя си аз. Рахманинов винаги при пътуванията със себе си е носил книжки с поезия. Поезията и музиката са много тясно свързани, но музиката е навсякъде около нас. И понеже стана въпрос за поезия и музика, мисля, че поетите, които пишат стихове ако повече се докосват до музиката, стиховете им ще станат още по-добри, по звучащи, по-ритмични, по хармонични, без „закачане на чужди тонове”. Но само музиката също няма да няма да е достатъчна за тази цел. Ако стиховете им не са свързани с природната красота, сред която те, подобно на Вазов да прекарват дълго време всяка година, няма да достигнат максимума на възможностите си. Музиката е свързана с природата, от която тя се явява само една частица...

   А сега, колажите на великия артист:

  

  

                                          Лъчението и...един силует.



            Дядото на Елмер е бил велик диригент.






                                               Певица









                                                              Ванда Ландовска



                   Наказания за обичащите /не обичащите?/ музиката.















Това е момченцето Елмер, артистичното име на Вайсебрерг като малък.






                     Това е поглед от сцената към първия ред в залата.



                   Този колаж представлява реклама на праха за пране ОМО.









                                               Колаж с фантастичен сюжет.



                       А това е колаж на знаменитата чембалистка Ванда Ландовска.

  

                         Почивка по време на репетиция с оркестъра.
                     Ръцете не са от желязо, макар и толкова големи.

Прочетох и разгледах с интерес и вълнение...
Светли и щастливи празници !

Весели Рождественски празници и един поздрав: С Weihnachtsoratorium или Magnificat на Бах.
Коста

И аз бях при теб, четох с интерес под звуците на музиката и разгледах и колажите. Творец - лъчение е Алексис Вайсенберг. Творец с голям талант на музикант и художник.

Прекрасен постинг!!

Споделени и щастливи да са празничните дни!!

Интересни колажи си намерил...
Добро, предколедно настроение!...

Твоята енергия и работоспособност са Балзаковски.

Прекрасно!Браво на Вас!