Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2012 16:18 - КЛАВИРНИТЕ СОНАТИ НА МОЦАРТ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 3801 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 09.12.2012 00:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                                                                                      Посветено:  

КЛАВИРНИТЕ СОНАТИ НА МОЦАРТ – ВАЖЕН ДЯЛ В ТВОРЧЕСТВОТО МУ

 

   Обичащите музиката на Моцарт и много музиканти подценяват клавирните сонати на този гений до момента, в който те са се запознали вече добре с други, различни по жанр негови произведения.  Клавирът е най-разбираемият за любителите музиканти инструмент, поради което чрез него гениалният творец отправя посланията си не само към музикантите,  които са в състояние да разберат и най-сериозните му камерни произведения - струнните квартети и квинети - но и към тези, които обичат музиката му. По този начин Моцарт им я представя на по-разбираем музикален език.

     Клавирът изменя значението си през изминалите векове. Преди Бах той е бил ползван за музика предимно от развлекателния жанр. Тогава не е било още изобретено днешното пиано с чукчета, които удрят струната и я освобождават на мига, оставяйки я да отзвучи свободна, а също така да може да свири тихо и силно. Някога е имало клавесин в няколко разновидности, при който звукоизвличането става с щипване на струната. Той притежава два мануала – единият свири тихо, другият – силно. Тези два мануала пък предоставят предомството да се изпълняват много сложни фуги, защото ръцете не си „пречат”. По времето на Бах обаче се появява първото пиано с чукчета, конструирано от Христофори. Зилберман го усъврешнства, но Бах, който трябва да провери качествата му казва: Слабо, момче, още трябва да се потрудиш! Това става в Берлин, за проверката на подобреното пиано Бах вече не е измежду живите, това сторва Карл Филип Емануел Бах. Появяването на тези пиана, на чията база са разработени съврменните хамерклавири съвпада с времето, когато на клавира вече се гледа по различен начин. Макар да работи с чембало, творбите на Бах звучат най-добре на съвременнотото  пиано. Геният му е предусещал идващото ново време!!! Да не пропусна, че Бах е човекът, благодарение на който пианото се темперира, което означава, че полутонът е настроен точно на средата между двата тона. До Бах клавирът е бил настроен по различен начин, както един изпълнител на струнни инструменти би изпълнил предпоследния тон от някоя тоналност, малко по-високо. С така настроен клавир не е било възможно да се изпълняват всички тоналности. Предпочитали са се бемолните, а някои са звучали фалшиво.  Като човек, който може да акордира пиана не мога да си представил по каква закономерност  е бил акордиран роялът по този начин някога. Изравняването, което прави  Бах отваря пътя  на всичките 24 тоналности.

   Още малко ще разширя темата. Преди Бах при изпълнение на произведение за клавир и струнен инструминент, тежестта е падала върху струнния инструмент. Пианото е изпълнявало акорди, записани с цифрован бас. Модата обаче се променя, произведението за струнен инструмент и клавир вече става за клавир и струнен инструмент. Тази тенденция я има и при Бах, където основната роля е поверена на клавира, а един глас от многогласното произведение е поверен на струнния инструмент. Това неустойчиво равновесие подължава до времето на Хайдн и Моцарт, когато двата инструмента стават равностойни в изпълняваното от тях произведение, така е до днес.

   Клавирът се променя като инструмент. Той вече може да свири тихо и силно, да отзвучава струната му, променя се и музиката за него. Първият, чиито клавирни творби са много сериозни музикални произведения е Моцарт, но тази тенденция, която той взема от Хайдн се задълбочава след него. Ще дам и примери: каква мощ има в Сонатата оп. 106 на Бетховен, в Третата соната на Брамс оп. 5, на Шопен и др. автори. А какво възлага на клавира Брамс в последните си Клавирни опуси /116-119/? Това е пътят, който Моцарт проправя със своите сонати.

   Има подценяване на тези сонати като произведения на много нива. Те неправилно се считат като задължителна част от педагогическия репертоар на децата. Причината за това е, че произведенията „звучат”, макар по нотния лист да има изписани най-малко ноти. Различно изглежда един нотен лист за клавир на Моцарт в сравнение с този на Бах, на Бетховен, на Брамс, но най-гъсто изписаната партитура е при Бах. Това не означава, че сонатите на Моцарт са леки. Класиците се изпълняват много трудно! Да се изпълни Моцарт е страшно трудна задача. Посочвам първата му соната и една мъничка, която той нарича лека соната. Каква полифония има в нея. И още един момент има при сонатите на Моцарт. Той започва да ги пише на 19 годишна възраст, но на тази възраст  вече е зрял, велик майстор. Моцарт не прави първите си стъпки в музиката с клавира, както сторва това напр. Бетховен, чиито опуси №2, 6, 7, 10, 13, и 14 са сонати за пиано. А първата соната за пиано на Моцарт има № К 279. За да не помисли някой, че съм сбъркал цифрата я пиша с думи, двеста седемдесет и деветата му творба!!! Да си написал толкоз творби преди първата си соната, трябва вече да си наясно какво искаш да кажеш чрез нея. А тя се появява по времето, когато вече Татко Хайдн е дал окончателната форма на сонатата за пиано, а така също и на струнния квартет и на симфонията. Моцарт се учи в този камерен раздел от Хайдн, но се учи и от Доменико Скарлати, и от Карл Филип Еманел Бах, от Йохан Крстиан Бах и от други, между които доста италиански майстори преди него. Най-значителното обаче в този жанр на творчеството си той взема от Хайдн.

   Сега ще направя преглед на сонатите на Моцарт. Отбелязвам, че те са едни от любимите ми клавирни твоби и не мога да сторя това безпристрастно.

   Моцарт е на 19 години. Той е велик симфоник, велик оперен композитор, велик квартетист, свири сравнително добре на всички инструменти, но на цигулката и на пианото той е недостижим майстор. Като пианист той  е бил на такава висота, че са искали да го противопоставят на други по-известни вайстори по това време, виртуози, но безкрайно тъпи. Няма да назова имената им. За да се изявява като пианист обаче Моцарт се е нуждаел от репертоар. Седнал той и...си  написал 6 сонати, ама едни истински сонати. Тоналностите им говорят, че те са замислени като група от 6, защото те вървят закономерно в определен ред: С-F-B-Es-G-D. А сонатите са били предназначени за изпълнение в Италия, Франция, Германия, Англия. Нищо че е на 19 години, Моцарт вече е известен в Европа, канен е навсякъде. А на всичкото отгоре е говорел и езиците им, започвайки от италианския, на 8 годишна възраст и с английския.  Първите пет сонати Моцарт пише в Залцбург. Да да могат да бъдат те намери в Ю-туб, пиша номерата им по Кьохел, а тоналностите им вече написах по-горе. Номерати им са: К 279, 280, 281, 282, 283 и 284. Последната соната е написана в Мюнхен. Любимите ми от тези сонати са първата и третата. Към първата имам доста изисквания и тя  и ми харесва в изпълнение само на няколко артиста. Тази соната за мен е олицетворение на Моцарт! Нотният лист изглежда съвсем рехав, но каква музика и какви изисквания към артиста има в нея! Сонатата е тричастна. Макар и първа, макар и да изглежда лека, как трябва да се изпълнява тази соната – за интерпретацията й единно мнение няма. Защото е много сложна като музика.

   Другите сонати от тази група също са безценни, това важи за всичките! Най-обичаната от мен соната от този цикъл е третата, Сонатата с трилера в началото. Най-често изпълняваната от самия Моцарт соната е Шестата, с грандиозната трета част, която представлява тема с вариации. Тази соната той свири често, с нея проверява качествата на пианата, които се появяват по негово време.

    Извън темата ще кажа, че Брамс на такава възраст създава три велики шедьоври, своите три клавирни сонати, но те са първата му творба въобще. А на Моцарт?

   Две години след Шестата Моцарт е в Майнхайм при симфониците и там създава нова прекрасна соната с номер К 309, и тя отправена към вечността.

    Следват „парижките” сонати на Моцарт. Той е поканен в Париж, където отива с майка си и сестра си Нанерл, също с музикален талант. Ужасен инцидент съпътства това пътуване на Моцарт - в Париж умира майка му. Който проявява интерес към това жестоко за него събитие да издири писмото на Моцарт до баща си по този случай. Тази смърт е причина да се роди сонатата в ла минор К  310. Това е една от най-трагичните творби на Моцарт. Изпълнението на Глен Гулд на тази соната считам за недостижимо, подобно на Концерта за пиано с № К 491.  Такава трагедия има само в още едно произведение на Моцарт, Сонатата му за цигулка и пиано в ми минор К 304.

      Парижките сонати на Моцарт са пет. Между тях е тази, която е превърната в символ на музиката му, Сонатата в ла мажор К 331. Първата част е тема с вариации. Втората част е в същата тоналност както първата, а третата част започва в ла минор. Тоналностите не следват каноно, но за Моцарт може всичко. Към тази соната принадлежи известният еничарски марш. Големите майстори могат в третата част да „запищят” с клавира на зурни, да „раздумкват” тъпани едновременно с писъците им. Какъв гений!!! Теми от първата и третата част на Сонатата, подобно и на темата от сол минорната му симфония К 550 звучат доста често като сигнал на мобилни телефони. Покрай тези мобилни телефони и мутрите вече знаят за Моцарт. Разказвам не е виц, а действителне случай:

    Една съвършенна мутра и една тъпа пътуват с джипа по дело. Съвършенната мутра пита тъпата: Ти знаеш ли кой е Моцарт, бе? Тъпата пита къф е тоя, Моцарт и съвръшенната го открехва: Тоя бе, дето пише музика за мобифоните ни, тъпако.

   Сонатата с номер К 333 също е много интересна. Тя е известна като Сонатата с каденцата. Във финала на третата част има истинска каденца, но написана не от Хумел както към клавирните му концерти, а от него.

   Парижките сонати са с номера К 310, 330, 331, 332 и 333.

    След тях за няколко години Моцарт престава да пише сонати, защото изнася академии – изяви със свои творби, на които винаги има представен негов нов Концерт за пиано. През 1784 г. обаче Моцарт създава нов шедьовър, една соната, чиято форма възприема от него възприема друг титан, Бетховен. Това е Сонатата в до минор с номер К 457. Тя е прекрасна, но най-прекрасното в нея е бавната й част. В нея има дори кратка каденца. Тук тъгата не е като в парижката му минорна соната. Година след написването на тази соната Моцарт пише една фантазия в до минор К 475 и я прилага като въведение към написаната вече соната. Във фантазията също има кратка каденца.

    След тази соната следващите стават доста трудни като музика, с доста полиифония в тях. Не познаващият законите на това писмо няма и да се досети, че в тази ефирна музика има таково сложно многогласие. Този негов маниер се възприема от следващите големи композитори. При Бетховен напр. има двойна фуга в Сонатата оп. 110, в Сонатата оп. 106 има отделна част – фуга, не влизаща в никакви норми - ужасно трудна за запомняне и изпълнение. Романтиците, които залагат най-вече на хармонията също ползват в клавирните си сонати многогласие, дори Шопен. Лист в Сонатата си в си минор има много сериозна нетрадииционна фуга. Всичко това идва от Моцарт!!!

   Последните сонати на Моцарт са с номера К 545, /т. н. простичка соната/, 547а, която има и версия за съпровод с цигулка, прелаботена е вероятно по поръчка, и двете му сонати – СТРАХОТНИ!!! -  с номера К 570 и 576. Това е последното слово на Моцарт в този жанр. То така е прокънтяло през следващите векове, че е повлияло всички велики композитори. Сонатите са писани по малко през целия му кратък животец и отразяват неговото развитие. И геният се развива и отива на по-горни нива.

    Тези сонати на Моцарт биват подценявани като стойност на музиката им и като трудност. Те са в обсега само тези, които са доста образовани в музиката и могат да ги оценят. Много пианисти са правили интегрален запис на тези сонати. Аз харесвам най-много записът на Глен Гулд с изключение на Сонатата с енибарския марш. Само за него при изпълнение на три от сонатите – Първата, тази в ла минор и тази с каденцата в третата част не мога да кажа, че нещо не ми достига.

    Направих си този труд, за да помогна на тези, които имат интереси към музиката, които са открили себе си в музиката, но им предстои още много труд. Покрай това писание отново се разходих из сонатите на Моцарт и прецених, че още мнооооооооооооооооого имам да ги слушам, за да ги разбера по-добре.Тези сонати са едно добро начало за намиране на път към творчеството на Моцарт. Сега ще дам и един „ключ” към него:

     Всичко сътворено от Моцарт е опера!

    Оперни по характер са и тези негови камерни творби. Който познава доста от оперите на Моцарт – всичките не е възможно – открива, че творбите му от всички жанрове имат нещо общо с операта – те наподобяват сцена, завесата на която е спусната. После тя се вдига, излизат артистите, изпълняват ролите си.От сцената струи светлина, която достига да всички в залата. Артистите започват да се прибират, музиката става малко тъжа, завесата се дърпа. Един миг от вечността си отиде. Това е музиката на Моцарт. Сега за нас, после за тези след нас и така, до края на света.   Завесата е паднала, представлението свършва...

   Свърши и моето писание.

 

  Послепис:

  Принципите за музиката си считам за непоклатими и мога да дискутирам теми от нея само с хора, които обичат музиката и са се образовали в тази област до степен да прогледнат в нея. Всичко в този свят е музика. И стиховете и планините и човешката реч. Така, както считам, че децата трябва да научат всичките 30 инвенции на Бах, за да формират музикалните си ценности, така считам, че всеки, устремил се към Моцарт трябва да познава тези сонати. Непознаването им и то в реда на написването би било голям пропуск във възприемането на по-сложните произведения на Моцарт.

        А Моцарт – той е универсален. И недстижим. Един живот не стига за него. Слушаш го, оставяш го, връщаш се след години отнова към него и разбираш, че още нищо не си разбрал. Не за музиката му само, а това, какво е Моцарт....




Гласувай:
3



1. анонимен - дълго за четене, освен ако на човек не му трябва да познава по-дълбоко творчеството на М.
27.11.2012 17:25
НО Е ВДЪХНОВЯВАЩО И МЕ НАКАРА ДА ПОТЪРСЯ ВЪВ ВИБОКС КОМПОЗИЦИИ НА Моцарт ,браво!
цитирай
2. mt46 - Благодаря, Коста!
27.11.2012 21:03
Харесвам някои творби на класическата музика, но не съм познавач...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188657
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031