Напоследък в новините се появиха много информации, че резервът наближава края на своя експлоатационен живот, че инфраструктурата започва да се разрушава и че има основания за притеснение.

Но нека първо обясня защо той е бил създаден по този начин и защо този модел вече не съответства на начина, по който всъщност сме го използвали.

Всичко започва през 70-те години, след първото арабско петролно ембарго. Конгресът приема закон за създаването на резерв, който да съхранява около 700 милиона барела суров петрол.

Съединените щати използват приблизително 20 милиона барела петрол на ден. Така че 700 милиона барела биха могли да покрият няколко месеца от необходимия внос дори при най-лошия сценарий.

През 80-те и 90-те години, когато потреблението на петрол в САЩ нарастваше, а собственото производство намаляваше, този резерв ставаше все по-важен.

В крайна сметка го запълнихме почти до максималния му капацитет.

След това обаче дойдоха 2000-те години и революцията при шистовия петрол. Към 2010-те години Съединените щати вече се превърнаха в значителен нетен износител на енергийни продукти, а днес сме най-големият износител в света на рафинирани петролни продукти.

Тогава възниква въпросът: каква е ролята на Стратегическия петролен резерв в тази нова ситуация?

Отговорът е: не особено подходяща.

И част от причината за това, колкото и странно да звучи, е геологията.

В повечето държави петролните резерви се съхраняват на повърхността в огромни резервоари. Но това създава проблеми. Петролът причинява корозия на резервоарите и оборудването, а самият суров петрол започва да се разделя на различни компоненти, ако не бъде постоянно разбъркван.

Затова поддръжката на такива наземни хранилища е скъпа.

В Съединените щати не го правим по този начин.

По крайбрежието на Мексиканския залив имаме почти уникална геоложка особеност, наречена солни куполи. Това са огромни подземни образувания от сол, в които могат да се създадат гигантски кухини.

Солта и петролът не се смесват, което прави тези кухини много подходящи за съхранение на суров петрол.

Процесът работи по следния начин.

Първо се пробива надолу в солния купол и се вкарва вода. Водата разтваря част от солта и по този начин образува и постепенно увеличава подземната кухина.

След това се поставя друга тръба и в кухината се изпомпва суров петрол.

Петролът е по-лек от водата, затова се издига над нея в горната част на кухината.

За да се регулира количеството петрол вътре, може да се изпомпва вода, която избутва част от петрола навън. Или обратното, може да се изпомпва повече петрол, който изтласква водата.

Тръбите са разположени на различни нива и така могат да достигат до различните течности.

Това всъщност е много хитро инженерно решение и разходите за поддръжка са почти нулеви.

Само че вече са минали около 50 години.

А оборудването се износва.

По-големият проблем обаче е, че системата не е използвана по начина, за който първоначално е била проектирана.

Резервът е създаден с идеята за много големи изтегляния на петрол при глобална и особено при национална извънредна ситуация.

Предполагаше се, че при сериозна криза Близкият изток може временно да спре доставките на петрол и тогава Съединените щати, които по онова време бяха най-големият вносител на петрол в света, ще имат нужда от стотици милиони барела.

Но никога не сме използвали системата точно по този начин.

Всеки път, когато се изтегля петрол от резервите, независимо дали количеството е голямо или малко, в подземната кухина се вкарва още вода.

Тази вода разтваря още сол и постепенно променя и отслабва структурата на подземните кухини.

Тези кухини първоначално са били проектирани за общо около пет големи изтегляния на петрол.

Ние обаче никога не сме имали пет огромни изтегляния в този мащаб.

Вместо това сме направили около три дузини по-малки изтегляния.

При всяко от тях вода влиза и излиза, после отново влиза и излиза, като постепенно разтваря все повече сол.

Сега вече сме достигнали момент, в който солните куполи започват да показват признаци на структурни увреждания.

Ако днес отново направим много бързо и голямо изтегляне на петрол, вероятно няколко от тези подземни хранилища биха могли да се повредят сериозно.

Така че на практика се приближаваме към края на експлоатационния живот на Стратегическия петролен резерв в сегашния му вид.

Без значително преинженерство, за което дори не съм сигурен дали е възможно, защото голяма част от системата зависи от самата геология, а не просто от механично оборудване, вероятно ще станем свидетели на края на този резерв в не особено далечно бъдеще.

Освен ако не намерим нови солни куполи и не изградим нова система.

Или ако не направим това, което правят повечето други държави, и не започнем да изграждаме скъпи наземни резервоари.

Така че действително губим този инструмент.

Това обаче не е катастрофа.

Отново, Съединените щати са най-големият износител в света на рафинирани петролни продукти и в момента са вторият най-голям износител на суров петрол.

Тоест не става дума за инструмент, от който страната има същата жизненоважна нужда, както преди.

Но историята показва много добре как се е стигнало до сегашния проблем.

Тази система е била създадена за национална извънредна ситуация в държава, която по онова време е била огромен вносител на петрол.

Вместо това при тези приблизително 37 отделни изтегляния от резерва различни американски президенти са го използвали за регулиране на петролния пазар и за опити да влияят върху цената на петрола.

И не става дума само за Тръмп.

Правили са го Байдън, Обама, Джордж У. Буш и други президенти.

И именно затова имаме около 37 отделни изтегляния вместо петте големи извънредни изтегляния, за които системата първоначално е била проектирана.

В крайна сметка резултатът е същият.

Повтарящото се използване постепенно довежда солните куполи до края на полезния им експлоатационен живот.

Сега възниква друг проблем.

Петролът, който все още се намира в тези хранилища, в даден момент ще трябва да бъде изваден и или продаден на пазара, или съхранен по някакъв друг начин, защото няма да можем да продължим да използваме системата в сегашния ѝ вид.

Следователно има две основни възможности.

Или Конгресът трябва да одобри нов проект за милиарди долари, чрез който да бъде изградена изцяло нова система за стратегически петролен резерв.

Или Съединените щати ще трябва да намерят някакъв друг начин за намеса и регулиране на петролните пазари.

А исторически погледнато, това не е нещо, в което американското правителство се е справяло особено добре.

Всъщност, ако погледнете историята на тези приблизително 37 освобождавания на петрол от резерва, може съвсем основателно да се твърди, че правителството не се е справило особено добре и с тях.