Питър Зейхан тук, от Колорадо. Днес отговарям на въпрос от страницата ми в
Patreon. По-конкретно, въпросът е свързан с това как Украйна избира кои руски кораби да атакува в Черно море, но оставя останалите на мира, при положение че много кораби вече изобщо не използват транспондерите си.
Страхотен въпрос.
Контекстът е следният: през последните приблизително два месеца украинците са атакували около 200 кораба от така наречения руски „сенчест флот“ в Черно и Азовско море.
Вече се приближаваме до момент, в който нанесените щети на този сенчест флот вероятно ще бъдат достатъчно сериозни, за да спре той да функционира по-късно тази година. Това от своя страна може да сложи край на ролята на Русия като значителен износител на петрол.
Ситуацията е сложна. На Черно море има шест държави: Румъния, България, Русия, Украйна, Грузия и Турция.
И въпросът е: как украинците разбират кои кораби да атакуват и кои не?
Трябва да отбележим също, че руснаците от време на време удрят кораб, който изобщо не е украински. Защо тогава украинците успяват да подбират целите си толкова точно, а руснаците не, при положение че по повечето показатели Русия разполага с по-силни военни възможности?
Преди около месец американското правителство, администрацията на Тръмп, предаде на украинците информация, от която те не бяха особено доволни.
Украйна атакуваше Новоросийск, който е важно руско военно и търговско пристанище на Черно море.
В Новоросийск се намира крайният терминал на тръбопровод, известен като CPC, Caspian Pipeline Consortium, Каспийски тръбопроводен консорциум.
По този тръбопровод се транспортира суров петрол от Казахстан, по-конкретно от находището Тенгиз, което се управлява от Chevron и Exxon. Петролът преминава през Русия до пристанището, откъдето се изнася към останалата част от света.
Администрацията на Тръмп се ядоса, че украинците атакуват инфраструктура, която американците възприемат като американска. Руснаците очевидно не я възприемат по този начин, но това е отделен въпрос.
Американците на практика казаха на украинците: спрете да го правите.
Това, което украинците направиха след това, беше да се свържат с практически всяка корабна компания по света и да им кажат следното:
Ако оперирате в Черно море:
А) кажете ни името на кораба;
Б) дайте ни данните от транспондера му, за да можем да го следим;
В) дайте ни курса му;
Г) кажете ни в кои пристанища очаквате да бъде и кога.
Ако успеем да потвърдим тази информация като част от нашите операции, няма да атакуваме тези кораби.
До момента практически всички корабни компании по света съдействат.
С едно изключение: сенчестият флот.
Сенчестият флот плава „на тъмно“. Тези кораби не докладват местоположението си. И точно това е смисълът на съществуването им.
По този начин украинците на практика са картографирали почти целия законен търговски корабен трафик в Черно море и атакуват корабите, които не подават информация.
Досега нападенията срещу кораби на трети страни, доколкото разбирам, са едноцифрен брой, докато руският сенчест флот понася изключително тежки удари.
Достатъчно ли е това? Ще продължи ли?
В крайна сметка много зависи от това дали руснаците действително изплащат обезщетенията по застраховките, които сами предоставят на своя сенчест флот.
А от това, което сме видели досега, изглежда, че не ги изплащат.
Руснаците използват кораби, които иначе вече щяха да бъдат изпратени за скрап. Така че те всъщност не намаляват световния брой нормално функциониращи кораби. Те намаляват броя на корабите, които така или иначе са били практически за бракуване.
Ще има известен период на замяна и пренареждане, докато украинците постепенно унищожават корабите, които руснаците успяват да осигурят.
Но тук вече се вижда краят.
Защото ако руснаците вече не могат да товарят товари, независимо дали става дума за зърно или суров петрол, в един момент пристанищата просто ще останат без място за складиране.
А когато складовете се запълнят, трябва да се намали производството във вътрешността на страната.
Това на практика би било също толкова ефективно, колкото директното спиране на сенчестия флот.
Така че по един или друг начин се приближаваме до този момент.
И според мен това ще се случи още тази година.
И е почти малко чудо, че всичко това се случва, без сериозно да се нарушава останалият корабен трафик в Черно море.
В Персийския залив ситуацията е напълно различна.
Там не се случва нищо дори приблизително толкова контролирано или благоприятно.
