1. "България няма място сред Коалицията на желаещите"
     2. "Страните в Коалицията на желаещите на брой са толкова, колкото са пръстите на двете ръце".
    Б. м: Това не е преценка на българоведа към Списане Фекалшантаймс, сър Едуард Хуйедър, който публикува в списанието заплахата на айатолластите срещу нас, а на обект, който не осветлявам. И сърът-журналист и обектът-державник имат право, секи си преценя сам....
    Ето и тричастната статия, която копирам от ФБ:

     "Днес разглеждаме защо Германия се опитва отново да изгради най-силната армия в Европа. Освен това:

• Ще дадат ли съюзниците на Украйна това, което Киев иска?
• САЩ и Канада са „във война“ заради търговията
• Прословутата топка от „Божията ръка“ на Диего Марадона е продадена за милиони

    Благодарим, че ни четете,

    Екипът на The Daily

    Автори: Лоти Телин и Айлийн Джан

    Германската армия достигна най-голямата си численост от 13 години насам и продължава да расте. По-рано този месец Бундесверът, въоръжените сили на страната, съобщи, че разполага със 186 705 военнослужещи на активна служба, след като през последната година броят им се е увеличил с около 3700 души.

    Числеността на германските въоръжени сили рязко намаля през 2011 г., след като правителството на тогавашния канцлер Ангела Меркел реши да преустанови задължителната военна служба. През последните години обаче броят на военнослужещите постепенно нараства.

    Това увеличение е част от много по-мащабна амбиция. През май миналата година канцлерът Фридрих Мерц обяви планове Германия да изгради най-силната конвенционална армия в Европа в отговор на нарастващата заплаха от Русия след пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна през 2022 г.

    Към тези опасения вече се добавят и съмненията относно американските гаранции за сигурността на Европа при президента на САЩ Доналд Тръмп. По-рано тази година той изтегли 5000 американски военнослужещи от Германия, след като Мерц разкритикува войната на Тръмп срещу Иран.

    „Трябва да сме способни да се защитим, за да не се налага да се защитаваме“, заяви Мерц, когато за първи път обяви плановете.

    „Нашата цел е Германия и Европа заедно да бъдат толкова силни, че никога да не се налага да използваме оръжията си.“

    През април тази година германският министър на отбраната Борис Писториус обяви първата военна стратегия на Бундесвера, разработена независимо от НАТО. Документът, озаглавен „Отговорност за Европа“, предвижда разширяване на въоръжените сили до 460 000 военнослужещи, готови за бойни действия до 2035 г., като 200 000 от тях ще бъдат резервисти.

    Още при обявяването им тези цели бяха смятани за изключително амбициозни. Самият Писториус призна, че набирането на достатъчно хора ще бъде трудно в страна с висока заетост и застаряващо население.

    Но днешните данни показват, че Бундесверът вече се намира в рамките на целта за 2026 г. от 186 000 до 190 000 военнослужещи и очаква броят им да продължи да расте до края на годината.

    Военните съобщават и за „нови рекордни нива“ на заявленията и набирането на нови кадри през тази година. Това отчасти се дължи на новата задължителна регистрация и медицинска оценка за военна служба, които вероятно са направили военната кариера по-видима сред младите хора.

    Зад всичко това стои и огромно увеличение на разходите за отбрана на Германия, най-голямата икономика в Европа. До края на десетилетието отбраната се очаква да представлява приблизително една трета от федералния бюджет, или над 190 млрд. евро, около 221 млрд. долара.

    За сравнение, бюджетът за отбрана на Франция се очаква да достигне 76,3 млрд. евро, около 89 млрд. долара, до 2030 г.

    Тъй като войната на Русия в Украйна не показва признаци, че ще приключи скоро, а Москва все по-често изпитва европейската отбрана чрез методи на хибридна война, Германия възстановява военната си мощ, за да възпира това, което Берлин определя като най-голямата външна заплаха за страната от десетилетия насам.

    КАКВО СЛЕДИМ

    Срещата на „Коалицията на желаещите“ започва в Киев

    Днешната среща, която съвпада с 35-ата годишнина от независимостта на Украйна от Съветския съюз, събира близо три десетки европейски държави, които подкрепят Украйна с финансова и военна помощ във войната ѝ срещу Русия.

    На първо място в дневния ред е спешното искане на Киев за повече средства за противовъздушна отбрана преди зимата, докато руските въздушни удари продължават да поразяват украински градове и енергийна инфраструктура.

    Проблемът е, че западните съюзници на Киев също започват да изпитват недостиг на ракети-прехващачи заради предишните доставки за Украйна и използването от САЩ на системи Patriot във войната срещу Иран.

    САЩ все още обмислят искането да позволят на Украйна да произвежда ракети Patriot на своя територия. Американските оръжейни производители обаче оказват съпротива, тъй като не желаят производството да бъде изнесено извън страната.

    Европа вече е основният доставчик на военна и финансова помощ за Украйна. Европейският съюз е предвидил 90 млрд. евро, около 105 млрд. долара, до 2027 г., наред с редица двустранни ангажименти.

    В неделя Норвегия обяви допълнителен пакет помощ на стойност 9 млрд. долара за следващата година.

    САЩ и Канада вече са „във война“ заради търговията

    Така канадският премиер Марк Карни описа ситуацията през уикенда, след като търговските преговори между САЩ и втория им по големина търговски партньор се провалиха късно в петък, което доведе до значителни нови мита и от двете страни.

     Споразумението изглеждаше близо, но в крайна сметка Карни прекрати преговорите, като посочи като причина поставени в последния момент американски искания за ограничаване на канадското развлекателно съдържание и за ограничаване свободата на Отава да сключва сделки с трети държави.

    В резултат на това в събота САЩ наложиха 50% мита върху стоки, представляващи 5% от общия канадски износ, в допълнение към вече съществуващите мита върху канадските метали.

    И двете страни поемат сериозни рискове. Някои американски политици и бизнес лидери предупреждават, че конфликтът с Канада може да засили инфлацията преди междинните избори.

    Карни, от своя страна, залага на способността на Канада да издържи на търговска война с най-голямата икономика в света.

    САЩ заплашват Иран с икономически „Ден D“

    В публикация във Financial Times днес министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви, че Вашингтон възнамерява да нанесе тежък икономически удар на Иран чрез серия от нови мерки, които започват още този следобед.

    Планът вероятно ще включва вторични санкции срещу държави, които продължават да правят бизнес с Иран, въпреки че все още не е ясно как ще реагира Китай, най-големият купувач на ирански петрол.

    След като иранската икономика беше сериозно засегната от войната, а тази сутрин националната валута достигна рекордно ниско ниво от 2,02 милиона риала за един американски долар, администрацията на Тръмп залага на това, че икономическата война ще бъде достатъчна, за да принуди Иран да направи отстъпки на масата за преговори.

    Техеран обаче демонстрира твърда позиция. Иран заплашва да глобява и конфискува товарите на 46 кораба в протока и обяви откриването на огромно находище с 7,5 трилиона кубически фута природен газ, което според властите струва „десетки милиарди долари“.

    КАК ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ ПРОМЕНЯ ВОЙНАТА

    Руски удар с дрон край бензиностанция в Югоизточна Украйна, при който миналия месец загинаха трима души, е бил управляван изцяло от изкуствен интелект, според публикация на New York Times.

    Операторите програмирали експериментална система с изкуствен интелект да лети към конкретна бензиностанция, но след като се приближила до целта, системата сама избрала какво да атакува, най-вероятно резервоари с пропан, въз основа на данните, върху които е била обучена.

    Ударът представлява ярък пример за все по-голямата роля на изкуствения интелект във войната, от анализиране на кадри от дронове до подпомагане на оръжията при идентифицирането и избора на цели.

    В САЩ навлизането на изкуствения интелект във военната сфера започва през 2017 г. с Project Maven, съвместна инициатива между публичния и частния сектор за интегриране на изкуствен интелект в операциите на Пентагона.

    Това, което започва като сравнително ограничена програма за анализиране на видеоматериали от дронове, днес се е превърнало в нещо много по-мащабно."