Тази статия помествам в блога си за да обостря вниманието на Тройцата одинакодумающие: Венцивалери1951/Илиана Йотова/Румен Овчаров:

                                                             ЛИНЕЕНЕ

        Знаем от учебниците, че при някой животни, влечуги и птици, има период на линеене. Сменят се кожи, пера, козини и люспи. Така се изчистват от стари поражения, от незараснали рани, от инфекции и паразити. Тарантулите дори подменяли екзоскелета си, под стария се заформял нов. И когато той бил готов, разкъсвали стария и се освобождавали от него.
        Поради липса на лустрация, това правят у нас и комунистите вече тридесет и шест години. Те също перманентно хвърлят старите пера, партийни козини, екзоскелети и идеологически люспи,  за да създават нови партии и движения…
       Политическото понятие „лустрация“ в съвременната политика означава скъсване с тоталитарното минало. Латинското значение на думата означава ритуално пречистване с жертвоприношение. Само, че при нас на практика то с превърна в ритуална политическа мастурбация -   действие краткотрайно, почиващо на фантазии и представи удоволствие, без да  зачене и произведе никакви последствия след себе си…
        Старите комунистически тарантули и влечуги много добре знаеха, че връзките в държавния апарат, достъпът до информация ще си остана при тях. Тази информация беше под ноктите им. Всички  здраво вплетени партийни мрежи, контакти с тайните служби, всички подстъпи до икономическите ресурси си останаха в ръцете им…     
         И така, дами и господа, в 21-ви век 2026-та година, векът на най-големите научни и технологични открития! Векът открил първите екзопланети, заснел на черната дупка, картографирал човешкия геном, създавал  революционната генна терапия CRISPR, както и развитието на практичния изкуствен интелект, България всъщност избра да я управляват тези хора…
       Всъщност това са все същите партийно-колониални влечуги…След последното линеене, новата кожа на комунистите русофили се нарича „Прогресивна България“… Това са си все същите комунистически тарантули, влечуги и най-различни паразити от всякакъв вид и калибър, техните деца и внуци, преминаващи от партия в партия, избирани от все едни и същи избиратели…
       Както винаги, наименованията на партиите им са пропити, направо подгизнали от патриотизъм и хуманизъм. Движения за равенство, за чист въздух, за зелени поля,  гъсти гори и кристално чисти езера…. Има други за българско възраждане, алтернативи за това, алтернативи за онова, партия на гражданите, партия на селяните,  партии на тези, които не знаят какви са, защото всъщност, винаги са били само лакеи на режима…. Създадоха партии на справедливостта, на социалния хуманизъм, партии на промяната, на  трансцеденталната обич…
        Макар, че хвърлиха старата си козина, пера и кожи, отдолу отново се показаха старите мариновани комунисти-русофили, старите паразити от ДС. Придружавани от техните чада, внуци и професионални лакеи, наследили господарския манталитет на бащите си…
         Тази огромна армия от прислужници, в чиито редици влизаха писатели, учени, ченгета, високопоставени доносници, както и нечистоплътни, второразредни сътрудници на ДС, тридесет години усърдно и неуморно се опитваха да се измъкнат от старите си кожи…
       Писатели, журналисти,  „прогресивни” поети, заедно с полуграмотни квазипартизани, спряха да говорят за измислените си мемоари, за подправените си биографии, наблъскани с фалшиви спомени, за несъстояли се битки,  измислени победи, и още по-измислени подвизи…
      Следващото поколение комунисти не бяха фанатици, вярващи в комунистическия шаманизъм. Те бяха циници, просто съзнателно и лицемерно осребряваха привилегии, постове и назначения, приватизация на имущество, за да живеят в познатия, червен истаблишмънт на високоплатената, привилегирована посредственост.
       Не вярваха в системата, само я практикуваха, използваха я студенокръвно, арагантно, като инструмент, без всякаква емоция. Просто безскрупулно живееха в нея, наслаждавайки се на парите и радостите на живота. Много добре знаеха, че не биха могли да живеят така комфортно никъде, поради собствената си ограниченост и тесни хоризонти. Хора като Батето, или журналистът Тома Томов, се интересуваха от марксистко-ленинската теория и партийните конгреси, толкова колкото Пабло Ескобар, или Ел Чапо, биха се интересували от „Проповедта на планината”…
        Друга част от излюпените пилци на новото поколение комунисти, продължи линеенето на родителите си, но още по-умело. Те не само смениха кожите си, те грундираха миналото на родителите си с акробатически релативизъм. Показаха,  че могат да сменят не само кожата, но и цветовите вариации на новата окраска в неподозирани нюанси, подобно на леопардовият хамелеон, най-приспособимото влечуго на планетата…
         Проявиха интереси към съвременни социални и морални проблеми, станаха социолози, политолози, антрополози и психолози, визионери за бъдещето на човека. Те ежедневно напътстват телевизионната публика как да преброди океана от духовни ценности, от морални достойнства, от метафизични виждания за изграждането на човека, който е същината на Боготворението…Амин…
       Линеенето продължава. Измъкват се от старите си кожи, но и по повърхността на новите, си личат отпечатъци от незарасналите рани на техният, старателно прикриван реваншизъм…
       Линеят политици, журналисти, линеят професори, линеят академици, но така или иначе, отдолу винаги излизат все същите червени екзоскелети на хора, свързани, макар и по различен начин, с едно престъпно колониално минало…С една тъй дълга лакейска и политическа проституция…
        Очевидно линеенето у нас ще продължи дълги години…
        Направо ме е срам от на този народ!
        Както каза поетът: не е тъжно дето сме най-бедните в Европа! Най-тъжното е, че сме най-глупавите…

Затова сме и най-бедните...