1.                     Американската стратегия в Арктика

Здравейте на всички. Добро утро от Колорадо. Аз съм Питър Зайхан. Днес ще говорим за това как американската стратегия за Арктика на практика се срина през уикенда.

Съединените щати разполагат само с малък флот от ледоразбивачи. Най-големият от тях, Healy, преминаваше високоскоростни изпитания след ремонт, когато двигателите отказаха. Коляновият вал се счупи.

Имаше и малък пожар, корабът на практика остана без ход и се наложи да бъде изтеглен обратно към пристанището. Не знаем колко време ще е необходимо, за да бъде върнат в експлоатация, но това със сигурност няма да стане поне до края на тази година. А това се случва след поредица от други аварии, включително пожар в машинното отделение и пожар в трансформатор.

Корабът има проблеми практически още от пускането си в експлоатация преди 20 години.

След това имаме Polar Star, който е на повече от 50 години. Единствената му задача е да извършва снабдителни мисии до Антарктида и базата McMurdo. Той току-що приключи последния си цикъл и вече също е в процес на основен ремонт.

Така остава само един кораб, наречен Storis. Корабите на Бреговата охрана на САЩ се намират в една донякъде сива зона. Бреговата охрана е нещо като междинен военен клон, а корабите ѝ често са хибрид между граждански и военни съдове. Но Storis по конструкция е изцяло граждански кораб. Това е бивш нефтен буксир, който е бил преоборудван.

И в момента това е единственият ледоразбивач, с който Съединените щати реално разполагат.

Независимо дали говорим за глобалното затопляне и отварянето на нови морски маршрути, или за конкуренцията с Русия и Китай, това е изключително лоша ситуация, защото САЩ вече практически нямат кораб, с който да участват в тази игра.

А резервният план, макар при нормални обстоятелства да изглежда разумен, вероятно също няма да проработи.

При администрацията на Байдън, а по-късно и при администрацията на Тръмп, Съединените щати подписаха серия от споразумения с Канада и Финландия за изграждането на ледоразбивачи.

Причината е проста: САЩ вече дори нямат корабостроителница, която може да строи такива кораби.

Това би било чудесно решение, особено след като Финландия вече е член на НАТО. Но има един проблем. Двете държави, които администрацията на Тръмп заплашва най-пряко и най-често, са именно Канада и Дания.

Канада няма особен стимул да помага на САЩ да изграждат флот от ледоразбивачи, който впоследствие би позволил на американците да заобикалят канадското влияние в Арктика.

А след това идва Дания и целият въпрос с Гренландия.

Финландия е много близък съюзник на Дания. Ако Съединените щати завземат Гренландия, можем практически да се сбогуваме с целия скандинавски блок.

Следователно вероятно гледаме към период от поне следващите 30 години, през който Съединените щати няма да имат истинско военно присъствие във водите на Арктика.

Когато няма лед, все още можем да плаваме там. През лятото можем да използваме и авиация, въпреки че тя има ограничена полезност, когато става дума за контрол върху морето.

Но освен това Съединените щати практически вече нямат инструмент, който могат да използват.

А във време, когато целият свят е в процес на огромни промени и сътресения, фактът, че дори не можеш да участваш в играта, е сериозен проблем.

И това е проблем, чиито последици ще се усещат през голяма част от оставащата част на този век.

Така че... да. Уф. 

1. Руската помощ за Иран и дроновете Shahed

Добре. Днес ще говорим за насочването на дронове към цели, конкретно в контекста на Иран и неговите дронове Shahed.

Миналата седмица разбрахме нещо, което едва ли е шокирало някого, който следи ситуацията: руснаците предоставят на иранците информация за определяне и насочване към цели още от началото на войната.

Русия предоставя подобна разузнавателна информация на противниците на Америка още от ранните години на войната срещу тероризма.

Това само по себе си не е изненада.

Но през последните приблизително 24 часа стана ясно до каква степен руснаците споделят с Иран практическия военен опит, който са натрупали за сметка на украинците по време на войната в Украйна.

Оръжейната система, за която говорим, е иранският дрон Shahed.

Това е сравнително прост дрон. Той използва малък NAND чип, тоест вид бавна памет, която не се нуждае от постоянно електрозахранване, за да запази записаната информация.

В него предварително се програмират определени параметри и маршрут на полета и той просто лети от точка А до точка Б, следвайки зададения курс.

При по-усъвършенстваните модели може да има и много ограничено дърво за вземане на решения. Например: това автомобил ли е или лодка? Това дърво ли е или обектът, който трябва да бъде ударен? След това дронът се опитва да порази избрания обект.

В противен случай просто се насочва надолу и се разбива в нещо.

Руснаците обаче са научили, че ако изпращат тези дронове на групи и на големи вълни, това не само увеличава вероятността поне някои от тях да пробият противовъздушната отбрана, но и прави много по-трудно за системите за ПВО да изберат и проследят отделна цел.

В резултат защитниците често трябва да изстрелят повече ракети-прехващачи, отколкото биха използвали, ако дроновете идваха един по един.

Другото, което руснаците предават като опит, е нещо като стратегия на „преплитане“.

Тъй като маршрутът може да бъде програмиран предварително, на всеки дрон се задава малко по-различен маршрут. Така дроновете започват да се движат един спрямо друг нагоре, надолу, наляво, надясно и в различни посоки.

Това прави много по-трудно за противовъздушната отбрана да прихване и заключи отделна цел.

И отново принуждава защитниците да използват още повече ракети-прехващачи.

Сега вече знаем, че тази конкретна стратегия, която руснаците разработиха в битките срещу Украйна, вече се използва и при иранските дронове Shahed, които атакуват американски и съюзнически цели в Персийския залив.

Проблемът в краткосрочен план е сравнително ясен.

Западните държави в Персийския залив започват да изчерпват запасите си от ракети-прехващачи.

Всичко, което принуждава защитниците да използват все повече и повече от тях, докато дроновете Shahed продължават да идват, означава, че моментът, в който противодроновата им отбрана действително ще остане без боеприпаси, се приближава много бързо.

Това може да стане дори в рамките на една или две седмици.

Не знаем точните количества, защото държавите от западната част на Залива считат броя на използваните и оставащите ракети-прехващачи за информация, свързана с националната сигурност.

Така че донякъде можем само да предполагаме.

Но в началото на войната е имало общо около 2000 такива ракети-прехващачи, а войната вече продължава около две седмици.

Знаем също, че иранците вече са изстреляли поне 2000 дрона Shahed, а вероятно броят им е по-близо до 3000.

И те продължават да идват.

Така че сме много близо до момента, в който западната част на Персийския залив може да остане без достатъчно средства за въздушна отбрана.

А благодарение на руснаците иранците ще разполагат и с доста добра информация за целите.

Тогава вече ще могат практически да влизат и да удрят каквото пожелаят. 

1. Сирия отново привлича вниманието

Добро утро на всички. Поздрави от Банф, Албърта, Канада. Питър Зайхан е тук.

Днес ще говорим за това, което се случва през последните няколко дни в Сирия.

Виждаме подновена военна активност от страна на Израел. Израелците бомбардират редица военни обекти в северозападната част на страната, в провинция Идлиб, която беше едно от местата, където преди малко повече от година настъпи решаващ обрат в гражданската война.

Ако си спомняте, в този район практически винаги е имало бунтовнически сили.

Но Турция започна да се намесва по-активно, предостави повече разузнавателна информация и повече оръжия и след серия от светкавични атаки на практика беше свалено правителството на бившия диктатор Асад.

Оттогава Турция и Израел спорят за бъдещето на страната.

Затова Израел превантивно бомбардира райони, за които смята, че Турция възнамерява да използва за разполагане на системи за контрол и ограничаване на въздушното пространство, а може би дори за базиране на самолети.

Турците, разбира се, твърдят, че това са глупости.

Аз обаче по-скоро съм склонен да приема израелската версия, защото тук става дума за сблъсък на дългосрочни стратегически интереси.

Сирия винаги е била донякъде изкуствено създадена държава.

Затова самият факт, че е успяла да се запази толкова дълго, е донякъде необичаен.

Това беше възможно до голяма степен благодарение на глобализацията.

Съединените щати създадоха международна система, в която практически всичко можеше да бъде транспортирано по море.

А когато всичко се движи по море, държави, които зависят силно от сухопътен транспорт и пътища, каквато е Сирия, започват постепенно да западат.

Освен ако не съществува стратегическа среда, в която външни спонсори могат да се намесят и да ги подкрепят.

Русия беше един от тези спонсори.

Иран беше друг.

Сега тази среда вече я няма.

И Сирия отново се превръща в своеобразна ничия земя.

В момента сме на прага на нещо, което може да се превърне във втори етап на гражданската война.

Но в региона има държави, които разполагат с достатъчно сила, за да проектират влияние върху Сирия, и всяка от тях има собствено виждане за това какво трябва да се случи.

В случая с Израел целта е практически цялата страна да остане зона без възможност за нормално военно въздушно присъствие.

Така всяка нововъзникваща сирийска държава ще бъде слаба, раздробена и никога повече няма да може да представлява сериозна заплаха за Израел.

Турция, от своя страна, вижда проблем с бежанците по южната си граница, но също така вижда и възможност да разшири собственото си влияние.

Затова турците биха искали да създадат своеобразен защитен балон над Сирия, в който да могат да проектират военна сила без голям риск.

И именно това поставя Турция и Израел в пряк конфликт на интереси.

Израел не иска никой в Сирия да разполага нито с сериозни военновъздушни сили, нито с противовъздушна отбрана.

Турция, напротив, иска да изгради точно такъв тип инфраструктура и способности.

Как ще се развие това, не е задължително да доведе до директен военен сблъсък.

Но със сигурност ще наблюдаваме как тези две държави се борят за влияние върху този регион.

А израелците в момента, непосредствено след войната с Иран, определено са малко по-склонни да натискат спусъка.

И това е още преди да вземем предвид, че в Израел е предизборен период.

След като Иран вече е останал назад в дневния ред, всички в Израел започват да се надпреварват кой ще демонстрира най-твърда позиция спрямо Турция.

Добре дошли в Близкия изток.