Здравейте на всички, Питър Зайхан е тук, включвам се от Колорадо. Новината е, че на 9 август, тоест миналата неделя, беше постигнато ново споразумение меду преходното сирийско правителство, ръководено от сунитски джихадист, който преди е бил съюзник на Ал Кайда, и руското правителство, което на   
  През последните 15 години руснаците поддържаха силно военно присъствие на две места в Сирия: летището в Латакия и пристанището в Тартус. И двете през цялото това време бяха под пряк руски военен контрол. Русия използваше тези две позиции, първо, за да се намесва със сила в сирийската война, в която в крайна сметка се оказа на губещата страна, и второ, за да поддържа и защитава военноморските и военновъздушните си възможности в цялото Средиземноморие. Това вече приключва.

В деня, в който споразумението беше подписано, 9 август, гражданската администрация в Сирия официално си върна контрола над летището, а в рамките на три месеца ще поеме контрола и над пристанището в Тартус. Технически погледнато, има една мярка за запазване на престижа, според която тези обекти ще бъдат съвместни центрове за обучение, но всъщност руснаците нямат кой знае какво да предложат. Освен това, като се има предвид, че около 90% от сирийското население преди е било мишена на руски атаки, идеята за съвместно обучение с руснаците е, нека просто го кажем, доста възмутителна. Затова очаквам руското присъствие да бъде по-скоро символично. Може да запазят малък разузнавателен пост, може би някакво ограничено наблюдение, но дотам.

Тоест говорим за над 90% намаление на това, което Русия досега получаваше от тези бази, и то за много кратък период. Това бележи края на най-високата точка на руското влияние в Близкия изток през постсъветската епоха. Не че Русия вече няма връзки в региона. Тя работи с хусите, работи с иранците. В повечето случаи дори поддържа прилични отношения с израелците. Но това бяха единствените две военни съоръжения, които Иран има извън територията на бившия Съветски съюз, и това беше единственият начин надеждно да се проектира военна мощ в Средиземноморието. А тъй като турците контролират проливите, които свързват Черно море със Средиземно море, и корабите, които руснаците държаха в Тартус, сега трябва да се върнат у дома или да отидат някъде другаде, Русия вече няма необходимия оперативен обсег, за да поддържа подобна проекция на сила.

Така че целият югозападен пояс около бившето съветско пространство на практика се превръща в зона, в която Русия вече не може свободно да действа. Виждаме отражение на това и в много други руски операции по света, тъй като войната в Украйна поглъща все по-голяма част от руския военен капацитет.

Руснаците все още разполагат с формирования като Руския легион, които действат из Африка, организират преврати или ги предотвратяват в зависимост от конкретния ден, но без възможността надеждно да снабдяват силите си през Тартус способността на Русия изобщо да поддържа тези позиции постепенно ще се свива. Така че това е добър ден за всички, освен за руснаците. А ако сте руснак, сега трябва да се съсредоточите почти изцяло върху войната в Украйна, което според мен така или иначе винаги е било неизбежният развой.