Това обаче е различно от твърдението, че той може реално да отмени резултата при съществуващите институционални ограничения. Федералното правителство няма конституционна роля в администрирането на изборите. Съдилищата последователно се противопоставят на опитите за намеса на изпълнителната власт, а републиканците в Конгреса в голямата си част биха предпочели да се откажат от тема, която става все по-непопулярна. Към това се добавят липсата на дисциплина и концентрация на Тръмп, докато той се приближава към последната част от мандата си.

Последните действия на Тръмп, включително допълнителната ескалация на войната с Иран, подкрепата му за по-малко конкурентни, но лоялни републикански кандидати на първичните избори като Кен Пакстън в Тексас, митата, както и приоритизирането на непопулярни инициативи като „Фонда срещу използването на институциите като оръжие“ и балната зала на Белия дом, показват, че той вероятно вече е отписал междинните избори. Изглежда, че не се интересува особено от успеха на Републиканската партия, когато собственото му име не е в бюлетината. Оттук нататък той е съсредоточен върху наследството си, бизнес интересите си и преследването на враговете си. Погледната по този начин, речта му в четвъртък беше не толкова опит да избегне неизбежното, колкото подготовка на неговите поддръжници да прехвърлят вината за него.

Кога според вас ще приключи конфликтът с Иран?

Бих искал да мога да кажа „скоро“. В действителност обаче той ще приключи едва когато се промени съотношението на силите. Проблемът е, че иранците смятат, според мен основателно, както смятат и американските разузнавателни служби, че разполагат с много повече лостове за натиск, отколкото Тръмп признава.

Сравнете това с миналогодишния тарифен сблъсък на Тръмп с Китай. Той отстъпи веднага след като Пекин отвърна с крайно рестриктивен контрол върху износа на редкоземни елементи, който надхвърли първоначалните очаквания на президента. Тръмп осъзна, че е бил надигран, и промени курса си.

Иранският отговор на американско-израелската кампания също надхвърли нереалистичните очаквания на Тръмп. Нямаше смяна на режима, нямаше капитулация, а Иран показа готовност и способност да затвори Ормузкия проток и месеци наред да заплашва държавите от Персийския залив. Въпреки това Тръмп все още не вярва напълно, че иранците са способни да продължат да устояват на американските удари, да държат Ормузкия проток затворен и да причиняват икономически щети. Затова продължава да смята, че разполага с по-силната позиция.

Независимо коя страна е права, тази разлика във възприятията отдалечава и двете страни от деескалацията и ги тласка към допълнителен конфликт. Както писах миналата седмица, ситуацията вероятно ще се влоши, преди да се подобри, въпреки че никой не желае връщане към пълномащабна война.

Американците и иранците могат да поддържат взаимните си блокади и да продължават с ограничени военни удари поне още един или два месеца. Съединените щати не могат да принудят Иран да отвори протока, нито могат адекватно да защитят преминаващите кораби и съюзниците си от Персийския залив от ирански атаки.

Това, което САЩ могат да направят, е да продължат военните удари срещу Иран, докато икономическата цена от затварянето на протока не започне да се усеща тежко или докато американската армия не изчерпи част от боеприпасите си. В същото време Техеран може да държи протока затворен, докато Тръмп отново не признае поражението си или докато държавите от Персийския залив не се съгласят да платят на Иран и да признаят неговата власт над Ормузкия проток.

Лостовете за натиск на Иран обаче са актив, който губи стойността си с времето. Колкото по-дълго Техеран използва протока като оръжие и атакува енергийната инфраструктура на държавите от Персийския залив, толкова по-усилено останалите държави ще укрепват защитата си, ще разработват алтернативни търговски маршрути и ще инвестират в тръбопроводи, пристанища и вериги за доставки, които заобикалят Ормузкия проток.

Това от своя страна насърчава Техеран да се опита да изкопчи възможно най-много отстъпки, докато все още разполага с максимални лостове за натиск. Часовникът вече тиктака.

Промяната в динамиката на войната в Украйна изглежда изключително внезапна. Променили ли са САЩ или Европа подкрепата си или споделянето на разузнавателна информация? Или това е изцяло заслуга на Украйна?

Това е предимно история, произведена в Украйна. Години на драстично увеличаване на местните инвестиции и иновации в безпилотните технологии, включително наземни превозни средства, морски дронове, дронове прехващачи и системи за удари със среден и голям обсег, най-накрая се натрупаха и създадоха асиметрично предимство на бойното поле, което руснаците не успяват да преодолеят.

Голяма заслуга има наскоро уволненият, а сега вероятно отново влизащ в благоволение, министър на отбраната Михайло Федоров. Той се бори упорито за модернизирането на украинските въоръжени сили. Заслуга има и Илон Мъск, когото Федоров убеди през февруари да прекъсне достъпа на Русия до Starlink.

Разширеното европейско финансиране, както и продължаващите продажби на оръжие и споделянето на разузнавателна информация от страна на Съединените щати, несъмнено помогнаха на украинците да останат в борбата. Но решението на Илон, което върна руските безпилотни способности приблизително с една година назад, докато Киев развиваше все по-голямо и автономно предимство, беше истинският повратен момент.

Бъдещето на Гренландия периодично се повдига от американската администрация. Как ще изглежда въпросът със собствеността в края на мандата на Тръмп?

Точно както изглежда сега. Няма американски национален интерес, свързан с Гренландия, който да не може лесно да бъде защитен чрез дипломация с Дания и в по-широк план чрез НАТО.

Разговорите за пряко притежание на територията са свързани с личното его и наследството на президента, както и с желанието му буквално да остави своя отпечатък върху картата. Никоя друга значима група не подкрепя тази идея, а опозицията срещу нея е голяма, включително сред американското общество, републиканците в Конгреса, финансовите пазари и европейските съюзници.

Тръмп ще продължи да повдига темата, но не разполага нито с последователен план, нито с убедителна заплаха, която да подкрепи думите му, независимо дали става въпрос за напускане на НАТО, търговия или териториално разширяване. Тази идея няма да стигне доникъде.

Какво, ако изобщо нещо, ще замени споразумението USMCA? Това просто извинение ли е за повишаване на митата, за да могат данъците за богатите да останат по-ниски?

Нищо няма да го замени. Именно това е идеята. USMCA се превърна в зомби, което не е нито мъртво, нито живо. Споразумението не е удължено, предоговорено или отменено, а е оставено да се влачи, докато Тръмп го използва, за да изтръгва търговски и нетърговски отстъпки в двустранните преговори с Мексико и Канада.

Предвидихме този резултат още през януари в списъка ни с основните рискове за годината и той се развива според прогнозата. Рамката за освобождаване от мита на стоките, отговарящи на условията на USMCA, технически остава в сила. Така Канада и Мексико продължават да се ползват с по-ниски средни митнически ставки в сравнение с по-голямата част от света.

Всичко останало подлежи на договаряне в преговори, които никога няма да приключат окончателно, но от които нито Отава, нито Мексико Сити могат да си позволят да се оттеглят.

Това е стратегия за упражняване на натиск, а не стратегия за увеличаване на приходите или за вътрешно преразпределение. Тя отразява начина, по който тази администрация води търговската си политика като цяло, като предпочита двустранните лостове за натиск пред многостранните правила. Правилата ви ограничават, а силовият натиск не го прави.

Как можем да вярваме, че вашият анализ, колкото и задълбочен да е, е независим и безпристрастен, когато продуктите ви се финансират от големи международни корпорации? Разбираемо е, че трябва да плащате сметките си, но този, който подписва чековете, винаги има последната дума...

Това е основателен въпрос. Но фактът, че някой плаща, за да получава вашия продукт, не означава, че има право да определя как го създавате.