Светът гори. Защо пазарите са толкова спокойни?
Това е изключително интересен момент за световната политика и глобалните пазари. От геополитическа гледна точка светът е в хаос, най-вече защото Съединените щати, които все още са суперсилата, се превърнаха в фундаментално ненадежден фактор. Президентът Доналд Тръмп активно разгражда международния ред, който Вашингтон изгради и ръководи през последните 80 години. И въпреки това финансовите пазари вървят нагоре, в САЩ, Източна Азия, Южна Америка и голяма част от Европа.
Грешат ли инвеститорите? Или картината е по-сложна? Има три основни сили, които ще оформят следващите няколко години за глобалната политика и пазарите.
Първо, няма политически ограничения върху ускореното развитие на изкуствения интелект. Това е движещата сила зад възхода на американския пазар и отвъд него, и, за добро или лошо, тя ще продължи почти безконтролно. Изпълнителната заповед, която Белият дом издаде тази седмица, само иска от компаниите в сферата на изкуствения интелект доброволно да предоставят на правителството надзор върху новите модели. Най-важната технологична революция в историята, която ще създаде както изключителни възможности, така и безпрецедентни опасности, пристигна в момент на „геополитическа рецесия“, исторически момент, в който съществуващата глобална система отстъпва място на нещо ново, което все още не можем да видим.
Този задълбочаващ се срив в отношенията между правителствата ще остави изкуствения интелект практически без ефективна регулация. Компаниите, които създават и произвеждат изкуствен интелект, вече функционират като самостоятелни суверенни геополитически играчи, защото техните изобретения ще се окажат жизненоважни за бъдещата ни сигурност и просперитет. Това е законът на джунглата, приложен към безмилостна и изключително добре финансирана технологична конкуренция: надпревара във въоръжаването с изкуствен интелект между Съединените щати и Китай, но също и между компании като OpenAI, Anthropic и техните конкуренти. Стимулите за растеж вместо предпазливост са неоспорими.
Второ, пазарният ефект от неудържимия растеж на изкуствения интелект ще бъде компенсиран от продължаващия политически данък върху глобализацията. В продължение на половин век най-големият двигател на световния икономически растеж беше американският натиск за отворени пазари, който ускоряваше трансграничните потоци на идеи, информация, хора, стоки, услуги и, най-важното, капитал. Но Съединените щати вече не движат глобализацията. Вместо това те водят натиск за въвеждане на политически интереси в търговските и финансовите отношения с цел тесни политически облаги, принуждавайки други правителства да възприемат протекционизма като начин да защитят собствените си индустрии и работници. Тръмп засили тази тенденция, но не я създаде. Американските демократи започнаха да се отдръпват от свободната търговия още преди президентът да слезе по златния ескалатор в Trump Tower.
Резултатът е дълбока промяна от мислене в духа на взаимна изгода към мислене в духа на игра с нулев резултат в глобалната икономика, докато други правителства реагират на търговския натиск от САЩ. Някои държави остават неохотни да се откажат от глобализацията и видяхме пробивни търговски споразумения, включващи ЕС, Индия, южноамериканския блок Меркосур, Китай, Канада и други. Но глобалната тенденция към политически мотивиран протекционизъм остава правилото.
Трето, светът произвежда все повече „опашни рискове“, опасности с голям залог, които остават малко вероятни, но вече не са толкова невероятни, колкото бяха преди. Ненадеждната суперсила принуждава традиционните си съюзници да застраховат своите сигурностни и икономически позиции, докато съперниците ѝ проверяват какво вече е възможно. По-голямото напрежение между правителствата прави международните проблеми по-трудни и по-скъпи за решаване.
Вземете американско-израелската война с Иран. Решението на президента Тръмп да атакува Иран беше породено от прекомерна увереност, но също и от разпада в отношенията на САЩ със съюзниците им. Европа например нямаше никакво влияние върху решенията на Тръмп и дори не беше информирана предварително за ударите. Резултатът беше най-значимото прекъсване на търговията след пандемията. Войната все още не е предизвикала глобална икономическа рецесия, но независимо какво ще се случи в близко бъдеще със Суецкия проток и с възможното започване на нов кръг преговори за иранската ядрена програма, рискът тази война да се възпламени отново по всяко време ще остане повишен, с още по-големи глобални последици при следващия етап. По-общо казано, един по-опасен Близък изток, с повече пространство за действия на недобросъвестни играчи и с по-малко ограничения върху американските ответни действия, ще насърчи още повече актьори, било то военизирани групи като хутите в Йемен, терористични организации като „Ислямска държава“ и нейните наследници, или самотни нападатели, овластени от опасни нови технологии.
Има и други геополитически породени опашни рискове с глобални последици. В момента изглежда, че Украйна е набрала известна инерция във войната си срещу руските нашественици, оставяйки Владимир Путин във все по-опасна изолация. Колкото повече тази война се доближава до унижение за Кремъл, толкова по-голям е рискът отчаян Путин да прибегне до тактически ядрен удар срещу Украйна или до по-агресивни и директни атаки срещу фронтови държави от НАТО, за да промени играта. Тези сценарии стават по-правдоподобни заради неотдавнашното решение на Белия дом да се откаже от всякаква роля в посредничеството за край на бойните действия. Нито един от тези опасни сценарии не е вероятен, но всички те са по-вероятни, отколкото мнозина са готови да признаят.
Това са само рисковете, които вече се виждат. Липсата на управление върху изкуствения интелект и други нови оръжия за война ще направи всеки бъдещ конфликт по-малко предвидим и по-опасен. Липсата на координация по отношение на глобалното здраве, при по-малко желание от страна на американското правителство да води и при по-малко ресурси за Световната здравна организация, прави бъдеща пандемия по-вероятна да се развие и по-малко вероятна да бъде овладяна.
Накратко, технологичните пробиви, които тласкат пазарите нагоре, вероятно ще продължат, но рискът от мащабни сътресения също нараства. Това ще направи следващите няколко години изключително трудни за прогнозиране, може би повече от почти всеки друг момент в живата памет.ЕТО ПОБЕДИТЕЛИТЕ В ТВ ФЕСТИВАЛ "НЕП...
КАК СОЦИАЛИЗМЪТ УЧЕШЕ ХОРАТА ДА КРАДАТ
Агентурният псеводним на Агент Мошетик1951 е сменен с нов, Нещастник1951.
