ПОЧИНА ПОСЛЕДНИЯТ МИ НЕМСКИ ПРИЯТЕЛ ОТ МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ, ПЕТЕР….

     След 53 години приятелство дойде и това време. Отиде си един истински Човек, носител на Германския дух и Ценностна система. Той бе евангелистки свещеник, пфарер, който служеше в няколко населени места около Дрезден. Почина в Нойещадт на 90 годишна възраст. Роден на територията на ФРГ, той нямаше право да стъпва там, защото имаше брат в Бундесвера. Поради тази причина трудно го пускаха и в България. От 1973 г. всяко лято прекарвахве по планините на България по десетина дни, а аз бях много пъти в ГДР. Благодарение на това приятелство започнах да деля германците на евангелски християни, които считам за едни от най-добрите хора на света и на обикновени германци, в някаква степен объркани, пазарни, и поради това и не намиращи пътя на естественото си Божие употребление на земята.

    От тези мои приятели, Ерика и Петер, аз бях наричан Бахкеннер, защото за музиката на Бах знаех много повече от тях, макар Ерика да бе кантор в църквата, където изпълняваше музиката към хоралите на Бах, предвидени за богослужението на определена дата.

   От мен обаче остава един спомен в село Лангенхенерсдорф. В двора на църквата засадих липа, която стана голямо дърво. Поради разширяване на гробището липата с техника е била извадена и преместена. Хората са я поливали седмици, тя се е прихванала и продължава да е там, висока е колкото църквата.  Хората я наричат Липата на Коста.

   Сбогом, Петер! Ти беше от стойностните Хора. Сега в Германия хората са различни от предходното поколение, особено тези в източните провинции, които някога опознах. Така, както нас ни налазва простотията, подобен процес тече и в Германия. Убеден съм, че евангелските християни, които Вие конфирмирахте ще опазят принципите си, заложени в Духа им още от Мартин Лутер. За мен Ти оставаш олицетворение на истинския германец.
     Erbarme dich mein Gott...