Разследване на Guardian показва как американското президентство размива границата между държавната политика и обогатяването на управляващото семейство и хората около него.
Том Бърджис, Сараево
Събота, 30 май 2026 г.
На една изписана с графити задна улица в Сараево пътека води покрай обрасла градина до бяла врата. Зад нея се намира регистрираният офис на компания, която е на прага да спечели договори за повече от 1 млрд. долара.
AAFS Infrastructure and Energy е близо до получаване на концесия за изграждане и управление на газопровод през Балканите. Целта е втечнен газ, доставян от САЩ, да замени доставките от Русия.
„Това може да бъде най-важният инфраструктурен проект в историята на Босна и Херцеговина“, казва един от висшите държавни служители в страната, който, както и други, иска анонимност заради чувствителните преговори.
Компанията няма история да е опитвала нещо дори близко до такъв мащаб. Това, което има, са лични връзки с Доналд Тръмп.
Един от представителите на AAFS е адвокат от Вашингтон, който е работил за Тръмп в политически дела. Другият е брат на бившия съветник по националната сигурност на президента. И двамата са били част от кампания, близка до сърцето на Тръмп: опитът да бъде отменена загубата му на президентските избори през 2020 г.
Разследването на Guardian, базирано на интервюта с настоящи и бивши босненски и американски служители, изтекли документи и фирмени регистри, разглежда неизвестната компания, която внезапно се озовава в центъра на глобалната битка за енергийно влияние. То показва как международните отношения се променят при президентство, което размива границата между държавна политика и обогатяване на управляващото семейство и хората около него.
„В днешния свят има логика хора, свързани с администрацията, да участват в големи икономически проекти или инвестиции“, казва бивш високопоставен американски служител в региона. „Това е неприятно, но голяма част от политиката в моята страна днес е неприятна.“
В бивша Югославия залогът е по-голям от това кой ще забогатее. Американската намеса може да подкопае мирното споразумение, което САЩ посредничиха през 1995 г., за да сложат край на война, убила 100 000 души, много от тях мюсюлмански босненски цивилни, избити от сръбски паравоенни формирования. Едно поколение по-късно етническите лидери в Босна все още маневрират за предимство.
Американските служители са дали ясно да се разбере на босненските лидери какво иска администрацията на Тръмп: зелена светлина за газопровода на AAFS.
Връзките на AAFS с MAGA
Когато Guardian посещава адреса на AAFS в Сараево, жена извиква от прозорец на горния етаж, че местният представител скоро ще се върне. Няколко минути по-късно пристига Амер Бекан. Едър мъж на средна възраст, той казва, че офисът на AAFS ще се премести в голяма сграда със 100 служители.
В онлайн биографията си Бекан се описва като „инвеститор и предприемач с богат опит“. Опитвал се е и в политиката. След като през 2016 г. се кандидатира за кмет в централно Сараево и завършва последен със 116 гласа, друга негова кампания през 2020 г. води до обвинения, че злоупотребява с изборите за лична изгода. Той отрича обвинението.
Бекан регистрира босненска компания AAFS през 2021 г. Едва след като миналата година привлича американските си партньори, компанията започва да играе голяма роля. Нито той, нито те казват как са се запознали.
Сега AAFS на Бекан е собственост на американска компания със същото име, регистрирана през ноември. Адресът, който AAFS посочва за офиса си във Вашингтон, се намира в туристически район край река Потомак, между ливански ресторант и ирландски пъб. Табела показва, че това са помещенията на Binnall Law Group.
Джеси Бинал е водещ адвокат в каузата MAGA. Той е бил помощник в кампанията през 2016 г., която доведе Тръмп в Белия дом. През 2020 г. е сред гласовете, които подкопават победата на Джо Байдън. Той заявява: „Доналд Тръмп спечели, след като се отчетат измамите и нередностите.“ Бинал защитава Тръмп и най-големия му син Доналд Тръмп-младши срещу съдебен иск, който търси отговорност за щурма на Капитолия.
След завръщането на Тръмп на власт миналата година, Бинал осигурява споразумение за 1,25 млн. долара от Министерството на правосъдието за Майкъл Флин, който за кратко е съветник по националната сигурност в първия мандат на Тръмп. Въпреки че е признал, че е излъгал ФБР за тайни контакти с Русия, Флин твърди, че е бил неправомерно преследван.
Бинал се запознава и с брата на Флин, Джо Флин, предприемач в здравеопазването. Те са били съмишленици в кампанията за дискредитиране на победата на Байдън. Флин е бил президент на една от най-добре финансираните организации в това движение, America Project. Освен това е бил съветник в президентските кампании на Тръмп през 2020 и 2024 г.
Белият дом препраща въпросите към Държавния департамент, който заявява: „Газопроводът Southern Interconnection, който е приоритет на правителството на САЩ през последните три администрации, ще разшири и диверсифицира енергийния сектор на Босна и Херцеговина, като даде на страната по-голям контрол върху енергийните доставки чрез достъп до пазарен природен газ и намаляване на зависимостта от един-единствен ненадежден източник.“
Квалификациите на Флин и Бинал за балкански инфраструктурен проект не са веднага очевидни. Но откакто те се включват, проектът получава пълната подкрепа на администрацията на Тръмп.
Без конкурентен търг
Първоначалните разговори на Бинал, Флин и Бекан с босненските власти миналата есен са били за ремонт на две летища за 300 млн. долара. След това босненските служители им предлагат да поемат много по-значим проект: газопровода Southern Interconnection.
САЩ отдавна подкрепят плана Босна да бъде свързана с газов терминал на хърватското крайбрежие, което би намалило влиянието на Владимир Путин в Южна Европа. По времето на Байдън идеята е била проектът да се управлява от държавната газова компания на Босна. Но конкуриращите се интереси на етническите групи в страната водят до забавяне след забавяне.
Някои босненски служители са били предпазливи към предоставянето на проекта на чуждестранни частни интереси. Други обаче са видели включването на компания, свързана с Тръмп, като шанс да се преодолее задънената улица.
Времето е ограничено. Босна е кандидат за членство в ЕС, а Брюксел е поставил краен срок септември 2027 г. за прекратяване на покупките на газ от Русия, откъдето идва целият газ за Босна.
Някои високопоставени босненски фигури са изчислили, че възлагането на проекта на американска компания може да помогне не само за енергийната сигурност, но и за по-широка сигурност в регион, където споменът за войната е жив. Както казва Бекан: „Правителството на САЩ защитава своите инвестиции.“
Но някои анализатори се опасяват, че Босна рискува да замени един силен натиск с друг. Изглежда никой не иска да ядоса Тръмп, дори това да означава жизненоважен енергиен проект да бъде поверен на компания без доказан капацитет да го реализира.
Попитан кои са акционерите на AAFS, Бекан казва: Бинал, Флин и други, чиито имена отказва да назове. Той предполага, че финансирането може да дойде от „инвестиционни фондове в САЩ“, но не дава повече информация.
Бинал казва: „Ние сме правилният екип за това. Никоя друга група не съчетава присъствие на терен в Босна със силна подкрепа в Америка. Развълнувани сме да направим тази стъпка, защото вярваме, че Босна и Херцеговина е бъдещето.“
Конфиденциално предложение на AAFS, видяно от Guardian, посочва, че газопроводът ще струва 300 млн. евро, а още 900 млн. евро ще са за три електроцентрали. Финансирането няма да идва от босненската държава, а от собствен капитал и дълг. Документът не уточнява каква възвръщаемост очакват Флин, Бинал и останалите участници.
През март ново босненско законодателство постановява, че AAFS трябва да бъде изпълнителят на газопровода. Няма проведена конкурентна процедура, която обикновено е начинът да се гарантира, че договорите отиват при компетентен изпълнител на справедлива цена.
Transparency International заявява: „Установяването на такава практика в страна с едно от най-високите нива на корупция в Европа би довело до катастрофални последици при изпълнението на стратегически важни проекти като газопровода Southern Interconnection.“
Дни по-късно, както Guardian разкрива, посланикът на ЕС изпраща частно предупреждение до лидерите на Босна, че трябва да се консултират с Брюксел за всякакви промени в енергийната политика, за да избегнат пропускането на възможности за по-нататъшна интеграция, както и финансови възможности.
САЩ обаче не се отказват. „Това партньорство укрепва енергийната независимост и прекратява зависимостта от руски газ“, публикува американското посолство в Сараево в X през април. „Започна нова ера за енергийната сигурност на Западните Балкани.“
Но тази нова ера няма да започне, докато Southern Interconnection не бъде построен. А за да стане това, администрацията на Тръмп ще се нуждае от приятелството на човека, който иска да разцепи страната.
Ултранационалист иска да разруши мирното споразумение
Милорад Додик, ултранационалистическият лидер на босненските сърби, доскоро беше третиран като парий от Вашингтон.
Администрацията на Байдън обвинява Додик, че злоупотребява с публична длъжност, за да „натрупва лично богатство чрез корупция, подкупи и други форми на корупционни практики“, и разширява санкциите срещу него и семейството му. „Неговата разделяща етнонационалистическа реторика отразява усилията му да отклони вниманието от корупционните си дейности“, заявява Министерството на финансите на САЩ. Додик нарича санкциите „лъжи“.
Когато Тръмп се връща на власт, Додик започва многомилионна лобистка кампания, за да спечели подкрепата на администрацията на Тръмп и да бъдат премахнати санкциите. Лобистите представят сръбските националисти на Додик като съюзници на Тръмп срещу исляма. Един от тях е Майкъл Флин, който получава 100 000 долара за един месец работа.
През октомври администрацията на Тръмп отменя санкциите без обяснение. На 7 април Доналд Тръмп-младши, който управлява семейната бизнес империя, пристига в Баня Лука, главния град в сръбската част на Босна, за събитие в негова чест.
Синът на Додик, Игор, посреща Тръмп-младши топло. „Вашето присъствие говори много“, казва той. „Ние зависим от вас и разчитаме на вас. В замяна вие, Америка и републиканската администрация, водена от баща ви, ще имате надежден, истински и християнски съюзник в тази част на света.“
Майкъл Мърфи, бивш посланик на САЩ в Босна, казва, че Додик се опитва да спечели благоволението на кръговете около Тръмп, докато се стреми да разруши мирното споразумение от 1995 г., като обяви сръбския регион за независим. „Той иска те да приемат по-голямата му agenda. За да получи това, не може да саботира газопровода.“ Тези, които го приемат, добавя Мърфи, „си играят с огъня“.
Според системата за споделяне на властта в Босна, сърбите могат да наложат вето върху газопровода. Додик, който остава техен лидер, въпреки че се е отказал от официалната си длъжност, има всички основания да го направи. Подобно на наскоро победения Виктор Орбан в Унгария, Додик е съюзник на Путин. Не само че съществуващият газопровод на Босна доставя руски газ, засилвайки влиянието на Путин на Балканите, но той минава и през сръбската територия, което дава на сърбите контрол върху енергийните доставки.
Но високопоставен босненски сръбски политик казва: „Видях това сам: американците тук имат приоритет номер едно и това е газопроводът. Те са много, много настоятелни. На Додик, както и на всички останали, беше казано: не си играйте с проекта.“
Тръмп-младши не споменава газопровода или AAFS по време на събитието. Но хвали ползите от купуването на американски газ. „Това е очевидно решение“, казва той. „Можете да решите толкова много проблеми, както бизнес, така и, честно казано, геополитически, с този един въпрос. Мисля, че това е голяма възможност.“
На 21 април, малко след посещението на Тръмп-младши, Додик показва, че няма да пречи на плана на Бинал и Флин. Това оставя поглъщането на ключов европейски енергиен проект от хора, свързани с Тръмп, почти завършено.
