Обединените арабски емирства напускат ОПЕК, докато войната с Иран повишава напрежението в Залива

ОАЕ, третият по големина производител на петрол в ОПЕК след Саудитска Арабия и Ирак, обявиха, че напускат организацията. Ходът вероятно е предвестник за увеличаване на добива.

Напускането на ОПЕК вероятно ще позволи на ОАЕ да увеличат производството си. Макар че при затворения Ормузки проток не е ясно колко бързо допълнителният добив би стигнал до световните пазари.

„След излизането си ОАЕ ще продължат да действат отговорно, като постепенно и премерено ще внасят допълнително производство на пазара, в съответствие с търсенето и пазарните условия“, съобщи държавната информационна агенция.

През последните години добивът на ОАЕ беше третият най-голям в ОПЕК след Саудитска Арабия и Ирак. Абу Даби се присъединява към ОПЕК през 1967 г., а Обединените арабски емирства като държава са член от създаването си през 1971 г.

„Докато краткосрочната волатилност, включително прекъсванията в Арабския залив и Ормузкия проток, продължава да влияе върху динамиката на доставките, основните тенденции сочат устойчив ръст на глобалното енергийно търсене в средносрочен и дългосрочен план“, заявиха от ОАЕ.

„Изтеглянето на ОАЕ е значима промяна за ОПЕК“, каза енергийният анализатор Хорхе Леон от Rystad. „Краткосрочните ефекти може да са ограничени заради текущите сътресения в Ормуз, но дългосрочно това означава структурно по-слаб ОПЕК.“

Междувременно цената на американския суров петрол премина 100 долара за барел за първи път от 10 април, след като мирните преговори с Иран не показаха съществен напредък.

След като премина над 100 долара, възприемано като важен праг от анализаторите, американският West Texas Intermediate достигна близо 102 долара в ранната търговия.

Международният бенчмарк Брент също скочи рязко и достигна почти 113 долара.

Във вторник средната цена на бензина в САЩ беше 4.18 долара за галон, най-високата тази година според AAA.

След като президент Доналд Тръмп обяви примирие с Иран на 7 април, цената на Брент спадна с над 17% до 17 април, когато Иран заяви, че Ормузкият проток е отворен за търговски кораби.

След като това се оказа невярно, цените отново започнаха да се покачват.

В събота Тръмп отмени пътуването на специалния пратеник Стив Уиткоф и зет си Джаред Къшнър до Пакистан за среща с иранската делегация, като остави в сила военноморската блокада на иранските пристанища. Иран също заплаши да спира кораби, опитващи се да напуснат Ормузкия проток.

В неделя Goldman Sachs повиши прогнозата си за цените на петрола до края на годината. Банката също отложи очакването си за нормализиране на износа на суров петрол от Персийския залив до края на юни.

Освен това Goldman предупреди за „по-бавно възстановяване на производството, с рискове от по-устойчив шок в предлагането и по-високи цени“.

След като по-рано очакваше американският петрол да е около 75 долара през четвъртото тримесечие, сега банката прогнозира 83 долара. За Брент прогнозата беше повишена с 10 долара до 90.

Citi също вдигна прогнозата си, предвиждайки Брент да достигне дори 150 долара и да се задържи средно около 130 долара през третото тримесечие, преди да спадне към 100 долара през четвъртото.

Според анализаторите на Goldman Sachs в момента 14.5 милиона барела дневно производство от Персийския залив са прекъснати заради войната с Иран.

Войната е засегнала и доставките на самолетно гориво. Авиокомпании по света започнаха да намаляват капацитета си заради поскъпването му.

„Гледайки към май, очакваме търсенето на авиационно гориво да отслабне допълнително, докато авиокомпании в Азия и Европа свиват активността“, пише анализаторът на JPMorgan Наташа Канева.

„Цените на бензина са нараснали далеч по-малко от дестилатите досега, защото зависимостта от доставките от Залива е ограничена“, добавя тя.