Как войната с Иран направи Китай по-силен 

    Общоприетото мнение беше, че дестабилизираща война в нефтодобивното сърце на Близкия изток ще навреди сериозно на Китай – най-големия вносител на петрол в света – и на неговата забавяща се икономика. Но не се получи така. Засега Китай понася американско-израелската война с Иран по-добре от много от съседите си и изглежда, че ще излезе сравнително по-силен.

    За разлика от Владимир Путин и Доналд Тръмп, които започнаха войни срещу по-слаби противници, но се сблъскаха с неприятни изненади, президентът Си Дзинпин избягва ненужни рискове, за да позиционира страната си за дългосрочна сила и стабилност. Видяхме тази предпазливост в реакциите му към пандемията от COVID-19 и към структурните икономически слабости на Китай през последните години. Видяхме я и в нежеланието му да подкрепи директно войната на Русия в Украйна или дори да признае териториалните претенции на Путин. Сега я виждаме и в нежеланието му да критикува бомбардировките на Тръмп срещу съюзници на Иран или да се притече пряко на помощ на Техеран. Поканата към американския президент да посети Пекин следващия месец остава в сила.

    Помага и фактът, че Китай е по-малко засегнат от тази война, отколкото би бил преди няколко години. Неговите петролни резерви и силен рафинериен капацитет ограничават риска от недостиг на гориво в краткосрочен план. Вносът на газ по тръбопроводи и вътрешното производство намаляват нуждата от втечнен природен газ от Близкия изток. Ако войната се проточи, Пекин може да получи повече енергия от приятелски страни, особено Русия, както и да се опре на въглищните си резерви и възобновяемите източници.

    Войната дори носи някои предимства. Напълно интегрираните вериги за доставки на Китай му позволяват по-добре от конкурентите да контролират производствените разходи. Продължаващите смущения в доставките през Ормузкия проток, които увеличават цените на петрола и разходите за застраховане на превози, ще повишат търсенето на китайски чисти технологии. Това ще стимулира дългосрочни инвестиции в електрификация и ще ускори отдалечаването от нефт и газ.

    Стратегически Китай също печели от война, която отслабва американската военна мощ. Конфликтът изчерпва запасите на САЩ от ракети и системи за противоракетна отбрана, чието възстановяване ще отнеме години. Това вече има ефект: изтегляне на системи от Южна Корея, липса на ресурси за Украйна и съюзници в Азия, както и пренасочване на американски сили към Близкия изток. Резултатът е отслабване на американското възпиране там, където Китай има най-голям интерес.

    Освен това Китай получава ценна информация, наблюдавайки в реално време как САЩ използват военноморска и въздушна мощ, както и изкуствен интелект на бойното поле. Това е особено важно за евентуален сценарий около Тайван. Пекин анализира и използването на дронове от Иран и обмисля как подобни тактики биха могли да се приложат в Тайванския проток.

    Ако Си трябваше да се яви на демократични избори скоро, той може би щеше да се изкуши да използва момента. САЩ са разсеяни, съюзниците им се колебаят, а зависимостта от китайски ресурси остава. Но той не е под такъв натиск и не бърза да поема рискове. Предпочита мирно обединение с Тайван и знае, че китайската армия няма реален боен опит от десетилетия.

    Китай също иска да бъде възприеман като отговорна и стабилизираща сила. Дипломатическите инициативи и символичните действия целят да изградят този образ без реални разходи.

    Затова Пекин няма особен стимул да се намесва пряко във войната. Съобщенията за оръжейни доставки към Иран вероятно са преувеличени. И двете страни нямат интерес да развалят отношенията си заради този конфликт.

    Китай все повече вярва, че може да спечели мира, без да участва във войната. С нарастването на конфликта все повече държави в региона виждат добрите отношения с Пекин като ключови за възстановяване и стабилност.

    Въпреки това, ако войната продължи твърде дълго, ситуацията може да се обърне. Ограничаването на петролните доставки и икономическите сътресения могат да навредят на Китай. Освен това нестабилността на САЩ създава както възможности, така и рискове за глобалния ред.

    В крайна сметка Китай е сред малкото печеливши от този конфликт. Но ползите от хаоса не са безкрайни, особено за държава, която разчита на стабилен и отворен свят. На този етап Пекин предпочита войната да приключи, отколкото противникът му да продължи да си вреди сам.