Здравейте на всички. Добро утро от Колорадо. Днес ще говорим за петрола в Ирак. Ако си спомняте времето на операция „Иракска свобода“, войната в Ирак и войната срещу терора преди около 20–23 години, тогава имаше много спорове. Хората, които не харесваха администрацията на Джордж У. Буш, твърдяха, че това е война за петрол.

По онова време още нямаше шистовата революция. Съединените щати бяха най-големият вносител на суров петрол и природен газ в света. Днес сме почти най-големият износител и на двете, в зависимост от това как се изчисляват данните.

Ако си спомняте как приключи войната, американските петролни интереси в Ирак бяха много ограничени. Няколко компании се насочиха към Кюрдистан на север и това беше почти всичко.

Причините бяха няколко. Първо, в страната имаше активна въоръжена съпротива. Петролни компании по принцип понасят доста риск, но когато дори 100 000 американски войници в страната казват, че ситуацията е прекалено опасна, това вече е проблем. Второ, иракското правителство след Саддам беше силно дезорганизирано, разделено по религиозни линии и на практика в части от страната имаше гражданска война, включително в райони с петрол.

Няколко компании все пак влязоха, но проектите не проработиха и в крайна сметка те се изтеглиха. Сега това може да се промени.

Администрацията на Тръмп наложи санкции на руски петролни компании, най-вече на „Лукойл“ в този случай. „Лукойл“ управляваше много голямо и сравнително лесно за разработване находище, наречено West Qurna-2, в южната част на страната близо до Басра – втория по значение град.

След около 20 години работа там те бяха увеличили производството до около 450–500 хиляди барела на ден. Но след санкциите компанията няма достъп до пазарите в щатски долари, а почти целият износ на суров петрол се търгува именно в долари. Затова на практика бяха принудени да се изтеглят.

Иракското правителство национализира находището. В момента то се управлява от държавната компания Basra Oil Company. Сега се водят преговори с американската компания Chevron да поеме проекта. Все още нищо не е подписано, но Chevron е първата компания, която започва официални преговори.

Очакването е, че след около година Chevron може да стане основният оператор, вероятно в партньорство с иракското правителство. Това би било най-големият международен актив, който Chevron е придобивала от доста време насам – почти половин милион барела на ден.

За разлика от „Лукойл“, която няма толкова модерна технология или достъп до капитал, Chevron е една от петте най-големи петролни компании в света. Вероятно производството от West Qurna-2 може да бъде увеличено до над един милион барела на ден сравнително бързо, може би в рамките на пет години.

Това, че козлетата ще добиват половин милион барела нефт дневно в Ирак, е много радостно!
Приблизително шест барела правят тон Или 30 милиона тона нефт годишно
Ние, на времето , преработвахме 12 милиона тона руски нефт годишно на цена 30 долара тон!? Сега май са 600?
В момента преработваме само два милиона с перспектива да станат и нула?
Но тебе те интересува родината ти , в която е Колорадо
Да не те занимавам с някаква България
Пиши пътеписи за каньона
Интересни ще са за американските ти сънародници тук, в България!
Всичко най- добро!

ПП- знаеш ли, присъствал съм на разговори, в които американци са се възхищавали от подготовката на Българите - специалисти
Мен лично са определи за изобретател- че съм намерил приложение на техен продукт, за което не са подозирали, че може да има?
И са цъкали с език от схемата на комбината ни, руска разработка, със затворен цикъл на преработка на нефта , ще рече- пълна плеработка!
Била единствена в света тогава
Отдавна е унищожена, разбира се!
Бъди щастлив!