ТВЪРДЕ БЛИЗКИ ПО ЗАМИСЪЛ СА ПРОБЛЕМИТЕ ПРЕД САЩ/ИЗРАЕЛ В ГАЗА И ИРАН...

 

    Каква бе тактиката на Хамас след „атаката” им над участниците  в международния музикален фестивал в кибуца Кфар Аза в Израел?

    Те си бяха построили бази в подземия под гъстонаселените региони на Газа, свързани с тунели, до които достигаха чрез тайни входове от определени сгради. През тези входове те бяха снабдявани с оръжия, храна и вода. Най-важните центрове на тези подземни бази бяха съсредоточени под важни обществени сгради като болници, банки, джамии, че дори и под гробища. Точно под гробища бяха командните центрове на Хисбула в Ливан. За да ги ликвидират, евреите взривиха гробищата с много мощни, 4 тонни бомби.

    При този сценарий цивилните жители на Газа бяха превърнати в заложници на Хамас, защото над тунивите на Хамас имаше жилищни квартали, болници, училища. За да достигнат до тунелите на Хамас, евреите депортираха определени жилищни кварали и взривяваха сградите над тях.. По този начин бяха неутрализирани бойците на Хамас в северната част на Газа. След това се сключи примирие, в резултат на което в южната част на Газа бойците на Хамас си стоят и сега в тунелите под жилищните квартали, от които те биват снадявани тайно с част от помощите за прехрана. Има споразумение да се саморазоръжи Хамас и така да бъде предотвратено разрущаването и на тези сгради, но от Хамас вместо да се разоръжат си питат дедовио и така проблемът с примирието и промяната остава.

    Същата тактика се прилага и в Ливан с Хисбула. Скрити в тунелите си, които се простират дори под Бейрут, днес муджахидините им изстрелват дронове срещу Израел, та даже и срещу Кипър.

    Тази тактика обаче, да я нарека тунелова, се оказва реализирана и под Техеран. Вероятно там, под жилищните квартали са скрити хиляди дронове, които днес  биват изстрелвани срещу 8 държави около Иран. И които скоро няма да свършат, а изстрелвачите им са превърнали живущите над тях в техни заложници

    С балистичните ракети има решение, защото за тях са необходими площадки за изстрелването им. До два дни тези площадки в Иран ще бъдат унищожени, но ракети ще останат в тунелите и кагато отново стане възможно ще бъдат изтреляни накъдето новите айтолласи решат. Дроновете обаче могат да се изстрелват и без пощадки, просто вадиш един дрон под Техеран, изстрелваш го  нанякъде, после друг или пък по няколко едновременно към една цел както айятоллахът заповяда.

    Срещу тази тактика американците и израелците нямат решение. В Газа такова се намери – изселват се хората от квартала над тунелите, след това се взривяват жилищата и така снабдителните връзки на бойците на Хамас от тунелите се прекъсват. Това е единствената тактика сещу войната, водена от тунелите, но да се унищожат сградите на такъв голям град, какъвто е Техеран, не става.

    Тази е приничаната, войната, наречена МВО /Мащабна военна операция/ да продължи доста дълго и да не доведе до промяна в Иран. Техните революциони гвардейци, на брой около 150000, няма да допуснат да има промяна в Иран, мисля аз.

     А сега една статия за случващото се в Иран, която копирах от ФБ специално за Гълъбчетата, с желание отново да се изявя като техен ментор, оти много неправещи смисъл техни съждения висват те непрерывно в социалните мрежи. Авторът на статията е на високо ниво. Е не чак като техното, но и той е фактор в социалните мрежи. Не осветлявам името му.
    
   "Иран след ударите: какво означава това за Близкия изток

    Върховният лидер на Иран може да е мъртъв, но ще има друг. Убитите военни командири ще бъдат заменени. Система на управление, създавана в продължение на 47 години, няма да се разпадне лесно само от въздушни удари. Иран запазва способността си да отвърне на ударите на САЩ и Израел, и посоката на войната е неясна.

     Но Ислямската република, вече отслабена и непопулярна, сега е допълнително намалена. Нейната власт у дома и в региона е на едно от най-ниските нива от революцията, която свали подкрепяния от Америка шах през 1978-79 г.

    Дори режимът да не падне (което остава заявената цел на президента Тръмп), тази масирана атака вероятно ще има стратегически последици за Близкия изток, сравними с разпада на Съветския съюз.

    Аятолах Али Хаменеи, върховният лидер, убит в събота сутринта, поддържаше дълбока враждебност към Израел и САЩ, които постоянно наричаше "Големия сатана." Той изгради и финансира регионална мрежа от проксита (посредници-милиции), които обкръжаваха Израел и споделяха неговата омраза: Хизбула в Ливан, Хамас и Ислямски джихад в Газа и Западния бряг, хусите в Йемен. Всички те служеха едновременно за атаки срещу израелските интереси и за защита на самия Иран.

    Иран изгради своята ракетна програма и обогати уран почти до бомбено ниво, въпреки че отричаше да иска бомба. Стана регионална сила толкова могъща, че сунитските лидери в Саудитска Арабия, Египет и Залива се стремяха да поддържат добри отношения с шиитския ислямски режим, който също ги заплашваше.

    Упадъкът на Иран започна преди две години, с твърдия и продължителен отговор на Израел на нахлуването на Хамас от Газа. Ускори се, когато Израел подкопа въздушната отбрана на Иран, победи Хизбула и се възползва от сирийската революция, която свали Башар ал-Асад, друг съюзник на Техеран.

    Но сега, със смъртта на аятолаха и интензивните разрушения от въздуха, регионалното влияние на Иран отслабна още повече, с неясни последици, които ще се проявяват в продължение на месеци и дори години.

    "Ислямската република, каквато я познаваме, няма да оцелее след това," каза Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Чатъм Хаус, изследователска група в Лондон.

    "Близкият изток вече няма да е същият," каза тя. "В продължение на 47 години Близкият изток живееше с враждебен режим и дестабилизираща сила, която първо се опита да изолира, а след това да управлява."

    Сега, каза тя, режимът може да бъде демонтиран и нещо ново и различно може да се появи. Това ново ръководство може да се окаже дори по-малко приятелско настроено към Вашингтон, особено ако бъде доминирано от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

    Който и да поеме властта, Иран ще бъде сериозно отслабен в средносрочен план, по-обърнат навътре, съсредоточен върху вътрешна политическа конкуренция, сигурност и икономически хаос, каза Вакил.

    В идните дни обаче Иран може да разпространи повече краткосрочен хаос, докато сегашното му ръководство се опитва да сложи край на войната, като спаси режима.

    Иран ще се опита бързо да увеличи цената за Израел, САЩ и техните съюзници от Залива, "за да ги принуди да отстъпят, преди това да успее да дестабилизира режима," каза Ели Геранмайе, заместник-директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за международни отношения.

    Увеличаването на атаките срещу арабските страни от Залива е рисковано, но може би е най-добрият шанс на Иран да скъси войната, тъй като това може да подтикне арабския свят да окаже натиск върху САЩ и Израел да прекратят кампанията си.

    "Целта на Иран сега е да поеме ударите на САЩ и Израел, да задържи позицията си, да сигнализира разширяване на войната и да чака притеснените регионални участници да посредничат за прекратяване на огъня," каза Вали Наср, експерт по Иран от университета Джонс Хопкинс. "Те очакват, че ако Тръмп не постигне бърза победа, ще потърси изход, а преговорите след това ще бъдат различни."

    Проксита на Иран в целия Близък изток също биха могли да се притекат в защита на Иран, увеличавайки цената на продължителна война, според Али Ваез, директор на иранския проект в Международната кризисна група.

    "Ако Хизбула се ангажира изцяло от Ливан, ако милициите ударят американски бази в Ирак и Сирия, или ако хусите ескалират в Червено море, това спира да бъде двустранен конфликт и се превръща в регионална война, обхващаща целия Близък изток," каза Ваез. По-широка война би имала значително дългосрочно въздействие върху цените на петрола и инфлацията, особено ако Иран може да затвори Ормузкия проток, ключов международен корабоплавателен маршрут.

    Но в по-дългосрочен план, Иран, обхванат от собствените си вътрешни проблеми (опитващ се да избегне разпад на елита и да консолидира ново ръководство, или дори да премине към по-консултативна форма на управление с по-малко клерикално влияние и повече споделяне на властта), няма да има нито енергията, нито ресурсите да се меси в региона. Това може да открие нови възможности за Ливан и палестинците, както вече стана за сирийците.

    Това оставя Израел в доминираща позиция, превръщайки го в още по-неоспорим факт в региона, с който сунитските нации трябва да се съобразят. Ново и по-умерено правителство може да встъпи в длъжност в Израел след избори по-късно тази година. С обезвреден Иран, то може да усети, че има мандат да надгради над примирието в Газа и да преговаря сериозно с палестинците, под натиск от Вашингтон и саудитците.

    Самият Израел би предпочел смяна на режима, както министър-председателят Бенямин Нетаняху ясно е заявил, но би бил доволен, според анализатори, с разделен, разбит и хаотичен Иран, погълнат от собствените си проблеми, какъвто е Сирия сега.

    Ако приемем, че няма революция, новосформираното иранско правителство все пак трябва да се бори с могъщ Израел и САЩ, на които не може да се довери. Сегашният режим направи ядреното обогатяване ключов елемент в усилията си за укрепване на регионалната мощ и възпиране. И отказа да промени курса, дори когато тази упоритост изглежда го доближи до унищожение повече от всяка друга политика, било то подкрепа на тероризъм в чужбина или масови репресии у дома.

    Неясно е дали дори по-умерено правителство би направило нови отстъпки по ядрената си програма под натиска на война. Също така е неясно дали някой ирански лидер би се чувствал способен да се довери на президента Тръмп, който разкъса ядрената сделка на президента Обама през 2018 г. и сега е бомбардирал Иран два пъти по средата на текущи преговори. Ще сметне ли Техеран за необходимо да отстъпи по ядрения въпрос, за да оцелее? Или ако се появи твърдолинейно, по-ориентирано към сигурността правителство, ще се опита ли то да направи спринт към ядрено оръжие, по-убедено от всякога в неговата необходимост?

    Въпреки жестокото потушаване на иранските протести през януари, при което загинаха хиляди, президентът Тръмп продължава да насърчава иранския народ да се вдигне и да свали режима.

    "Бомби ще падат навсякъде," каза той. "Когато свършим, вземете правителството си. То ще е ваше за вземане."

    Но може да не е толкова лесно или чисто, отбеляза Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО.

    През февруари 1991 г., по време на Първата война в Залива, президентът Джордж Х. У. Буш отправи подобен призив към иракския народ да се вдигне и да свали Саддам Хюсеин.

    "Те го направиха," отбеляза Даалдер, "и САЩ стояха безучастно, докато силите за сигурност на Саддам ги избиваха в огромни количества.

     Тази статия е от Стивън Ерлангер, главен дипломатически кореспондент на Ню Йорк Таймс в Европа, базиран в Берлин."

...така се получава. Притеснителното обаче е в това, че и в така наречените "демократични" държави, не управлява народа, а властта се концентрира обикновено в един човек, партия или групировка. Така "по-малкото зло", се противопоставя на "по-голямото зло" и се получава такъв калабалък, че започваме да губим представата кое е малкото и кое е голямото зло. Плюс от мен!