Питър Зайхан: Анализ на военната обстановка около Иран

23 февруари 2025 г.

Здравейте на всички. Тук е Питър Зайхан, говоря ви от Колорадо. Днес е 23 февруари и ще поговорим за Иран, защото военната техника, която Съединените щати са придвижили в региона, ни дава добра представа за вида удар, който администрацията на Тръмп обмисля.

Заглавията твърдят, че една трета от всички разгърнати в момента американски военноморски активи са в региона, което всъщност е подвеждащ начин да се погледне на нещата, тъй като Близкият изток е по средата — между нещата. Така че не е необичайно там да има много техника, защото тя постоянно преминава. Нека поговорим по-конкретно.

Самолетоносачът USS Abraham Lincoln, който е един от суперносачите клас Nimitz, е край бреговете на Оман. Оман е страна в югоизточния ъгъл на Арабския полуостров, точно при входа на Персийския залив. Така че ако Съединените щати искат този носач в залива, ще му трябват ден-два, за да стигне където е необходимо.

Второ, USS Ford — най-новият от нашите суперносачи, безспорно най-голямата и най-мощната военна платформа, създавана някога от човечеството — в момента е в Източното Средиземноморие. Тази сутрин беше забелязан край бреговете на Крит. Крит е остров в югоизточната част на гръцката територия. Така че при желание може да премине през Суецкия канал за ден-два.

Освен това в Йордания има най-малко 60 самолета. Ако предстои удар, вече гледаме капацитет за поразяване на стотици цели за много кратко време, което предполага въздушна война с продължителност от месец или по-малко — вероятно по-близо до една-две седмици.

Ако искате да направите нещо повече, ще са ви необходими много повече кораби за снабдяване в района за попълване на бомби, ракети и така нататък. Но изглежда администрацията на Тръмп се подготвя за сценарий, при който иранците са напълно неспособни да нанесат отговорен удар по американските сили и затова решават да атакуват Израел. Оттук идват и реактивните самолети в Йордания.

Има шепа F-35 — може да ги видите на сателитни снимки — а останалите по същество са там, за да прихващат дронове по пътя им. Това е значително по-голямо разполагане в Йордания в сравнение с миналогодишната атака срещу ядрената програма на Иран, която даде смесени резултати. Този път целта е да се нанесе много повече бойна мощ върху много повече места.

И като се има предвид, че дори ако се ограничат само до ядрената програма, където може да има 50 обекта, те ще извършат много допълнителни удари в зоните наоколо, за да елиминират командването, управлението и противовъздушната отбрана. Въпросът, разбира се, е дали иранците могат да направят нещо по въпроса. И отговорът е не.

Не само че американските и израелските удари през последната година сериозно унищожиха мрежата за противовъздушна отбрана на Иран, но и никой не успя да замени оборудването. Вариантите са Русия или Китай. Китайската техника, съвсем откровено, е наистина некачествена. И иранците наистина не се интересуват от нея, освен ако не е единственото, което се предлага. Те предпочитат офанзивно оръжие за възмездие пред защитно оборудване, което всъщност няма да свърши работа.

Що се отнася до руснаците — те са ангажирани с войната в Украйна и не могат да произвеждат достатъчно техника за собствените си нужди. Въпреки че са подписани редица договори за доставка на неща като Су-35 (изтребител-бомбардировач) на Иран, руснаците просто нямат какво да дадат.

Единственото, което руснаците са успели да предоставят, са сравнително нискотехнологични зенитни системи, наречени „Вербали", които представляват преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPAD) — нещо за стрелба от рамо. С тях можете да свалите хеликоптери, може би някои летящи много ниско самолети, но не и видовете удари, които Съединените щати ще нанасят. Те са по-скоро жест на солидарност от всичко друго, защото каквото оборудване руснаците биха могли да предоставят, вече е в употреба.

И както израелците, а напоследък и украинците доказаха, дори най-доброто руско оборудване като С-400 далеч не е толкова добро, колкото руснаците се опитваха да го представят през последните 30 години. И ако то не може да устои на украински МиГ-ове, със сигурност няма да устои на американски F-35.

Що се отнася до целта — припомням, че американците изискват иранците да закрият ракетната си програма, ядрената си програма и да прекратят цялото финансиране на паравоенни формирования в региона. Това е по същество еквивалент на това да поискат от Съединените щати да закрият Корпуса на морската пехота, Армията, цялата авиация и да извадят от експлоатация Военноморския флот.

Така че от иранска гледна точка, ако направят това, са приключили като стратегическа сила. И вероятно ще видим двете страни да се насочват към сблъсък. И ако Тръмп даде заповедта, ще станем свидетели на унищожаване на голяма част от индустриалната база на Иран. И страната по същество ще се превърне в нещо подобно на Северна Корея, но с по-малко остри оръжия, насочени към останалите.

Това би унищожило икономическия им капацитет за водене на смислена война, защото в момента приходите от нефт представляват 90% от техните постъпления, а 90% от тези нефтени приходи идват от едно-единствено място. И идеята, че тази администрация в този момент няма да се възползва от това, е доста малка.

Искам обаче да обърна внимание на един наистина странен аспект. Иран вече не изнася много суров нефт. Между санкциите и, по-важно, собствения им идиотски подход към чуждестранните инвестиции, който по същество наказва всеки, който се интересува от инвестиране в страната, нефтеният сектор на Иран е в свободно падане от последните няколко години, след като се е влошавал в продължение на цяло поколение.

Общият износ от Иран е наистина само около милион барела на ден. И ако инфраструктурата за износ бъде просто нарушена — знаете — няма да се възстанови скоро. Пазарът може да поеме това в момента. И в сценарий след Иран, ще се случва горе-долу това, което се е случвало и в сценария преди Иран.

А именно, че Оман, Кувейт, Бахрейн, Обединените арабски емирства и особено Саудитска Арабия ще могат да изпращат суровия си петрол — не към Съединените щати, защото те са нетни износители — а към Източноазиатския регион, където отива по-голямата част, за Китай.

Така че, по ирония на съдбата, се намираме в ситуация, в която стратегическото наследство от неприязънта на Съединените щати към Иран и неприязънта на Иран към Съединените щати, датиращо от 1979 г., е донякъде остаряло. И от гледна точка на икономическата стратегия, суровият петрол от Близкия изток вече не поддържа мрежата от съюзници на Америка — той поддържа Китай.

Така че сега се намираме в тази странна ситуация, в която стратегическото мислене в Съединените щати все още не е наваксало. И обмисляме война с държава, която няма никакво влияние върху способността ни да се борим с каквото и да е следващо. Дали това си заслужава или не — направете собствените си стратегически изчисления.

Но старият аргумент, че трябва да поддържаме потока на нефт от Персийския залив в подкрепа на съюзниците срещу Съветския съюз, е остарял преди повече от десет години. И сега е — някак си смешно — че все още определя вземането на решения навсякъде. И не казвам това само като критика към администрацията на Тръмп. Това е критика и към Техеран. Те също не са продължили напред.