ЗА ОГРАНИЧАВАНЕТО НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПРОГОНЕНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКИ ТУРЦИ ДА ГЛАСУВАТ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ

   Всички знаят какво се случи с тези хора, аз - още повече: Те бяха прогонени от страната ни. Някои от тях обаче не забравят родните си места и вече доста възрастни, се връщат в страната ни. Воошаването на икономическото положение на Турция подтикна доста от тях и децата им да се завърнат отново в България. Точно тези хора ппедизвикаха бума на строитерството на първо вясто в Черноочене и на второ в Кърджали.
   Ще дам един пример с престаряла туркиня, за която съм споменавал в блога си. Тя е доста възрастна, към 65, когато семейсвото й е прогонено от сраната. Заселват се в Бурса, където половината от хората са български турци. Роднините й покрай нея умират един по един, тя обаче се оказва дълголетница. Децата отлитат по Турция и по света, умира и мъжът й. Няма вече внуци за гледаане, останала сама сред по-младите, тя решава да се върне в България, за да умре в родината си. Съселяните й стягат една от двете възможни къщи, намират печка, легло, шкаф, маса, и това май е всичко. Тя се връща в родната си къща, а в съседното село /махала/ е къщата на мъжа й, рухваща. Не съм я виждал тази баба, пропуск, който ще коригирам още това лято, но съм бил в селото й, Търна. Къщата й е в една от махалите наколо. От селото се разкрива изглед към началото на яз. Кърджали с плувната  му база и уширението на долината със спортния комплекс, където приемат за нощувне и туристи. Насрещахсе вижда частта от Родопа, наремена Ненковска планина с многобройни тракийски светилища по нея, крепостта Патмос на игления връх, долу - яз. Искър. Да взеве интервю от бабата дойде и екип от телевизията. Бабата се оказа учила в българско училище и макар десетки  години Турция не забравила езика  ни. На въпроси на репортерите, тя отговаряше,умно, спомням си нейно отговори и принципи в животаа:
   Човек да обича родното си място,
   да има семейство,
   да се труди,
   да бъде честен.
   
   През това село преминава път за с. Русалко, част от който преминава през временен мост над р. Апда, такъв вече над 50 години. При всяко наводнение на Арда хората от 6 села около Русалско осават блокирани, но все пак имат късмет - половин век заливаният периодично мост остава годен за ползване.
   На природолюбителите съм посочвал като туристическа дестинация отсрещното село, Русалко, разположено на нного кпасиво място с възможости за разходки по поне 10 лъча. Пътувайки натам, може да бъде посетена и бабата; Информация за нахождението на махарата й дават в с. Башево. Ако не е починала веча в родното си място, а не в Турция, където е била прогонена.....
   И една подробност:
   В тякои от тези села паметниците по гробовете на починалите не са разбити от Бригадите с чуковете на ДС през 1989 г. По някои от тях има надписи на имената на починалите и причината за смъртта им. Много са интересни, подобни са на оброците от Западна България.
   Вместо по плажовете та Гърция, направете тук една разходка..