"ОПИТЪТ НА ПУТИН И ТРЪМП ДА ПЕЧЕЛЯТ ОТ МИЗЕРИЯТА И СМЪРТТА НА УКРАИНСИЯ НАРОД Е ИСТОРИЧЕЧЕСКА ГРЕШКА И КОРУПЦИЯ В НАЙ-ВИСША СТЕПЕН...ТОЙ ПРЕДАДЕ ЗАПАДА. ПРЕДАДЕ ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ.
Предложението Европа да се присъедини към новата ера на Доналд Тръмп е посрещнато с нарастващо усещане за европейска твърдост.
Патрик Уинтур, Мюнхен
Разговорите за по-силна и независима Европа бяха водещото настроение в Мюнхен на фона на ожесточени разногласия относно Украйна.
Ако грубата реч на Джей Ди Ванс на миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността, насочена право в „слънчевия сплит“ на Европа, отбеляза момента, в който започна трансатлантическото раздалечаване, то тазгодишната конференция, проведена в дъждовна и студена Бавария, беше мястото, където започна дебатът за условията на този „развод“.
Марко Рубио, избраният представител на Вашингтон тази година, е дипломат и смекчи тръмписткия тон с препратки към германската бира, Бийтълс, Данте и кораба „Мейфлауър“. Но речта му беше строго предупреждение: ако Европа продължи по пътя на цивилизационен упадък, както го вижда тази американска администрация, Америка няма да проявява интерес и има други полукълба, върху които да се съсредоточи.
„Вчера приключи“, каза той, след което уточни какво означава това „вчера“: масова миграция, застрашаваща цивилизационното съществуване и непрекъснатостта на християнската култура; свободна търговия без ограничения; огромни социални държави; слаба отбрана; „климатични култове“; прехвърляне на суверенитет към международни институции; рационализиране на един счупен статус кво от хора, „оковани от вина и срам“. За разлика от Ванс, той не възхвали десните популистки партии в Европа, но въпреки това се обгърна в тяхната идеология. Следващата му спирка след Мюнхен беше Будапеща, където Виктор Орбан се изправя пред битка през април, за да остане на власт.
И все пак имаше хора, като организатора на конференцията, уважавания германски дипломат Волфганг Ишингер, които твърдяха, че са успокоени от условното предложение Европа да се присъедини към това пътуване в нова ера заедно с Доналд Тръмп. Ако европейците са се почувствали успокоени от Рубио, това, както отбеляза Марк Ленард, директор на Европейския съвет за външни отношения, е „класически пример за меката предубеденост на ниските очаквания“. Една негова препратка към САЩ като „дете на Европа“ разтопи сърцата на по-романтичните привърженици на трансатлантическите отношения.
Но това не беше доминиращото европейско настроение на тази разпростираща се конференция. В европейската душа е влязла твърдост по отношение на Тръмп, насърчена и от многото присъстващи демократи, и има готовност, ако не да се конфронтира с него, то поне да се прекрати зависимостта и да се извлекат поуки от противопоставянето около Гренландия.
Многократно се говореше за по-силен, независим европейски стълб на НАТО, а дори и Киър Стармър прие тази идея в речта си, обещавайки по-голяма интеграция в отбраната с Европа. Неговата реч за Деня на влюбените към Европа беше забележителна по още две причини: той заяви, че ерата на Брекзит е приключила и, за разлика от Рубио, похвали общественото разнообразие и Великобритания, в която „хора, които изглеждат различно, могат да живеят мирно заедно“. Така че — каква цивилизационна ерозия?
Германският канцлер Фридрих Мерц, който трябва да посети Китай през април, заяви, че ерата на американската хегемония приключва — и по-бързо, отколкото мнозина предполагат, ако САЩ смятат, че могат да действат сами. „Ние не вярваме в мита и протекционизма, а в свободната търговия. И подкрепяме климатичните споразумения и Световната здравна организация, защото сме убедени, че глобалните предизвикателства могат да се решат само заедно“, каза той.
Мерц даде знак, че Берлин вече се подготвя за по-малко американско присъствие в Европа и че Германия понякога може да се разминава със САЩ. „Ние, европейците, вземаме предпазни мерки. И в това стигаме до различни заключения от администрацията във Вашингтон“, каза той.
Спорът за Украйна и снизходителността на Тръмп към Владимир Путин продължава да шокира голяма част от Европа и е в центъра на раздалечаването между Тръмп и европейските лидери. Бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън изрази най-силно възмущението: „Опитът на Путин и Тръмп да печелят от мизерията и смъртта на украинския народ е историческа грешка и корупция в най-висша степен… Той предаде Запада. Предаде човешките ценности.“
Президентът на Украйна Володимир Зеленски, вече водещ приносител към европейските отбранителни технологии, заяви, че „войната разкрива форми на зло, които не сме очаквали“, и попита защо според него именно Украйна, а не Русия, е подтиквана от Тръмп да прави отстъпки. Той призна, че остро усеща грешката от отсъствието на Европа на преговорната маса.
Полският външен министър Радослав Шикорски подчерта същото: естествено е САЩ да водят преговорите, след като осигуряват по-голямата част от военната помощ. „Но сега ние плащаме за тази война. Американските разходи миналата година бяха почти нула. Ние купуваме оръжията, които се доставят на Украйна. Ако плащаме и това засяга нашата сигурност, а не само тази на Украйна, ние заслужаваме място на масата“, каза той.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен упрекна генералния секретар на НАТО Марк Рюте за думите му, че Европа може само да мечтае, ако смята, че може да се защитава без САЩ.
На едно ниво САЩ и Европа категорично са съгласни, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си конвенционална отбрана. Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната на САЩ, заяви: „Хората разбират — 2025 беше годината за преосмисляне и преориентиране, и сега има широко съгласие. Вижте какво прави Германия с масивното увеличение на разходите.“
Но въпросът, който тепърва започва да се обсъжда, е какво ще бъде позволено на една по-независима Европа да прави от САЩ. Засега съществува междинен период.
Френският президент Еманюел Макрон очерта по-широките последици от това Европа да стане собствен защитник. Новите отговорности носят и нови права — някои от които може да не се харесат на Тръмп.
Европа не само заслужава място на преговорите за Украйна, защото това е екзистенциално предизвикателство за континента, но има право и да разговаря директно с Путин, отделно от САЩ, каза Макрон. В идеалния случай САЩ трябва да се откажат от убеждението си, че бърза сделка е достатъчна.
В бъдещи преговори за замяна на рухналите договори за контрол на въоръженията с Русия Европа не може отново да бъде страничен наблюдател, докато САЩ едностранно се оттеглят от споразумения като Договора за ракетите със среден обсег (INF), оплака се Макрон.
Макрон подчерта, че за да бъде убедителна в такива преговори, Европа трябва да развие по-силни способности за дълбоки удари, съпоставими с тези на Русия. Европейските отбранителни компании не бива да бъдат притискани да купуват американско военно оборудване. „Ще бъдем убедителни само ако можем да произвеждаме и придобиваме необходимото без външни зависимости.“
Европа може да засили собствените си правила за технологии и изкуствен интелект. Би било „лудост“, ако свободата на словото означава да се предадат „умът и сърцето на нашите тийнейджъри на алгоритмите на големите компании, чиито ценности не споделям напълно“, каза той.
Най-вече Макрон, Мерц и Стармър засегнаха изключително чувствителните дискусии за това как Франция и Обединеното кралство биха могли да направят своите ядрени възпиращи сили достъпни за Европа като цяло, намалявайки зависимостта от американския ядрен чадър — изключително скъп и политически сложен проект.
Ако европейският суверенитет достигне дотук, това ще създаде неудобство за САЩ. Но самият факт, че темата вече е на дневен ред, е знак на времето.
84,4% от пациентите с рак, приемащи ивер...
Новини от гробищата. Комунизмът убива на...
Единио химнослови Владимир Владимирович, а другио прави на салата фашиста Зеленски. Отвраряйте постигите на тези новоактивники, те стават за Ваши ментори.
Понял?
Коментар на Човек с духовен пълнеж...
